What do you think?
Rate this book
№ 9
„№9“ е сред номинираните романи на Деветия национален литературен конкурс „Развитие“, 2016 година. Това е дебютният роман на Нора Пенчева, която има свой литературен блог - „Зона за дишане“.
„№9“ е провокативен, остър, суров. На първо място обаче това е един много увлекателен роман! С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на спокойствие, докато не го прочете докрай.
Главният герой на „№9“ е футболната звезда Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Ангел притежава съвършената външност и съвършената карирера в очите на широките младежки маси. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият в детството му...
На пръв поглед пълна противоположност на Ангел е главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. За разлика от обкръжението на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали. Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа.
„№9“ е провокативен, остър, суров. На първо място обаче това е един много увлекателен роман! С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на спокойствие, докато не го прочете докрай.
Главният герой на „№9“ е футболната звезда Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Ангел притежава съвършената външност и съвършената карирера в очите на широките младежки маси. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият в детството му...
На пръв поглед пълна противоположност на Ангел е главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. За разлика от обкръжението на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали. Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа.
232 pages, Paperback
Published April 19, 2017
2 people are currently reading
40 people want to read
About the author
Нора Пенчева
1 book2 followersНора Пенчева е професионален инструктор по йога и медитация. Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и е била няколко години преподавател по философия. Днес тя е привлечена изцяло от философията на Изтока и се е посветила на нея.
Блогър е в "Зона за дишане" .
Блогър е в "Зона за дишане" .
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
May 19, 2018
Честно казано тази книга остави много смесени чувства в мен. Идеята ѝ е наистина добра, любов между красавец и момиче, страдащо от рядка болест, но изказа на авторката не ми допадна. Не харесвам изречение с по една-две думи. И въпреки, че по-нататък има по-дълги, пак не се получиха нещата. На места диалога ми беше много безсмислен /силно се надявам днешната младеж да не си говори така/, трудно ми беше да следя за кой се отнася дадена глава, след като не е упоменато още в самото начало.
Главата героиня е толкова огорчена от грозотата си, че не дава никакъв шанс на доброто, което ѝ се предлага. Пример: "Любов никога не беше изпитвала, надежда нямаше, вяра не таеше, а добротата ѝ беше чужда." - цитат от книгата. Харесвам хора с дух, хора, които се борят, които вярват, а не да се самосъжаляват и да отхвърлят всяка дадена възможност. А Ева живее с това огорчение 24 години, и идея нямам как е успяла. Може да няма спасение за нея да се излекува, но това не означава, че трябва да е толкова груба, да се кара със всеки, да не дава шанс на никой. Брат ѝ Антон толкова много я обича, подкрепя и разбира, а тя така да е все на "контра" с него, не ми хареса това.
И един ден се среща с Ангел, и щом го поглежда в очите разбира, че е влюбена в него. И той не остава безразличен към нея, веднага е заинтригуван и започва да разпитва за нея, да иска да узнае повече, да я моли да се видят. Хубаво, любов да има, но не можеше ли малко повече да се задълбочи този момент?! Много повърхностно написан, чувствата ми липсваха, а посланието беше ясно - "Любовта ще спаси света", в случая две души. Вярно е, че любовта променя хората, но нима не трябваше да се опише по-обстойно това чувство между тях, още повече, че живота им тръгна в една положителна посока, липсваше ми това. Любовта е ключов момент в историята, трябваше да ѝ се обърне повече внимание. И частта с майката на Ангел честно не я разбрах, защо трябваше нейния образ да е представен така? Взаимоотношенията между нея и Ангел можеше да се опишат повече, да се задълбочат, за да се разберат някои неща - защо тя е такава, защо той така се държи с нея?
И въпреки всичко това краят ми хареса. Хареса ми, че Ева стана по-открита, по-мила, пребори се със себе си и се отвори за света. Хареса ми и Ангел, че загърби грубостите и намери своето удовлетворение в живота, а именно да обича. И двамата да обичат!
Главата героиня е толкова огорчена от грозотата си, че не дава никакъв шанс на доброто, което ѝ се предлага. Пример: "Любов никога не беше изпитвала, надежда нямаше, вяра не таеше, а добротата ѝ беше чужда." - цитат от книгата. Харесвам хора с дух, хора, които се борят, които вярват, а не да се самосъжаляват и да отхвърлят всяка дадена възможност. А Ева живее с това огорчение 24 години, и идея нямам как е успяла. Може да няма спасение за нея да се излекува, но това не означава, че трябва да е толкова груба, да се кара със всеки, да не дава шанс на никой. Брат ѝ Антон толкова много я обича, подкрепя и разбира, а тя така да е все на "контра" с него, не ми хареса това.
И един ден се среща с Ангел, и щом го поглежда в очите разбира, че е влюбена в него. И той не остава безразличен към нея, веднага е заинтригуван и започва да разпитва за нея, да иска да узнае повече, да я моли да се видят. Хубаво, любов да има, но не можеше ли малко повече да се задълбочи този момент?! Много повърхностно написан, чувствата ми липсваха, а посланието беше ясно - "Любовта ще спаси света", в случая две души. Вярно е, че любовта променя хората, но нима не трябваше да се опише по-обстойно това чувство между тях, още повече, че живота им тръгна в една положителна посока, липсваше ми това. Любовта е ключов момент в историята, трябваше да ѝ се обърне повече внимание. И частта с майката на Ангел честно не я разбрах, защо трябваше нейния образ да е представен така? Взаимоотношенията между нея и Ангел можеше да се опишат повече, да се задълбочат, за да се разберат някои неща - защо тя е такава, защо той така се държи с нея?
И въпреки всичко това краят ми хареса. Хареса ми, че Ева стана по-открита, по-мила, пребори се със себе си и се отвори за света. Хареса ми и Ангел, че загърби грубостите и намери своето удовлетворение в живота, а именно да обича. И двамата да обичат!
May 9, 2017
Има два вида красота - външна и вътрешна красота. Външната - е тази, която можем да видим с просто око, а вътрешната- нея я виждаме с очите на душата си.
Една история за красавицата и звяра,но на обратно.Той - футболна звезда с перфектен вид.Тя - обезобразена от рядка болест.Две съдби.Той с изстрадало детство,но сега вече известен и преуспял.Тя - отчуждена и груба,заради болестта си.Необичайна среща.На пръв поглед несъвместними,но любовта е прекрасно чудо.
Диалога между героите е просто уникален.Да си кажа честно не го очаквах.За мен книгата е доста брутална,жестока и поучителна.Книгата ми хареса и затова моята оценка е 5 звезди.
Една история за красавицата и звяра,но на обратно.Той - футболна звезда с перфектен вид.Тя - обезобразена от рядка болест.Две съдби.Той с изстрадало детство,но сега вече известен и преуспял.Тя - отчуждена и груба,заради болестта си.Необичайна среща.На пръв поглед несъвместними,но любовта е прекрасно чудо.
Диалога между героите е просто уникален.Да си кажа честно не го очаквах.За мен книгата е доста брутална,жестока и поучителна.Книгата ми хареса и затова моята оценка е 5 звезди.
April 25, 2017
Изчетох „Номер 9“ за по-малко от 9 часа. Увлекателен и динамичен е. Много ми харесва, че повествованието се води от името на всички герои. Всяка сцена ми беше пред очите. Историята е едновременно доста брутална и наивно романтична. Супер!
December 29, 2019
Нора Пенчева: "Nr.9", Издателска къща Авлига, 2017
Един от моите фаворити за годината! Браво на Нора Пенчева!
Ето че можело: млада, нова,нахакана авторка да напише красива книга, използвайки иначе гадните, до болка познати ни клишета от преходното ни ежедневие. Има си и футболисти и чалга, и тъпи девойки с напомпани устни, и алскохол, и бедност, и тъга, и безизходица...
Но от всичката тази помия Нора Пенчева е създала нещо прекрасно, описала е нещо красиво, няма да издавам какво.
А затова си трябва много талант: да не затънеш в тинята, да не започнеш да се правиш на куул, описвайки гангстери и дискотеки, да запазиш езика си на ниво и да намериш на дъното на блатото съкровище. Всичко това се е получило в тази книга!
Стига сме се оплаквали, стига сме мразили. като не можем да се отървем от клишетата, да потърсим и в тях нещо смислено и човешко. Нора Пенчева не само го е потърсила и намерила, но и споделила с нас по много можещ писателски начин.
Съжалявам, че открих с две години закъснение дебютния и роман. Дано да продължи да пише, имаме нужда от такъв умерен и в същото време пълен с надежда в победата на доброто
Прочетете тази книга!
Един от моите фаворити за годината! Браво на Нора Пенчева!
Ето че можело: млада, нова,нахакана авторка да напише красива книга, използвайки иначе гадните, до болка познати ни клишета от преходното ни ежедневие. Има си и футболисти и чалга, и тъпи девойки с напомпани устни, и алскохол, и бедност, и тъга, и безизходица...
Но от всичката тази помия Нора Пенчева е създала нещо прекрасно, описала е нещо красиво, няма да издавам какво.
А затова си трябва много талант: да не затънеш в тинята, да не започнеш да се правиш на куул, описвайки гангстери и дискотеки, да запазиш езика си на ниво и да намериш на дъното на блатото съкровище. Всичко това се е получило в тази книга!
Стига сме се оплаквали, стига сме мразили. като не можем да се отървем от клишетата, да потърсим и в тях нещо смислено и човешко. Нора Пенчева не само го е потърсила и намерила, но и споделила с нас по много можещ писателски начин.
Съжалявам, че открих с две години закъснение дебютния и роман. Дано да продължи да пише, имаме нужда от такъв умерен и в същото време пълен с надежда в победата на доброто
Прочетете тази книга!
June 19, 2017
Книга, която се чете бързо, но не оставя следа. Съжалявам, но този стил на писане не ми допада.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews