По дирите на изчезналите софийски кръчми

by Павлина Делчева-Вежинова

Една книга, която ще ви върне през годините до 70-те и 80-те и изчезналите кръчми, които са оставили добър спомен.

„Започнах да пиша за софийските кръчми някак на шега. Само за приятели, с които заедно сме ходили тук и там, само за този ресторант, и за онзи, за Клуба... не, не този клуб, а другия... Нямах амбиции да бъда изчерпателна, пишех само за места, в които съм била и за случките в тях. А после нещата излязоха от контрол и обемът ставаше все по-голям и по-голям, приятели и познати ме подсещаха за още и още нещо. Кръчмите не свършваха, спомените също. Но искам да подчертая, че това не е пътеводител. Става дума за тези кръчми, които аз и моите приятели сме посещавали и то през определен период от време, предимно през 70-те и 80-те. С много малки изключения съм писала само за такива, в които съм сядала поне веднъж. А изключенията са заради интересни разкази на приятели и много рядко – материали в пресата. От особена помощ ми бяха фотографиите, които откривах в интернет. Те отключваха спомените и ги правеха по-живи и обемни.

Зная, че мнозина ще се подразнят от думата „кръчми“ в заглавието, още повече, че освен за ресторанти, механи и бирхалета съм писала и за сладкарници, и за шкембеджийници, и за бозаджийници. Просто по онова време „Хайде да отидем на кръчма“ включваше всичко – и барчетата към театрите, и клубовете, и ресторантите, и даже малките заведения, които сами не знаеха какво са. Ние ходехме „на кръчма“ не само да хапнем и пийнем, а и за да си говорим. Говорехме много – за неща, които макар и да не бяха „многомъдри“, оставяха отпечатък за цял живот. Масите преливаха от чаши и мезета, от емоции и страсти и на никого не му се ставаше. Във всички тези места се събираха сродни души. Те се търсеха, намираха и разделяха, но през времето, което прекарваха заедно, имаше приятелство, сръдни, полемики, дебати, флиртове, любови, изневери. Това беше животът на София и софиянци в цялата му пъстрота и многоликост.“

Павлина Делчева-Вежинова

Genres: Audiobook, Nonfiction, Bulgarian Literature

224 pages, Paperback

Published March 1, 2017

About the author

Родена е на 22 август 1949 г. в София. Дъщеря е на художничката и писателката Виолета Молнова/виж отделна статия/ и в детството си често е посещавала гр. Дунавци и Видин и на писателя Павел Вежинов. След завършване на средното си образование е приета за студент във Висшия държавен институт по кинематография в Москва, но по-късно се прехвърля и завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. За известен период от време сътрудничи в различни ежедневници и периодични издания, а през 1974 г. започва работа в редакция „Литература, Изкуство, Култура“/ЛИК/ на Българската национална телевизия, където е била редактор, сценарист и продуцент на редица репортажи, предавания и документални филми в областта на литературата, културата и историята в рубриките „Форум“, „Галерии, галеристи“, „Литературни светове“, „Библиотека ЛИК“, „Очевидци“, „Агенция ЛИК“ и др. През 1991 г. става изпълнителен продуцент в „Култура“, а през 1999 г. програмен координатор и селекционер на Сателитния канал БНТ Свят.

Павлина Делчева – Вежинова е автор на книгите „Вярвай в чудеса. Коледни приказки“/2009/ и „По дирите на изчезналите софийски кръчми“/2017/.

Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските филмови дейци.

Reviews

[Kaloyana · Rating 3 out of 5]

Симпатична книга, по-скоро за хората, които са били млади преди 20-30-50 години в София.
Доста се разсейвах, въпреки че кръчмарската култура винаги ми е интересна и все пак живея в София и ходя по заведения от 2001 година. Смешките бяха малко вехти, твърде много се изброяваше и твърде често имаше "няма да му кажа името", липсват готини истории, плътни и интересни, но като цяло окей.

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Тази книга трябваше да се появи. Да бъде разказано за времето (Бай Тошовото с кратки забежки към по-рано и по-късно), без да се изпада в ирационална носталгия, че е било по-хубаво. Или че поне кръчмите в София са били по-хубави от в наши дни. Кръчма е обобщено за всичко от бозаджийница през ресторант и бар до клуб (в оригиналния смисъл на място за срещи на общност с режим на членство). Не са били по-хубави, но са били нейните кръчми от нейното време. И точно затова е толкова любопитно, приятно и забавно тя да ни развежда лично. Улица по улица, булевард по булевард. Не са били и повече, макар знакови пространства, проектирани за заведения на идеални за целта на места в наши дни да се ползват за друго, примерно – банкови офиси. Покрай заведениятa, адреса, стила на интериора, менюто, помнещи се лица от персонала погледът се насочва и към повече или по-малко постоянната им клиентела. И тук стигаме до истински носталгичния момент. Към онова състояние на нещата, когато просто е можело да се разчита някои хора да бъдат намерени – било то за работа или за раздумка - в любимото си заведение в повече или по-малко постоянна компания. Става дума за средите на софийската интелигенция. Предимно. Не задължително – бохемска. Едно поколение по-млад от авторката, би било трудно да намеря лични допирни точки с нея като срещи и преживявания. Но голяма част от местата най-малкото съм ги виждал. Или съм надниквал в тях. Или съм влизал по специален повод. Примерно – в Руския клуб на петия си рожден ден. Потвърждавам под честна пионерска – съвсем точно е описан. Много внимавах дали няма да пропусне емблематичната ни квартална Златна Панега, която нашите ползваха за ориентир на таксиметровите шофьори, а аз имам само ученически спомени, че съм се бил със снежни топки под стрехата ѝ (тогава: плоска правоъгълна модернистка, впоследствие - извита нагоре по азиатски). Голяма част от споменатите личности са ми известни. Не всички, разбира се, но съвсем правилно книгата не включва справочник под линия кой кой е (бил). Отличавам камеото на художника Парамуна (Богдан Бенев) в Бамбука (на партера на наследствената сграда на барон Гендович срещу Градската градина). Не бях чувал за него откакто ни вози с баба ми на автостоп от Созопол към София. С жигула комби. През лятото, когато вече бях навършил пет!

[Emanuella · Rating 4 out of 5]

Радвам се, че има книга, която документира такива култови места и случки! Някои от тях си спомням от моето детство и ми беше любопитно да се разходя отново из Стара София. И, наистина, не че едно време беше по-добре, просто бяхме по-малки (по-млади)...

Слушах я на аудиокнига, но по-приятно е да се чете на хартия, за да се разглеждат и снимките. Някои могат да се намерят в блога на авторката:
https://pavlinad.wordpress.com

[Виктор Топалов · Rating 5 out of 5]

Това беше една от първите софийски книги, които прочетох още през 2017 г. Дадох си сметка колко малко познавам моя роден град и колко тайни крият неговите улици и сгради. Книгата „По дирите на изчезналите софийски кръчми“ даде плътен образ на много легендарни места, за които бях дочувал като ученик. Според възрастта, книгата може да бъде любопитен поглед към живота преди половин век, повод за разговор с родител или връщане в спомените.