Аракел

by Димитър Стоянов-Димо, Евгений Йорданов, Румен Чаушев

Този албум е експеримент – шестима художници рисуват една история, условно разделена на части, като всеки е избрал такава част, която най-добре отговаря на натюрела или на моментното му настроение. Всички са вложили в рисунките си своето виждане за историята на главния герой Аракел Хачатурян, почти без да общуват по време на работата. Албумът е замислен като изненада – както за читателите, така и за авторите. Той е поредното издание от библиотека „Над дъгата“, а издател на поредицата е сдружението за популяризиране и развитие на българския комикс „Проектът „Дъга".

Genres: Comics

40 pages

Published April 1, 2017

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Чудесен комикс, с доволно солидна доза хорър в него! Един проект от художниците на списание "Дъга", по-точно на шестима от тях. Интересно е да се проследи историята, която лъкатуши по доста оригинален начин - макар всеки художник да рисува различно героите, това вместо да пречи ти помага и усещането е, че ставаш свидетел на нещо ново, нещо оригинално... Нещо различно. Когато затворих последната страница изсумтях, понеже свърши твърде бързо, исках още! Силно се надявам историята да има продължение, или пък авторите да ни срещнат отново с други приключения на главния герой Аракел Хачатурян. Препоръчвам!

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

Не претендирам да съм специалист в графичните форми на литературата... Въпреки това, съм прочел достатъчно много, за да мисля, че не съм лаик.
Първо, и най-общо, този начин за разказване на история е незаслужено заклеймяван като "детски" - всеки, който е чел някое от многото стойностни публикувани произведения, знае, че това е съвсем грешно (примери много - от серията "Sin City" от западната школа, до безумно многото манга).
Сега - "Аракел"...
Сюжет: най-силната черта на графичната новела. Подчертавам - това не означава, че художниците са лоши, а просто според мен комиксите най-често страдат там. Толкова е добър, че от един прочит не може да се разбере всичко. Вината за много доброто му представяне е и на художниците. Все още второто му прочитане е пред мен, но съм сигурен, че ще открия нови неща. Единственият минус са диалозите, които можеха да са по-добри - поне за мен всички имат еднакъв изказ, речник...
Графика: много, много качествена. Концепцията за независима работа един от друг на художниците е дала невероятен резултат! Ясно са различими много различните стилове,
но историята не страда от това! Пример - главният герой изглежда различно, в зависимост от това кой го е нарисувал, но е ясно разпознаваем. Стилът, за мое щастие е черно-бял, с червено за кръвта - много Син Сити (не чалга-клубът), много добър...
В заключение отправям молба към авторите да довършат историята, защото има още много в нея. Много добро, и много горещо го препоръчвам!

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

От края на миналата година започнах да попълвам "празнотите" в познанията си (и в библиотеката си) относно един все още слабо разпространен у нас жанр - графичната новела. С не малка доза късмет успях да се сдобия антикварно с книжките на Франк Милър Sin City Част 1: Тежкото сбогуване, Sin City Част 2: Жена, за която да убиеш, Sin City Част 3: Голямото тлъсто убийство и Sin City Част 4: Жълтото копеле, до тях гордо застанаха родните издания Шино и Четвърт безкрайност, а ето че сега съм един от първите, получили по "втория начин" и разгърнали екземпляр от "Аракел" - този обвит в мистерия албум на художниците от Проектът ДЪГА, чиято премиера ще е другата сряда в столичната Галерия "София Прес". Над устните ми тегне "омерта", не мога да ви издам нищо от визията и съдържанието, НО мога да споделя, че те са на "световно ниво" - мистерия, хорър, разкази в разказа... уау... а фактът, че творците са работили почти изолирано по своите панели, по никакъв начин не се отразява върху спойката и целостта на крайния продукт - и-зу-ми-тел-но!!! Сблъсквал съм се с подобни литературни експерименти - Ръкописът на Шопен (колективен проект на 15 от най-известните автори на трилъри), Няма покой за мъртвите (цели двайсет и шест майстори на трилъра, написали по една или две глави), но, признавам си - не бях чувал за така създадена комиксова творба. Респект!!!

[Neva · Rating 5 out of 5]

"По-добре да съм арменец, отколкото мъртъв..." :))

"Няма да те оставим да се мотаеш по улиците като безмозъчно животно. Не е етично."

"Душичка! Смуче като минога!"

Прекрасен cadavre exquis. Умен, професионален, интригуващ, езиково богат, културно пространен (ооо, аз нося на много повече от препратки към фауната на Средна Азия и Вазарели :)). Чудесна изработка - както като тяло, така и като съдържание. Играта на съавторство (тези хора как са се забавлявали!) оправдава твърде многото обрати, оправдава ги и комиксовият жанр - ако не тук, къде? Най-много ми допадат рисуваческият стил и темпото на Евгений Йорданов; към думите и фантастичната способност на Сотир Гелев да фабулира отдавна имам дива слабост (напишете роман, господин Гелев, моля, моля!); разтворът, в който най-искрено се забавлявах и най-много исках още, се оказа с. 26-27, разказан от Димитър Стоянов-Димо; най-скучен ми беше зомби-боят на 20-21 (и въобще най-кървавите сцени ми бяха най-безинтересни, но не ми развалиха удоволствието); най-силно искам да разбера причината, адресата и източника на това "Помогни ми!" на с. 25 (чудно възелче в сюжета благодарение на Пенко Гелев). Единствен коректорски пропуск - на с. 18 "Внимавааиий" е едно добро изписване, не и "Внимавааййй" (многократното й не е възможно, то е полузвук, няма как да се удължи).

Браво, хора. Който си няма "Аракел", да тича да си го набави, защото това е парче качествена история, което е страхотно да се притежава.

[Niki Gyoshev · Rating 5 out of 5]

Определено "Аракел", новото издание на Проектът Дъга си заслужава.Участват Евгений, Димо, Пепи, Румен Чаушев и Гелеви, като се редуват в рисуването на страниците. Това разностилие не е дразнещо, защото всеки от тях рисува само определени ситуации с даден персонажи в даден момент. Например Евгений рисува само по сцените, когато главният герой е заровен в пустинята. Сюжетът е меко казано писхарски и сюреалситичен. На мен ми биеше яко на Лъвкрафт. История, която трябва да се прочете поне 2 пъти, за да се разбере, а и тогава остават някои бели петна. Но пък си е завършена, въпреки че според мен оставя вратичка за продължение, но може и да се заблуждавам.
Според мен подобни издания са правилната посока за развитието на проекта "Над дъгата". Двете издания "Над дъгата" излязоха през голям интервал от време и задаваха само началото на определени истории, което оставаше неприятен вкус с оглед това, че не знаеш дали ще има продължение и кога изобщо. Очаквам с нетръпение следващото издание.

[Raly Dakova · Rating 4 out of 5]

малко стил Гейман, в което нищо лошо няма разбира се :)