What do you think?
Rate this book
Чамкория, том 1
Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.
404 pages, Paperback
Published January 1, 2017
46 people are currently reading
637 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 52 reviews
July 17, 2017
Една звезда за идеята и още една за огромното усилие. Но за мен толкова. Този път превъзмогнах езика. (Да, отново е чутовно умение и познание през цялото време да пишеш по този начин, но кому е нужно. Мен лично нито ме пренася, нито потапя или друго в 25та година, само ме дразни и изнервя.) Отвъд него, историята е бавна, скучна, разказана като навита латерна, едно намилане и само глупости. Супер, че съзадва българския Форест Гъмп от Слатина, който седи в омнибуса и разказва - тъп, но природно добър късметлия, който участва в преломи и брожения. Но толкова.
November 2, 2025
За да не ви разваля удоволствието от историята на Русков, мнението ми може да се прочете в ревюто за втори том на романа.
May 28, 2018
Втората книга (след Възвишение) на Русков, която чета, затвърди мнението ми - за мен той пише изключително скучно.
Да, езикът е колоритен, избраният исторически период е интересен и за него като че ли не е писано много. Но словестните еквилибристики и разсъждения на главния (и май единствен) герой не са ми достатъчни...
Бае Слави определено е "човекът от народа", наследник на Бай Ганьо и предшественик на настоящите такисметрови шофьори, дето за едно пътуване оправят всички проблеми на България и света. В това се крие и неговото очарование и притегателна сила за читателя.
Но искаше ми се някак и друга гледна точка да видя, да се поразгърне малко този роман, за да отговори на нивото на авторовите претенции.
Да, езикът е колоритен, избраният исторически период е интересен и за него като че ли не е писано много. Но словестните еквилибристики и разсъждения на главния (и май единствен) герой не са ми достатъчни...
Бае Слави определено е "човекът от народа", наследник на Бай Ганьо и предшественик на настоящите такисметрови шофьори, дето за едно пътуване оправят всички проблеми на България и света. В това се крие и неговото очарование и притегателна сила за читателя.
Но искаше ми се някак и друга гледна точка да видя, да се поразгърне малко този роман, за да отговори на нивото на авторовите претенции.
June 2, 2017
Страхотна книга. Ако Милен Русков пишеше учебниците по история, това щеше да е най-любимия предмет на учениците изобщо :)
August 28, 2023
Най-накрая излезе дългоочакваната книга на Милен Русков „Чамкория”!
Великолепен роман в два тома, който съм убедена, че ще се превърне в книгата на 2017 година.
Ще пропусна сравнението ѝ с „Възвишение” и директно ще кажа, че това е изключителна творба, написана интелигентно, талантливо и с неподражаемо чувство за хумор.
Книги като тази са важни – не само заради това, че Милен Русков по уникален начин възкресява една много противоречива епоха, но защото дава възможност чрез нея всеки един от нас да се погледне отстрани, да види мястото, където е, да усети по-добре времето, в което живее и да осъзнае своята принадлежност или липсата на такава. И най-вече да се замисли кое е по-страшно от двете - слепият идеализъм и кървавите борби тогава, или примирението и отегчението днес. А може би и двете.
Чрез мислите на главния герой Слави Желязков, изразени цветущо на софийски жаргон, читателят става пряк участник в ежедневието, бита и духа на едни от най-бурните и жестоки времена в българската история - 20-те години на XX в.
Слави първо е обикновен шофьор на такси в София, а след това си взема омнибус „Шефролет” на лизинг, с който обслужва линията София-Чамкория, Чамкория – София. Именно като такъв той се забърква и с двете политически групировки в държавата, без самият той да има ясни политически предпочитания – военните от една страна и комунистите, земеделците и анархистите от друга.
В момент, когато България е разорена в резултат на участието си в Първата световна война, превратите, политическите убийства, атентатите и предателствата допълнително нагнетяват и разединяват народа. Ширещият се „бял” и „червен” терор потапя страната в кръв и безмилостност. Липсва съмишлие и обединение. Човешкият живот не струва нищо. Поголовно се избиват хора според политическите им пристрастия.
Слави преживява атентата срещу царя в Арабаконашкия проход, атентата в църквата „Света Неделя”, когато загиват стотици хора от политическия елит и мирни граждани.
Той е неволен свидетел на избиването на комунистите от военните, на обесването им, на пренасянето на труповете им в общи гробове. Той спасява и укрива анархиста с прякор Джина, което всъщност предрешава съдбата му. Наред с всички тези събития животът на обикновения човек продължава да си тече с всичките му битовизми, грижи, страхове и стремежи.
На фона тази толкова живо пресъздадена епоха през очите на бае Славе един съвременен българин, от дистанция на времето, може да си даде ясна сметка колко безмилостни и сложни години са били тези. И не само да си даде ясна сметка за годините, но най-вече за българите в частност и за човека като цяло.
Защото това е роман, който разкрива не само конкретни народопсихологически особености, но и общочовешки черти. В цялата им многопластовост, необятност и необяснимост. Каквато е и самата „Чамкория”.
„От големата си страст в политиката наистина стават като диви животни. Некакви хищници стават. Жестоки хора. По характер може и да не са такива, но в борбата си едни срещу други стават. Гледат на тебе като на овца, че те заколят, за да си направят кожух. Че те утрепят като едното нищо, като стой та гледай! Окото им нема да мигне! Смели са, обаче са много жетоки и пет пари не дават за никого! И за тебе също. Военна орда! Майори, капитани, полковници. Едните от едната страна, другите от другата, но са от един дол дренки. В най-точния смисъл на думата: може да се различат едни от други, но са от един дол. Па се гърмят, па се душат, па се стрелят, па се горят...какво общо имам аз с това? Но не, нема да те оставят на мира! Искат да въвлекат всички в техната военна саморазправа. И ги въвлекоха, ето гледай! Въвлекоха хиляди хора, по целата страна. Дай на 20 самовлюбени фанатици от двете страни власт и гледай какво става! А понекога не е нужно и да им я даваш, те сами си я вземат. Лудите са много напористи, па са и неуморни, па са и добре организирани. И вечно некакви високи идеали имат, вечно нещо за България правят. За нашия „мил народ”! Па колкото са фанатични, толкова може и да са лицемерни.” – Из „Чамкория", Милен Русков
Великолепен роман в два тома, който съм убедена, че ще се превърне в книгата на 2017 година.
Ще пропусна сравнението ѝ с „Възвишение” и директно ще кажа, че това е изключителна творба, написана интелигентно, талантливо и с неподражаемо чувство за хумор.
Книги като тази са важни – не само заради това, че Милен Русков по уникален начин възкресява една много противоречива епоха, но защото дава възможност чрез нея всеки един от нас да се погледне отстрани, да види мястото, където е, да усети по-добре времето, в което живее и да осъзнае своята принадлежност или липсата на такава. И най-вече да се замисли кое е по-страшно от двете - слепият идеализъм и кървавите борби тогава, или примирението и отегчението днес. А може би и двете.
Чрез мислите на главния герой Слави Желязков, изразени цветущо на софийски жаргон, читателят става пряк участник в ежедневието, бита и духа на едни от най-бурните и жестоки времена в българската история - 20-те години на XX в.
Слави първо е обикновен шофьор на такси в София, а след това си взема омнибус „Шефролет” на лизинг, с който обслужва линията София-Чамкория, Чамкория – София. Именно като такъв той се забърква и с двете политически групировки в държавата, без самият той да има ясни политически предпочитания – военните от една страна и комунистите, земеделците и анархистите от друга.
В момент, когато България е разорена в резултат на участието си в Първата световна война, превратите, политическите убийства, атентатите и предателствата допълнително нагнетяват и разединяват народа. Ширещият се „бял” и „червен” терор потапя страната в кръв и безмилостност. Липсва съмишлие и обединение. Човешкият живот не струва нищо. Поголовно се избиват хора според политическите им пристрастия.
Слави преживява атентата срещу царя в Арабаконашкия проход, атентата в църквата „Света Неделя”, когато загиват стотици хора от политическия елит и мирни граждани.
Той е неволен свидетел на избиването на комунистите от военните, на обесването им, на пренасянето на труповете им в общи гробове. Той спасява и укрива анархиста с прякор Джина, което всъщност предрешава съдбата му. Наред с всички тези събития животът на обикновения човек продължава да си тече с всичките му битовизми, грижи, страхове и стремежи.
На фона тази толкова живо пресъздадена епоха през очите на бае Славе един съвременен българин, от дистанция на времето, може да си даде ясна сметка колко безмилостни и сложни години са били тези. И не само да си даде ясна сметка за годините, но най-вече за българите в частност и за човека като цяло.
Защото това е роман, който разкрива не само конкретни народопсихологически особености, но и общочовешки черти. В цялата им многопластовост, необятност и необяснимост. Каквато е и самата „Чамкория”.
„От големата си страст в политиката наистина стават като диви животни. Некакви хищници стават. Жестоки хора. По характер може и да не са такива, но в борбата си едни срещу други стават. Гледат на тебе като на овца, че те заколят, за да си направят кожух. Че те утрепят като едното нищо, като стой та гледай! Окото им нема да мигне! Смели са, обаче са много жетоки и пет пари не дават за никого! И за тебе също. Военна орда! Майори, капитани, полковници. Едните от едната страна, другите от другата, но са от един дол дренки. В най-точния смисъл на думата: може да се различат едни от други, но са от един дол. Па се гърмят, па се душат, па се стрелят, па се горят...какво общо имам аз с това? Но не, нема да те оставят на мира! Искат да въвлекат всички в техната военна саморазправа. И ги въвлекоха, ето гледай! Въвлекоха хиляди хора, по целата страна. Дай на 20 самовлюбени фанатици от двете страни власт и гледай какво става! А понекога не е нужно и да им я даваш, те сами си я вземат. Лудите са много напористи, па са и неуморни, па са и добре организирани. И вечно некакви високи идеали имат, вечно нещо за България правят. За нашия „мил народ”! Па колкото са фанатични, толкова може и да са лицемерни.” – Из „Чамкория", Милен Русков
June 5, 2017
Това тука е градът на терора, ало! Нема три-пет тука! Че се тепеме, докато не остане никой!: http://knigolandia.info/book-review/c...
Трудно се пише за тая книга, братче. Почти колкото лесно се чете, с кеф и с мерак. “Чамкория” бе най-чаканата книга на първата половина от годината, няма съмнение в това, всеки роман на Милен Русков обръща с хастара навън литературата у нас и приковава вниманието на читатели, които иначе четат коренно различни книги. Един от най-вероятните класици на това поколение, който понякога привлича внимание и с невъздържания си нрав, разбира се, но мама му стара, не са малко великите автори, пред които се прекланяме, но игнорираме как са тормозели съвременниците с бурните си страсти. Нищо по-нормално – книгите остават, а те са по-важни от крамолите в литературните гилдии, оправдани или не. А тая книга ще остане. И все пак – ще го кажа още в началото – не мисля, че е по-добра от “Възвишение”. Защо? Е, ще трябва да прочетете повече.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/c...
Трудно се пише за тая книга, братче. Почти колкото лесно се чете, с кеф и с мерак. “Чамкория” бе най-чаканата книга на първата половина от годината, няма съмнение в това, всеки роман на Милен Русков обръща с хастара навън литературата у нас и приковава вниманието на читатели, които иначе четат коренно различни книги. Един от най-вероятните класици на това поколение, който понякога привлича внимание и с невъздържания си нрав, разбира се, но мама му стара, не са малко великите автори, пред които се прекланяме, но игнорираме как са тормозели съвременниците с бурните си страсти. Нищо по-нормално – книгите остават, а те са по-важни от крамолите в литературните гилдии, оправдани или не. А тая книга ще остане. И все пак – ще го кажа още в началото – не мисля, че е по-добра от “Възвишение”. Защо? Е, ще трябва да прочетете повече.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/c...
October 9, 2017
Намирате се в едно такси и един шофьор не спира да ви приказва. Знае всичко, бил е навсякъде, а в повечето важни събития е участвал. И така, докато стигнете до Чамкория (Боровец), вие вече сте научили всичко станало в България от 1925 нататък.
Странно - мълчи се за мътните години около 23-та... Явно там трябва много ровене докато излезе истината.
Беше ми интересно да чета книгата. Повечето исторически събития ми бяха познати и само чаках как шофьорът ще се намести в тях. Като прочетох, че е поел резервни курсове и минава през Арабаконак, викам - няма начин да не е оня автобус, който е спасил Царя от атентата.
Ако не сте чували нищо за тия мътни години, освен че са мно��о мътни - прочетете книгата. Авторът е правил близо 2 години сериозни проучвания по вестници и списания от периода и е запознат добре и със събитията, и с езика.
Не е Възвишение, не очаквайте оня романтичен патриотизъм. Шофьорът си е обикновен далавераджия, който за да може да издържа жена си и 3-те си деца и да си плаща лизинга е готов на всичко, дори и да пренася труповете на удушените и "безследноизчезнали".
В него има мечти, но няма капка романтика, защото както казва Смирненски "животът рано го излъгал".
Не е книгата, която чаках, признавам си. Аз лично очаквах нещо съвсем различно, но това са били мои очаквания. Милен Русков се е справил много добре описвайки точно този уличен език от това време.
Ако чакате сериозна историческа книга - не я четете. Но ако искате да научите какво е ставало по тия мътни времена през погледите на обикновените хора - силно я препоръчвам!
Странно - мълчи се за мътните години около 23-та... Явно там трябва много ровене докато излезе истината.
Беше ми интересно да чета книгата. Повечето исторически събития ми бяха познати и само чаках как шофьорът ще се намести в тях. Като прочетох, че е поел резервни курсове и минава през Арабаконак, викам - няма начин да не е оня автобус, който е спасил Царя от атентата.
Ако не сте чували нищо за тия мътни години, освен че са мно��о мътни - прочетете книгата. Авторът е правил близо 2 години сериозни проучвания по вестници и списания от периода и е запознат добре и със събитията, и с езика.
Не е Възвишение, не очаквайте оня романтичен патриотизъм. Шофьорът си е обикновен далавераджия, който за да може да издържа жена си и 3-те си деца и да си плаща лизинга е готов на всичко, дори и да пренася труповете на удушените и "безследноизчезнали".
В него има мечти, но няма капка романтика, защото както казва Смирненски "животът рано го излъгал".
Не е книгата, която чаках, признавам си. Аз лично очаквах нещо съвсем различно, но това са били мои очаквания. Милен Русков се е справил много добре описвайки точно този уличен език от това време.
Ако чакате сериозна историческа книга - не я четете. Но ако искате да научите какво е ставало по тия мътни времена през погледите на обикновените хора - силно я препоръчвам!
August 5, 2017
„Капиталът, армията и тайната полиция срещу всички останали – земеделци, комунисти, анархисти, но също и социалисти, демократи, радикали, целият т.нар. народ.“
„Непоколебими, братче! Те са толкова повервали в истините си, че вече нищо не може да ги разубеди. Нищо не достига до ума им. Те вече ни приемат, ни предават. Разбрали каква е работата, и с това се приключило. Като каменни блокове.“
(комунистите)
Мръсни времена — неприятни герои. Нямаше как нещо да ми е смешно.
Иначе по доста много „показатели“ Славе ми прилича на Гичо, но вече в следващия век го няма онова автентично очарование; загрубяла работа…
(„Показателите“: дългите разсъждения – променливост и непоследователност; наивност в мислите и речта, но и отвореност към нови неща, нетипично „модерни“ думи и изрази; тарикатлък и сметкаджийство, но и човещина при нужда, умереност; свободата; България и българите; природата; смисъла на човека и живота; жените и т.н.)
Бях подготвена за голяма доза политика в „Чамкория“ и исках да науча повече за този период, но два фактора охладиха ентусиазма ми – действително самите доста неприятни години и съответно герои; и това, което вече споменах –струваше ми се, че подобен роман със сходни герои и похвати съм чела вече от Милен Русков. Още „по-нелогичен“ ми изглеждаше Славе в сравнение с Гичо и политическата обстановка ми звучеше малко изкуствено разказана, макар все пак и чрез Джина и други източници за разнообразие и достоверност. Но главно бае Славе не спря да „мели“ и това малко дотяга (въпреки че с удоволствие съм чела дори роман-изречение). Умен ли е, прост ли е, добър ли е, лош ли е – не разбрах (е, да: „Па и най-сетне хората имат добра и лоша страна.“); има развитие разбира се, но… много приказва, предимно „наум“ (за да може авторът всичко да си каже предполагам).
„Капиталът плюс армията е железно, нема мърдане! Ела да видиш как парите и оръжието в съюз управляват сто пъти по-голема тълпа. У тех е и хлебът, и ножът. Завзели са държавата, тя им е станала на тех като лъжицата, с която се хранят. Требва да се обединят всички – социалдемократи, демократи, земеделци, радикали, целата легална опозиция – и тогава че ги биеме на изборите с толкова много, че те нема как чак толкова да ги фалшифицират. Комунистите, макари забранени, ако си пречупят непреклонния характер и гордостта колко са различни, могат да гласуват за некой от нас. Тогава че ги биеме с още повече. Нема нужда от революция. Има нужда от почтеност и единство. От общо дело има нужда.“
„А как въобще стана така? Знам ли, никой не разбра как стана така. Ей тъй както не беше, изведнъж стана така! Земеделците беха простовати и много подкупни, половината им чиновници беха едни селендури, кой знае откъде дошле, и всичките се разбързаха да си оправят живота, да си накупят едно-друго, па земеделците и те малко на диктатура го избиваха, но не точно на диктатура, ами как да кажем… на своеволие и произвол. Тия беха по произвола хора. Но това съвсем не беше същото, не ми разправяй... Но все едно, това са минали работи, земеделците са много народ, но слаба ракия, никога не могат да се справят с тия. Само комунистите могат. Обаче комунистите и те не са прости, и те са хванали цаката. Затова искат да национализират собствеността. Така и парите че са при тех, и армията че е техна. Айде да те видим тогава къде че мърдаш! Но първо те че требва да се разправят някак с тия мракобесници, което аз не виждам как че стане. Па и да стане, това че е пак още от същото – парите и силата на едно место. Стане ли така, това си е диктатура. Което не го сплашиш, че го купиш. Което не купиш, че го сплашиш.“
„Непоколебими, братче! Те са толкова повервали в истините си, че вече нищо не може да ги разубеди. Нищо не достига до ума им. Те вече ни приемат, ни предават. Разбрали каква е работата, и с това се приключило. Като каменни блокове.“
(комунистите)
Мръсни времена — неприятни герои. Нямаше как нещо да ми е смешно.
Иначе по доста много „показатели“ Славе ми прилича на Гичо, но вече в следващия век го няма онова автентично очарование; загрубяла работа…
(„Показателите“: дългите разсъждения – променливост и непоследователност; наивност в мислите и речта, но и отвореност към нови неща, нетипично „модерни“ думи и изрази; тарикатлък и сметкаджийство, но и човещина при нужда, умереност; свободата; България и българите; природата; смисъла на човека и живота; жените и т.н.)
Бях подготвена за голяма доза политика в „Чамкория“ и исках да науча повече за този период, но два фактора охладиха ентусиазма ми – действително самите доста неприятни години и съответно герои; и това, което вече споменах –струваше ми се, че подобен роман със сходни герои и похвати съм чела вече от Милен Русков. Още „по-нелогичен“ ми изглеждаше Славе в сравнение с Гичо и политическата обстановка ми звучеше малко изкуствено разказана, макар все пак и чрез Джина и други източници за разнообразие и достоверност. Но главно бае Славе не спря да „мели“ и това малко дотяга (въпреки че с удоволствие съм чела дори роман-изречение). Умен ли е, прост ли е, добър ли е, лош ли е – не разбрах (е, да: „Па и най-сетне хората имат добра и лоша страна.“); има развитие разбира се, но… много приказва, предимно „наум“ (за да може авторът всичко да си каже предполагам).
„Капиталът плюс армията е железно, нема мърдане! Ела да видиш как парите и оръжието в съюз управляват сто пъти по-голема тълпа. У тех е и хлебът, и ножът. Завзели са държавата, тя им е станала на тех като лъжицата, с която се хранят. Требва да се обединят всички – социалдемократи, демократи, земеделци, радикали, целата легална опозиция – и тогава че ги биеме на изборите с толкова много, че те нема как чак толкова да ги фалшифицират. Комунистите, макари забранени, ако си пречупят непреклонния характер и гордостта колко са различни, могат да гласуват за некой от нас. Тогава че ги биеме с още повече. Нема нужда от революция. Има нужда от почтеност и единство. От общо дело има нужда.“
„А как въобще стана така? Знам ли, никой не разбра как стана така. Ей тъй както не беше, изведнъж стана така! Земеделците беха простовати и много подкупни, половината им чиновници беха едни селендури, кой знае откъде дошле, и всичките се разбързаха да си оправят живота, да си накупят едно-друго, па земеделците и те малко на диктатура го избиваха, но не точно на диктатура, ами как да кажем… на своеволие и произвол. Тия беха по произвола хора. Но това съвсем не беше същото, не ми разправяй... Но все едно, това са минали работи, земеделците са много народ, но слаба ракия, никога не могат да се справят с тия. Само комунистите могат. Обаче комунистите и те не са прости, и те са хванали цаката. Затова искат да национализират собствеността. Така и парите че са при тех, и армията че е техна. Айде да те видим тогава къде че мърдаш! Но първо те че требва да се разправят някак с тия мракобесници, което аз не виждам как че стане. Па и да стане, това че е пак още от същото – парите и силата на едно место. Стане ли така, това си е диктатура. Което не го сплашиш, че го купиш. Което не купиш, че го сплашиш.“
October 10, 2018
Личи си, че Милен Русков е проучил отлично този интересен период от историята ни, но каканиженето на главния герой ми дойде в повече. В края на краищата тази книга е същата като "Възвишение" - потокът на съзнанието на обикновен човек, ставащ свидетел на едни необикновени исторически събития, срещащ напълно случайно известни фигури и подправящ сюжета с леко пиперливи или философски размисли за живота, човешката природа и политиката. Книгата не е лоша, но очаквах нещо различно, а не "Възвишение 2", което да се развива 50 години по-късно, барабар с почти същите размишления, може би само леко променени.
Един добър редактор би поокълцал малко от амбалажа, но четох някъде, че авторът редактори не признавал - ами личи си и не с хубаво. Ясно е, че на никой не му е приятно да му се месят в произведението, но понякога е наложително.
2.5 звезди от мен. Сериозно се замислих, дали следващата книга на Милен Русков ще е пак същата - за някой работник от Кремиковци през последните години на комунизма примерно, пак поток на съзнанието, изпълнен с петилетки за 3 години и с "пуснаха чушки!". Може героят му да срещне Тодор Живков, Гришата Филипов от трите български бедствия - "суша, киша и Гриша", да е командирован в немското Кремиковци при падането на Стената... И ей ти нов сюжет.
Един добър редактор би поокълцал малко от амбалажа, но четох някъде, че авторът редактори не признавал - ами личи си и не с хубаво. Ясно е, че на никой не му е приятно да му се месят в произведението, но понякога е наложително.
2.5 звезди от мен. Сериозно се замислих, дали следващата книга на Милен Русков ще е пак същата - за някой работник от Кремиковци през последните години на комунизма примерно, пак поток на съзнанието, изпълнен с петилетки за 3 години и с "пуснаха чушки!". Може героят му да срещне Тодор Живков, Гришата Филипов от трите български бедствия - "суша, киша и Гриша", да е командирован в немското Кремиковци при падането на Стената... И ей ти нов сюжет.
June 10, 2017
За мен това е романът на 2017 г!
http://amelllie.blogspot.bg/2017/05/b...
http://amelllie.blogspot.bg/2017/05/b...
August 19, 2017
Ако някой ви каже, че няма добри съвременни български автори то Милен Русков предоставя малък аранжимент от дебели книги, с които да го ударите, за дето плямпа глупости.
"Чамкория" ми напомня леко на Форест Гъмп, ако Форест Гъмп беше българин шофьор на омнибус през двайсетте години на двайсети век, който не е симпатичен почти по никакъв начин и не се натъква на добри неща и възможности, а на терористи. Честно казано, Гичо от "Възвишение" ми хареса повече, но това и е целта, все пак Гичо не бие жената и децата си. Ако в миналото сте чели Русков то от "Чамкория" може да очаквате това, в което той е най-добър. Милен Русков е многословен виртуоз на този тип романи, някак си в неговите ръце битовото става необикновено. Романът не си е без проблемите, намерих доста от сцените за скучновати (като множеството страници, в които Славе си пазарува, но пък имаше и забавни моменти, като онези шест страници, в които заедно с Комуната карат едно куче да пърди, замислете се просто как 1% от тази книга е посветен на това). Романът е пълен с вътрешните монолози на Славе и читателят наистина се свързва с героя, но този път не е толкова интимна връзката поради генералната несимпатичност на образа. Славе си е опортюнист, чрез тази негова черта Русков описва 20-те години на XX век като вкарва Славе в известни ситуации като атентата в църква "Св. Неделя", опитите за покушение срещу Царя, чистките след режима на Цанков и даже по едно време го среща с майката на Гео Милев, момент, който е доста отличителен, тъй като ние, като читатели, знаем повече от героите и сцената придобива тъжен тон. Романът е дълъг, цели 600 страници и въпреки че разделянето му в два тома проби дупка в джоба ми в един смисъл ми бе по-удобно да довърша последните 230 страници. Славе не получава грандиозния финал, който присъства във "Възвишение", но това не значи, че финалът на "Чамкория" е нещо по-нисше, напротив, краят на книгата е трагичен, но очакван, което само добавя към трагичността. Колкото и да не харесваме Славе като читатели, Русков ни свързва с този герой и ни показва живота му от първо лице, невъзможно �� да не му съчувстваме.
"Чамкория" е великолепен роман. Сюжетът леко се влачи, но това е част от стила на автора пък и понякога виждаме хумористичната страна на Милен Русков и цитати като "Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена." ще останат в съзнанието ми дълго време. Не очаквах политическата сцена да е обяснена в по-голям детайл и затова не останах разочарован, но със сигурност доста неща са минали над главата ми, факт, с който съм готова да живея. Романите на Милен Русков са си едно автентично преживяване, една симулация на миналото, която ни откъсва от собствения ни битов живот, но в същия момент ни учи на важни уроци свързани с него. Романът не е за изпускане.
"Чамкория" ми напомня леко на Форест Гъмп, ако Форест Гъмп беше българин шофьор на омнибус през двайсетте години на двайсети век, който не е симпатичен почти по никакъв начин и не се натъква на добри неща и възможности, а на терористи. Честно казано, Гичо от "Възвишение" ми хареса повече, но това и е целта, все пак Гичо не бие жената и децата си. Ако в миналото сте чели Русков то от "Чамкория" може да очаквате това, в което той е най-добър. Милен Русков е многословен виртуоз на този тип романи, някак си в неговите ръце битовото става необикновено. Романът не си е без проблемите, намерих доста от сцените за скучновати (като множеството страници, в които Славе си пазарува, но пък имаше и забавни моменти, като онези шест страници, в които заедно с Комуната карат едно куче да пърди, замислете се просто как 1% от тази книга е посветен на това). Романът е пълен с вътрешните монолози на Славе и читателят наистина се свързва с героя, но този път не е толкова интимна връзката поради генералната несимпатичност на образа. Славе си е опортюнист, чрез тази негова черта Русков описва 20-те години на XX век като вкарва Славе в известни ситуации като атентата в църква "Св. Неделя", опитите за покушение срещу Царя, чистките след режима на Цанков и даже по едно време го среща с майката на Гео Милев, момент, който е доста отличителен, тъй като ние, като читатели, знаем повече от героите и сцената придобива тъжен тон. Романът е дълъг, цели 600 страници и въпреки че разделянето му в два тома проби дупка в джоба ми в един смисъл ми бе по-удобно да довърша последните 230 страници. Славе не получава грандиозния финал, който присъства във "Възвишение", но това не значи, че финалът на "Чамкория" е нещо по-нисше, напротив, краят на книгата е трагичен, но очакван, което само добавя към трагичността. Колкото и да не харесваме Славе като читатели, Русков ни свързва с този герой и ни показва живота му от първо лице, невъзможно �� да не му съчувстваме.
"Чамкория" е великолепен роман. Сюжетът леко се влачи, но това е част от стила на автора пък и понякога виждаме хумористичната страна на Милен Русков и цитати като "Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена." ще останат в съзнанието ми дълго време. Не очаквах политическата сцена да е обяснена в по-голям детайл и затова не останах разочарован, но със сигурност доста неща са минали над главата ми, факт, с който съм готова да живея. Романите на Милен Русков са си едно автентично преживяване, една симулация на миналото, която ни откъсва от собствения ни битов живот, но в същия момент ни учи на важни уроци свързани с него. Романът не е за изпускане.
June 26, 2017
Българският роман на 2017-а? Със сигурност. И една от най-важните книги въобще, излезли у нас тази година и напоследък. Дългоочакваният нов исторически роман на Милен Русков е жанрово, стилистично и дори идейно продължение на всепризнатия му шедьовър “Възвишение”, въпреки че действието се развива повече от половин век по-късно.
Бачо Гичо и Асенчо, чиито подвизи ще видим на голям екран през ноември в екранизацията на Виктор Божинов, тук са наследени от бай Слави Желязков – шофьор на омнибуса София-Самоков-Чамкория, който се забърква във вълнуващи и драматични събития през 20-те години. Подобно на “Възвишение”, и тази книга е написана на жаргона, който се е говорел у нас по онова време – “извиневайте”, “бегай”, “нема хлеб” и т.н. И също както в онзи роман, и тук описанието на живота и бита от онова време, както и на важни исторически факти, прерастват във философски размисли и народопсихологически обобщения, на каквито малцина други писатели у нас са способни днес. Да не кажем никой друг освен Русков. Монолозите на главния герой са пълноцветна, изпълнена с ирония и сарказъм картина не само на България в едно от най-интересните десетилетия от нейната история, но и на българската душевност и национално самосъзнание.
630-те страници, писани в продължение на 4 години, са разделени на два неравни по обем тома, които, бъдете сигурни, ще погълнете неусетно.
Бачо Гичо и Асенчо, чиито подвизи ще видим на голям екран през ноември в екранизацията на Виктор Божинов, тук са наследени от бай Слави Желязков – шофьор на омнибуса София-Самоков-Чамкория, който се забърква във вълнуващи и драматични събития през 20-те години. Подобно на “Възвишение”, и тази книга е написана на жаргона, който се е говорел у нас по онова време – “извиневайте”, “бегай”, “нема хлеб” и т.н. И също както в онзи роман, и тук описанието на живота и бита от онова време, както и на важни исторически факти, прерастват във философски размисли и народопсихологически обобщения, на каквито малцина други писатели у нас са способни днес. Да не кажем никой друг освен Русков. Монолозите на главния герой са пълноцветна, изпълнена с ирония и сарказъм картина не само на България в едно от най-интересните десетилетия от нейната история, но и на българската душевност и национално самосъзнание.
630-те страници, писани в продължение на 4 години, са разделени на два неравни по обем тома, които, бъдете сигурни, ще погълнете неусетно.
May 27, 2017
Чаках този роман отдавна. Заслужаваше си!
Милен Русков е богатство за България.
Милен Русков е богатство за България.
June 2, 2017
Шедьовър!
March 23, 2018
Силно съм заинтригувана! Русков е умел разказвач и много подготвен по историческите събития през 20-те години на XX век у нас, а тези две комбинации гарантират увлекателно четиво. Фен съм му още откакто прочетох "Възвишение". Тук малко залита в логореята на главния герой бае Славе, но пък на мен и така ми харесва. Нямам търпение за втори том :)
August 8, 2017
Достави ми удоволствие да чета "Чамкория". Заинтригува ме и ме държа. За мен е безспорно постижение на литературния ни хоризонт. Затова ще се въздържа от участие в споровете за личността на Милен Русков, дали пречи и дали е превзет софийския диалект, който използва, дължината и подробността на книгата и т.н.
June 10, 2017
Читателите имаме нужда да хванем книгата в ролята и на отдавна изобретена машина на времето и да се потопим в духа на отминала епоха. Поради достойнствата на учебниците ни по история ни се налага да търсим фактологията от времето на дедите ни под друга форма – навързана в увлекателен сюжет, украсена с ярки образи и написана на нашия език. В случая на езикът на даденото време – тъй непознат и непървичен за нас, но наш – приляга ни, а всяка особена дума се услажда на читателя...
Имаме нужда – някой да ни обясни нагледно, че общонационалните и международни процеси не изтичат покрай нас като вечерна емисия новини, а засягат и делника, и празника ни. Но за да го разберем ни трябва плътен дълбок образ, разнищен от автора, който да ни предаде всичките тези неща чрез собствената си житейска философия - един „наполовина интелектуалец и наполовина шефьор“. Книгата не се ограничава само пред великите събития на даденото време, героят-разказвач представя и собствените си човешки и шефьорски трудности в живота - как се стига до момента, в който използваш израза „т.нар. ми семейство“.
Но истинския разказвач е Милен Русков. Умее си занаята и поставя сложни задачи пред себе си, изпипва фактите, попива настроенията на миналото, извайва неповторим език в поредна книга и вмъква немалко смешни, човешки и фонови елементи насред трагично сериозните теми, които тресат сюжета.
ПС: Докато си купувах книгата в книжарницата и се радвах, че попадам на екземпляр с автограф ме заговори непознат – каза ми: „Този човек ще остане в историята на българската литература.“
Имаме нужда – някой да ни обясни нагледно, че общонационалните и международни процеси не изтичат покрай нас като вечерна емисия новини, а засягат и делника, и празника ни. Но за да го разберем ни трябва плътен дълбок образ, разнищен от автора, който да ни предаде всичките тези неща чрез собствената си житейска философия - един „наполовина интелектуалец и наполовина шефьор“. Книгата не се ограничава само пред великите събития на даденото време, героят-разказвач представя и собствените си човешки и шефьорски трудности в живота - как се стига до момента, в който използваш израза „т.нар. ми семейство“.
Но истинския разказвач е Милен Русков. Умее си занаята и поставя сложни задачи пред себе си, изпипва фактите, попива настроенията на миналото, извайва неповторим език в поредна книга и вмъква немалко смешни, човешки и фонови елементи насред трагично сериозните теми, които тресат сюжета.
ПС: Докато си купувах книгата в книжарницата и се радвах, че попадам на екземпляр с автограф ме заговори непознат – каза ми: „Този човек ще остане в историята на българската литература.“
June 14, 2017
Просто прочетете тази книга ...
September 14, 2017
Умело и богато пресъздаване на българската действителност от 20-те години на XX век. Сериозната подготовка на автора откъм историография личи веднага. Изключително динамичните, екзотични и специфични обстоятелства на 20-те години по отношение на политика, бит, взаимоотношения са "хванати" и разкрити по един забавен и саркастичен начин от името на главния герой Слави Желязков - шофьор на междуградски омнибус между София и Чамкория /бъдещ Боровец/. Няколкото времеви линии добавят нова пъстрота и заинтересуват допълнително читателя. Бих казал, че образът и манталитетът на шопа е изграден с много приятна доза шопски хумор, което бих определил и като най-хубавото в книгата изобщо! Основната линия на повествованието - пътуването и размишлението опростява структурата и създава леки впечатления на нахвърленост, които могат да бъдат подминати леко от читателя ако другите компоненти са ви симпатични. Много приятен труд, възкресяващ и обагрящ наново 20-те години - едни от най-противоречивите и интересни години в България. 3,5 звезди
January 17, 2018
Към том 2!
June 14, 2018
Дотук, с малко недостатъци , върви към пълна петица, но по-обширно като довърша и втория том, братче. Нема шест-пет..
May 1, 2019
Find the full review here: https://nelandvelreadbooks.com/2019/0...
August 23, 2017
Много добра. Подробности след том 2 - да не би да ме очаква горко разочарование...
(4* заради шмекеруването с томовете)
(4* заради шмекеруването с томовете)
September 9, 2023
Как така пак се хванах с Милен Русков, не знам, но тая книга ми се струва доста умело написана. Хем весела, хем тъжно актуална за портрета на българите.
September 6, 2017
А иначе, днес е Съединението...
March 19, 2018
Много ми допадна тази книга, въпреки че на моменти се чете трудно. Подобно на "Възвишение", този stream of consciousness те "пренася" в главата на друг човек (който, за разбообразие, се оказва въвлечен във всички важни събития в средата на 1920-те), привличайки внимание върху наблюденията и размишленията му за всичко - от атентати и банкови обири до съвсем дребни битови детайли. И това, в стила и на жаргона на софийски таксиджия от началото на миналия век (което, както и при "Възвишение" може да хареса на някого, а може и да го откаже от книгата).
Да си призная, бях забравил повечето от историческите факти от въпросния период, но е видимо как Милен Русков е отделил много време, за да се запознае с тях и да ги пресъздаде от гледната точка на съвременниците. Четейки "Чамкория", читателят научава от това колко е струвала кола на лизинг, какви са били дневните надници и цените в софийските заведения, през това коя банда каква банка е обрала и кого от терористите е застреляла полиция, до това какви книги и песни са били на мода.
Чувството за хумор на автора и stream of consciousness стил на книгата покриват много теми, актуални и до днес. Един от любимите ми цитати е свързан с размишленията на Славе Желязов, главният герой, след като неговия неволен спътник му разказва за това, как "терористичен отряд" от комунисти, земеделци и обикновени разбойници за малко да се избият помежду си при делене на плячката:
"...всеко се сдружило в някаква организация и на оръжието разчита. Но това е само полвината истина. Ако беха останали нещата дотука, положението немаше да е толко зле. Обаче то, хем се сдръжило, хем всъщност всеко себе си гледа и за другите нехае, в това число и за тия, с кои се е сдружило. Може би с две-три изключения, кои са му много добри приятели. Ето това е гърмещата смес. Хем сдружено, хем себично... всеко всъщност главно себе си гледа, собствения си интерес. То се е сдружило само за да може по-лесно да осъществи собствените си цели, а не по друга причина. Иначе големи приказки приказва в тая връзка, но ти не го слушай. Тука никой с нокого не мели и всеки си действа на собствена глава и по собствено усмотрение. В тая страна всеко си е бамбашка и сам юнак на коня, аз това и преди съм го забелезал. Както в случая с Героя и анархистите. Малко така, малко онака. Па и само те ли са? Военните са същите... А Демократическия сговор? Веднага се разцепиха на три. Единствено властта ги обединява, заради нея стоят заедно. Иначе, че се разделят веднага. Цанковисти, буровисти, ляпчевисти. Карат се, понеже не могат да се разберат кой каква квота да вземе в правителството. Ами Единния фронт? И там па какъв е цирк! Ужким направиха комунистите и земеделците Единен фронт, обаче и тая работа се оказа малко "лева ръка, десен джоб". Е четем в показанията от процеса за атентата, къде ги пуснаха после във вестниците, че те си направили два централни комитета и всеко си действа по собствена линия. После направили един общ - но без да разпускат другите два, всеки своя си - и там едно си казали, две си премълчали. Решили да вдигнат въстание през април, но после едните решили да се отложи въстанието, а на другите не казали. Добре поне че им казали за атентата, да не утрепят и некой от тех там в църквата"
Да си призная, бях забравил повечето от историческите факти от въпросния период, но е видимо как Милен Русков е отделил много време, за да се запознае с тях и да ги пресъздаде от гледната точка на съвременниците. Четейки "Чамкория", читателят научава от това колко е струвала кола на лизинг, какви са били дневните надници и цените в софийските заведения, през това коя банда каква банка е обрала и кого от терористите е застреляла полиция, до това какви книги и песни са били на мода.
Чувството за хумор на автора и stream of consciousness стил на книгата покриват много теми, актуални и до днес. Един от любимите ми цитати е свързан с размишленията на Славе Желязов, главният герой, след като неговия неволен спътник му разказва за това, как "терористичен отряд" от комунисти, земеделци и обикновени разбойници за малко да се избият помежду си при делене на плячката:
"...всеко се сдружило в някаква организация и на оръжието разчита. Но това е само полвината истина. Ако беха останали нещата дотука, положението немаше да е толко зле. Обаче то, хем се сдръжило, хем всъщност всеко себе си гледа и за другите нехае, в това число и за тия, с кои се е сдружило. Може би с две-три изключения, кои са му много добри приятели. Ето това е гърмещата смес. Хем сдружено, хем себично... всеко всъщност главно себе си гледа, собствения си интерес. То се е сдружило само за да може по-лесно да осъществи собствените си цели, а не по друга причина. Иначе големи приказки приказва в тая връзка, но ти не го слушай. Тука никой с нокого не мели и всеки си действа на собствена глава и по собствено усмотрение. В тая страна всеко си е бамбашка и сам юнак на коня, аз това и преди съм го забелезал. Както в случая с Героя и анархистите. Малко така, малко онака. Па и само те ли са? Военните са същите... А Демократическия сговор? Веднага се разцепиха на три. Единствено властта ги обединява, заради нея стоят заедно. Иначе, че се разделят веднага. Цанковисти, буровисти, ляпчевисти. Карат се, понеже не могат да се разберат кой каква квота да вземе в правителството. Ами Единния фронт? И там па какъв е цирк! Ужким направиха комунистите и земеделците Единен фронт, обаче и тая работа се оказа малко "лева ръка, десен джоб". Е четем в показанията от процеса за атентата, къде ги пуснаха после във вестниците, че те си направили два централни комитета и всеко си действа по собствена линия. После направили един общ - но без да разпускат другите два, всеки своя си - и там едно си казали, две си премълчали. Решили да вдигнат въстание през април, но после едните решили да се отложи въстанието, а на другите не казали. Добре поне че им казали за атентата, да не утрепят и некой от тех там в църквата"
July 26, 2019
Купих си 2та тома още като книгата излезе на пазара и отлагах доста време четенето й заради обема (тук не искам да коментирам големите бели полета на страниците, които ако се смалят и без авторът да преработва нещо, пак текстът ще се смести в 1 том).
Книгата се чете бързо, прави обзор на събитията 23-25 година и много ми напомня за 100 годишният старец, който също се оказва в центъра на всички ключови събития. Много голяма фенка съм на този вид главни герои - една амалгама от доброто и пороците, които няма как да не ти станат симпатични. Пък и таксиметровият шофьор е емблематична личност за България.
Може би човек трябва да е малко по-подготвен с историческата част като чете романа, аз за мен открих, че ще трябва пак да прегледам учебниците по история / исторически книги за България между 2те войни.
Краят за мен беше неочакван и ми хареса.
За мен по-великата книга от Възвишение, защото личи големия труд на автора за този отрязък от време - познания за улици, магазини, вестници, откъси от статии и т.н.
Свалям 1 звезда заради многото повторения, буквално 1 изречение се повтаряше през 3 реда, особено при разсъжденията за жените (2ри том, някъде към края).
Книгата се чете бързо, прави обзор на събитията 23-25 година и много ми напомня за 100 годишният старец, който също се оказва в центъра на всички ключови събития. Много голяма фенка съм на този вид главни герои - една амалгама от доброто и пороците, които няма как да не ти станат симпатични. Пък и таксиметровият шофьор е емблематична личност за България.
Може би човек трябва да е малко по-подготвен с историческата част като чете романа, аз за мен открих, че ще трябва пак да прегледам учебниците по история / исторически книги за България между 2те войни.
Краят за мен беше неочакван и ми хареса.
За мен по-великата книга от Възвишение, защото личи големия труд на автора за този отрязък от време - познания за улици, магазини, вестници, откъси от статии и т.н.
Свалям 1 звезда заради многото повторения, буквално 1 изречение се повтаряше през 3 реда, особено при разсъжденията за жените (2ри том, някъде към края).
January 17, 2018
Книгата на Милен Русков се базира на едно дълбинно вглеждане в историята през гласа на "малкия" човек. "Чамкория" е пътуване в миналото, което повлича читателя в едно време на скандали при конкурсите за красота, атентати и сплетни. Материалът, който авторът е проучил, за да изплете тъканта на автентичния разказ, сигурно е бил огромен по обем. Безспорно книгата има много достойнства - в художествен и естетически план.
Не е чуждо и философското многословие, което изследва "нашия" си тип човек. Лично аз трудно се убедих в дълбочината на разсъжденията на един шофьор, който се образова от пресата и от житейския си опит. Авторовият глас, който "прозира" иззад тези многословни прозрения, на места звучи твърде морализаторски и генерализиращ. Тук не успява да сработи предизвикателството, което "Възвишение" отправя към читателя и свидните му възгледи и мнения. "Чамкория" твърде усилено се опитва да ни убеждава в простите си истини и поради това не успява да надскочи предходната книга на писателя.
Не е чуждо и философското многословие, което изследва "нашия" си тип човек. Лично аз трудно се убедих в дълбочината на разсъжденията на един шофьор, който се образова от пресата и от житейския си опит. Авторовият глас, който "прозира" иззад тези многословни прозрения, на места звучи твърде морализаторски и генерализиращ. Тук не успява да сработи предизвикателството, което "Възвишение" отправя към читателя и свидните му възгледи и мнения. "Чамкория" твърде усилено се опитва да ни убеждава в простите си истини и поради това не успява да надскочи предходната книга на писателя.
April 1, 2018
Трудно ми е да дам еднозначна оценка на тази книга. Ревюто ми е общо и за първия, и за втория том. Началото е страхотно и много увлекателно, а главният герой бързо става симпатичен на читателя, макар и да е леко простоват по характер. В ролята си на шофьор той се сблъсква с най-различни персонажи - от изискани градски госпожици до безскрупулни четници от ВМРО - и преминава през хода на бурните събития на 20-те години на XX век, като понякога дори играе ключова роля в развоя на тези събития. Разочарован от времената, в които му е отредено да живее, той търси единствено спокойствието и сигурността на себе си и на т.нар. му семейство, но на пътя му непрекъснато се изпречват едно след друго премеждие.
“Чамкория” предлага поглед в една, за съжаление, малко позната епоха от българската история, но освен романтиката на отминалото време излага на показ и неговата бруталност. Краят не ми хареса, стори ми се някак набързо скалъпен за разлика от останалите сюжетни линии. Въпреки това, препоръчвам на всеки, който проявява интерес или пък малко познава тези години от нашата история.
“Чамкория” предлага поглед в една, за съжаление, малко позната епоха от българската история, но освен романтиката на отминалото време излага на показ и неговата бруталност. Краят не ми хареса, стори ми се някак набързо скалъпен за разлика от останалите сюжетни линии. Въпреки това, препоръчвам на всеки, който проявява интерес или пък малко познава тези години от нашата история.
May 13, 2021
Книгата ми е любопитна като история, бае Слави доста добре напомня за колегите си от бранша като манталитет. Та образът е голямо попадение. Трудно ми е да го сравня с Форест Гъмп, както често се коментира- онзи е твърде чист. А нашият си е, както самият той се определя - малко "шмекер".
Някои не толкова важни неща ме хвърлиха в размисъл, като например филма за лъвчето Симба през 20- те?? Да, Дисни правят филми още тогава, но "Цар Лъв" не е ли чак от 90 и някоя? Както и филм "Война на световете"? Първият е от 50 и някоя...Не знам, може гугъл да ме подвежда.
Също така намирам за леко шмекерско издаването на книгата в два тома. Смислово първият не е съвсем завършен, а вторият е само 200 страници. Ако бае Слави не дърдори толкова много и с хиляди повторения, можеше и в една книга да се събере историята му. Но, мани-мани, коя съм аз, че да си вра гагата в авторските работи. Дотук не съм крайно възхитена, тъй като аналогът с "Възвшение" е просто неизбежен. Езикът както ме забавлява, така ме и разсейва.
Някои не толкова важни неща ме хвърлиха в размисъл, като например филма за лъвчето Симба през 20- те?? Да, Дисни правят филми още тогава, но "Цар Лъв" не е ли чак от 90 и някоя? Както и филм "Война на световете"? Първият е от 50 и някоя...Не знам, може гугъл да ме подвежда.
Също така намирам за леко шмекерско издаването на книгата в два тома. Смислово първият не е съвсем завършен, а вторият е само 200 страници. Ако бае Слави не дърдори толкова много и с хиляди повторения, можеше и в една книга да се събере историята му. Но, мани-мани, коя съм аз, че да си вра гагата в авторските работи. Дотук не съм крайно възхитена, тъй като аналогът с "Възвшение" е просто неизбежен. Езикът както ме забавлява, така ме и разсейва.
Displaying 1 - 30 of 52 reviews