Приятна история, разказана от името на едно дете, преплитаща се с историята за Стюре и лъва. Не намирам за проблем, че не е обяснена играта на думи с "гордост" на английски. Има достатъчно основание книгата да носи това име, най-вече благодарение на бащата. Дики, макар и беден, е щастлив, че има кой да му посочи път в живота. За католиците гордост е един от греховете, малкия търпи наказание, а баща му казва какво е истинска гордост - тази от добре свършена работа. Възхищавам се от начина, по който е разказан живота на Кетълсън и приемам идеите им и позабравените добродетели, които също и изобщо не са свързани с религията.
Ще запомня за трите вида хора.
"Според мен, Дики, има три вида хора. Първите викат: „Карай да върви!“ Това са онези, дето, ако не ги накараш насила, пръста си за нищичко няма да помръднат. Не ги интересува ни дело, ни човек, само над собствените си душички треперят. За мене те са най-висшата класа. После идват онези, дето викат: „Бачкай и не мрънкай.“ Те се трудят, нямат си хър-мър с никого и държат на работата, държат работата да се върши, при това добре. Те са средната класа, Дики. Това сме ние. И последната група викат: „С лактите, и напред!“ Те са по-лоши и от първите. Интересуват се само от себе си и никога от работата. Едно гледат — да излязат напред и да печелят повече. Те представляват всички останали класи.Но ти няма какво да му мислиш, само гледай, ако можеш, да стоиш настрана от лакътджиите и от онези „карай-да-върви“ типове."
Това не е всичко, има и други засегнати проблеми, и необикновената втора сюжетна линия. Дори и да е леко наивна, книгата е подходяща както за юноши, така и за възрастни като мен, но я препоръчвам на младежите.
Прави ми впечатление, че Уортън е популярен най-много в България според коментарите на книгите му в Goodreads. В родината си е забравен, а в други държави не е откриван. В сравнение с него Филип Рот, който описва почти същите времена има голяма популярност. Неотдавна четох "Синдромът Портной" и правя съпоставка как неговия пикльо описва семейството си. Колкото и тази книга да има една основна тема и близките на Портной да са посредствени, не ми се нрави.
Всички романи на Уортън, които съм чел са доста различни един от друг, и все хубави.