Братислав Иванов - "Японска митология", изд. "Изток-запад" 2017
Митовете и легендите са сред първите неща, по които имам съзнателен спомен да съм се "запалила". Първа беше гръцката митология, след нея някак съвсем естествено - римската, а след това през годините - всякакви митологии, преведени на български - новозеландска, скандинавска, китайска, индийска, индианска, ирландска, дори май и някакви шумерски митове.
Но не се бях запознавала с японската. И сигурно още дълго нямаше да поправя този пропуск, ако не бяха два романа - в разстояние от пет години, които събудиха интереса ми към нея и ме накараха да потърся книги по темата.
Така ми беше препоръчана "Митология на Япония" от Братислав Иванов. И побързах да си я набавя.
Нека кажа, че - в най-добрия смисъл на тези думи - тя не се оказа точно каквото очаквах. Намерението ми беше да се запозная с някои основни митове и евентуално да допълня малкото знания, които имах.
Книгата обаче, въпреки малкия си обем, се оказа много повече. Защото тя е сериозно изследване на митологията и религията - а стане ли дума за религията, няма как да не се спомене и историята. Следователно книгата се оказа съчетание от /най-малко/ три неща: обзор на историята, запознаване с религията, и илюстриране на религиозната част с различни митове. Беше ми изключително интересно, защото макар да имам някаква представа от периодите, през които преминава историята на Япония, до този момент ми беше известно името само на една японска богиня. Всичко друго ми беше съвсем ново и непознато.
Или поне беше така, докато не стигнах до "Легендата за Урашима Таро" и "Снежната годеница" , които вече бях чела преди години в един сборник с приказки. И колкото е да странно, сега ми въздействаха по-силно, отколкото при първото им прочитане. Интересни ми бяха също и боговете на щастието, а частта, която най-много ми хареса беше "Магически животни", която, за съжаление, е и най-кратката. Естествено, с най-голям интерес прочетох за котката. Вече знаех, че е символ на късмет, но ми беше любопитно да прочета подробности.
Ценно качество на книгата са и многобройните карти и снимки, придружени от обяснения. Любимата ми е може би фигурката на манеки неко, не само защото е котка, а и заради това, което символизира.
Имах само един проблем с тази книга, и това беше дребният шрифт. Въпреки това обаче ми хареса много и се радвам, че попаднах на нея. По-нататък съм приготвила за четене и други книги за Япония, но преди това ще се "върна" за малко на европейска земя.
Тази книга определено си заслужаваше.