Страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – искат да прекроят световното политическо устройство, доминирано от Съединените щати.
Светът се променя със скоростта на развитието на откритията и иновациите в техническата област. Установените финансови порядки и използването на долара като резервна валута спъват развитието на страните от БРИКС. Те искат юанът и рублата да се използват наравно с долара в световната търговия.
Тежестта на страните от „петорката“ в световната икономика нараства все повече и икономическите им успехи ги подтикват към все по-активна роля в ООН, МВФ, СБ, СТО. Те искат тези организации да се реформират и тяхното участие в тях да се увеличи.
БРИКС настояват решенията за световната икономика да се децентрализират, а не да бъдат диктувани от една държава – САЩ.
Свидетели сме на историческа геополитическа промяна – основите на старите властелини са разклатени, а новите сили все още не са разкрили напълно потенциала си.
Николай Скарлатов е роден през 1943 г. Завършил е икономически университет в София и е защитил докторат в УНСС. Работил е в областта на външната търговия в България и чужбина.
Автор е на книгите: „Развитие на икономическите отношения между България и Гърция“, „Търговията между България и Гърция“ (издадена в Гърция), „Гърция в прегръдката на Тройката“, „Корупцията в България и Румъния“, „Корупцията във Вишеградската четворка“, „Корупцията и кризата в ЕС в периода 2008–2013 г.“, „Сиртакито на Ципрас“. Публикувал е много материали в печата.
Участвал е в Международния икономически форум „Давос“.
Това е труд, посветен на процесите на възникване, развитие и значението на БРИКС – съюз между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Той обобщава и интерпретира всички събития от края на XX и началото на XXI в. Специален акцент слага върху първите десетилетия на XXI в.– времето, когато БРИКС оформя държавите членки в самостоятелни, силни икономически и политически центрове. Историята е използвана само за да даде малко контекст– за да противопостави следвоенния ред, доминиран от САЩ, и новите тенденции към по-многополюсен свят.
В началото авторът ни въвежда в понятието „БРИКС“, тоест как и защо тези държави са се групирали заедно, какво влияние притежават и какви са икономическите им мащаби. С това Скарлатов подчертава, че БРИКС не е просто едно формално обединение, а индикация за една по-мащабна трансформация на световната икономика, по-конкретно – преместване на тежестта от западните центрове към нови, бързо развиващи се икономики.
Основната част от анализа се фокусира върху икономиката – ролите на тези държави в търговията, пазарите и инвестициите.Разказва се, че възходът им е резултат от дългосрочни стратегии за развитие и догонване на Запада, като най-голямо внимание се отделя на Китай и Индия като основни производители – двигателите на растежа, но и на Русия и Бразилия като основни производители на енергийни ресурси и суровини. Друг важен акцент се поставя върху темата за международната финансова система. Накратко, Скарлатов първо разглежда доминиращата роля на долара като инструмент за световно влияние на САЩ. А БРИКС са представени като алтернативата– те търсят начини да изградят нови финансови инструменти, които да намалят зависимостта от западните структури. Доста често се разглежда идеята за по-широкото използване на китайския юан и руската рубла. Друга важна тема са международните организации. Основната теза е, че институциите (МВФ, Световната банка и др.) отразяват баланса на силите от средата на ХХ в. и вече не са актуални. Според Скарлатов влиянието на БРИКС така или иначе трябва да предизвика реформа на институциите, за да отразяват новото статукво. Въпреки това личи си, че не идеализира БРИКС напълно и поне много често пише за съмнения, като признава, че между държавите членки има доста осезаеми противоречия, като различни икономически интереси, конкуренция и т.н. Но все пак той има симпатия към идеята за по-балансиран световен ред, което съвпада с каузата на БРИКС. Скарлатов вижда в тях потенциал да се противопоставят на световния модел на глобалното управление.
В заключението, Скарлатов не предлага категорична прогноза, но няколко правдоподобни сценария: –задълбочаване на сътрудничеството; –постепенно отслабване на сплотеността поради външни или вътрешни фактори и т.н. Въпреки това, цялостният тон в книгата остава оптимистичен. Лично за мен беше доста информативна, въпреки да не отразява най-скорошните събития от последните години. Все пак я препоръчвам на тези, които се интересуват от БРИКС, разглеждат се доста важни елементи от създаването му, чак до 2017г.