What do you think?
Rate this book
Инсомния
Опасни страсти, разврат, съдбовни обрати...
Светският живот в България не е толкова лъскав и безгрижен колкото изглежда! Какво реално се крие зад маската на успеха? И каква е цената, която всеки трябва да плати, за да се задържи на върха?
Те са богати и известни, но са изправени пред криза, след която животът им няма да е същият. Ще успеят ли да се изправят след жестокия удар, или това ще бъде краят им?
В този роман за житейските възходи и падения се преплитат съдбите на брат и сестра. Двамата тръгват от мизерното съществуване в краен столичен квартал, за да покорят София и да оглавят класациите за най-красивите и желани българи. Борис Иванов е собственик на най-модерните и посещавани софийски заведения, а Даниела – модел на „Плейбой“ и участник във „ВИП Брадър“. Но както често се случва в живота, точно когато си на върха, съдбата те подлага на изпитание, за което в повечето случаи не си подготвен. Какво ще направиш тогава? В коя посока ще поемеш?
Един мъж тръгва на пътуване до десет чудотворни места в България в търсене на смисъла, на вярата и на силата да преоткриеш по-доброто си Аз.
Светският живот в България не е толкова лъскав и безгрижен колкото изглежда! Какво реално се крие зад маската на успеха? И каква е цената, която всеки трябва да плати, за да се задържи на върха?
Те са богати и известни, но са изправени пред криза, след която животът им няма да е същият. Ще успеят ли да се изправят след жестокия удар, или това ще бъде краят им?
В този роман за житейските възходи и падения се преплитат съдбите на брат и сестра. Двамата тръгват от мизерното съществуване в краен столичен квартал, за да покорят София и да оглавят класациите за най-красивите и желани българи. Борис Иванов е собственик на най-модерните и посещавани софийски заведения, а Даниела – модел на „Плейбой“ и участник във „ВИП Брадър“. Но както често се случва в живота, точно когато си на върха, съдбата те подлага на изпитание, за което в повечето случаи не си подготвен. Какво ще направиш тогава? В коя посока ще поемеш?
Един мъж тръгва на пътуване до десет чудотворни места в България в търсене на смисъла, на вярата и на силата да преоткриеш по-доброто си Аз.
304 pages, Paperback
Published December 6, 2016
6 people are currently reading
123 people want to read
About the author
Венета Райкова
10 books42 followersВенета Руменова Райкова-Георгиева е българска журналистка, бивша водеща на предаването „Горещо“ по Нова телевизия. Родена е през 1974 година в град Попово. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва своята журналистическа кариера през 1992 г. като водещ в БНТ на предаването „Цветовете на нощта“и едновременно с това работи като редактор и репортер в първия светски вестник у нас – в. „Хайлайф“. Същата година печели първия конкурс „Мини мис България“. През 2004 г. става автор и водещ на първия телевизионен таблоид „Горещо“, който се излъчва успешно повече от десет години.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
July 28, 2020
Реших да се запозная с творчеството на Венета Райкова, защото се спряга, като популярно, а ми предложиха безплатно копие и с много усилия покорих девета глава, с големи усилия. Не мога повече.
Бих могла да посоча множеството недостатъци на началото на романа, но ще рискувам да досадя, за това може би трябва да кажа,че книгата е пример за лоша литература.
Литературата все пак трябва да е носител на някаква естетика, да се отличава с красота на изказа и е задължително да вълнува,пък било то и с грозотата на натурализма.
Тук човек може да изпита единствено безпределна досада.
" -Ти как си? Как беше в чужбина?
- Екстра! Обиколих Франция, Италия, Англия и Германия. Видях много яки заведения-ресторанти и нощни клубове. Вече са взели помещения и почваме ремонти.
-Кой ги е взел?
-Фирмата на Жоро. Имам на разположение дизайнери,строители, всякакви специалисти, които ми трябват.
-И ти к'во?
-И аз ръководя нещата. Заведенията се водят,че са мои,но си знам,че са на Жоро, нали разбираш?
-Разбирам- отговори Даниела, като попиваше всяка негова дума.
-Пристигнахме!-Борис паркира пред кокетна кооперация.
Борис отвори входната врата и влязоха. В асансьора натисна копчето на последния, пети етаж.
- Един апартамент е на целия етаж,мезонет май казаха че е.
-Никога не съм виждала мезонет.
- Ами да видим."
Бих могла да посоча множеството недостатъци на началото на романа, но ще рискувам да досадя, за това може би трябва да кажа,че книгата е пример за лоша литература.
Литературата все пак трябва да е носител на някаква естетика, да се отличава с красота на изказа и е задължително да вълнува,пък било то и с грозотата на натурализма.
Тук човек може да изпита единствено безпределна досада.
" -Ти как си? Как беше в чужбина?
- Екстра! Обиколих Франция, Италия, Англия и Германия. Видях много яки заведения-ресторанти и нощни клубове. Вече са взели помещения и почваме ремонти.
-Кой ги е взел?
-Фирмата на Жоро. Имам на разположение дизайнери,строители, всякакви специалисти, които ми трябват.
-И ти к'во?
-И аз ръководя нещата. Заведенията се водят,че са мои,но си знам,че са на Жоро, нали разбираш?
-Разбирам- отговори Даниела, като попиваше всяка негова дума.
-Пристигнахме!-Борис паркира пред кокетна кооперация.
Борис отвори входната врата и влязоха. В асансьора натисна копчето на последния, пети етаж.
- Един апартамент е на целия етаж,мезонет май казаха че е.
-Никога не съм виждала мезонет.
- Ами да видим."
November 14, 2017
Голяма боза. Нереални образи, недоразвити сюжетни линии, зарязани герои, смукани от пръстите си обрати и изобщо всички възможни грешки при писането на една книга ги има тук.
Основен плюс - една силно положителна книга, която те мотивира да е бориш. Затова слагам втора звезда. Не я четете, това не е литература!
Основен плюс - една силно положителна книга, която те мотивира да е бориш. Затова слагам втора звезда. Не я четете, това не е литература!
December 25, 2017
Пълна загуба на време.
May 14, 2018
Много предубедена започнах тази книга, защото си мислех, че ще бъде блудкаво и слабо романче, а и на много места и по различни групи се твърди така. По настояване на приятелка я започнах всъщност. Хареса ми, беше ми приятно да я прочета за 2 дни, особено последната 1/3. Започва като клюкарска хроника в началото, историята на средностатистическото българско момиче с куха глава и големи мечти. Разгръщат се няколко основни сюжетни линии и не си мислете, че всичко свършва чудесно като в американските филми.
Хареса ми приятният и увлекателен стил на писане на Венета Райкова, ненатрапчивите ситуации, в които без да искаш си даваш сметка за някои неща иииии последната 1/3 от книгата :).
Хареса ми приятният и увлекателен стил на писане на Венета Райкова, ненатрапчивите ситуации, в които без да искаш си даваш сметка за някои неща иииии последната 1/3 от книгата :).
July 31, 2020
Много разочарован останах. Първата половина на книгата, макар и брутална, с всичките цинизми и пропадане, беше интересна, защото беше непредвидимо и истинско. Очаквах да разбера как героите ще излязат от тази ситуация и това, което най-малко очаквах, и най-малко исках, се случи.
Втората половинасякаш е писана от друг човек. Беше скучна, пълна с излишн притчи, обяснения за църкви, икони и тем подобни. Като атеист ми беше много трудно да чета, но исках да я довърша, защото съм мазохист.
Краят въобще не е реалистичен. Не очаквах на такъв брутален старт такъв ужасен, предвидим и нереален край. Как така най-студената кучка се променя от нищото. Та тя не е ли трябвало да се промени още от момента, в който се ражда дъщеря й? Нали когато жената роди това я променя. При Кристин беше обратното. До последно беше гадна и накрая от една случка, която я плаши, става добра. Много нереалистично. Тогава да беше дала хепи ендинг и на Даниела, не само на Кристин, за да може да е пълно щастието на брата. Не е справедливо!
Не ме учуди финала по никакъв начин - тази съдбовна среща, която кара Борис да се чуди дали да приеме офертата, която му дават. Егати тъпака. По-голям идиот не съм виждал. И нарцистичен от горе на всичко. Сякаш само той има проблеми, ходи и реве на всички. Според мен не само инсомния, но и страда от нарцистично разтройство.
Голям минус на книгата според мен е как Венета с лека ръка отсича, че медикаментите са лошо и правят хуя на мъжа мек и инсомнията се лекува с работа в двора. Пълна глупост. Да, може този метод да помогне на някои хора от село, но ме съмнява хора с инсомния да могат да се справят и да им изчезне диагбнозата след като покопат градината и посготвят един боб.
Другият минус според мен е, че женската героиня бива "наказана" за нещата, които извършва, а мъжкия герой бива издигнат като герой, а той след като се "променя" дори не се замисля за лошите неща, които е правил. Несправедливо.
Другият минус е, че 100 страници са отделени на господ и на притчи. И за мен посоката, в която героят се насочва, е малко нереална - едва ли в реалният живот някой ще се помоли на 10000 икони и накрая ще получи всичко по този начин. И всички, които ще срещне по пътя си ще са по-големи религиозни фанатици и от него и са готови да рецитират Отче наш с него в екстаз!
Ама, че глупост!
Учудва ме, че Борис не повярва в господ, след всичко, което "уж той му дава" и накрая се чуди господ ли е или някаква си там сила в облаците. Очаквах да запее отче наш и да си го татуира на челото.
Венета е добра в писането и ми харесаха отрицателните герои, но когато реши да направи 2ма от тях добри, не й се получи. Нямаше възмездие за Даниела. Колкото и отрицателна героиня да беше, то Борис е още по-противен и от нея, особено след "промяната му". Чувствам се разгневен задето Даниела преживя такъв кошмар и нямаше наказание за извършителя. По-скоро Борис трябваше да си отмъсти и това да е края на книгата. А не да се чуди как да си оправи живота и да мисли пак само за себе си. Абсолютен нарцистичен гъз!
Добро начало, но много лош край.
1/5
Втората половинасякаш е писана от друг човек. Беше скучна, пълна с излишн притчи, обяснения за църкви, икони и тем подобни. Като атеист ми беше много трудно да чета, но исках да я довърша, защото съм мазохист.
Краят въобще не е реалистичен. Не очаквах на такъв брутален старт такъв ужасен, предвидим и нереален край. Как така най-студената кучка се променя от нищото. Та тя не е ли трябвало да се промени още от момента, в който се ражда дъщеря й? Нали когато жената роди това я променя. При Кристин беше обратното. До последно беше гадна и накрая от една случка, която я плаши, става добра. Много нереалистично. Тогава да беше дала хепи ендинг и на Даниела, не само на Кристин, за да може да е пълно щастието на брата. Не е справедливо!
Не ме учуди финала по никакъв начин - тази съдбовна среща, която кара Борис да се чуди дали да приеме офертата, която му дават. Егати тъпака. По-голям идиот не съм виждал. И нарцистичен от горе на всичко. Сякаш само той има проблеми, ходи и реве на всички. Според мен не само инсомния, но и страда от нарцистично разтройство.
Голям минус на книгата според мен е как Венета с лека ръка отсича, че медикаментите са лошо и правят хуя на мъжа мек и инсомнията се лекува с работа в двора. Пълна глупост. Да, може този метод да помогне на някои хора от село, но ме съмнява хора с инсомния да могат да се справят и да им изчезне диагбнозата след като покопат градината и посготвят един боб.
Другият минус според мен е, че женската героиня бива "наказана" за нещата, които извършва, а мъжкия герой бива издигнат като герой, а той след като се "променя" дори не се замисля за лошите неща, които е правил. Несправедливо.
Другият минус е, че 100 страници са отделени на господ и на притчи. И за мен посоката, в която героят се насочва, е малко нереална - едва ли в реалният живот някой ще се помоли на 10000 икони и накрая ще получи всичко по този начин. И всички, които ще срещне по пътя си ще са по-големи религиозни фанатици и от него и са готови да рецитират Отче наш с него в екстаз!
Ама, че глупост!
Учудва ме, че Борис не повярва в господ, след всичко, което "уж той му дава" и накрая се чуди господ ли е или някаква си там сила в облаците. Очаквах да запее отче наш и да си го татуира на челото.
Венета е добра в писането и ми харесаха отрицателните герои, но когато реши да направи 2ма от тях добри, не й се получи. Нямаше възмездие за Даниела. Колкото и отрицателна героиня да беше, то Борис е още по-противен и от нея, особено след "промяната му". Чувствам се разгневен задето Даниела преживя такъв кошмар и нямаше наказание за извършителя. По-скоро Борис трябваше да си отмъсти и това да е края на книгата. А не да се чуди как да си оправи живота и да мисли пак само за себе си. Абсолютен нарцистичен гъз!
Добро начало, но много лош край.
1/5
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 12, 2025
Прочетох тази книга, защото ми беше интересно да разбера в какъв стил пише Венета Райкова. Откакто стана водеща по bTV на сутрешния блок, тя многократно е споменавала, че е най-четената авторка в България. А аз дотогава не бях прочела нищо от нея, което естествено събуди любопитството ми.
Не обичам да поставям ниски оценки на книги, които са публикувани и очевидно имат своята аудитория. Знам, че авторката е отделила време и е вложила опит и енергия, за да напише това, което е написала. Затова съжалявам, че давам само една звезда не с цел да я обезсърча, а напротив. Нека продължава да пише. Сигурна съм, че много читатели имат нужда именно от този тип литература.
Това обаче е моята лична оценка. Възможно е впечатлението ми да е повлияно и от факта, че непосредствено преди тази книга прочетох произведение на харвардски професор и рязката смяна на изразените средства ми подейства леко шокиращо.
Все пак трябва да призная, че книгата ме задържа до края и я прочетох, макар и с усилие.
Моят личен избор обаче остава насочен към по-дълбока, съдържателна литература.
Не обичам да поставям ниски оценки на книги, които са публикувани и очевидно имат своята аудитория. Знам, че авторката е отделила време и е вложила опит и енергия, за да напише това, което е написала. Затова съжалявам, че давам само една звезда не с цел да я обезсърча, а напротив. Нека продължава да пише. Сигурна съм, че много читатели имат нужда именно от този тип литература.
Това обаче е моята лична оценка. Възможно е впечатлението ми да е повлияно и от факта, че непосредствено преди тази книга прочетох произведение на харвардски професор и рязката смяна на изразените средства ми подейства леко шокиращо.
Все пак трябва да призная, че книгата ме задържа до края и я прочетох, макар и с усилие.
Моят личен избор обаче остава насочен към по-дълбока, съдържателна литература.
August 17, 2019
Предсказуема, става за плажно леко четиво
April 28, 2020
Любима история!
March 3, 2022
В началото започва повърхностно, но към края ми хареса информацията, която беше поднесена за прекрасни места в България.
January 8, 2025
Десетте чудотворни места са описани интересно, въпреки че има доста докато се стигне до тях.
January 6, 2021
Давам 4 звезди за самата идея на книгата, а не за съдържанието.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews