What do you think?
Rate this book
Чамкория, том 2
Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.
232 pages, Paperback
Published January 1, 2017
10 people are currently reading
252 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
November 2, 2025
Русков брилянтно ни разкрива една размирна България от двайсетте години на XX век.
Бае Слави Желязков е шефьор на свободна практика и със своя верен омнибус прави редовни курсове до курорта Чамкория (днес Боровец).
Малко като един български Форест Гъмп, той се оказва замесен или бизък свидетел на почти всичко значимо случило се из многострадалната ни родина в това жестоко време. Празнините са попълнени от разказите на Джина - нелегален анархист и разбойник, когото съдбата свързва здраво с живота на философа дървен от народа, бае ти Слави.
По-ниската оценка, която давам на втория том, е заради несъстоялия се гранд финал - героите и повествованието определено го заслужаваха, пък и на мен ми се искаше да го има. Няма нужда и от разделянето на два тома, единия значително по-малък като обем.
Четивото е доста интересно и почти може да замести учебник по история за периода!
Църквата "Света Неделя" след атентата на безродните комунистически терористи през 1925 година, финансиран изцяло от СССР, с цел да се дестабилизира държавата и властта да премине в еничарите им:
И един линк към много подробен материал от Даниела Горчева по въпроса:
https://liternet.bg/publish19/d_gorch...
Обща оценка за двата тома - 3,5*.
Цитати:
"Ако си тъп, ти лесно ставаш и жесток."
"Аз мразя простащината! България е заляна от простащина! Това нещо трябва да се разчисти!"
"Повече хора са разрушили живота си от страх пред несполуката, отколкото от самата несполука."
"Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена." :)
Бае Слави Желязков е шефьор на свободна практика и със своя верен омнибус прави редовни курсове до курорта Чамкория (днес Боровец).
Малко като един български Форест Гъмп, той се оказва замесен или бизък свидетел на почти всичко значимо случило се из многострадалната ни родина в това жестоко време. Празнините са попълнени от разказите на Джина - нелегален анархист и разбойник, когото съдбата свързва здраво с живота на философа дървен от народа, бае ти Слави.
По-ниската оценка, която давам на втория том, е заради несъстоялия се гранд финал - героите и повествованието определено го заслужаваха, пък и на мен ми се искаше да го има. Няма нужда и от разделянето на два тома, единия значително по-малък като обем.
Четивото е доста интересно и почти може да замести учебник по история за периода!
Църквата "Света Неделя" след атентата на безродните комунистически терористи през 1925 година, финансиран изцяло от СССР, с цел да се дестабилизира държавата и властта да премине в еничарите им:
И един линк към много подробен материал от Даниела Горчева по въпроса:
https://liternet.bg/publish19/d_gorch...
Обща оценка за двата тома - 3,5*.
Цитати:
"Ако си тъп, ти лесно ставаш и жесток."
"Аз мразя простащината! България е заляна от простащина! Това нещо трябва да се разчисти!"
"Повече хора са разрушили живота си от страх пред несполуката, отколкото от самата несполука."
"Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена." :)
April 6, 2024
„Чамкория“ е великолепна книга! Каквото и да напиша за нея би било недостатъчно... Много силно съм впечатлен от начина, по който Русков представя събитията от този период от нашата история! 20-те години на миналия век са особено бурни и интересни времена... а пък атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-мрачният момент от нея.
През погледа на бае Славе, който е обикновен шофьор на омнибус, читателите се потапят в една автентична атмосфера... В книгата са засегнати важни теми, както за обикновения човек, така и за цялото общество, но също така присъства и страхотно чувство за хумор! Главният герой ту ще изръси някоя глупост, ту ще направи неочаквано мъдро прозрение за живота... Славе е колоритен и забавен образ, който в шофьорската си практика се е забърквал в доста опасни приключения, за да изхранва семейството си.
Романът е страшно въздействащ и многопластов, затова силно го препоръчвам на всеки читател... Не смея да правя сравнение с „Възвишение“, защото всяка от историите е завладяваща по свой собствен начин!
През погледа на бае Славе, който е обикновен шофьор на омнибус, читателите се потапят в една автентична атмосфера... В книгата са засегнати важни теми, както за обикновения човек, така и за цялото общество, но също така присъства и страхотно чувство за хумор! Главният герой ту ще изръси някоя глупост, ту ще направи неочаквано мъдро прозрение за живота... Славе е колоритен и забавен образ, който в шофьорската си практика се е забърквал в доста опасни приключения, за да изхранва семейството си.
Романът е страшно въздействащ и многопластов, затова силно го препоръчвам на всеки читател... Не смея да правя сравнение с „Възвишение“, защото всяка от историите е завладяваща по свой собствен начин!
September 4, 2024
П.С. Моноспектакълът с Захари Бахаров е страхотен, силно препоръчвам.
Ако някой ви каже, че няма добри съвременни български автори то Милен Русков предоставя малък аранжимент от дебели книги, с които да го ударите, за дето плямпа глупости.
"Чамкория" ми напомня леко на Форест Гъмп, ако Форест Гъмп беше българин шофьор на омнибус през двайсетте години на двайсети век, който не е симпатичен почти по никакъв начин и не се натъква на добри неща и възможности, а на терористи. Честно казано, Гичо от "Възвишение" ми хареса повече, но това и е целта, все пак Гичо не бие жената и децата си. Ако в миналото сте чели Русков то от "Чамкория" може да очаквате това, в което той е най-добър. Милен Русков е многословен виртуоз на този тип романи, някак си в неговите ръце битовото става необикновено. Романът не си е без проблемите, намерих доста от сцените за скучновати (като множеството страници, в които Славе си пазарува, но пък имаше и забавни моменти, като онези шест страници, в които заедно с Комуната карат едно куче да пърди, замислете се просто как 1% от тази книга е посветен на това). Романът е пълен с вътрешните монолози на Славе и читателят наистина се свързва с героя, но този път не е толкова интимна връзката поради генералната несимпатичност на образа. Славе си е опортюнист, чрез тази негова черта Русков описва 20-те години на XX век като вкарва Славе в известни ситуации като атентата в църква "Св. Неделя", опитите за покушение срещу Царя, чистките след режима на Цанков и даже по едно време го среща с майката на Гео Милев, момент, който е доста отличителен, тъй като ние, като читатели, знаем повече от героите и сцената придобива тъжен тон. Романът е дълъг, цели 600 страници и въпреки че разделянето му в два тома проби дупка в джоба ми в един смисъл ми бе по-удобно да довърша последните 230 страници. Славе не получава грандиозния финал, който присъства във "Възвишение", но това не значи, че финалът на "Чамкория" е нещо по-нисше, напротив, краят на книгата е трагичен, но очакван, което само добавя към трагичността. Колкото и да не харесваме Славе като читатели, Русков ни свързва с този герой и ни показва живота му от първо лице, невъзможно е да не му съчувстваме.
"Чамкория" е великолепен роман. Сюжетът леко се влачи, но това е част от стила на автора пък и понякога виждаме хумористичната страна на Милен Русков и цитати като "Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена." ще останат в съзнанието ми дълго време. Не очаквах политическата сцена да е обяснена в по-голям детайл и затова не останах разочарован, но със сигурност доста неща са минали над главата ми, факт, с който съм готова да живея. Романите на Милен Русков са си едно автентично преживяване, една симулация на миналото, която ни откъсва от собствения ни битов живот, но в същия момент ни учи на важни уроци свързани с него. Романът не е за изпускане.
Ако някой ви каже, че няма добри съвременни български автори то Милен Русков предоставя малък аранжимент от дебели книги, с които да го ударите, за дето плямпа глупости.
"Чамкория" ми напомня леко на Форест Гъмп, ако Форест Гъмп беше българин шофьор на омнибус през двайсетте години на двайсети век, който не е симпатичен почти по никакъв начин и не се натъква на добри неща и възможности, а на терористи. Честно казано, Гичо от "Възвишение" ми хареса повече, но това и е целта, все пак Гичо не бие жената и децата си. Ако в миналото сте чели Русков то от "Чамкория" може да очаквате това, в което той е най-добър. Милен Русков е многословен виртуоз на този тип романи, някак си в неговите ръце битовото става необикновено. Романът не си е без проблемите, намерих доста от сцените за скучновати (като множеството страници, в които Славе си пазарува, но пък имаше и забавни моменти, като онези шест страници, в които заедно с Комуната карат едно куче да пърди, замислете се просто как 1% от тази книга е посветен на това). Романът е пълен с вътрешните монолози на Славе и читателят наистина се свързва с героя, но този път не е толкова интимна връзката поради генералната несимпатичност на образа. Славе си е опортюнист, чрез тази негова черта Русков описва 20-те години на XX век като вкарва Славе в известни ситуации като атентата в църква "Св. Неделя", опитите за покушение срещу Царя, чистките след режима на Цанков и даже по едно време го среща с майката на Гео Милев, момент, който е доста отличителен, тъй като ние, като читатели, знаем повече от героите и сцената придобива тъжен тон. Романът е дълъг, цели 600 страници и въпреки че разделянето му в два тома проби дупка в джоба ми в един смисъл ми бе по-удобно да довърша последните 230 страници. Славе не получава грандиозния финал, който присъства във "Възвишение", но това не значи, че финалът на "Чамкория" е нещо по-нисше, напротив, краят на книгата е трагичен, но очакван, което само добавя към трагичността. Колкото и да не харесваме Славе като читатели, Русков ни свързва с този герой и ни показва живота му от първо лице, невъзможно е да не му съчувстваме.
"Чамкория" е великолепен роман. Сюжетът леко се влачи, но това е част от стила на автора пък и понякога виждаме хумористичната страна на Милен Русков и цитати като "Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена." ще останат в съзнанието ми дълго време. Не очаквах политическата сцена да е обяснена в по-голям детайл и затова не останах разочарован, но със сигурност доста неща са минали над главата ми, факт, с който съм готова да живея. Романите на Милен Русков са си едно автентично преживяване, една симулация на миналото, която ни откъсва от собствения ни битов живот, но в същия момент ни учи на важни уроци свързани с него. Романът не е за изпускане.
May 27, 2017
Впечатляващо!
Епизоди с различна емоционална наситеност се редуват в разказването като по този начин правят повествованието по-динамично. На фона на безнадеждността, убийствата и беззаконието, автентичният български хумор не може да бъде унищожен. Шегите с житейските несправедливости, дори със сериозни премеждия като арест и разпит с побой са много майсторски вплетени в повествованието. Битът на градския човек и животът в градското пространство също имат достоверно и увлекателно присъствие в творбата. А езикът вече е запазена територия, в която Русков се е доказал като виртуоз.
http://amelllie.blogspot.bg/2017/05/b...
Епизоди с различна емоционална наситеност се редуват в разказването като по този начин правят повествованието по-динамично. На фона на безнадеждността, убийствата и беззаконието, автентичният български хумор не може да бъде унищожен. Шегите с житейските несправедливости, дори със сериозни премеждия като арест и разпит с побой са много майсторски вплетени в повествованието. Битът на градския човек и животът в градското пространство също имат достоверно и увлекателно присъствие в творбата. А езикът вече е запазена територия, в която Русков се е доказал като виртуоз.
http://amelllie.blogspot.bg/2017/05/b...
December 10, 2017
Толкова. 3,3/5.
July 9, 2017
Най-накрая излезе дългоочакваната книга на Милен Русков „Чамкория”!
Великолепен роман в два тома, който съм убедена, че ще се превърне в книгата на 2017 година.
Ще пропусна сравнението ѝ с „Възвишение” и директно ще кажа, че това е изключителна творба, написана интелигентно, талантливо и с неподражаемо чувство за хумор.
Книги като тази са важни – не само заради това, че Милен Русков по уникален начин възкресява една много противоречива епоха, но защото дава възможност чрез нея всеки един от нас да се погледне отстрани, да види мястото, където е, да усети по-добре времето, в което живее и да осъзнае своята принадлежност или липсата на такава. И най-вече да се замисли кое е по-страшно от двете - слепият идеализъм и кървавите борби тогава, или примирението и отегчението днес. А може би и двете.
Чрез мислите на главния герой Слави Желязков, изразени цветущо на софийски жаргон, читателят става пряк участник в ежедневието, бита и духа на едни от най-бурните и жестоки времена в българската история - 20-те години на XX в.
Слави първо е обикновен шофьор на такси в София, а след това си взема омнибус „Шефролет” на лизинг, с който обслужва линията София-Чамкория, Чамкория – Со��ия. Именно като такъв той се забърква и с двете политически групировки в държавата, без самият той да има ясни политически предпочитания – военните от една страна и комунистите, земеделците и анархистите от друга.
В момент, когато България е разорена в резултат на участието си в Първата световна война, превратите, политическите убийства, атентатите и предателствата допълнително нагнетяват и разединяват народа. Ширещият се „бял” и „червен” терор потапя страната в кръв и безмилостност. Липсва съмишлие и обединение. Човешкият живот не струва нищо. Поголовно се избиват хора според политическите им пристрастия.
Слави преживява атентата срещу царя в Арабаконашкия проход, атентата в църквата „Света Неделя”, когато загиват стотици хора от политическия елит и мирни граждани.
Той е неволен свидетел в избиването на комунистите от военните, в обесването им, в пренасянето на труповете им в общи гробове. Той спасява и укрива анархиста с прякор Джина, което всъщност предрешава съдбата му. Наред с всички тези събития животът на обикновения човек продължава да си тече с всичките му битовизми, грижи, страхове и стремежи.
На фона тази толкова живо пресъздадена епоха през очите на бае Славе един съвременен българин, от дистанция на времето, може да си даде ясна сметка колко безмилостни и сложни години са били тези. И не само да си даде ясна сметка за годините, но най-вече за българите в частност и за човека като цяло.
Защото това е роман, който разкрива не само конкретни народопсихологически особености, но и общочовешки черти. В цялата им многопластовост, необятност и необяснимост. Каквато е и самата „Чамкория”.
„От големата си страст в политиката наистина стават като диви животни. Некакви хищници стават. Жестоки хора. По характер може и да не са такива, но в борбата си едни срещу други стават. Гледат на тебе като на овца, че те заколят, за да си направят кожух. Че те утрепят като едното нищо, като стой та гледай! Окото им нема да мигне! Смели са, обаче са много жетоки и пет пари не дават за никого! И за тебе също. Военна орда! Майори, капитани, полковници. Едните от едната страна, другите от другата, но са от един дол дренки. В най-точния смисъл на думата: може да се различат едни от други, но са от един дол. Па се гърмят, па се душат, па се стрелят, па се горят...какво общо имам аз с това? Но не, нема да те оставят на мира! Искат да въвлекат всички в техната военна саморазправа. И ги въвлекоха, ето гледай! Въвлекоха хиляди хора, по целата страна. Дай на 20 самовлюбени фанатици от двете страни власт и гледай какво става! А понекога не е нужно и да им я даваш, те сами си я вземат. Лудите са много напористи, па са и неуморни, па са и добре организирани. И вечно некакви високи идеали имат, вечно нещо за България правят. За нашия „мил народ”! Па колкото са фанатични, толкова може и да са лицемерни.” – Из „Чамкория", Милен Русков
Великолепен роман в два тома, който съм убедена, че ще се превърне в книгата на 2017 година.
Ще пропусна сравнението ѝ с „Възвишение” и директно ще кажа, че това е изключителна творба, написана интелигентно, талантливо и с неподражаемо чувство за хумор.
Книги като тази са важни – не само заради това, че Милен Русков по уникален начин възкресява една много противоречива епоха, но защото дава възможност чрез нея всеки един от нас да се погледне отстрани, да види мястото, където е, да усети по-добре времето, в което живее и да осъзнае своята принадлежност или липсата на такава. И най-вече да се замисли кое е по-страшно от двете - слепият идеализъм и кървавите борби тогава, или примирението и отегчението днес. А може би и двете.
Чрез мислите на главния герой Слави Желязков, изразени цветущо на софийски жаргон, читателят става пряк участник в ежедневието, бита и духа на едни от най-бурните и жестоки времена в българската история - 20-те години на XX в.
Слави първо е обикновен шофьор на такси в София, а след това си взема омнибус „Шефролет” на лизинг, с който обслужва линията София-Чамкория, Чамкория – Со��ия. Именно като такъв той се забърква и с двете политически групировки в държавата, без самият той да има ясни политически предпочитания – военните от една страна и комунистите, земеделците и анархистите от друга.
В момент, когато България е разорена в резултат на участието си в Първата световна война, превратите, политическите убийства, атентатите и предателствата допълнително нагнетяват и разединяват народа. Ширещият се „бял” и „червен” терор потапя страната в кръв и безмилостност. Липсва съмишлие и обединение. Човешкият живот не струва нищо. Поголовно се избиват хора според политическите им пристрастия.
Слави преживява атентата срещу царя в Арабаконашкия проход, атентата в църквата „Света Неделя”, когато загиват стотици хора от политическия елит и мирни граждани.
Той е неволен свидетел в избиването на комунистите от военните, в обесването им, в пренасянето на труповете им в общи гробове. Той спасява и укрива анархиста с прякор Джина, което всъщност предрешава съдбата му. Наред с всички тези събития животът на обикновения човек продължава да си тече с всичките му битовизми, грижи, страхове и стремежи.
На фона тази толкова живо пресъздадена епоха през очите на бае Славе един съвременен българин, от дистанция на времето, може да си даде ясна сметка колко безмилостни и сложни години са били тези. И не само да си даде ясна сметка за годините, но най-вече за българите в частност и за човека като цяло.
Защото това е роман, който разкрива не само конкретни народопсихологически особености, но и общочовешки черти. В цялата им многопластовост, необятност и необяснимост. Каквато е и самата „Чамкория”.
„От големата си страст в политиката наистина стават като диви животни. Некакви хищници стават. Жестоки хора. По характер може и да не са такива, но в борбата си едни срещу други стават. Гледат на тебе като на овца, че те заколят, за да си направят кожух. Че те утрепят като едното нищо, като стой та гледай! Окото им нема да мигне! Смели са, обаче са много жетоки и пет пари не дават за никого! И за тебе също. Военна орда! Майори, капитани, полковници. Едните от едната страна, другите от другата, но са от един дол дренки. В най-точния смисъл на думата: може да се различат едни от други, но са от един дол. Па се гърмят, па се душат, па се стрелят, па се горят...какво общо имам аз с това? Но не, нема да те оставят на мира! Искат да въвлекат всички в техната военна саморазправа. И ги въвлекоха, ето гледай! Въвлекоха хиляди хора, по целата страна. Дай на 20 самовлюбени фанатици от двете страни власт и гледай какво става! А понекога не е нужно и да им я даваш, те сами си я вземат. Лудите са много напористи, па са и неуморни, па са и добре организирани. И вечно некакви високи идеали имат, вечно нещо за България правят. За нашия „мил народ”! Па колкото са фанатични, толкова може и да са лицемерни.” – Из „Чамкория", Милен Русков
February 26, 2018
Романът е хубав, а ако бай Слави намали общите приказки с поне 1/3, или най-добре наполовина и спре да повтаря едно и също по 3-4-5 пъти, ще стане още по-хубав. За мен беше образователен, на места забавен, на други - втрисащ. Давам си сметка каква голяма част от историята ни ми е непозната или се е стаила някъде на дъното на съзнанието ми. Какви ужасяващи неща са се случвали, а като че ли сме забравили за тях. Лошото е, че подобни на тях продължават да се случват, а ние се държим така, сякаш всеки път откриваме топлата вода. Останах с чувството, че някои от разсъжденията на Слави са с твърде съвременен оттенък, но предполагам, че това е неизбежно. Обаче малко ми намалява чувството за достоверност.
July 9, 2017
Негодуванието, че не мога да продължа да чета Милен Русков, е на път да прерастне във физическа болка след този роман... :)
ЗаБога, г-н Русков, пишете!
ЗаБога, г-н Русков, пишете!
January 18, 2019
Чисто професионално - романът, особено втората част плаче за добър редактор. Има неща, които трябва да се пипнат наместят, пооправят и щеше да стане много по-добър.
Ще отида да видя и постановката, защото разправят, че Явор Гърдев е направил добра редакция на романа.
Нямаше епичен завършек, но то не се и очаква. Самото време няма епичен завършек - пикът 23-25 е отминат и сега хората се възстановяват.
Интересно е описанието на София, особено оня досаден за повечето хора момент на пазаруването на семейството - това описание къде какви магазини има, какво се купува, какви са цените - голямо проучване е паднало.
Всъщност на премиерата на Пролетния панаир, авторът каза че му е отнело две години проучване този роман.
Мнозина го сравняват с 'Възвишение", то е невъзможно да не се сравнява, но всъщност те описват различни епохи. Тук няма патоса на "народа съъбуден от сън". Имаме една държава, която бавно се нормализира след войните и се опитва да живее нормално. Усеща се, че нещо предстои, но не е ясно какво, затова хората се радват на живота.
Знаех малко неща точно за този период, особено за анархистите - тотално изтрити от историята ни и четох с голям интерес.
П.С. Имаше някои недостойни моменти - както примерно закачката с Ирина Фидосова...
Ще отида да видя и постановката, защото разправят, че Явор Гърдев е направил добра редакция на романа.
Нямаше епичен завършек, но то не се и очаква. Самото време няма епичен завършек - пикът 23-25 е отминат и сега хората се възстановяват.
Интересно е описанието на София, особено оня досаден за повечето хора момент на пазаруването на семейството - това описание къде какви магазини има, какво се купува, какви са цените - голямо проучване е паднало.
Всъщност на премиерата на Пролетния панаир, авторът каза че му е отнело две години проучване този роман.
Мнозина го сравняват с 'Възвишение", то е невъзможно да не се сравнява, но всъщност те описват различни епохи. Тук няма патоса на "народа съъбуден от сън". Имаме една държава, която бавно се нормализира след войните и се опитва да живее нормално. Усеща се, че нещо предстои, но не е ясно какво, затова хората се радват на живота.
Знаех малко неща точно за този период, особено за анархистите - тотално изтрити от историята ни и четох с голям интерес.
П.С. Имаше някои недостойни моменти - както примерно закачката с Ирина Фидосова...
June 4, 2017
Както писах и за предния том - страхотна книга.
1920-те, разказани от гледната точка на един таксиджия. На моменти чак се чудех дали толкова малко сме се променили като народ за 100 години, щото типовете разсъждения съм ги чувал и в наши дни (и се чудех дали Милен Русков просто не е пренесъл един настоящ таксиджия в ония времена).
Иначе, историята, персонажите и случките са толкова интересни, че ще взема да си препрочета "корона от тръни" и да видя какво друго имам за периода.
1920-те, разказани от гледната точка на един таксиджия. На моменти чак се чудех дали толкова малко сме се променили като народ за 100 години, щото типовете разсъждения съм ги чувал и в наши дни (и се чудех дали Милен Русков просто не е пренесъл един настоящ таксиджия в ония времена).
Иначе, историята, персонажите и случките са толкова интересни, че ще взема да си препрочета "корона от тръни" и да видя какво друго имам за периода.
June 1, 2017
Изключително интересен роман. Че и чувството за хумор на Русков отново на висота!
October 30, 2017
Чувствам се излъгана. Сякаш са ми дали надежда, че нещата могат и да не свършват зле, могат да бъдат честни, справедливи, а животът може и да бъде хубав. Но не би!
Две книги за минала, а и за днешна България. Обърни се към миналото, за да видиш бъдещото.
Най-важното е, че всеки трябва да прочете "Чамкория", трябва да чете Русков, няма какво повече и какво по-малко да кажа.
Две книги за минала, а и за днешна България. Обърни се към миналото, за да видиш бъдещото.
Най-важното е, че всеки трябва да прочете "Чамкория", трябва да чете Русков, няма какво повече и какво по-малко да кажа.
June 6, 2017
Великолепен, сложен, вълнуващ роман.
И като всеки истински добър роман, провокира различни мисли и реакции.
Това, което ще напиша, не е опит за рецензия на "Чамкория", а мислите, които провокира у мен.
Докато четях книгата, изслушах и прочетох почти всички интервюта, свързани с нея. Изглежда авторът смята, че има огромни разлики между нас и хората от 20те, защото вече не живеем в терор и не се стреляме вместо "добър ден". Аз смятам, че разлика между хората от тогава и сега почти няма, като се изключи това, че сега несъмнено сме по-апатични. Разликата е в обстоятелствата -- тогава държавата е била нова и властта е била прясна и податлива на преразпределение. Всеки е можел да участва в борбата за надмощие. Днес властта е кристализирала, борбите около нея са далеч по-ексклузивни и не е толкова лесно обикновеният човек да бъде въвлечен в тях. Само че известен брой хора, в чиито ръце е съсредоточена огромна част от ресурсите на България, си се стрелят и до днес. С разликата, че това не са тъй наречените ни политици, а тъй наречените ни бизнесмени. Първите са подчинени на вторите и това не е случайно. Това е резултат от оформянето на политическата действителност в България, което е протичало от тогава до сега, и именно защото е протекло по такъв начин, тази действителност е придобила днешната си устойчива, уродлива форма.
Сега, както и тогава, политическият елит се състои предимно от "...хора, които верват в насилието и най-откровено ти казват, че ще го използуват по всеки възможен начин за решаването на вътрешнополитически задачи". Може би малко по-малко откровено ти го казват, но си верват и си действат, водени от тази вера.
И което е още по-лошо, голяма част от българите също вярват в насилието. Това е причината всеки от нас да има (познат на) познат, който е бил бит в заведение, при автомобилен инцидент на пътя или просто на общо основание, а рядко да има осъдени. Това е причината бабанките да стават обект на възхищение и да бъдат преизбирани за n-ти пореден път на парламентарни, местни и какви ли не избори. Това е патология.
Така че за сто��ина, а може би и за повече години не сме се променили особено и е съмнително дали сме станали по-човечни и по-добри. Опасявам се, че проваляме очакванията на усмихнатите хора от старите снимки.
И като всеки истински добър роман, провокира различни мисли и реакции.
Това, което ще напиша, не е опит за рецензия на "Чамкория", а мислите, които провокира у мен.
Докато четях книгата, изслушах и прочетох почти всички интервюта, свързани с нея. Изглежда авторът смята, че има огромни разлики между нас и хората от 20те, защото вече не живеем в терор и не се стреляме вместо "добър ден". Аз смятам, че разлика между хората от тогава и сега почти няма, като се изключи това, че сега несъмнено сме по-апатични. Разликата е в обстоятелствата -- тогава държавата е била нова и властта е била прясна и податлива на преразпределение. Всеки е можел да участва в борбата за надмощие. Днес властта е кристализирала, борбите около нея са далеч по-ексклузивни и не е толкова лесно обикновеният човек да бъде въвлечен в тях. Само че известен брой хора, в чиито ръце е съсредоточена огромна част от ресурсите на България, си се стрелят и до днес. С разликата, че това не са тъй наречените ни политици, а тъй наречените ни бизнесмени. Първите са подчинени на вторите и това не е случайно. Това е резултат от оформянето на политическата действителност в България, което е протичало от тогава до сега, и именно защото е протекло по такъв начин, тази действителност е придобила днешната си устойчива, уродлива форма.
Сега, както и тогава, политическият елит се състои предимно от "...хора, които верват в насилието и най-откровено ти казват, че ще го използуват по всеки възможен начин за решаването на вътрешнополитически задачи". Може би малко по-малко откровено ти го казват, но си верват и си действат, водени от тази вера.
И което е още по-лошо, голяма част от българите също вярват в насилието. Това е причината всеки от нас да има (познат на) познат, който е бил бит в заведение, при автомобилен инцидент на пътя или просто на общо основание, а рядко да има осъдени. Това е причината бабанките да стават обект на възхищение и да бъдат преизбирани за n-ти пореден път на парламентарни, местни и какви ли не избори. Това е патология.
Така че за сто��ина, а може би и за повече години не сме се променили особено и е съмнително дали сме станали по-човечни и по-добри. Опасявам се, че проваляме очакванията на усмихнатите хора от старите снимки.
June 22, 2017
Голям роман е написал Милен Русков. Една от най-българските книги за последните години. Увлекателен разказ за живота на сънародниците ни от 20-те години на миналия век, в който през погледа на обикновен "шефьор" и таксиджия виждаме ясна картина с всички социални, икономически и политически особености на онова време.
Ако за момент забравим, че действието се развива преди 100 години, то като нищо можем да се заблудим че четем история, която се е случила днес. И може би точно там е проблемът, дали в последния век не тъпчем на едно място?
Прочетете тези два тома. Заслужава си.
Ако за момент забравим, че действието се развива преди 100 години, то като нищо можем да се заблудим че четем история, която се е случила днес. И може би точно там е проблемът, дали в последния век не тъпчем на едно място?
Прочетете тези два тома. Заслужава си.
June 5, 2017
Това тука е градът на терора, ало! Нема три-пет тука! Че се тепеме, докато не остане никой!: http://knigolandia.info/book-review/c...
Трудно се пише за тая книга, братче. Почти колкото лесно се чете, с кеф и с мерак. “Чамкория” бе най-чаканата книга на първата половина от годината, няма съмнение в това, всеки роман на Милен Русков обръща с хастара навън литературата у нас и приковава вниманието на читатели, които иначе четат коренно различни книги. Един от най-вероятните класици на това поколение, който понякога привлича внимание и с невъздържания си нрав, разбира се, но мама му стара, не са малко великите автори, пред които се прекланяме, но игнорираме как са тормозели съвременниците с бурните си страсти. Нищо по-нормално – книгите остават, а те са по-важни от крамолите в литературните гилдии, оправдани или не. А тая книга ще остане. И все пак – ще го кажа още в началото – не мисля, че е по-добра от “Възвишение”. Защо? Е, ще трябва да прочетете повече.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/c...
Трудно се пише за тая книга, братче. Почти колкото лесно се чете, с кеф и с мерак. “Чамкория” бе най-чаканата книга на първата половина от годината, няма съмнение в това, всеки роман на Милен Русков обръща с хастара навън литературата у нас и приковава вниманието на читатели, които иначе четат коренно различни книги. Един от най-вероятните класици на това поколение, който понякога привлича внимание и с невъздържания си нрав, разбира се, но мама му стара, не са малко великите автори, пред които се прекланяме, но игнорираме как са тормозели съвременниците с бурните си страсти. Нищо по-нормално – книгите остават, а те са по-важни от крамолите в литературните гилдии, оправдани или не. А тая книга ще остане. И все пак – ще го кажа още в началото – не мисля, че е по-добра от “Възвишение”. Защо? Е, ще трябва да прочетете повече.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/c...
March 30, 2018
Цялото ревю тук: Искам да чета още от „Чамкория“!
Милен Русков за пореден път надминава себе си с този майсторски роман. Неслучайно писателят с множество награди го е писал цели четири години. Нужни са множество проучвания, ровене из архиви, снимки и вестници от 20-те години на XX век, за да се стигне до този изчерпателен очерк на тогавашните размирни за България времена. И като казвам „очерк“ не си представяйте някаква суха материя, а напротив – бае Славе е толкова пълнокръвен, чистосърдечен и многопластов герой, че неусетно те увлича в своите пъстри разсъждения.
Харесва ми и подходът на писателя да избягва всякаква категоричност и крайна мисъл. Понякога в един герой той защитава коренно различни идеи, оставайки безпристрастен наблюдател. Без съд и присъда. Без налагане на политически възгледи или изопачаване на факти.
За мен „Чамкория“ е истинска находка, която бе интересна до последната страница и многото лирически отклонения на Славе не ми натежаха и не ме отегчиха и за миг. Даже щях да искам още.
Милен Русков за пореден път надминава себе си с този майсторски роман. Неслучайно писателят с множество награди го е писал цели четири години. Нужни са множество проучвания, ровене из архиви, снимки и вестници от 20-те години на XX век, за да се стигне до този изчерпателен очерк на тогавашните размирни за България времена. И като казвам „очерк“ не си представяйте някаква суха материя, а напротив – бае Славе е толкова пълнокръвен, чистосърдечен и многопластов герой, че неусетно те увлича в своите пъстри разсъждения.
Харесва ми и подходът на писателя да избягва всякаква категоричност и крайна мисъл. Понякога в един герой той защитава коренно различни идеи, оставайки безпристрастен наблюдател. Без съд и присъда. Без налагане на политически възгледи или изопачаване на факти.
За мен „Чамкория“ е истинска находка, която бе интересна до последната страница и многото лирически отклонения на Славе не ми натежаха и не ме отегчиха и за миг. Даже щях да искам още.
December 31, 2017
Феноменална! Книгата, с която ще запомня 2017.
January 25, 2023
Много увлекателна книга. Връща те във времето и те кара да се замислиш за някои неща от живота.
Благодаря на г-н Русков за това изключително пътуване!
Благодаря на г-н Русков за това изключително пътуване!
April 1, 2018
Трудно ми е да дам еднозначна оценка на тази книга. Ревюто ми е общо и за първия, и за втория том. Началото е страхотно и много увлекателно, а главният герой бързо става симпатичен на читателя, макар и да е леко простоват по характер. В ролята си на шофьор той се сблъсква с най-различни персонажи - от изискани градски госпожици до безскрупулни четници от ВМРО - и преминава през хода на бурните събития на 20-те години на XX век, като понякога дори играе ключова роля в развоя на тези събития. Разочарован от времената, в които му е отредено да живее, той търси единствено спокойствието и сигурността на себе си и на т.нар. му семейство, но на пътя му непрекъснато се изпречват едно след друго премеждие.
“Чамкория” предлага поглед в една, за съжаление, малко позната епоха от българската история, но освен романтиката на отминалото време излага на показ и неговата бруталност. Краят не ми хареса, стори ми се някак набързо скалъпен за разлика от останалите сюжетни линии. Въпреки това, препоръчвам на всеки, който проявява интерес или пък малко познава тези години от нашата история.
“Чамкория” предлага поглед в една, за съжаление, малко позната епоха от българската история, но освен романтиката на отминалото време излага на показ и неговата бруталност. Краят не ми хареса, стори ми се някак набързо скалъпен за разлика от останалите сюжетни линии. Въпреки това, препоръчвам на всеки, който проявява интерес или пък малко познава тези години от нашата история.
July 26, 2019
Купих си 2та тома още като книгата излезе на пазара и отлагах доста време четенето й заради обема (тук не искам да коментирам големите бели полета на страниците, които ако се смалят и без авторът да преработва нещо, пак текстът ще се смести в 1 том).
Книгата се чете бързо, прави обзор на събитията 23-25 година и много ми напомня за 100 годишният старец, който също се оказва в центъра на всички ключови събития. Много голяма фенка съм на този вид главни герои - една амалгама от доброто и пороците, които няма как да не ти станат симпатични. Пък и таксиметровият шофьор е емблематична личност за България.
Може би човек трябва да е малко по-подготвен с историческата част като чете романа, аз за мен открих, че ще трябва пак да прегледам учебниците по история / исторически книги за България между 2те войни.
Краят за мен беше неочакван и ми хареса.
За мен по-великата книга от Възвишение, защото личи големия труд на автора за този отрязък от време - познания за улици, магазини, вестници, откъси от статии и т.н.
Свалям 1 звезда заради многото повторения, буквално 1 изречение се повтаряше през 3 реда, особено при разсъжденията за жените (2ри том, някъде към края).
Книгата се чете бързо, прави обзор на събитията 23-25 година и много ми напомня за 100 годишният старец, който също се оказва в центъра на всички ключови събития. Много голяма фенка съм на този вид главни герои - една амалгама от доброто и пороците, които няма как да не ти станат симпатични. Пък и таксиметровият шофьор е емблематична личност за България.
Може би човек трябва да е малко по-подготвен с историческата част като чете романа, аз за мен открих, че ще трябва пак да прегледам учебниците по история / исторически книги за България между 2те войни.
Краят за мен беше неочакван и ми хареса.
За мен по-великата книга от Възвишение, защото личи големия труд на автора за този отрязък от време - познания за улици, магазини, вестници, откъси от статии и т.н.
Свалям 1 звезда заради многото повторения, буквално 1 изречение се повтаряше през 3 реда, особено при разсъжденията за жените (2ри том, някъде към края).
January 4, 2020
Мисля, че разбрах книгата, но остана един въпрос, на който не можах да си отговоря. Защо два тома? Защо не три, четири, че даже и пет? Някакво действие и сюжет се забелязват в първите и последните 30-ина страници. Всичко между тях са едни празни локуми в промишлени количества.
Този роман ми помогна да си каля характера. Трябваше да положа неимоверно усилие да прочета целия втори том, след като бях преодолял вече първия. Това беше едно от най-трудните неща, които съм правил, след отказването на цигарите.
Този роман ми помогна да си каля характера. Трябваше да положа неимоверно усилие да прочета целия втори том, след като бях преодолял вече първия. Това беше едно от най-трудните неща, които съм правил, след отказването на цигарите.
September 23, 2017
...втората част на книгата опрелено е със сменен тон. Описанието на действителността от онова време с различните военно-политически фракции /комунисти, земеделци, анархисти, сговористи, военносъюзници и т.н./ остава на заден план. Там остава и обрисуването на бита и случките на Слави Желязков и неговия крит спътник в повествованието - анархистът Алекси-Джина. На преден план е изкарана неотменимата нелепост, но не на времето, а на българското общество от безвремието. Липсата на прогрес в оценъчната система на българина, на човека от тази "географска" действителност. Не че двете линии не вървят ръка за ръка, но съотношението и нюанса е насочен малко по-другаде във втората част. Тонът е променен, умело променен. Българското общество подо��рително малко е "дръпнало" от онези времета - тук е и акцентът, тук е и драматическата нелепост на нашето общество. Реалността е нереална, а ние сме тези, които можем да я променим...
July 14, 2025
Рецензия: 4/5 ⭐️
Чамкория, том 2 – Милен Русков
Продължението на Чамкория затвърждава Русков като един от най-оригиналните съвременни български писатели. Във втория том историята навлиза още по-дълбоко в политическите и човешките трагедии на бурните 1920-те.
Гласът на Бай Славе остава завладяващ, жив и пълен с горчив хумор. Неговото „простолюдно“ размишление върху живота, властта, морала и страха звучи понякога по-мъдро от академичен анализ. Стилът на Русков продължава да впечатлява с езиковата си находчивост и чувството за ритъм.
Въпреки това, тонът във втория том е по-мрачен, а действието – по-бавно, което понякога изисква повече търпение. Това обаче не отнема от литературната стойност – финалът е горчив, но достоен.
В обобщение:
Зрял и смел роман, който разказва за едно жестоко време през очите на обикновения човек. Чамкория завършва силно и оставя траен отпечатък. 4/5.
Чамкория, том 2 – Милен Русков
Продължението на Чамкория затвърждава Русков като един от най-оригиналните съвременни български писатели. Във втория том историята навлиза още по-дълбоко в политическите и човешките трагедии на бурните 1920-те.
Гласът на Бай Славе остава завладяващ, жив и пълен с горчив хумор. Неговото „простолюдно“ размишление върху живота, властта, морала и страха звучи понякога по-мъдро от академичен анализ. Стилът на Русков продължава да впечатлява с езиковата си находчивост и чувството за ритъм.
Въпреки това, тонът във втория том е по-мрачен, а действието – по-бавно, което понякога изисква повече търпение. Това обаче не отнема от литературната стойност – финалът е горчив, но достоен.
В обобщение:
Зрял и смел роман, който разказва за едно жестоко време през очите на обикновения човек. Чамкория завършва силно и оставя траен отпечатък. 4/5.
June 12, 2024
Книга "за живота", в цялата му пъстрота и непредвидимост; лек, хумористичен и увлекателен стил, с който всъщност се коментират проблеми, актуални за всяка епоха и човек. Към края на пътуването, вече читателят е заобичал Бае Славе и размишлява върху не един изкоментиран в омнибуса въпрос :D (което само по себе си е признак за качествена литература).
September 28, 2017
Въпреки че краят беше ясен, е интересна. По принцип не съм хич запалена по точно този период от историята, но може пък да се поровя малко заради книгата.
September 30, 2017
Прекрасна книга.Моля,прочете я!
November 29, 2017
Благодаря Ви, г-н Русков!
October 14, 2023
Може би разбирам защо е една част - много дълга беше някак. Много неща ме разсмяха и докоснаха като познати, но не е моята книга просто.
December 31, 2020
Шедьовър
May 10, 2019
"Всека жена си избира
за мъж, който пие бира.
Че е бодър и е весел
и за съпруг е чудесен"
за мъж, който пие бира.
Че е бодър и е весел
и за съпруг е чудесен"
Displaying 1 - 30 of 30 reviews