What do you think?
Rate this book
Пегол
Едно изобретение ще се възроди от пепелта…
История, вдъхновена от истински събития.
Какво е общото между:
…държавния секретар на САЩ;
…една млада жена, сякаш изолирала се от света;
…софийски бездомник;
…тайна френска организация;
…затворник с жажда за мъст;
…един гениален изобретател;
…и бивш агент на КГБ?
На пръв поглед нищо. Но всички те ще бъдат въвлечени в тежка надпревара помежду си.
А какво е пегол… ще разберете точно на последната страница.
Трилър, развиващ се на три континента.
Роман, който ще ви остави без дъх.
История, вдъхновена от истински събития.
Какво е общото между:
…държавния секретар на САЩ;
…една млада жена, сякаш изолирала се от света;
…софийски бездомник;
…тайна френска организация;
…затворник с жажда за мъст;
…един гениален изобретател;
…и бивш агент на КГБ?
На пръв поглед нищо. Но всички те ще бъдат въвлечени в тежка надпревара помежду си.
А какво е пегол… ще разберете точно на последната страница.
Трилър, развиващ се на три континента.
Роман, който ще ви остави без дъх.
296 pages, Paperback
Published April 2, 2017
3 people are currently reading
157 people want to read
About the author
Йоана Вълчева
4 books172 followersЙоана Вълчева е български писател, чиито романи докосват читателите с реални теми, вдъхновяващи герои и дълбоки човешки преживявания. Автор е на книгите „Пратеник на полумесеца“, „Пегол“ и „Съвест“ – три истории, които се четат на един дъх и оставят след себе си онова усещане, че си изживял нещо истинско.
Книгите ѝ се отличават с внимателно проучване, динамичен сюжет и емоционален заряд, които я нареждат сред най-популярните съвременни български автори.
През 2023 г. Йоана е сред 10-те най-четени български писатели според класацията на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково.
Година по-късно – през 2024 г. – романът ѝ „Пратеник на полумесеца“ е преведен и на английски език и представен на Лондонския панаир на книгата. Малко след това шведското издателство Lind & Co пуска аудио версията, която достига 5-о място в класацията за най-слушани книги в Storytel България.
С времето Йоана Вълчева печели хиляди верни читатели, а романите ѝ се преиздават многократно – доказателство, че добрите истории винаги намират пътя си до хората.
Книгите ѝ се отличават с внимателно проучване, динамичен сюжет и емоционален заряд, които я нареждат сред най-популярните съвременни български автори.
През 2023 г. Йоана е сред 10-те най-четени български писатели според класацията на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково.
Година по-късно – през 2024 г. – романът ѝ „Пратеник на полумесеца“ е преведен и на английски език и представен на Лондонския панаир на книгата. Малко след това шведското издателство Lind & Co пуска аудио версията, която достига 5-о място в класацията за най-слушани книги в Storytel България.
С времето Йоана Вълчева печели хиляди верни читатели, а романите ѝ се преиздават многократно – доказателство, че добрите истории винаги намират пътя си до хората.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
October 8, 2019
"Пегол" е напрегнат трилър, в който са вплетени много емоции и много лични истории. Осеян с интриги, завист и конспирации, романът ни превежда през различни времена и места. "Пегол" наподобява мрежа от множество разклонения, в основата на която стои едно иновативно изобретение. Любовната нишка нежно омекотява сюжетът , а елементите, вдъхновени от реални събития, правят книгата още по- вълнуваща.
August 20, 2019
„Не е жанрът, който предпочитам да чета, но ...”
Ето, че и аз ще започна с думите, които сам често виждам в отзиви. Загатнатите теми и отличните впечатления: 1. От читатели тук и 2. От отношението на автор към дигиталното си присъствие (с внимание, грижа и мисъл) - бяха основните причини да се „запаля” по този „пегол”. Една част от очакванията ми се покриха, други – не докрай и сега ще споделя по-подробно.
Йоана Вълчева има изграден стил, който е обран, стегнат и четивен. Трудно може да се намери нещо излишно в изказа, или пък нещо, за което да твърдим, че е твърде специфично (както например можем да твърдим за това изречение, което давам като антипример). За пример – можете да посетите сайта й: yoanavalcheva.com , където мисля има опция да получите откъс от романа, за да се ориентирате дали би Ви допаднал. Похвална практика.
Книгата е лека и се чете бързо. Всички засегнати теми по принцип са ми интересни:
- Алтернативни горива, изобретения и научни разработки с глобални последствия.
- Тайни организации, обединени от някаква кауза.
- Машинации и взаимовръзки между разузнавателните и международните служби за сигурност. ЦРУ, КГБ, ИНТЕРПОЛ и тнт.
- Българските села. Родова и местна история.
- Организирани кланове на бездомници в София.
- Сенчести и престъпни организации.
- Екшън и престрелки.
- Вътрешната борба – да предпазиш, или да бъдеш с обичан човек.
- Бягство от и към корените.
- Кошмарът на насилието и как да му отвърнеш, или поне как да го преодолееш.
- Темата за мотивите на самия насилник.
- И разбира се – в центъра е любовния трепет между главните герои Кристиан (който по това време трябва да носи друго име от съображения за сигурност) и Албена.
- И вероятно изпускам още теми ... може би и за властимащите евреи.
От изброяването и съдържанието разбираме, че темите са твърде дълги и сложни, за да се обемат от Пегол и ще е честно да признаем, че той няма и такава претенция. Всяка една от тях е разглеждана подробно и многократно вече другаде, а тук са използвани с фонова функция. Тук точно се получи споменатото разминаване с очакванията ми, но го отдавам повече на страненето ми до момента от жанра „романтичен трилър”. В началните акорди откровено си мислех, че просто не може така лековато да се подхожда по толкова сериозни теми и следва да се напише по-задълбочен роман по всяка една от тях. Липсваше ми дълбочината.
С напредването на историята се ориентирах в правилата на играта и четенето ми стана по-приятно. Може би, защото към средата двата централни персонажа се срещат и химията, както и динамиката между тях се усеща от читателя. Дори се усеща повече от свързаността ни с някой от тях поотделно. Имаше го този ефект, че колкото повече напредваше, толкова по-приятно ми бе четенето. Градацията е хубаво нещо. Сякаш и самата Вълчева напипва по-добрите акорди в процеса на музицирането с всяко следващо действие. Има още какво да се настройва в диалозите между героите, в отношенията им и мотивите за всяко едно решение. Има действия, за които не повярвах, че „така работят”, но ако продължим метафората – те ще играят роля на подгряваща група в този концерт, на бек-вокали, или ако сме в тематиката – на помощно вещество за химичната реакция. Химия има, но емпиричният опит следва да се продължи, за получаване на систематични резултати.
Разработката на д-р Стефан Найденов (и съдбата й) биха могли да са тема на друг жанр новела, но за целта проучването на автора ще трябва да стигне по-далеч от екипа на „Списание 8”. А темата е интересна и благодатна.
Завършвам, както започнах. Не е жанрът, който предпочитам да чета. Да не се заричам, но не вярвам да ме видите да държа в ръка Нора Робъртс, или Сандра Браун. Дори, бих казал, че лекото ме натоварва. Когато завърших Пегол, не бях натоварен, а напротив. Това е постижение за жанра при мен. Следователно – напълно е възможно в бъдеще да ме видите с нов роман на Йоана Вълчева в ръка. Използвам случая да й благодаря и за хубавото послание.
Погледнато към голямата картинка – радвам се, че се появяват нови и нови жанрови автори на родната сцена и това си мисля повлиява положително за привличане на повече нови читатели сред младите.
Ето, че и аз ще започна с думите, които сам често виждам в отзиви. Загатнатите теми и отличните впечатления: 1. От читатели тук и 2. От отношението на автор към дигиталното си присъствие (с внимание, грижа и мисъл) - бяха основните причини да се „запаля” по този „пегол”. Една част от очакванията ми се покриха, други – не докрай и сега ще споделя по-подробно.
Йоана Вълчева има изграден стил, който е обран, стегнат и четивен. Трудно може да се намери нещо излишно в изказа, или пък нещо, за което да твърдим, че е твърде специфично (както например можем да твърдим за това изречение, което давам като антипример). За пример – можете да посетите сайта й: yoanavalcheva.com , където мисля има опция да получите откъс от романа, за да се ориентирате дали би Ви допаднал. Похвална практика.
Книгата е лека и се чете бързо. Всички засегнати теми по принцип са ми интересни:
- Алтернативни горива, изобретения и научни разработки с глобални последствия.
- Тайни организации, обединени от някаква кауза.
- Машинации и взаимовръзки между разузнавателните и международните служби за сигурност. ЦРУ, КГБ, ИНТЕРПОЛ и тнт.
- Българските села. Родова и местна история.
- Организирани кланове на бездомници в София.
- Сенчести и престъпни организации.
- Екшън и престрелки.
- Вътрешната борба – да предпазиш, или да бъдеш с обичан човек.
- Бягство от и към корените.
- Кошмарът на насилието и как да му отвърнеш, или поне как да го преодолееш.
- Темата за мотивите на самия насилник.
- И разбира се – в центъра е любовния трепет между главните герои Кристиан (който по това време трябва да носи друго име от съображения за сигурност) и Албена.
- И вероятно изпускам още теми ... може би и за властимащите евреи.
От изброяването и съдържанието разбираме, че темите са твърде дълги и сложни, за да се обемат от Пегол и ще е честно да признаем, че той няма и такава претенция. Всяка една от тях е разглеждана подробно и многократно вече другаде, а тук са използвани с фонова функция. Тук точно се получи споменатото разминаване с очакванията ми, но го отдавам повече на страненето ми до момента от жанра „романтичен трилър”. В началните акорди откровено си мислех, че просто не може така лековато да се подхожда по толкова сериозни теми и следва да се напише по-задълбочен роман по всяка една от тях. Липсваше ми дълбочината.
С напредването на историята се ориентирах в правилата на играта и четенето ми стана по-приятно. Може би, защото към средата двата централни персонажа се срещат и химията, както и динамиката между тях се усеща от читателя. Дори се усеща повече от свързаността ни с някой от тях поотделно. Имаше го този ефект, че колкото повече напредваше, толкова по-приятно ми бе четенето. Градацията е хубаво нещо. Сякаш и самата Вълчева напипва по-добрите акорди в процеса на музицирането с всяко следващо действие. Има още какво да се настройва в диалозите между героите, в отношенията им и мотивите за всяко едно решение. Има действия, за които не повярвах, че „така работят”, но ако продължим метафората – те ще играят роля на подгряваща група в този концерт, на бек-вокали, или ако сме в тематиката – на помощно вещество за химичната реакция. Химия има, но емпиричният опит следва да се продължи, за получаване на систематични резултати.
Разработката на д-р Стефан Найденов (и съдбата й) биха могли да са тема на друг жанр новела, но за целта проучването на автора ще трябва да стигне по-далеч от екипа на „Списание 8”. А темата е интересна и благодатна.
Завършвам, както започнах. Не е жанрът, който предпочитам да чета. Да не се заричам, но не вярвам да ме видите да държа в ръка Нора Робъртс, или Сандра Браун. Дори, бих казал, че лекото ме натоварва. Когато завърших Пегол, не бях натоварен, а напротив. Това е постижение за жанра при мен. Следователно – напълно е възможно в бъдеще да ме видите с нов роман на Йоана Вълчева в ръка. Използвам случая да й благодаря и за хубавото послание.
Погледнато към голямата картинка – радвам се, че се появяват нови и нови жанрови автори на родната сцена и това си мисля повлиява положително за привличане на повече нови читатели сред младите.
April 13, 2017
Поради доста ангажименти четенето ми се удължи,но днес най-накрая я завърших.Интересна книга,доста заплетена,но все пак е трилър.Доста съдби се преплитат.В началото малко се обърках,но постепенно с напредване на книгата ми се изясниха доста от ситуациите.Няма да издавам повече,само че след толкова много премеждия,лъжи,интриги и убийства една любов се възроди,което аз много обичам да има в книгите.За съжаление това за което е написана книгата остана забулено в тайна,но както авторката е написала "Едно изобретение чакаше деня,когато ще стане достояние на света." Давам ти 5 звезди,защото имаш смелостта да твориш,защото го заслужаваш.
June 28, 2017
Йоана е много талантлива българска авторка, която умело борави с думите, и това е факт, който установих, четейки "Пегол"!
"Пегол" е базиран на реални факти, които тя е пресъздала по свой начин в историята.
С удоволствие бих прочела следващата книга на Йоана!
"Пегол" е базиран на реални факти, които тя е пресъздала по свой начин в историята.
С удоволствие бих прочела следващата книга на Йоана!
February 11, 2022
Отново брилянтен роман на Йоана толкова динамични събития и познания по темата доста съм впечатлена отново няма излишна дума всичко е подредено под конец обожавам книгите ти Йоана пишеш прекрасно но моята любов си остава пратеник на полумесеца продължавай да твориш родена си за това искрено се надявам някой ден да видя твой роман на голям екран в кината
January 23, 2021
Динамична и романтична история с чар
February 5, 2022
Трудно ми е да започна това ревю, защото книгата изключително много ме впечатли.
Пегол е втората издадена книга на Йоана Вълчева и първата, която аз чета. Закупихме и трите книги, като реакцията ми за тях може да видите в тук .
Описанието на гърба на корицата мигновено запали интереса ми. С толкова много преплетени персонажи очаквах един наистина заплетен трилър, а и донякъде ми беше интересно дали Йоана сама няма да се оплете в историята си. И за капак - книгата черпи вдъхновение от реални събития, които имат и български корен!
Мога да кажа само, че ни най-малко не останах разочарован - действието се развиваше изключително динамично и на няколко фронта. Като историята на никой не отстъпваше на останалите и нямах търпение да разбера как и кога ще се пресекат всичките ни паралелни истории.
Любовта също беше добре представена, без да бъде натрапчива и бореща се да бъде основния акцент на книгата.
Малко по-подробно ревю може да видите в следното видео.
Пегол е втората издадена книга на Йоана Вълчева и първата, която аз чета. Закупихме и трите книги, като реакцията ми за тях може да видите в тук .
Описанието на гърба на корицата мигновено запали интереса ми. С толкова много преплетени персонажи очаквах един наистина заплетен трилър, а и донякъде ми беше интересно дали Йоана сама няма да се оплете в историята си. И за капак - книгата черпи вдъхновение от реални събития, които имат и български корен!
Мога да кажа само, че ни най-малко не останах разочарован - действието се развиваше изключително динамично и на няколко фронта. Като историята на никой не отстъпваше на останалите и нямах търпение да разбера как и кога ще се пресекат всичките ни паралелни истории.
Любовта също беше добре представена, без да бъде натрапчива и бореща се да бъде основния акцент на книгата.
Малко по-подробно ревю може да видите в следното видео.
June 12, 2017
Изключителна история, която ме държа под напрежение до самия край! Горещо препоръчвам на читателите, любители на книгите с много обрати и доза конспирация! Поздравления към Йоана за този шедьовър!
September 1, 2023
Това бе една приятна за четене книга, с динамична история, която се чете много бързо и неусетно. Не знам доколко е достоверна откъм факти, но аз я приех в по-голямата ѝ част за художествена измислица.
Млад българин заминал да учи, а след това и да работи в САЩ прави важно научно откритие, което би подобрило живота на хората, но влиятелни кръгове от политици и магнати не желаят това да се случи и започва шеметно преследване за ликвидирането му. Кристиян няма какво друго да направи освен да се завърне в България, където сменя самоличността си и открива любовта в затънтено селце докато се укрива.
В сюжета бяха намесени различни държави и високопоставени личности, което малко ми беше прекалено. Отделно в други аспекти пък историята ми се стори наивна и малко претупана. Любовта не разбрах как пламна - героите ми бяха леко плоски, без дълбочина и не усетих емоциите им. И все пак им стисках палци за всичко, което им се случваше.
Смятам, че книгата може да се сметне за леко четиво, с което човек да изгуби няколко часа, но не за нещо по-сериозно, което да се запомни. 3,5*
Млад българин заминал да учи, а след това и да работи в САЩ прави важно научно откритие, което би подобрило живота на хората, но влиятелни кръгове от политици и магнати не желаят това да се случи и започва шеметно преследване за ликвидирането му. Кристиян няма какво друго да направи освен да се завърне в България, където сменя самоличността си и открива любовта в затънтено селце докато се укрива.
В сюжета бяха намесени различни държави и високопоставени личности, което малко ми беше прекалено. Отделно в други аспекти пък историята ми се стори наивна и малко претупана. Любовта не разбрах как пламна - героите ми бяха леко плоски, без дълбочина и не усетих емоциите им. И все пак им стисках палци за всичко, което им се случваше.
Смятам, че книгата може да се сметне за леко четиво, с което човек да изгуби няколко часа, но не за нещо по-сериозно, което да се запомни. 3,5*
August 2, 2022
Много динамична и вълнуваща книга! Действието се развива на няколко фронта,което подсилва интереса в историята. Това е втората прочетена книга от тази авторка и мога да кажа, че разказва много увлекателно. Остана да прочета и "Съвест", но съм сигурна ,че отново няма да ме разочарова.
January 7, 2019
Определено "Пегол", вече ми е в любими книги! Историята е уникална, малко объркваща в началото, но пък с всяка страница, историята се разплита! Просто уникална книга! 😍
September 10, 2017
Когато реални събития и факти се преплетат с една богата фантазия, обикновено резултатът е добър. Такъв е и случаят с "Пегол" на Йоана Вълчева. Поради липса на време и доста ангажименти, четенето ми се проточи, но за сметка на това времето, прекарано в компанията на Кристиан, беше приятно.
Без угризения признавам, че история, чиято основа е научно откритие, свързано с биогоривата, написана от млада и красива жена, буди у мен известна доза недоверие. Вълчева обаче успя да ме изненада приятно с точността си и елегантността, вложена в тази тежка за разработване тема. Що се отнася до екшъна и приключенията в книгата, не мога да не отбележа, че иторията наистина е вълнуваща.
Забелязах някои неточности и нереалистични моменти, свързани с организацията на мисиите и силите на реда, но ги отдавам на липсата на достъп до достоверни източници. Има и някои диалози, които дращят, но много по-умни от мен хора са казвали, че диалогът е най-тежката форма в литературата. Трудно е да пресъздадеш разговор реалистично, да сложиш думи в устата на фикционален герой, пренебрегвайки литературността, която се стремиш да вложиш в една история.
Героите в книгата са интересни, доста типизирани, но за сметка на това симпатични. Липсват дълбочина и пластове, но в този жанр обикновено персонажите са по-плоски като изграждане, за сметка на действието. За мен, романтиката се разви твърде бързо и изненадващо, но в крайна сметка не е ли любовта една изненада, засада, която чака да паднеш в капана й?
Като цяло Вълчева събуди у мен читателски интерес и с удоволствие ще следя творчеството й.
Без угризения признавам, че история, чиято основа е научно откритие, свързано с биогоривата, написана от млада и красива жена, буди у мен известна доза недоверие. Вълчева обаче успя да ме изненада приятно с точността си и елегантността, вложена в тази тежка за разработване тема. Що се отнася до екшъна и приключенията в книгата, не мога да не отбележа, че иторията наистина е вълнуваща.
Забелязах някои неточности и нереалистични моменти, свързани с организацията на мисиите и силите на реда, но ги отдавам на липсата на достъп до достоверни източници. Има и някои диалози, които дращят, но много по-умни от мен хора са казвали, че диалогът е най-тежката форма в литературата. Трудно е да пресъздадеш разговор реалистично, да сложиш думи в устата на фикционален герой, пренебрегвайки литературността, която се стремиш да вложиш в една история.
Героите в книгата са интересни, доста типизирани, но за сметка на това симпатични. Липсват дълбочина и пластове, но в този жанр обикновено персонажите са по-плоски като изграждане, за сметка на действието. За мен, романтиката се разви твърде бързо и изненадващо, но в крайна сметка не е ли любовта една изненада, засада, която чака да паднеш в капана й?
Като цяло Вълчева събуди у мен читателски интерес и с удоволствие ще следя творчеството й.
May 27, 2021
Страхотна история,преплитаща няколко времеви линии.Умението на авторката да предава емоциите чрез думи е невероятно. Книгата е много динамична и държи читателя в напрежение през цялото време. Нямах търпение да разбера значението на Пегол и това разпалваше любопитството ми. Препоръчвам с две ръце.
October 22, 2024
Сюжетът на книгата ме грабна още от първа глава и успя да задържи вниманието ми до финала. Нямах търпение да разбера какво е “пегол”. Стилът на авторката е лек и увлекателен, а персонажите бяха толкова реалистични и многопластови, че с лекота се почувствах като част от историята. Лошото на добрите книги е, че рано или късно свършват!
January 30, 2023
Страхотна ! Плаках на края ! 😄❤️
Много интересни персонажи . Хареса ми как действията се развиват в много краища на света !
Много интересни персонажи . Хареса ми как действията се развиват в много краища на света !
May 5, 2019
Завладяваща история, с умело заплетен сюжет. Изчетох книгата на един дъх и останах приятно очарована от таланта на нейния автор. Адмирации!
March 20, 2019
Много приятно съм изненадана от книга на български автор. За първи път чета нещо, което не е изпълнено с тегави истории за тежък соц или последицитр от него. Няма депресантската атмосфера, която лъха от типичните български романи. "Пегол" е лека и увлекателна книга, която те държи в напрежение от началото до края. Би се харесала на феновене на Дан Браун, а и на тези на сериала "Черния списък", защото има един шек полъх и от двете места.
В интерес на истината обичам автори, които пишат от къде са почерпили идея за книгата си, а авторката го прави по много интересен начин.
Крайно време е да спрем да лансираме до болка натрапени автори, а да погледнем и по-встрани, защото аз така открих Йоана Вълчева
В интерес на истината обичам автори, които пишат от къде са почерпили идея за книгата си, а авторката го прави по много интересен начин.
Крайно време е да спрем да лансираме до болка натрапени автори, а да погледнем и по-встрани, защото аз така открих Йоана Вълчева
June 5, 2019
Страхотна книга! Изключително интересни ,преплитащи се истории с любовни и криминални нотки,държащи вниманието ми докрай.
January 31, 2022
Започваш да четеш първата страница и се оказваш въвлечен в толкова оплетена, интересна и вълнуваща история, че неусетно стигаш до последната! 👏
May 25, 2022
“Пегол” е динамична , напрегната и романтична история !!
Поздравления към Йоана Вълчева, която по свой начин е отразила реални факти в книгата !! Отново приятна изненада от български автор 😊
Поздравления към Йоана Вълчева, която по свой начин е отразила реални факти в книгата !! Отново приятна изненада от български автор 😊
May 17, 2023
Тази книга на Йоана Вълчева ми хареса, но някак "Съвест" ми се стори много по-интригуваща.
Чувала съм за изобретението от "Пегол", но на мен ми се струваше по-скоро като легенда. В края на книгата има препратка към статия в Списание 8, където се говори за българинът, стоящ зад тази разработка. Преди него е имало и други хора, достигали до същите изводи, но така или иначе тази технология не се въвежда и към момента никой не се възползва от нея или поне никой от обикновените хора.
Честно казано прекалено много образи имаше в тази книга, по едно време вече не помнех кой кой е, откъде се е взел, имаше голямо лутане: ту действието се развиваше в САЩ, ту във Франция, по едно време се премести във Венеция, накрая в Русия. В края на романа всичко се навърза и се изясни, но дотогава ми беше леко тегаво да проследя кой от къде идва, какво иска и така нататък.
Не мога да кажа, че ми хареса повече от "Съвест". Там историята беше много по-стегната, а тук се разливаше на няколко континента, много агенти бяха замесени, всички служби. По едно време не знаех кой откъде е. Иначе пък ми беше интересно да разбера какво ще се случи с главния герой накрая. До последно имаше екшън и напрежение, което и ме оставя с добри впечатления от книгата. Сега се чудя дали да продължа с "Пратеник на полумесеца" или да си почина малко от този жанр, ще го реша впоследствие. Препоръчвам книжката, заслужава си да й се обърне внимание.
Чувала съм за изобретението от "Пегол", но на мен ми се струваше по-скоро като легенда. В края на книгата има препратка към статия в Списание 8, където се говори за българинът, стоящ зад тази разработка. Преди него е имало и други хора, достигали до същите изводи, но така или иначе тази технология не се въвежда и към момента никой не се възползва от нея или поне никой от обикновените хора.
Честно казано прекалено много образи имаше в тази книга, по едно време вече не помнех кой кой е, откъде се е взел, имаше голямо лутане: ту действието се развиваше в САЩ, ту във Франция, по едно време се премести във Венеция, накрая в Русия. В края на романа всичко се навърза и се изясни, но дотогава ми беше леко тегаво да проследя кой от къде идва, какво иска и така нататък.
Не мога да кажа, че ми хареса повече от "Съвест". Там историята беше много по-стегната, а тук се разливаше на няколко континента, много агенти бяха замесени, всички служби. По едно време не знаех кой откъде е. Иначе пък ми беше интересно да разбера какво ще се случи с главния герой накрая. До последно имаше екшън и напрежение, което и ме оставя с добри впечатления от книгата. Сега се чудя дали да продължа с "Пратеник на полумесеца" или да си почина малко от този жанр, ще го реша впоследствие. Препоръчвам книжката, заслужава си да й се обърне внимание.
March 31, 2020
Определено си личи израстването на Йоана Вълчева. Поздравления. “Пегол” грабва интереса ти и те държи в напрежение през цялото време. Препоръчвам. Трябва да се дава шанс на младите български автори, заслужава си! А аз чакам с нетърпение следващата ѝ книга.
January 2, 2021
Трилъри простиращи се по протежението на цялото земно кълбо има в изобилие. Препратките към България в тази книга обаче гъделичкат интереса на читателя. Чудесна книга, вълнуваща, напрегната и удовлетворяваща.
May 1, 2024
Г-жо Вълчева, кучетата не трябва да се хранят с пилешки кокали, особено пък кутрета.
Освен това не разбрах как Албена си удари коляното, пък се чудехме дали не си е изкълчила крака, а пък накрая се появи кръв и щеше да се възпали.
Съжалявам, но е пълно с клишета и заимствани сюжетни линии.
Освен това не разбрах как Албена си удари коляното, пък се чудехме дали не си е изкълчила крака, а пък накрая се появи кръв и щеше да се възпали.
Съжалявам, но е пълно с клишета и заимствани сюжетни линии.
July 2, 2023
Отново интересна, завладяваща история. Прочетена на един дъх. С нетърпение очаквам следващата книга, дано да е скоро. 📚
April 6, 2024
Здравейте книжни приятели днес искам да ви споделя малко повече за 💝📚
“Пегол” от Йоана Вълчева
Реалност изписана в купчина редове…
“Пегол” те цапардосва в лицето с цялата си истинност, че да се чудиш от къде ти е дошло! Свят които е корумпиран, живот неструващ нито цент, животи водени от добре обучени кукловоди.
Как един човек открил нещото, което наистина ще промени света към по-добро бива пречка на “големите” в тази сфера, може и искат да бъде ликвидиран, само защото ще има сблъсък на интереси!
Хареса ми любовната история в историята, както обикновено не беше нито твърде много, нито твърде малко, а допълваше историята точно както трябва да бъде ! 💝
Тук успях да изградя в съзнанието си образа на Кристиян като наистина мъжкар, докато в “Съвест” нямах тогава усещане за мъжа в нея.
Препоръчвам ви я, за да можете и вие да се потопите в история водеща се на три континента! 💝
Историята се чете изключително бързо, тъй като е страшно увлекателна и просто нямаш търпение да разбереш какво ще се случи по нататък!
Малко финала ми беше леко слаб, можеше да има повече екшън предвид опасността която имаха пред себе си, но и така е супер ⭐️🍀
Ако трябва да я сравня в другите нейни книги ще бъдат по следния начин:
•Пратеник на полумесеца си остава топ в класацията ❤️💭 нямам търпение да я прочета за втори път 😬🫶 ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
•Пегол ще е на второ, но отново ще е с ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
•Съвест ще е на последно място, защото тя най-малко ме докосна
Вие чели ли сте я? Ако сте ще се радвам да споделите долу в коментарите вашето мнение! ⭐️💝
Оценка
⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
“Пегол” от Йоана Вълчева
Реалност изписана в купчина редове…
“Пегол” те цапардосва в лицето с цялата си истинност, че да се чудиш от къде ти е дошло! Свят които е корумпиран, живот неструващ нито цент, животи водени от добре обучени кукловоди.
Как един човек открил нещото, което наистина ще промени света към по-добро бива пречка на “големите” в тази сфера, може и искат да бъде ликвидиран, само защото ще има сблъсък на интереси!
Хареса ми любовната история в историята, както обикновено не беше нито твърде много, нито твърде малко, а допълваше историята точно както трябва да бъде ! 💝
Тук успях да изградя в съзнанието си образа на Кристиян като наистина мъжкар, докато в “Съвест” нямах тогава усещане за мъжа в нея.
Препоръчвам ви я, за да можете и вие да се потопите в история водеща се на три континента! 💝
Историята се чете изключително бързо, тъй като е страшно увлекателна и просто нямаш търпение да разбереш какво ще се случи по нататък!
Малко финала ми беше леко слаб, можеше да има повече екшън предвид опасността която имаха пред себе си, но и така е супер ⭐️🍀
Ако трябва да я сравня в другите нейни книги ще бъдат по следния начин:
•Пратеник на полумесеца си остава топ в класацията ❤️💭 нямам търпение да я прочета за втори път 😬🫶 ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
•Пегол ще е на второ, но отново ще е с ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
•Съвест ще е на последно място, защото тя най-малко ме докосна
Вие чели ли сте я? Ако сте ще се радвам да споделите долу в коментарите вашето мнение! ⭐️💝
Оценка
⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
October 21, 2023
Преплитат се 3 истории в тази книга. Поредния шедьовър на Йоанна, не мога да я оставя докато не я прочета цялата. Само не виждам смисъл от другите две истории и защо са вмъкнати. Определено няма да сгрешете, ако прочетете книгите на автора.
August 19, 2022
Започнах книгата с толкова ентусиазъм заради прочетените ревюта и може би точно затова останах разочарована.
За мен лично Пратеник на полумесеца е по-добрата от двете книги по отношение на стил и сюжет.
Все пак, Пегол може би би била интересно четиво за любителите на романтичните трилъри.
За мен лично Пратеник на полумесеца е по-добрата от двете книги по отношение на стил и сюжет.
Все пак, Пегол може би би била интересно четиво за любителите на романтичните трилъри.
Displaying 1 - 28 of 28 reviews