ЛАМЯ ЕООД 2 - Освобождение

ЛАМЯ ЕООД

by Марин Трошанов

Преследван от духовете на своето минало, Станимир се бори с неприемливата мисъл за смъртта на любимата си Мая. Дали тъкмо обичта няма да му вдъхне нова надежда в пътя през мрака на собствената му душа или най-сетне отчаянието ще го погуби? Точно тогава в София се надигат отмъстителни древни сили, които заличават и последната плаха вяра, че на кошмарите му е сложен край...

В „ЛАМЯ ЕООД 2 - Освобождение“ авторът Марин Трошанов и брилянтните художници Петър Станимиров и Веселин Чакъров обединяват усилия за едно още по-главозамайващо и лудо приключение, което прониква в дълбоките рудници на Южна България и навлиза в загадъчните родопски гори, нахълтва в прашните кабинети на Софийския университет и надзърта в най-мистериозните тайни на старите столични квартали...

Погледнете с нови очи на уж познатия свят край себе си, където са се притаили и дебнат безплътни зловещи сенки. Ако обичате необузданото въображение, увлекателното четиво, вихрените приключения и тръпките по гърба, тази книга не е за изпускане.

Genres: Audiobook, Fantasy, Bulgarian Literature, Urban Fantasy

224 pages, Paperback

Published May 18, 2017

About the author

Марин Трошанов е роден през 1984 г. в Бургас. Защитава магистратури по Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и Бизнес Администрация в Шефилдския университет.

Професионалното му развитие е свързано с високите технологии. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от Икономедиа и karieri.bg. През 2025-а година е избран в борда на най-голямата съсловна организация на ИТ сектора в България – Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).

Пише спекулативна и детска проза, поезия, сценарии за комикси и популярни статии. Участва в новите проекти на легендарните художници от списание „ДЪГА“, а комиксът му „Дамга“, нарисуван от Петър Станимиров, печели награда на международния фестивал в Белград, където преборва близо 300 претенденти от 30 държави.

Известен е с трилогията свръхестествени трилъри „ЛАМЯ ЕООД“, детските книги за робота Чапек, фантастично-приключенската „Еми и Крадецът на сенки“, постапокалиптичната детска книга с добавена реалност „Чудният нов свят“. Участва с разкази в много съвременни антологии, насочени към остросюжетните жанрове.

Носител е на престижни национални награди за литература, сред които „Перото“ (2019 г.) и „Константин Константинов (2020 и 2022 г.)

Марин е сред най-търсените автори и любим гост в десетки училища, университети и библиотеки из всички краища на България. В лекциите си обсъжда четенето, напредъка във високите технологии и възможностите, които ни предоставят. Вдъхновява младите слушатели неотклонно да се борят за мечтите си. Отличен е с благодарствена грамота за принос в професионалното ориентиране на деца от Глобалния Договор към ООН

Обича комуникацията с читатели и е достъпен във Facebook за всякакви въпроси, свързани с книгите му.

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Единственото, което ме ядосва в продължението на ЛАМЯ-та е, че третата й, последна част, ще излезе чак след година! Трошане, братчето ми, нямаш милост!

В "Освобождение" Марин не отпуска летвата и с милиметър, напротив - поддържа същото брилянтно ниво на отличен писател и разказвач, води ни все по-напред и по-навътре в повествованието, все по-надълбоко, ставаме все по-съпричастни с героите му, особено с Миро - Станимир Гелев. Нямам търпение да разбера как свършва тази история и се надявам, искрено се надявам завършващата трилогията финална част да е по-дебела от предните две. Някакви си общо 450 стр досега от това приключение са твърде, твърде малко, искам още. Още литература от Марин, още илюстрации от Пепи Станимиров и Веско Чакъров.

Всъщност, излъгах. Не е едно нещото, което ме ядосва в ЛАМЯ-та.

Ядосвам се, че такъв талантлив и добър мъж е сполетяван от калпави събития с риск за живота му - за една бройка да го блъсне кола, да го удари откъртен корниз.
Ядосвам се, че такъв кадърен промоутър и мениджър бива обран в НДК, докато представя книгата си навръх 24 май - рожденият му ден.
Ядосвам се, че на такъв завършен във всяко едно отношение творец биват въртяни курвенски номера - отказват да приемат книгата му в определени книжарници, макар да се разпродава на мига. Анулират участието му в "национални" награди поради измислени псевдоправила.
Ядосвам се, че за един заслужил човек няма силен рекламен бюджет, нужното медийно присъствие и запазени първи места в книжарниците, докато за доказани некадърници това го има само защото разполагат с пари, връзки и ги издават правилните хора.

Ей, гниди. Аз съм Бранимир Събев. Аз съм председател и основател на HWRC "LAZARUS". Марин е част от моето стадо. Неговите успехи са и мои успехи, неговите победи са и мои. Познавам го много преди вас - когато пусна в "Замъкът на престола" чудесният си разказ "Мечът на светлината", писан в съавторство с Евгени Пройков. Когато пусна страхотната си новела "Последният ловец на вампири" в хорър-антологията "До Ада и назад", където съм автор, редактор, коректор и съставител. Просто престанете, понеже ще ви навра главите там, където слънце не огрява и ще натискам, докато не изчезнете.

На всички хора, които са си купили и прочели първите две ЛАМИ и са запленени от историята, искам да се поклоня - поздравявам ви! Вие сте поредното доказателство, че в България има свестни хора, интелигентни читатели с вкус, които разбират от качествена литература.

А на Марин Трошанов искам само да кажа това, което преди години Паулу Коелю е казал на Любчо Николов при гостуванията си тук - когато човек е на прав път, съдбата започва да изправя пред него препятствия.

Не спирай, братко. Нито с литературния фронт, нито със служебния.

Ти просто никога не си криввал от правия път.

[Stoyan Vitekov · Rating 5 out of 5]

Ще пропусна факта, че бяха я покрили на долните рафтове по книжарниците, за сметка на разни резливи бози на централно място. Трудно преглътнах и мрънкащия "подреждач на книги" /няма да нарека книжар, човек, който си мрази работата/,дето ме гледа умно преди да зацепи за коя книга го питам. Крайно не толерирам такова неуважение към силен български автор... и им го казах :)
За книгата - само факта, че като чуя за филм или книга с любовен триъгълник и ме хваща липсата, но с втората ЛАМЯ се улових да взимам страна в очертаващия се женски 'мариз' за сърцето на нашия човек. Не знам как го постигаш Марине ама аз съм от Team Lina :)
Шегата настрана, но книгата се чете за отрицателно време, не прекъснах и за секунда докато не прочетох и последния ред. Но и аз да си кажа, че това чакане година ще е тегаво. Също така очаквам третата и последна (защо?) ЛАМЯ да е с големината поне на тухла четворка. Корицата на Петър Станимиров и илюстрациите на Веселин Чакъров, отново са безкомпромисни. Вътрешно се радвам като малко дете, когато качествени разказвачи ни предоставят професионален от начало до края продукт. Надявам се ЛАМЯта да е един старт за нещата, които ще видим от триото, в годините напред. Дерзайте!

[Viktor Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Ламята ще покаже зъби!

Колко е трудно с втората книга в поредица да надскочиш първата и как точно това се е случило. В първата винаги има една чиста енергия. Началата са заинтригуващи, а средната книга в трилогия трябва да разплете едни възли и да завърже други. Обикновено няма как енергията от началото да е същата, та е нужно да е поне 2 пъти по-добре премислена и написана. Е, тук всичко това е налице, че даже и power-ът не бих казал да е по-долу.

В началото малко се колебаех дали няма да тръгне в непривична посока - от самобитството на оригинален заряд да поеме към клишета за осъвременени родопски легенди. Епизодът с маската на самодивата имам предвид. За момент се притесних да не се превърне в нещо като едноименния филм с Джим Кери. Онзи със зелената маска, сещате се, има една сцена, в която почти това се случва и кръстосано с родопските легенди не предвещаваше добро според мен развитие ... обаче - грешах. Оказа се само "лош сън", така да се каже :)

Това с отмъщението към мутрата също имаше предпоставки да се вкара в клише, обаче и тук Трошанов го е изиграл, заобиколил и в крайна сметка - положил собствен път.

Основната сюжетна линия ... Браво! Всички суперлативи от читателите са заслужени. Хем достатъчно леко поднесена, хем достатъчно комплексна - уцелен е точният баланс. Има ги дори любимите ми морални дилеми без еднозначен отговор. Има ги комплексните чувства на героите, разкриващи пълнотата им като образи. Ще се повторя - Браво!

Стилът се е усъвършенствал и надградил от първата книга. Но за мен най-важни винаги са били героите и комплексният микс от мотивация зад действията им. Затова, чак на края го споменавам инструментариума на писателя.

Ревю за първата "Ламя":
https://www.goodreads.com/review/show...

Надявам се скоро ще стигна и до третата. От GRRM знаем, че драконът има три глави, да видим как стоят нещата с Ламята в това градско фентъзи.

[Любопитка · Rating 5 out of 5]

Динамична, увлекателна и отново пълна с красиви илюстрации книга. Историята има няколко сюжетни нишки, които се допълват. Опознах Миро и Лина в дълбочина и те ми ставанаха още по-симпатични и близки. В безизходният им, мрачен свят все пак има място за любов.

Книгата свърши в много ключов момент и нямам търпение за трета част, която се очаква през 2018, за да разбера развръзката.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Ренета Кирова · Rating 5 out of 5]

Хареса ми много повече от първата. Получих завършек на историята с маската и на взаимоотношенията между Миро и Лина. Но призракът на Мая продължава да витае между тях двамата и ми стана много мъчно за Лина. Ще видим как ще се развие всичко в трета част.

[Ал Торо · Rating 5 out of 5]

Втората "ЛАМЯ" затвърждава мнението ми, че Марин е един от най-добрите родни автори на "жанрова" литература. Отново страхотна сплав между нашето съвремие и фентъзи-етно/демонични елементи, грабваща атмосфера и силно изразени персонажи.

Тъй като следващият текст тук е по-скоро анализ, отколкото ревю, препоръчвам на нечелите книгата да не губят повече време с този текст, а по-скоро да наваксат с пропуснатото.

Ами, като гледам ще съм първият, който обаче ще постави предната книга едни гърди пред тази поради няколко причини, които не попречиха на втората ЛАМЯ да е страхотно четиво. Първата книга изгражда сетинг, основен сюжет за трилогията, главните и една камара от страничните персонажи (за мен най-ценното в книгата) и ни разхожда из многобройни интересни сцени и случки. Във втората тези персонажи не търпят почти никакво развитие, не се употребяват особено (например Боро, Мартин, няма я вече леля Станка, Маргарита е като NPC), а новопредставените такива сякаш нямат някаква сериозна тежест и имат по-скоро временна роля или служат за подправка на произведението. Най-много екранно време получава Лина (за щастие (тим Лина!), но и там може да се каже, че нещата са малка стъпка, видима още от предната книга + повечко бекграунд. Специално баща й не ми допадна, че е такъв еднополярен образ. Злодеят (главният) имаше много потенциал, но и той е почти неупотребен - след началното изграждане въобще го няма, сякаш осем глави Марин е забравил за него, а накрая също е използван за малко прекалено директни "morals" и е лесно "захвърлен" - бих се радвал да имаше много по-сериозно влияние на историята и повече сцени с него, които да дадат и повече тежест на финала. Ако приемем, че не е била идеята да има някаква водеща роля, то тогава пък развитието му е прекалено. Бих се радвал и той да не беше толкова еднополярен и имаше нужната подготовка за това - да мога да се запитам след книгата дали всъщност не е бил той "добрият", дали не мога да се присъединя към неговата гледна точка.

За сюжетното развитие може да се каже същото като за това на героите - единственото придвижване е във втората половина на последната глава и най-вече Епилога - струва ми се, че ако сте чели първата книга и прочетете само тази част, ще можете почти пълноценно да продължите с третата. Вярно е, че и първата книга има по-"sandbox" усещане и моменти, просто отделни самостоятелни интересни сцени, но все пак се поставя на масата и развива толкова много.

Преди някой да е объркал критиката с негативизъм, книгата си остава една страхотна разходка и всяка една сцена и глава са интересни - няма скучно и няма безсмислен пълнеж. Нещо, което може твърдо да се каже в плюс за това продължение, е че за разлика от предната част, в която по-фентъзи краят някак си не отговаряше чак толкова добре като усещане и ниво на останалото, тук всичко е по-хомогенно и държи едно високо ниво - може да се каже, че техниката на Марин се е подобрила.

Две думи и за стила и безкрайните феерични описания, "Толкиновите" очила на автора - това е нещото, който ще разтърси част от публиката на ламите и ще затвори вратата за малка част от останалите - почитателите на по-изчистени стилове. Аз, лично, съм посредата в това отношение - на места виждам през погледа на автора и успявам изключително да се изкефя на някое описание (например това на София на 25 страница), на други ми се струва, че манджата е леко пресолена или пък е по-натоварен текстът от нужното. "Мушици кръжаха над избуялата трева като блестящи прашинки и ситни цветчета протягаха шии към слънцето." (стр. 78) Първата ламя също е наситена на такива метафори и описания, но беше сякаш по-натуралистична, а сега всичко е илие адски противно, или с магично обаяние, дори дразнещите мухи над проскубаната трева в центъра на София ;) Не знам дали няма и малко повече цензура тук, но ми се струва, че една две сцени имат попропуснат потенциал и можеше да има повече наслада за читателя в тях; камерата бързичко се отдалечи.

Последно, вътрешните илюстрации (на Веселин Чакъров), които са наистина страхотни, ме спойлнаха поне на 3-4 момента - имам навика да разгръщам книгите, а като започвам (или докато чета) някоя глава - да поглеждам след колко страници е следващата. Благодарение на този си навик ми се разкриваше някоя ключова сцена или развръзката на главата с 10 страници предварение. Знам, че е много трудно това да се избегне, след като си е нормално да се илюстрират точно ключовите сцени; а и тези илюстрации как дърпат окото... Просто, ако някой излезе с гениална идея как да се реши този проблем, ще е ценно :)

Та така, увлекателна книга, в никакъв случай не прави стъпка назад спрямо предната и не е по-лошо приключение за читателя, просто първата ЛАМЯ, била тя и леко по-несъвършена технически, изнася повече работа и затова ми е по-ценна, а тази стъпва на рамената й и прави готини неща с това от изграденото, което й е нужно. Чакаме третата!

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Втората част на страхотния дори според моите киселяшки представи ърбън, от не просто един от добрите ни родни автори, ами и всъщност много мил човек – което могат да потвърдят стотиците зрители, приятели, и просто върли почитатели като мен на представянията му, излезе и размазва с нова порция див екшън на софийски, и не само, ширини. В историята се намесват съвсем (не)очаквано, но и съвсем на мястото си, самодиви, древни демони, ифрити, призраци, подземни дяволи, напомнящи подозрително на морлоки, и на нашите герои не им остава нищо друго, освен да оцеляват, докато всите изчадия адови са им по петите. Отново. Е, имаме и поредната доза родна действителност с все биячите и съмнителните бизнесмени, пред които злокобните духове са малко по-предпочитан вариант за край на тихите ни дни. Но надеждата, надеждата е над всичко, и понякога, но само понякога, получаваме заслуженото от живота с време да му се порадваме.

Софийският Индиана Джоунс, или накратко Миро, продължава своята самотна одисея в търсене на изкупление и смисъл на дните си, срещайки чудовища из мините на Лъки, освобождавайки древни сили из вековните гори около Широка лъка, борейки се с отмъстителен призрак насред Софийския университет, или просто надлъгвайки се с източен ифрит отпреди съзиданието, озовал се в бежанския квартал в центъра на столицата. И имаме повече Лина. Недостатъчно Лина. И още Мая. Твърде много Мая. Миналото понякога трябва да бъде оставено да почива в мир. Защото то не се променя, но ние го правим. И бъдещето в очите на червенокосото измъчено момиче, копнеещо за малко закрила, ми е някак по-разумен и топъл избор, от обятията на един призрачен образ. Да, любовта обикновено умира преди плътта, и може би така е по-добре.

Но да се върнем към екшъна, който чувствително преобладава над романтичната нишка, ама за която аз разбира се като жена ми е в длъжностната характеристика да поохкам малко, ще прощавате. Историите с различните свръхестествени същества се вплитат в един огромен пъзел от невероятности, които надничат от всеки тъмен ъгъл и замлъкнала, но не и умряла, сграда, където чакат, о, как ни чакат, сили, дето уверявам ви не ни мислят хич доброто, каквото и да си мислим за личната си ценност. Очаква ви задъхано действие, оригинални идеи и онази щипка вълнение за съдбата на героите, която вече ги е превърнала във ваши приятели, и докато се усетите ще си мърморите тихичко сами „Още една страничка само, да видя дали ще оцелеят…дръж се Миро, дръж се!“. А когато започнете да говорите на една книга, то това значи, че вашият и нейния свят са се слели. По-добра атестация за добър текст от това не знам.

[Milena Tasheva · Rating 4 out of 5]

Хареса ми, а я слушах много критично.
Станимир Гелев е тъпо копеле с тежък спасителски комплекс.

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

Бях се устремил да дам една идея по-ниска оценка заради прекомерното използване на сравнения и скучноватата средна част на книгата, обаче финалът ме счупи тотално. Толкова много ми хареса, че нямам търпение да започна третата част.

[Симеон Трифонов · Rating 5 out of 5]

Втората глава на Ламята е по-мърда, по-кървава, по-тъжна, по-брутална. И в пъти по-добра. След изключителната приказка, разказана от първата глава на Ламята, смятах, че мога да предвидя какво да очаквам от новата книга. Жестока заблуда.

Героите на Трошанов са помъдрели, но цената, която са платили за тази мъдрост, е сблъсъкът с цинизма и нищетата на живота. София е задълбочила присъствието си като основен образ, чиито черти резонират с настроенията и търсенията на Трошановите екземпляри. Половината книга няма нищо общо със свръхестественото или с обсесията на Станимир, а представлява едно проникновено, но и изключително четимо поднесено изследване върху несгодите и мечтите на съвременния човек, с неговите привидно обикновени срещи, разходки и сблъсъци.

Бих прочел още хиляда страници за Миро, Лина и останалите, набъркани в приключенско-романтичната литературна каша, която Марин е сготвил. Изключителен продукт, прекрасно поднесен, виртуозно написан, майсторски илюстриран. Винаги си ��ичи, когато някой творец си е оставил от плътта в създаденото.

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

Всички грапавини от първата книга са добре загладени тук - стилът е по изчистен, сюжетът по-заплетен и напрегнат, героите по мотивирани... Голямо удоволствие бе за мен да я прочета.

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Има един феномен, наречен "синдром на втория албум", който освен за музиката е напълно приложим и в литературата. След хубава дебютна творба, авторът изпада в състояние на мнимо благополучие, пуска се по вълната на хорското доволство и отбива номера с доста по-слаба следваща книга. Е, радвам се, че тази диагноза не може да бъде поставена на Марин Трошанов и Втората му ЛАМЯ. Продължението много, ама много ми хареса, надгради умело положените вече основи, запълни нови парченца от пъзела и същевременно отвори още въпроси, отговорите на които трепетно ще чакам.

[Krasi Karaivanov · Rating 5 out of 5]

Добро продължение, но малко ми липсваха шеговитите закачки. Мрачна и много интересна.

[Liliq Nikolova · Rating 5 out of 5]

Не знам защо до сега все отлагах книгите на Марин Трошанов,нооо моя си е грешката :) В тях има точно това,което харесвам убийства, разследване,мистерия..страхотии и чудовища,любооов и направо захващам третата,че как свършиии ,заформи се един триъгълник :)
А Марин Трошанов вече се нарежда до любимите ми съвременни български автори и с интерес ще следа и чакам нови книжки :)

[Zornitsa Rasim · Rating 5 out of 5]

Страшно добра! Ще трябва да почакам за трета,като гледам скоро няма да я качат в Сторител 😟.

[Невена Pascaleva · Rating 5 out of 5]

Ей, голяма драма, бе човек - то любов, то Лина, то Мая...какво ще прави сега нашия рицар, ще вдига източен харем? :)
Сериозно - много добро развитие. В сравнение с първа част, историята беше по-разгърната, героите по-пълнокръвни, диалозите по-смислени, изобщо всичко - по-наред :) Чак ми се иска да се върнеш да си дооправиш първата книга, толкова си дръпнал в тази...ама айде да не говоря така :)
Та..благодаря за удоволствието и чакам следващото!

[Jivko Djamiarov · Rating 5 out of 5]

Втората Ламя се чете на един дъх и гордо носи името си. Освобождение е това, което се случва с Марин Трошанов, които е счупил оковите на очакванията за втория роман, и развива своята история още по-уверено, осветлявайки мрака в нея с краски на любов и изкупление, доката придвижва умело действието към неизбежния катаразис, който очаква читателя в третата и финална част на Ламята .

Няма да губя излишно време и бързам да и се насладя.

[Yoanna Maria · Rating 4 out of 5]

Още от първите страници ме грабна и не ме пусна до самия край. За мен тя е не просто добра – тя е уникална! Историята, героите, стилът на писане – всичко беше изградено с такава дълбочина и емоция, че напълно оправда очакванията ми. А те бяха високи😃
Това е книга, която не просто се чете – тя се преживява. И дори след последната страница, усещането остава. За мен тя е зашеметяващо продължение – точно такова, каквото исках да бъде... и дори повече.

[Miroslav · Rating 5 out of 5]

Е, втората част откровено ми хареса повече, но това е защото очакванията вече бяха рамкирани след прочита на първата, така че успях да се фокусирам и насладя на фабулата повече. Любовният триъгълник е налице. Светът изплю нови създания както и от родния фолклор. Единственото, което все още не мога да осъзная е, че героите са възрастни, защото има нещо детско в тях и начинът, по който се държат, говорят, чувстват. Може би това е част от приказното? Нямам търпение да намеря книгата в книжен вариант, за да се докосна и до всеизвестните илюстрации.

Втора част - 5/5

[Ralitsa · Rating 5 out of 5]

Тази поредица силно ме изненада, какви перли се крият из родната литература. Харесва ми, че главният герой не се старае да се хареса на читателя и въобще колко непринудени са персонажите. Действието се развива динамично и на много познати за мен места, което допълнително ме въвлича в историята. Започвам последната част с нетърпение. :)

[Maria · Rating 5 out of 5]

Марин е майстор на описанията, както на красиви жени и косите им, така и на гнусотии, за съжаление. Не помня защо не съм чела втората и третата Ламя, но сега си наваксвам. Пст, има ги и в Сторител.

[Stefan Stefanov · Rating 4 out of 5]

Хубава

[Alexandrina · Rating 5 out of 5]

Много ми хареса!Няма как започвам 3 част😎

[Александър Цонков · Rating 5 out of 5]

Чел съм и фентъзи, и фантастика, и хорър, и трилър, и т. нар. юношески романи, но досега не бях попадал на толкова умело написана комбинация от гореописаните жанрове. Камо ли от български автор. Може би защото не съм чел достатъчно (най-вероятно…). Но романът на Марин Трошанов „ЛАМЯ ЕООД“ и продължението му „ЛАМЯ ЕООД Освобождение“ определено изгълтах за няколко дена един след друг.

Бях чел и чувал немалко добри отзиви за „Ламя“-та преди да ѝ дойде реда. Рядко попадам на книга, която по такъв изкусен и очарователен начин да ме грабне и отнесе неусетно до края, карайки ме да жадувам да узная що за Бога ще се случи по-нататък.

Първото впечатление, което тази книга ми направи още от началните страници е с какво изключително старание подхожда Трошанов, за да пренесе читателя в съответната ситуация и действие. Много богато и описателно, детайлно и живо – все едно си там. Усещаш местата, хората, случките. Разчупени диалози. Обърнах специално внимание на този начин на писане – не е само в началото, за да „грабне читателя“. Абсолютно всичко, което е описано в книгата си го представих с ярка визия и усещане в главата си. Широка употреба на прилагателни, художествени сравнения и асоциации съпътстват действието през цялото време. Всевъзможни детайли са споменати, дори и на персонажи и места, чието присъствие в романа е кратковременно. И в същото време главният герой търпи различни състояния на духа и надгражда своето присъствие и усещане, докато преминава през всякакви събития и приключения.

Цялото ревю можете да прочетете ТУК!

[Десислава Сивилова · Rating 4 out of 5]

Признавам си без бой - това просто не е моят стил. Цветистият, метафоричен език и разгърнатите описания сами по себе си са много умели и явно целят създаване на подобаваща атмосфера, но за мен само спъват четенето и някак не пасват на представата ми за хорър история. Което всъщност е чудесно - какво по-хубаво от това да избягаш от клишето! - стига да попаднат на подходящи читатели. Аз просто съм от тези, които така и не се отърсиха от детинския навик да сумтят и да четат по диагонал "по-скучните" пасажи, което отчитам като свой минус, не на автора.

Диалозите обаче ми харесаха - за мен те винаги са били предпочитаният начин за обрисуване на героите и отношенията им, и е важно всеки персонаж да има свой характерен изказ и маниер. Както и да звучат автентично, а не сухо и високопарно. Е, в това отношение свалям шапка на Марин, получило му се е чудесно, и то без излишни цинизми и вулгарности, които упорито ме дразнят в живота и още повече - в литературата, колкото и реално да отразяват действителността.

Сюжетът се развива чудесно; харесва ми похватът от първата част, приложен и тук - още в началото набелязване на няколко сюжетни нишки, които по-късно се преплитат. Някои се и разплитат накрая, а други се превръщат в същинско кълбо. И също като в първата книга, краят е право в десетката - хич не завиждам на Миро, как ще балансира стара и нова любов, че и борба със свръхестественото...

С две думи - ако описанията бяха мъъничко по-редки и по-изчистени (less is more, remember?), наистина нямаше да има за какво да се хвана. Но както казах и преди, за всеки влак си има пътници... на който не му харесва панорамният път и теснолинейката, да хваща експреса! :)

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

Обикновено втората книга от една серия е по-слаба от първата.
Тук е точно обратното: "Освобождение" се оказва отлично продължение, с класи по-добро и като сюжет (и задъхан екшън), и като балансиран текст. Личи си, че книгата е по-премислена и върху нея е работено по-последователно.
Минусът: все още има нужда от (още) редакторска намеса и все още има слаби и нелогични моменти. И все още е написана по-скоро в комиксов стил.
Плюсът: вече има мащабно, вихрено емоционално въздействие! И вече не е планирана чисто като комикс, а като пълнокръвен роман!
Изключително ме зарадва тази книжка и като продължение, и като книга сама по себе си и спокойно мога да кажа, че си заслужава четири и половина звездички и определено е най-добрият български роман от "жанровете", който съм прочела през последните две години.
Препоръчвам горещо!

[Дес Ананиева]

Понеже консумирам тази книга под формата на аудио първото, което искам да кажа (за да не забравя)е, че четенето на бележките под линия е доста дразнещо и разсейва слушателя от историята.
Да ходиш из горите и да слушаш "Ламя ЕООД" е голям филм. Не знам дали се дължи на факта, че действията се развиват в България и има доста от нашият фолклор, но пиш паузите се превърнаха в нещо повече от страх да не те спипат 😁
Миро е доста неприятен човек, но пък Боро ми е любимец и ако бях мъж полицай щях да кажа, че Марин Трошанов е вписал мен в историята.
Проблемите или изпитанията на Мирослав до сега ми се струваха доста разпиляни в двете книги, но авторът разреши доста от тях и в третата книга ще започне едно ново неизвестно приключение.
Най-големият бонус на книгата и на Марин Трошанов е лекотата, с която улавя и представлява българската действителност, което пък от своя страна доближава читателя до историята и персонажите както чуждестранните книги не биха могли.
Май това са разхвърляните ми мисли...

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 5 out of 5]

ОПРАВДАВА ОЧАКВАНИЯТА

Прекрасно написана втора част, оборваща мита, че всяко продължение е по-слабо от предтечата си.

Чудесно вплитане на страничните събития в сюжета.

Страхотно противопоставяне на тримата мировци - един добър, борещ се срещу злото, един хаотичен, борещ се срещу злото, но чрез друго зло, един - просто зъл.

Очаквам третата част с нетърпение, за да разбера как ще се счупи любовният триъгълник, ще има ли сблъсък със свръхестествени сили или не, ще публикува ли Арнаудов или не, ще има ли истинска ламя и други по-малко подробности.

[Krum Ganev · Rating 5 out of 5]

Прекрасно продължение на една невероятна книга!
С нетърпение чакам третата част!

[Kalina · Rating 5 out of 5]

Втората книга ми хареса в пъти повече от първата. Направо не можех да я оставя! Страхотна е! Завладя ме от първите страници...няма нещо в нея, което да кажа, че не ми е харесало. Браво!