Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията „бивши хора“ е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г. Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–1989 г. по съветски образец.
Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу бившите хора и техните наследници.
Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg . com (2011), agentibg . com (2014) и pametbg . com (2015), посветени на преодоляването на комунистическото минало в България. Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф” и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).
Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен с трима синове. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).
Дълги години задълбочено проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда в продължение на 45 години спрямо националния елит, като в резултат на това след „Девети“ той е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“.
Много, много информация ... почти изцяло нечетима.
Голямо проучване е направил Вили Лилков. Между другото, баща ми ми каза, че се познават нещо по видинска линия. Та въпросът е, че всичко това е могло да се представи по по-човешки начин. Безспорно потресающите методи за разработка, ликвидиране, мачкане, отстраняване и тнт. на ДС на всички т. нар. "бивши хора" лъсват тук. Понятието, оказва се, твърде обширно. Самата книга, обаче, е като една безкрайна справка. Важна, показателна, но в края на краищата справка. А можеше да бъде много повече!
Все пак не е излишна и човек добива точна представа за "размаха" на службите. Отговаря си на много въпроси свързани с градската интелигенция, с вървящите напред в "новия ред". За незаслужената съдба на много лагеристи, смачкани по затворите. Много герои и деца на герои, па и всеки що годе с позиция да бъде "някой" извън партията е смачкан. Ние това много добре го знаем, тук просто проследяваме конкретните имена, дати и нещо малко като истории. Но плахи истории - повечето са имена и сводки.
Та така. Не знам дали на всеки ще му стигне упоритостта да мине през цялата книга, та не бих ви заричал. Ако много се интересувате от периода, все пак би ви спестило един тон проучвания.
Книгата е буквално претъпкана с излишна фактология и дати. Страница след страница в коя година къде и колко %/броя/човека.. Останалото е известно в по-голяма или малка степен на интересуващите се от този срамен и нелеп отрязък от историята ни. Единственото ценно, читаемо и впечатляващо са трийсетината кратки истории на "бивши" хора.
Не оправда очакванията ми. Така и не разбрах каква е целта на това безкрайно изброяване на числа в текста. В крайна сметка "системата, инструкциите, методите и конкретните планове за действие, връзката с БКП и нейната роля в репресиите" остават някъде дълбоко заровени в един куп числа, които можеха да бъдат прегледно изнесени в едни таблички, а текстът да бъде обобщение и коментар върху тях. Книгата има някаква структура, всяка глава със своето заглавие, но съдържанието понякога не отразява заглавието, защото е все същото изброяване на числа. Така някои глави са неразличими помежду си, независимо от заглавието, което носят. След това идва безкрайното цитиране. Имах чувството, че цитатите са повече от авторовия текст, част от тях представени в курсив, а друга само в кавички вътре в текста. Имаше и изречения, които не бяха означени като цитат, но преповтаряха текст от документи. Интересна тема, но слаба реализация. Авторите са се загубили някъде из огромния брой документи, които са проучили.
Обемът на информацията в книгата е толкова голям, че човек може да се изгуби между редовете. Несравнимо голямото количество документи затрудняват изключително много прочита на този иначе толкова мащабен труд. Определено, въпреки на моменти затормозяващата фактология, книгата е един от най-стойностните трудове за периода 1944-1989г. Безпристрастно написана, на базата не на лично мнение и догадки, а на документи и факти, “Бивши хора” може да промени мирогледа и възприятията на редица соцносталгици. Може би, най-интересната част от книгата са разказите за отделните, видни български граждани от Царство България и последвалата им съдба в НРБ. Трудът на Вили Лилков и Христо Христов заслужава уважение, но определено не бих го препоръчал на всеки. По скоро, за да прочетеш тази книга, трябва да си сериозно заинтересован от комунистическия период на България.