Софийски магьосници

Софийски магьосници #1

by Мартин Колев

Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват.

За щастие с разследването се заема легендарният Свилен Воев. Не му е лесно, все пак наскоро е бил зарязан от приятелката си заради някакъв знахар-женкар. На всичкото отгоре трябва да обучава на занаят младия Бриян, който случайно открива, че столицата е доста интересно място с невидимите си магически улици.

В мрака бродят сенки, сива котка изниква на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава.

Genres: Fantasy, Bulgarian Literature, Audiobook, Fiction, Urban Fantasy, Adventure, Young Adult

296 pages, малък формат, меки корици

First published May 1, 2017

About the author

Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Автор на фентъзи тетралогията "Софийски магьосници" (2017-2021), сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016) и др. Лауреат на Национален конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев" и Конкурс за камерна пиеса "Славка Славова" на Театър 199 за пиесата "Кроасан". Не знае накъде отива, но има дефинитивното чувство, че е към място едновременно удивително и странно.

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 2 out of 5]

Ех, едно време какви магьосници имаше...

Не останах особено очарован от „Софийски магьосници”. Немалко хора дотук направиха забележка с името на главния герой (българина Бриян), прекалените заимствания от Хари Потър, Патрулите, Пратчет и т.н. Аз лично открих и твърде близки неща с един реалити роман, който Сашо Драганов от Цитаделата беше правил преди 6 години в Радио София – „Вечер в скрития квартал”. Имаше и подобни сенчести места, и допълнителни скрити квартали в София, където се стигаше по специален начин, имаше дори герой, чиито пистолети стреляха с какви ли не заряди (както споменатия в романа револвер-сменелик). Но, да сипя:

- в началото има уж-новини в измислени издания, подобни на тези в книгите на Андрей Велков и издаваните преди години от Пламен Митрев в ИК „Елф”, само че при тях са се получили къде-къде по-добре.
- още от първата страница започва един кофти стил и начин на изразяване, състоящ се от къси, насечени изречения, които изобщо не са удобни за повествованието, какво да говорим за описание и обстановка – „Последните краски на залеза огряваха Витоша. Софийските улици се потяха в хаоса на трафика. Автомобили, запълнили плътно булеварда, ръмжаха нетърпеливо. Край тях търчаха минувачи, нарамили пълни торби. Пред дюнерите на Сточна гара се виеше дълга опашка”. Все едно чета криминална хроника в жълто булевардно издание.
- Саабир чука яйца на скарата? Някой от вас пробвал ли е, да види какъв ще е резултата?
- фолк-ритмите не са като попфолк-ритмите.
- куци опити за хумор. Не се създава усещание за достоверност.
- бележките под линия бяха така дебилни, че по едно време спрях да ги чета. Не ме разсмиваха, точно обратно – дразнеха. Същото важи и за заклинанията.
- битката с вълка подозрително твърде ми напомни скандинавската легенда за Фенрир и как е окован с тънката като нишка верига Глейпнир.
- светлите са жалки пиянки и тиняци, клошари, които не излизат от долни кръчми и бачкат дюнерджии, охрана и пр. Тъмните са силните на деня, богати, известни и красиви, бизнесмени и политици, нямат скрупули и не се свенят от нищо. И двете фракции съществуват в мир, равнопоставени, без едната лесно да такова мамата на другата и да наложи пълна власт? Е как?
- имаше суперхайп, че тази книга е минала сериозна редакторска работа, че е нещо уникално, неповторимо, единствено по рода си явление, че е едва ли не най-доброто български фентъзи (дори родна жанрова книга!) през последните 15 години. Не е.
- немалко индивиди ми изтъкнаха като фактор големите продажби на книгата. Поздравления! И все пак мисля, че няма да е лошо доста хора да започнат да се водят по нюха си, по ревюта, по текст от задна корица, по публикувани откъси и т.н. когато става въпрос за книга, вместо да се хвърлят на това, което е модно в момента и е хита на сезона.
- най-тегавото е, че това е история с потенциал, който за съжаление не е разгърнат.

До известна степен бих оправдал автора заради младостта му като човек и писател, но в този случай не мисля че е уместно. Първо е на 28 г, второ това му е трета книга, преди този роман има два сборника с разкази. Не е гот да допуска същите грешки, които допускат ученици и студенти с дебютните си фентъзи тухли.

Една звезда слагам отгоре заради епизода с книгите-игри. Там съм пристрастен и няма как да не го оценя. Eто това вече ми хареса. Корицата също е много хубава, останах доволен.

П.С. Очаквам върли защитници на книгата да се включат с коментари под тази публикация (как съм хейтър, как не разбирам, как съм злобар, как самият аз съм кофти писател и т.н.) след 3, 2, 1...

[Елена Павлова · Rating 4 out of 5]

Колебая се дали това е книга за 3 или за 4 звезди. Давам й четвъртото отличие, понеже наистина ми хареса и все пак е успешен, макар и малко тромав опит да изгради на празно място "легендарна" София като сцена на ърбан фентъзи. А, да - и заради корицата, макар че поне моята бройка е с прекалено тъмна, а във фейса и по сайтовете разкошната корица изглежда по-светла и по-добре.
Казано накратко, книгата е приятна, непретенциозна и достатъчно добре измислена - и не съм недоволна, че я прочетох - харесах я. Всъщност я харесах достатъчно, за да остана разочарована от неизползваните й възможности.
Обещала съм си през 2017 да бъда (е, поне що годе) честна в оценките и да не давам звезди по-щедро, само защото става дума за български автор. Пък и да казвам нещата, които (явно) никой друг няма да се напъне да сподели.
Очаквах повече от тази книга, донякъде защото редактор й е Емануил Томов, а той е известен с това, че изпипва работата си до перфектност и е способен да извади на бял свят най-силните страни на диаманта. Дали не си пасват с автора или има други причини, тук това не се е случило. Да, върху книгата видимо е работено - и много личи къде не е..
Очаквах повече и от автора, защото писането на ърбан фентъзи... българско ърбан фентъзи, би трябвало да даде плод на благодатна, практически неразработвана почва (съперник в последно време и единствен представител на жанра е "ЛАМЯ ООД" на М.Трошанов, не броим книгите-игри с български сетинг). Това, което се е получило обаче, е за две звездички и като клишираност на сюжета, и като недоработеност на магическата система. Че и като подробности от живота и битието не се отличава с оригиналност.
Добре де, малко пресилвам нещата. Магическата система просто не е успешно разгърната (но да, разглезени сме от Брандън Сандерсън, нали?), макар и да съдържа интересни вариации. Това, което НЕ се намира вътре, са типично български специфики, особено - посочени на фона на световната магическа култура...
Щеше ли да спечели книгата, ако не се затваряше само в София, а надзърташе към страната и дори към света зад граница? Определено да.
Щеше ли да спечели сюжетът, ако беше по-раздвижен, разчупваше клишето и предлагаше нещо повече за читателя? Определено да.
Да не говорим какво клише е младият "чирак" и опитният "майстор" (в случая магьосници), но дори Star Wars са успели да счупят клишето, и то на няколко пъти... Но това добрите и лошите да се обединят пред лицето на по-голяма от дрязгите им опасност... ох.
Книгата обаче се е получила приятна и непретенциозна, така че...
Големите й проблеми - поне за мен - са разпределението на информацията, която читателят получава, досадно влачещото се бавнодействие и ниският емоционален фон. Очаквах забавна книга, с хумор в нея - получих бая сива, с няколко красиви момента. Дори когато се карат, героите не са естествени; дори когато воюват, напрежението не е достатъчно. Личат опити да се нагнети емоция у читателя и да се използва (смъртта на фамилиара, страданието на Вертер, пардон, на Свилен...), но... Липсва ми тръпката. Липсва ми заплашителността на заплахата. Свиването на сърцето при битка. Ликуването при победа, пък била тя и пирова. Такива ми ти работи.
Разбира се, това е дебютен роман за автора: причината да съм изпълнена с очаквания за следващата му книга, която (да се надяваме) ще бъде по-добра и директно петзвездичкова. Даже бих казала, че в сравнение с други дебюти, "Софийски магьосници" съвсем не се нарежда на последно място: видимо се напъва да мери сили със споменатата по-горе "Ламя ООД" и с много изпреварва излезли през последните 2-3 години творения като "Кръстопът", "Космически залог" и прочие, за неща като "Мъртва магия" и (обоже) "Сълзите на дракона" да не говорим.
Накратко: радвам се, че тази книга е видяла бял свят - и то в това издателство и с достойна подкрепа и разгласа - и като Осарон викам "Още! Още! Още..." :)

[Kaya Dimitrova · Rating 4 out of 5]

След множеството мнения, прочетени за нея, "Софийски магьосници" беше точно това, което очаквах да бъде: забавна, непретенциозна, с достатъчно доза магия и приключения... Дали останах изумена от книгата? Не. Дали обаче ми беше приятно да я чета? О, да!
На първо място - влюбих се в обстановката, в това, че действието се развиваше в София - бяха описани много познати места, които допринесоха за това да изградя една жива картина в главата си. За мен действието беше достатъчно динамично, хуморът също беше по вкуса ми и книгата успя неведнъж да ме разсмее. Колкото до героите - те ми бяха симпатични, но не мога да кажа, че особено се привързах към тях. Мисля, че проблемът идва от това, че ми липсваше по-голяма емоционалност - такава, която те кара да изпитваш състрадан��е, радост, любов, гняв към персонажите, което ги направи и по-чужди и дистанцирани в очите ми. Относно сравненията с други фентъзи книги - да, намирах заемки от поредицата за Хари Потър, но лично за мен те не бяха проблем и не направиха удоволствието от четенето на романа по-малко.
Като цяло, мисля, че това беше едно симпатично фентъзи четиво, за чието продължение (след време) смятам да се оглеждам ;)

[Дамян Рейнов · Rating 2 out of 5]

История с много потенциал, но....
Първо - ще сваля една звезда заради твърде явните заемки с класиките в жанра. То не бе Лукяненко, Роулинг, Пратчет... Нямам против леко намигане към любим автор или малка, прикрита асоциацийка с произведение, което те е вдъхновило, но директно пренаписване, като просто сменяме сетинга с български.... Не знам заклетите почитатели на Потър и Патрулите (щото аз не съм от чак заклет, иначе щях да взема повече звезди за плагиатство) как възприемат тази книга? Все едно Асен Блатечки да си позволи да прави римейк на "Бързи и яростни"...

Второ - махам една звезда, заради не добре свършената редакторска работа. Убеден съм, че от тази история щеше да се получи уникален роман, който хем да забавлява читателите със забавна и напрегната приключенска история, хем да носи в себе си онзи уникален дух на София, който всеки живял поне за малко в столицата все някога е усещал. Да ама - не. Не знам колко редактори са работили по тази книга, но в публичното пространство шумно бе рекламирана, като "изпипан роман, по който е работено много". Само в пролога открих толкова редакторски пропуски(при все, че по принцип не обръщам внимание на тези неща.), че с глас съм се смял и дори си помислих, че това е някакъв нарочно използван прийом. Текста е тромав, има излишни пасажи, абсолютно ненужни на историята, беглите опити за хумор са толкова вяли, че ми стана тъжно(иначе и като хумористично фентъзи бе рекламирана от автора). Все неща които един редактор можеше да оправи.

Третата звезда я свалям заради липсата на целеви таргет. В едно интервю с автора забелязах, че и той самият не е наясно за кого е предназначена тази книга. Хем му се иска да е за възрастни, пък героите му са елементарни и плоски, държащи се като ученици в 8 клас, магическата система е недоизмислена и със заклинания, които сякаш са съчинени от третокласник. И като добавим и нелогичното развитие на сюжета, на места и злодеят, който се държи и говори като излязъл от Cartoon Network, се изгражда картинка за роман подходящ за възрастовата група на Хари Потър и Пърси Джаксън. Но тромаво описателния стил на автора, в комбинация с разни елементи в описанието на София, които са си изцяло за възрастни, навяват съмнения каква точно е целевата група на книгата? Слушащи джаз хлапета? Вдетенени възрастни?

Пиша всичко това, защото много неща в историята ми харесаха и защото наистина надушвам потенциалът ѝ. Българското литературно пространство има нужда от такъв жанр книги и то написани от родни автори. Но тези книги не заслужават такава немърлива работа при това от страна най-голямото издателство в страната ни.

п.п Моментът, в който авторът сравнява София с джаз изпълни читателската ми душичка. Жалко, че нямаше повече такива.

[Цветозар · Rating 3 out of 5]

Софийски магьосници е книга, която чаках с нетърпение главно защото е българско фентъзи, а тези две думи ме радват много. За жалост има доста неща, които да се искат от романа.

Обикновено не се обяснявам много специфично защо една книга не ми е допаднала, но ще направя изключение. Софийски магьосници е добра фентъзи книга като цяло, но лично аз останах незадоволен от нея и за да не звуча като хейтър, който просто се противи в името на противенето, ще трябва да спомена доста важни части от сюжета. Приемете това за предупреждение, ако не сте чели книгата.

Романът започва добре. Даже много добре. Атмосферата, която Колев създава е приятна и магическа. Напомня ми за начина, по който Роулинг изгражда своя свят с всичките тези малки детайли за сюжетната вселена. Малките бележки, които автора оставя за контекст, ми бяха доста забавни (особено тази, която обяснява защо нямам Софийски магьосници themed разделител). Но всичко това приключва някъде след половината. Бележките би трябвало да са ненужни в този период и особено присъствието на бележката, която описва какво е плагиатски плод и онзи специален вид шоколад в епилога просто показва пропуснатата възможност тези идеи да са били изградени преди края, защото краят на книгата не е моментът за въвеждани на нови идеи, а за припомняне на установени такива.

Точният момент, в който всичко започва да се влошава идва в средата когато Бриян отива при здрачниците. За няколко глави сюжетът се влачи мъчително бавно. Не се разкриват нови интересни идеи за магьосниците, нито ни се дава контекст за разликите между здрачниците и зорниците, който да е достатъчен, за да се осъзнае, че е нужно разграничаването им във фракции. Като цяло това е проблемът ми с романа - липсата на важен контекст. Нямаме емоционален контекст при жертвите, никъде не усетих, че хора всъщност са в опасност и че на някого, дори на Свилен, му пука особено много. Нямаме констест за историята на магьосниците и какво всъщност са демоните или школите, затова когато се разкрива, че злодеят е демон и Бриян е огледален маг, тези разкрития не означават почти нищо. Школите не са добре развити, читателя си няма на представа защо един огледален маг е по-силен и специален от другите и трябва да му се каже на момента, което не е добро за атмосферата на момента. Не знаем за други зли същества освен демоните, а и за тях не знаем почти нищо, което отнема от сериозността на тази финална среща. В края идва и най-лошият момент в целия роман, главната причина да сваля оценката си толкова ниско - смъртта на Морков. Морков е животно, окей, фамилиар е на Бриян, но щеше да е много по-емоционален момент ако след приключенската книга беше продължил да говори, вместо да си остане просто хамстер. Връзката между него и Бриян не е развита, затова моментът, в който Бриян плаче над тялото му е недостатъчен сам по себе си за да възбуди емоцията, която автора е целил да възбуди. Пък и начинът, по който се оказва, че Морков нарочно е инсцинирал смъртта си за да накара Бриян да се ядоса е просто глупав. Съжалявам, Морков не е достатъчно важен образ за да се случват такива работи с него, нито пък такова обяснение е смислено по какъвто и да е начин.

Софийски магьосници има добро начало и слаб край. Не усетих точната атмосфера, която авторът е искал да вдъхне. Не знам дали трябва да е хумористичен роман или просто лековата история с няколко шеги, но и сериозни моменти. Фактът, че по време на битката с демона все още има шеговити бележки просто ме озадачава допълнително. Трябва да има разграничение между сериозните моменти и шегичките, а присъствието на тези бележки във важни случки не помага за това разграничение. Мартин Колев прави някои решения, които не му помагат - именно слабото развитие на магьосниците след повърхностните детаили, които са ни показани и краят, който шеше да е много по-добър ако можеше да реши дали да е сериозен или шеговит. Романът и авторът показват потенциал, но аз имам доста специфички вкусове и очаквания когато стане дума за фентъзи. Въпреки това Софийски магьосници беше приятен и, за разлика от много други български романи, не съжалявам, че го притежавам и че съм го чел. Ще се радвам ако авторът продължи да развива стила си в бъдеще.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Софийски магьосници воюват със силите на злото:
http://knigolandia.info/book-review/s...

Защо избрах “Софийски магьосници” за една от малкото български книги, които ще правя таз година? Едно на ръка е талантът на Мартин, той се подразбира, инак още с първия откъс щяхме приключим, както често се случва. Но заедно с него има и премислен сюжет, по който можеше да се работи, за да стане по-добър. Допадна ми премереността, с която е написал книгата – един внимателен дебют, който не се изхвърля, не се стреми да каже всичко наведнъж, а просто поставя началото на една евентуална поредица, но без така неприятния отворен финал. Личеше си влияние от Лукяненко и Роулинг, все забравям да питам дали и от Спайдър Робинсън, но много добре проектирано върху софийските улици, видими и невидими.

CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Наивна.
Това е точната дума за тази книга. Да не се чете от някой, по-възрастен от 12 години, защото само ще се смее, но не на хумора в книгата, а на сюжета.
"Заемките" от Хари Потър са много и не е само "перон 9 1/2". Биха били допустими, ако това е фенфикшън, но това го продавате за отделен роман.
Единственото реалистично в книгата е зарязването на автора от гаджето и сриването му след това. За жалост събирането им си е само мечта, няма да стане по този начин.
Книгата си е на нивото на Винету - главните герои мислят точно като децата на природата...
Интересно, че 16 годишния Бриян действа най-разсъдливо в книгата.
Много ме накефи групата окаяници, събиращи се в "Гадната сврака". Сещам се за един известен писателски клуб, а май и за един издателски.
Ако бях на 12, не бях чел Хари Потър и изобщо не бях чувал за Ърбън фентъзи, може би тази книга щеше да ми хареса. Но сега е зле и недоразвитата магьосническа система е най-малкия проблем. Както и кофти описания маг огледало... (добре поне че е чел Дозорите).
Плоски образи, недоописани - реално има нещо оформено само около тримата главни герои. Баба Буря беше добро решение, ама всичко завърши в стил deus ex machina.
Авторът има талант, но му трябва много, много работа. Ако се подлъже по хвалбите, нещата отиват в канала.
Корицата е ужасна. Исмаил има талант, но не е в тази област. Той не е могъл да докара две еднакви ръце на фигурата, а за "прегорелия" фон, излизащ много тъмен на печат да не говорим.
П.С. Поздравления за Темз, пиара на книгата наистина беше на ниво. Дано следващия път да ѝ дадат и продукт, който става за продажба.

[Aya · Rating 5 out of 5]

Магия, джаз и София! Не, това не е поредния фестивал в столицата, а "Софийски магьосници" от Мартин Колев
Цялото ревю тук: https://seasonsofaya.wordpress.com/20...

Преди два дни приключих "Софийски магьосници" от Мартин Колев. Книгата е едно страхотно приключение, което е описано леко и завладяващо, и не ви кара да оставите книгата, докато не прочетете и последната глава.
Действието се развива изцяло в сегашна София. Има вълшебства, скрити улички, шесто кьоше и трамвай, задвижван изцяло от магия. Така нареченото "градско фентъзи" има невероятната способност да се превърне в книгата, която ще ви е по-близка, заради действието, развиващо се на познато място. "Софийски магьосници" не прави изключение от това правило. И обещавам ви, минавайки покрай споменатите места в книгата, ще се оглеждате за някоя и друга магийка.
Мартин Колев притежава талант, който си проличава от първите страници. Веднага бивате увлечени от геройте, от сюжета, а думите се леят, леят. В "Софийски магьосници", авторът прави сравнението, че София е джаз. Напълно съм съгласна с това, но само бих допълнила: книгата на Мартин е джаз. И се надявам скоро да има втора такава, която да продължи ритъма на София :)

[Temi Panayotova-Kendeva · Rating 5 out of 5]

http://www.writingis.fun/sofiyski-mag...

Първата ми асоциация за магьосник, както и бихте се досетили, е Хари Потър. А сега си представете, ако Хари беше от София и насред блоковете в Люлин трябваше да се бие срещу Волдеморт. Ей, голяма лудница щеше да падне – ама и да си софийски магьосник не е лесна работа.
Началото на книгaта ни запознава с изчезването на дюнерджията Саабир, въвеждащ ни в една добре позната, но и същевременно магическа София. Още от първата глава историята се усеща, като лесна за четене и едновременно забавна.

Пред дюнерите на Сточна гара се виеше дълга опашка.
Навлизаме в един новосъздаден по български магически свят, който закъде щеше да е без собствена магическа система – тук имаме зорници и здрачници, имаме маг-полиция, вълшебни талисмани, бар за магове и като цяло една съвсем друга скрита София в сърцето на самата София.

И тей така се запознаваме с нашите главни герои – легендарният Свилен, нагърбил се със задачата да разнищи изчезнанията на зорниците; неговите верни и добри приятели; нововъведеният в този цял един отделен свят Бриян и най-забавния хамстер с името на храна – Морков.

Една от най-забавните сцени в книгата за мен беше запознанството на Свилен и Бриян или първият път, в който се виждат на улицата, когато Брииян прави евтини номера, за да взема парите на хората. Заради начинът, по който беше описан Бриян, се смях до спукване, задето имаше загадната шега, че се е облякъл като Хари.



Бриян е нов във всичко това, но му предстои да вземе едно от най-важните решения в живота си – да стане зорник, здрачник или нещо съвсем различно.

И нашите софийски герои се отправят на неочаквано приключение – возейки се в магически автобус, побеждавайки реалистични книги игри, пускайки няколко могъщи заклинания и ей така спасявайки София от опасностите в нощта.

-Е, Морков – въздъхна Бриян – явно ни чака дълъг път.
Хамстерът се подаде от яката му и каза:
-Да, така изглежда. За мой късмет ти ще отговаряш за вървенето.
Книгата ми хареса по ред причини и сега ще ги споделя с вас.

Най-голямо впечатление ми направиха поясненията на страниците за някой думи/термини специфични само за този свят – което веднага те кара да се чувстваш добре дошъл в приключението.

Още започвайки я, се смях на глас и колкото повече четях и се смеех, толкова повече не можех просто да я оставя книгата докато не я приключа напълно. (Част от нея прочетох в автобуса, не беше магически – и по-добре – не си носех магическия билет от 1.60.)

Това, че писателът кара ума ти да блуждае и да се старае да правиш асоциации с други магически системи и светове, на накара да ми е още една доза интересна.

Чете се бързо, увлекателна е и само искам да кажа – че хамстерите не са това, което бяха – Морков проговаря – и толкоз!

[Деница Райкова]

Мартин Колев - "Софийски магьосници"

Истинско удоволствие.
Рядко започвам ревю с такива думи, но в случая те са недостатъчни. Трудно ми е да опиша колко ми хареса тази книга. Макар да усетих леко влияние от поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър, спокойно мога да кажа, че книгата е прекрасна. Чудесно написана, забавна, увличаща. Книга, която нито за миг не оставя читателя да скучае. История, която в рамките на по-малко от триста страници успява да накара читателя да изпита безброй емоции - от страх през вълнение и радост, до бурно облекчение, когато стигне до финала.
Изключително много се радвам, че се появява подобна българска книга. Мартин Колев пише чудесно, с хубаво чувство за хумор, и представя героите си така, че читателят просто не може да остане безразличен. Рядко, много рядко съм попадала на книга, която да ме кара да се усмихвам почти през цялото време, докато я чета. С изключение на няколкото страници преди края - признавам, че там бях на тръни и имах сериозни опасения, които, за щастие, не се оправдаха.
Допадна ми описанието на магьосническите места - чак се размечтах да има книжарници като "Прашния сандък". Книжарница-мечта, не мислите ли?
Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че сред любимите ми герои почти веднага се нареди хамстерът Морков. /Тихо, да не чуят котките./ Но далеч не беше единственият. Не мисля, че има някой, когото ще забравя.
Определено има заряд в тази книга. Препоръчвам я на всички любители на хубавите четива!

[Stanislav Lozanov · Rating 3 out of 5]

Има потенциал в историята, но книгата определено не е кой знае какво.

Видео ревю: https://youtu.be/cCTiicNfKts

[Teodora · Rating 4 out of 5]

Цялото ревю - https://bookishipster.wordpress.com/2...
Знаех, че ще прочета този роман още в минутата, в която го зърнах за пръв път. Дори не беше в книжарница, а онлайн, корицата му тъкмо бе обявена и колкото и да не трябва да съдим книгите по обвивката им - тази със сигурност ме убеди да прочета "Софийски магьосници". Тогава всъщност забелязах и заглавието, доста оригинално, после видях, че авторът е българин и понеже неотдавна заявих, че ще започна да чета повече български съвременни автори, следващата ми покупка вече бе решена.
Мина време от онзи ден, не започнах да чета "Софийски магьосници" веднага, но веднъж подхванах ли я, не можех да спра. Оригиналната магическа система е вплетена в едно вълнуващо и леко мрачно софийско приключение, което и��крено ме забавлява и за чието продължение вече тръпна в очакване.

[Делиян Маринов · Rating 2 out of 5]

Ако не бях запознат с други творби от родни автори в жанра, след прочита на „Софийски магьосници“ най-вероятно нямаше отново да докосна нашенско ърбън фентъзи. По принцип се стремя към това да обръщам повече внимание на добрите моменти в дадено произведение и дори да не се замислям върху това, което не ми допада, защото винаги съм смятал, че както при почти всичко друго, така и при четенето, харесването опира до субективен вкус и светоусещания. Ето защо много често, изолирайки дребнавостта (към която съм склонен като всеки човешки индивид) успявам да намеря и по нещо интересно в книги далеч от любимите ми жанрове. Има само едно нещо, пред което не мога да си затворя очите и това е тоталната липса на поне мъничко оригинална идея. И смисъл. За да не го обяснявам сложно ще дам за пример една история, която мой добър приятел художник ми беше споделил. Отишъл веднъж той в една галерия, където имало изложба на съвременни български илюстратори и след като разгледал повече произведения се спрял пред това спечелило най-много награди. На платното била нарисувана една ябълка. Художникът ми сподели, че светлосенките, перспективата и композицията били брилянтни. Технически и стилово ябълката била наистина издържана и по учебник.
Единственият проблем с тази рисунка бил, че е била просто на една съвсем обикновена ябълка.
Нищо ново под слънцето. Да, качествено изпълнено, но нищо ново.
Не знам как е при другите хора, но аз лично обичам, четейки да откривам нови идеи, концепции и мисли, които да карат умът ми да разсъждава. При „Софийски магьосници“ това не се случи на нито една страница.
Някъде из нета попаднах на материал за книгата със смелото заглавие – „Софийски магьосници – българският „Хари Потър“. Според мен, това по-скоро е „Побългарена версия на Хари Потър“. Както всъщност и на много други (подчертавам) известни заглавия. Виждам, че и други хора от ревюиращите го забелязват, значи не е само в главата ми. Чувството за едно взаимстване, взаимстване. Ако имаше поне толкова оригинални идеи, колкото, хайде да кажем – вдъхновени от други творби (защото това поне показва, че авторът чете), щях да я оценя повече.
Още, четейки за първи път Мартин Колев (творбата „Портиерът“ в платформата Хипертекст) имах това усещане – повече клонене към създаване на удобен за масово четене продукт и по-малко смелост към реализиране на собствени мисли, виждания и заключения (ако има такива де).
Оставам все пак две звезди, тъй като си личи, че маркетингово книгата е доста добре развита. Не искам да омаловажавам труда на всички хора, които се стремят да я рекламират и да правят така, че да достига до повече хора (макар, че откъм маркетингова стратегия пак не се вижда нещо кой знае какво). Естествено, вярвам, че „Софийски магьосници“ ще намери своята публика. Има доста хора, които след прочита на дадена любима поредица искат още и затова се задоволяват с други имитиращи произведения. Аз обаче съм от търсещите и точно поради тази причина не мога да оценя тази творба високо.
П.С – Почти винаги, когато излезе нова книга от съвременен български автор, къде той, къде медиите (платено или спонтанно) заявяват, че това е „българският еди кой си“. Сравнения може да видите с почти всеки един комерсиален западен автор. Не знам дали е нарочно търсен ефект – ужасната прилика… Напомня ми на съвременните родни банди, които правят само и единствено кавъри, защото знаят, че авторската музика се котира по-малко. И тук идва главното разделение и главният конфликт при феновете.
Считам, че да направиш нещо, което да е „новото еди какво си“ е добър ход за да добиеш слава и внимание на момента, но освен това трябва да се гледа и в по-мащабен план – какво наследство ще оставиш за след години, когато фанфарите няма да ги има.
Чували ли сте, като излезе някой западен автор да бъде наречен - „новият……. (и в многоточието да има име на български автор?) А дали след време някоя изгряваща звезда от Великобритания (например), ще бъде наречена – „Новият британски Мартин Колев“?
За мое огромно съжаление, не мисля, че това ще се случи. Поне засега. Може би авторът след време ще покаже нещо по-различно. Всичко зависи от него.

[Сибин Майналовски · Rating 1 out of 5]

Не.

[Hristo · Rating 2 out of 5]

Ох, Мартинеее... Първо искам да кажа, че чисто като книга се чете приятно. И ме е яд. Ама много, понеже имаше потенциал в тая книга... Само дето бях чел и Лукяненко, и Роулинг, и Пратчет и прочее. Знам, че в тоя жанр е трудно да си оригинален, но "взаимстването" беше просто много грубо. Айде, преглътнах светлите и тъмните(както щеше ги наречи - философиите им са същите, поведението и то) и плот туиста с излъганият младеж помежду им, Вътрешния град (който съмнително напомня на Сумрака) и скритите улички, но когато се появи и баба Буреносна, която видиш ли не правела магия... това вече ми дойде в повече! А злодеят можеше и да го няма(разбирам, че си искал да е тип "мистериозна непозната заплаха", ама не се получи).
Наистина исках да я харесам тая книга! Съжалявам.

[Велислав Върбанов · Rating 2 out of 5]

1.5 ⭐

Това е най-посредственото родно фентъзи, което съм чел до момента... Необходимо е да се вложи повече лично въображение, а не просто безогледно да се копира от творчеството на други автори, колкото и да са популярни и любими на почитателите на жанра.

[Ralitsa Koleva · Rating 4 out of 5]

3.5

Точно така, приятели! Престраших се и дадох шанс на още една книга на български автор и това е изцяло благодарение на Цвети Владимирова и нейната поредица „Проклятието на Воронина“, която лека-полека приласка доверието ми към съвременните български автори. След нейните книги реших да дам шанс и на „Софийски магьосници“, написана от Мартин Колев. Дали ми хареса? Позадръжте се наоколо и ще разберете.

Забавих ревюто доста. Давах 1/2, взимах и отново давах. Колебаех се между 4 и 3.5 звезди, но накрая дяволчето в мен надделя. Реално заради началния темп и последвалата прекалено рязка смяна на динамиката, както и един от героите, се спрях все пак на по-ниската оценка, но това в никакъв случай не значи, че книгата не ми е харесала. Дори точно обратното, но ще разберете повече, ако продължите да четете.

С изключително любопитство и огромна доза скептицизъм подходих към книгата. Както казах съвременните родни автори до скоро ме изпълваха с подозрения, но една родна поредица срази моя скептицизъм. Когато чух за книгата знаех, че искам и че трябва да я прочета. Защо? Обожавам света на магиите и историите за вещици, магьосници и всякакви такива владетели на магични заклинания, стихии и елементи.

„Софийски магьосници“ от мнозина още преди да я прочетат беше заклеймена като родна Хари Потърова версия, а с това клеймо съм склонна да споря до припадък. Историята на Свилен и Бриян си има своето мрачно очарование сама по себе си, без да напомня поне според мен на творбата на Дж. К. Роулинг.

Книгата ни пренася в една магична София със скрити улици и разнородни и особени магьосници. Но като цяло се фокусира върху пробудника Свилен и младият самоук талант Бриян.

Макар и книгата да започва малко мудно, въвеждайки ни в света на родните магьосници, между страниците ѝ е скрита доза хумор, букет от цветни герои и естествено доста магия. Лека-полека действието се забързва, мрачните краски се разрастват, а затаяващите дъха моменти се появяват един след друг. В един момент историята се превръща в едно шеметно приключение, което те кара да нарушиш обещанието „Само още една глава и си лягам“ толкова много пъти, че накрая просто спираш, когато видиш последната страница.

Героите в голям процент са оригинални и интересни.

Свилен – мрачен и вглъбен след раздяла с любимата, вижда потенциала в 16-годишно момче и го пробужда официално, като магьосник.

Бриян – умен, инстинктивен и бързо навлизащ в един непознат, но прекрасен свят. Може би минус за останалите герои беше, че точно Бриян, младокът лутащ се по магичният си път, успя да види това, което всички по-зрели и разбиращи магьосници не видяха… Нюансите. Не всичко е бяло и черно, а всяка една страна има своите нюанси. Хареса ми, че Бриян успя да вземе най-доброто от двете и дори да вкара останалите в баланс.

Иза – опасна и магнетична.

Игнат – възрастен магьосник, владеещ времето.

Белота – ето това е героят, който доста трудно преглътнах, защото в някакъв момент почти ми крещеше Гамбит! Винаги се опитвам да си изградя някакъв образ за героя, но при него не се получи… Просто пред погледа ми изникваше Гамбит и това е, дори в един определен момент направо крещеше. Липсваше му само пръчката и светещите в червено очи.

Мога да продължавам да ви изреждам героите, но рискувам да ви разкрия част от съдържанието – нещо, което не искам и няма да направя. Като цяло самата история се дели на две части – по-мудна въвеждаща такава и зашеметяваща и динамична част.

Книгата определено ми хареса доста. Лека и приятна е за четене след като се прескочи въвеждащата част.

Препор��чвам ви тази книга, защото смятам, че заслужава подкрепата на родния читател. Интересна е, затаява дъха, а освен това вече си имаме родно магично приключение. Искрено се надявам да се превърне в поредица и да се радваме на израстването на Бриян в родния магичен свят. А аз съм сигурна, че втората книга ще ме накара да съм по-щедра и ще ми хареса още повече.

https://bloodyrosered.wordpress.com/2...

[Marie M. · Rating 1 out of 5]

Фактът, че не оставям книга преди да съм я прочела, камо ли да я оценявам, а го правя с тази, говори много.
В Малкълм Дюи имаше една много популярна фраза: “I expect nothing and I’m still let down” - е така се чувствах с тази книжка. Знаех, че няма как да се мери с големите международни заглавия, затова тук дори няма да говоря за сравняване с друга книга.
Действието беше супер забързано, репликите и изказванията бяха изключително нетипични за българския език, в продължение на 150 страници нищо не се случи - дори нямаше някакво подгряване на читателя и навързване на историята, нищо.
Много се кефя, че има български автори, които пишат в подобен жанр, но много ме е яд, че тази история е с малко пропилян потенциал. :(
3* според goodreads е “Liked it”, а аз останах напълно безразлична, затова не мога да ги дам. Давам 1.5*... много исках да я харесам! Много!

[Galya Ozan · Rating 5 out of 5]

Увлекателна история.В началото когато започнах да я чета имах чувството,че съм като Алиса в страната на чудесата.Попаднах в София,но не в тази позната София.И тъй като не съм от този град при следващото ми ходене със сигурност ще се оглеждам.Книгата те завладява и не ти се иска да я оставиш до края.Благодаря на Мартин Колев и имам един въпрос към него: Книгата ще има ли продължение?

[Kristina · Rating 4 out of 5]

Много приятно изненадана останах от приключенията на Бриян и Свилен.

Имаше хумор, имаше битки, имаше уроци. Идеалната рецепта за едно хубаво фентъзи.

Силно препоръчвам :)

[Антоанета · Rating 3 out of 5]

Беше много приятна книга, която ми дойде като глътка свеж въздух след две по-тежки книги за ВСВ. Много приятно изградена атмосфера - зорници и здрачници, скрити и потайни улички, закътани заведения, една различна ърбън София.
Героите бяха приятни и непретенциозни като образи и с любопитство следях всяко следващо приключение. Не разбрах само какво толкова отличаваше зорниците от здрачниците, защото те не се изправиха един срещу друг, а бяха заедно срещу общия враг. Но и както разсъждаваше Бриан - с какво един зорник е по-добър щом си изкарва парите с джебчийство, а един здрачник е лош щом участва в благотворителност?!
Не съм сигурна дали е по-скоро детска или по-скоро за възрастни, но като цяло е лека и неангажираща книга, с която да се изгубят няколко часа. 3,5*

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

София – град на магьосници
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Реших, че едно кратко изложение ще е от полза. Харесвам книги, подобни на тази, но повечето преди нея не спечелиха особено внимание сред читателите. Ясно е, че човек може да се забавлява по всякакъв начин, включително и чрез книгите. Но не всички автори се намират в подходящата комфортна зона като теми и сюжети. Мартин Колев също се намира встрани от навалицата. Литературните [екзистенциални] канони важат само тогава, когато самият автор държи да се произнася по определени въпроси чрез текстовете си и съответно преминава през задължителната оценка на по-ерудираните и критични читатели. В България искаме да се забавляваме, но държим да сме сериозни и критични, дори да става въпрос за отпускащи и неангажиращи текстове. „Несериозници“ като Андрей Велков, Деян Копчев, Любомир Николов, Тео Чепилов, Христо Раянов, Васил Георгиев, Стефан Стефанов и Йордан Свеженов, примерно, се забавляват с нашата съвременност и ни настройват към релакс. Всички те пишат наистина добре, но попадат в „извънмерността“, според литературните стандарти, които ги „събарят“ в низините. Българското хумористично фентъзи май се измъква от гъстите пазарни джунгли, което е чудесно, ако говорим за неангажиращи четива. „Софийски магьосници“ („Сиела“, 2017) на Мартин Колев се измъкна като на шега от обременителните „висши“ стандарти и убеди читателите за ползата от това да се позабавляваме с неестетичното българско съвремие. Може би е заради топлото време? 😀 Книги като тази често вземат назаем образи, сцени и състояния от съвременната поп-култура и ги вместват в нови сюжети, което обикновено се приема на нож. За забавление, това е целта! Мартин Колев пише добре, но и е късметлия. Дали е заради фентъзито? Аз много харесвам този причудлив начин да се разпръскват сивите облаци в главите ни – трансформирането на носещите негативизъм елементи от ежедневието ни. Но да видим каква е хавата… 😛
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Ivz Andonova · Rating 3 out of 5]

Приятно изненадана съм от тази книга- четивна е, въпреки недостатъците си, поради които ѝ давам три звезди. Мартин Колев определено има талант и ще следя развитието му. Забележките ми са кратки: усеща се прекалено много взаимстването от Лукяненко и Пратчет, както и вдъхновението от Хари Потър, което само по себе си няма лошо, стига да не стоеше повече като копиране, отколкото като почит към тези писатели; принципно считам за лош вкус в книга да се упоменават търговски марки безпричинно, а в тази го има, макар и на два-три пъти; и ужасно много се дразня на нелогични несъответствия като това рано сутрин в миманса да се срещат млади майки с бебета в колички и клошари- това е абсурдно, човек. Друго несъответствие е корицата- така и не разбрах защо тая фигура на корицата е стъпила на пентаграма на Орлов мост, връзките с всяка отделна част са ми ясни, но не и цялостната концепция, защото това нещо не се среща в книгата. Бай дъ уей, силно се надявам Исмаил Инджеоглу в крайна сметка да внимава с тъмните цветове, за да не се прецакват при печат (там композитно черно, 100 % К, изисквания за офсет, ала-бала), да се запознае повече с анатомията и перспективата, и поне веднъж да направи корица, на която фигурата да не е в гръб, защото определено и той има талант, който може да развие повече.

[Amellie · Rating 2 out of 5]

Смесица от книга игра, препратки към Хари Потър и не особено увлекателен стил. Очаквах повече.

[Elizabet Borisova · Rating 5 out of 5]

Страхотно четиво, което те кара да повярваш в магията и заклинанията!
С радост ще присъствам на следващите приключения на шайката от поредицата. Препоръчвам!♡

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Продължаваме маратона от ревюта на български автори с една книга, която събуди голямо любопитство още с излизането си – нашумялото ърбън фентъзи на Мартин Колев „Софийски магьосници” (изд. „Сиела”). Прочетете ревюто на "Книжни Криле":

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Book Addict *D* · Rating 5 out of 5]

Дълго отлагано четиво. Някак с времето, в което престояваше на рафта в библиотеката, започнах да си мисля, че няма да ми хареса и няма смисъл да я започвам. Доста съм грешала.
Историята беше интересна, персонажите далеч от плоски и имах чувството, че чета световен бестселър. Би било страхотно някой ден да имаме екранизация.

[Yoana · Rating 4 out of 5]

4,5/5
София - града, в който съм израснала ми липсва болезнено много. Тази книга го съживи и донесе при мен, в мрачната и дъждовна Англия, по най-магичния възможен начин, за което съм безкрайно благодарна на автора. Ще допълня ревюто малко по-късно, когато си събера мислите.

[Vanya Prodanova · Rating 4 out of 5]

Денят, в който прочетеш роман на български автор, който изпълва душата ти с радост, подлежи на специално отбелязване. :)
Приликите на "Софийски магьосници" с Хари Потър са неимоверни. Няма спор, че основата (скелетът) на историята е вдъхновен от историята за малкия магьосник, но това е една прекрасна основа за създаването на един специален софийски свят на магьосници. :Р
Принципно, бягам от четенето на български автори като дявол от тамян, но не, защото не харесва как пишат нашите автори, а защото действителността, за която пишат е и моята реалност, която е достатъчно тежаща на душата и без да четеш за нея.
Обаче, Мартин Колев е създал нещо прекрасно. Като с магия е придал на познатия ни софийски пейзаж, на обичайните заподозрени и на изнервящото столично ежедневие -
очарование и различност, която не съм срещала досега измежду страниците на друга книга. Хем всичко е добре познато, хем е някак ново и мистично. :)
Младият автор има невероятен вътрешен свят, който прозира от всяка дума от неговия роман. Защото, колкото и да прилича светът на софийските магьосници на този на Хари Потър, да развиеш такъв свят и да го интегрираш в една съвсем различна реалност, като нашата си българска - си е специално умение.
Харесвам и стила на писане на Мартин - лек, приятен и оставащ въображението да лети. А неговите герои ми станаха симпатични още с първите страници, независимо, че не съм срещала по-върл противник на типичните български порядки (като пийването вечер по бира и т.н) от мен самата. Сигурно всяко копие от романа върви със заклинание, четящите да се почувстват близки с всеки един герой, независимо, че нямате много допирни точки, освен общата националност. :Р
Накрая, да си напиша, че много ще се радвам да има втора книга, за да бъда мога да стана част от новите приключения на Бриян, Морков и компания, защото просто НЕ може да няма продължение. Това би било ужасяващо неприятно след като се запознах със софийските магьосници.

[Jeannette · Rating 4 out of 5]

Also available on the WondrousBooks blog.

After a whirlwind of a year and after moving away from Bulgaria, I ended up nearly finishing 2017 with a Bulgarian book. And what a book it was.

While I was eager to start Sofia Wizards (I got the translation from the author's Facebook page. Alternatively, I would think Wizards of Sofia would sound better), I didn't have very big expectations. The friend I borrowed the book from told me that it's basically Bulgarian Harry Potter, which was more or less scary, because no book would live up to that name.

It turned out that while they had many similarities, including a first chapter almost identical to the main points of the first chapter of Harry Potter and the Philosopher's Stone, the book was not a rip-off. That is not to say that it didn't borrow many ideas, like the hidden streets (similar to Diagon Alley), or the magical pubs, etc., but it was not done in a blatant way.

Kolev actually brought a lot of little things to the book that I quite enjoyed, such as the quest games in which you actually physically get sucked in, or the schools of magic which are separated by abilities, rather than personality traits and preferences (nature magic, mirror magic, fire magic).

Something that I really loved about the book was the alternative look on Sofia. Having made the decision to leave Bulgaria, I didn't think I would miss it very much. But while reading Sofia Wizards, I did remember fondly the streets and places mentioned, as well as imagine this other Sofia that I would have liked to be a part of, if it existed.

Overall, a very enjoyable read. I'm looking forward to the next installments in the series (as I saw the author mentioned on his Facebook page that there will be others).