Леко ме притеснява претенцията на "Сиела", че това са "ранните" разкази на Пасков, при положение, че са в диаметър 20-тина години. Още повече подобно издание заслужава поне един кратък предговор.
Но издателството настрана. Виктор Пасков се топи с приятно новаторство, съвременен език и почти безвремие на разказа. Героите му се отличават с една симпатична мизантропия, меланхолия и обреченост, които обаче някак оставят тъкмо обратен привкус. Приятен хумор, фантастично въображение, които се вмъкнат незабелязано. Двата библейско обвързани разказа, макар и доста шлифовани и пречупени, не ми бяха съвсем по вкуса, но пък откриващата новела "Невръстни убийства" неслучайно го изстрелва на заслужено място заедно с Георг Хених.
И един цитат накрая:
"Д'еба Мааму, ти си прав. Трагично е устроен човек. Все е недоволен. Птичката на клончето не е достатъчно птичка, кифлата на бюрото не е достатъчно кифла, обществото е каламбур за умопобъркани, животът - разказ, разправен с шум и крясъци от идиот, без всякакво значение."