What do you think?
Rate this book
Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност
Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени.
Категорията „бивши хора“ е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г.
Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–1989 г. по съветски образец.
Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу бившите хора и техните наследници.
Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg . com (2011), agentibg . com (2014) и pametbg . com (2015), посветени на преодоляването на комунистическото минало в България. Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф” и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).
Категорията „бивши хора“ е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г.
Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–1989 г. по съветски образец.
Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу бившите хора и техните наследници.
Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg . com (2011), agentibg . com (2014) и pametbg . com (2015), посветени на преодоляването на комунистическото минало в България. Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф” и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).
536 pages, малък формат, меки корици
Published May 10, 2017
24 people are currently reading
161 people want to read
About the author
Вили Лилков
11 books9 followersВили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен с трима синове. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).
Дълги години задълбочено проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда в продължение на 45 години спрямо националния елит, като в резултат на това след „Девети“ той е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“.
Дълги години задълбочено проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда в продължение на 45 години спрямо националния елит, като в резултат на това след „Девети“ той е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
June 1, 2021
Много, много информация ... почти изцяло нечетима.
Голямо проучване е направил Вили Лилков. Между другото, баща ми ми каза, че се познават нещо по видинска линия. Та въпросът е, че всичко това е могло да се представи по по-човешки начин. Безспорно потресающите методи за разработка, ликвидиране, мачкане, отстраняване и тнт. на ДС на всички т. нар. "бивши хора" лъсват тук. Понятието, оказва се, твърде обширно. Самата книга, обаче, е като една безкрайна справка. Важна, показателна, но в края на краищата справка. А можеше да бъде много повече!
Все пак не е излишна и човек добива точна представа за "размаха" на службите. Отговаря си на много въпроси свързани с градската интелигенция, с вървящите напред в "новия ред". За незаслужената съдба на много лагеристи, смачкани по затворите. Много герои и деца на герои, па и всеки що годе с позиция да бъде "някой" извън партията е смачкан. Ние това много добре го знаем, тук просто проследяваме конкретните имена, дати и нещо малко като истории. Но плахи истории - повечето са имена и сводки.
Та така. Не знам дали на всеки ще му стигне упоритостта да мине през цялата книга, та не бих ви заричал. Ако много се интересувате от периода, все пак би ви спестило един тон проучвания.
Голямо проучване е направил Вили Лилков. Между другото, баща ми ми каза, че се познават нещо по видинска линия. Та въпросът е, че всичко това е могло да се представи по по-човешки начин. Безспорно потресающите методи за разработка, ликвидиране, мачкане, отстраняване и тнт. на ДС на всички т. нар. "бивши хора" лъсват тук. Понятието, оказва се, твърде обширно. Самата книга, обаче, е като една безкрайна справка. Важна, показателна, но в края на краищата справка. А можеше да бъде много повече!
Все пак не е излишна и човек добива точна представа за "размаха" на службите. Отговаря си на много въпроси свързани с градската интелигенция, с вървящите напред в "новия ред". За незаслужената съдба на много лагеристи, смачкани по затворите. Много герои и деца на герои, па и всеки що годе с позиция да бъде "някой" извън партията е смачкан. Ние това много добре го знаем, тук просто проследяваме конкретните имена, дати и нещо малко като истории. Но плахи истории - повечето са имена и сводки.
Та така. Не знам дали на всеки ще му стигне упоритостта да мине през цялата книга, та не бих ви заричал. Ако много се интересувате от периода, все пак би ви спестило един тон проучвания.
June 17, 2021
Една книга, в която се срещат величието и низостта на българския народ. Трудносмилаема документалистика, но все пак епохален труд.
February 3, 2018
Книгата е буквално претъпкана с излишна фактология и дати. Страница след страница в коя година къде и колко %/броя/човека.. Останалото е известно в по-голяма или малка степен на интересуващите се от този срамен и нелеп отрязък от историята ни.
Единственото ценно, читаемо и впечатляващо са трийсетината кратки истории на "бивши" хора.
Единственото ценно, читаемо и впечатляващо са трийсетината кратки истории на "бивши" хора.
February 8, 2018
Не оправда очакванията ми. Така и не разбрах каква е целта на това безкрайно изброяване на числа в текста. В крайна сметка "системата, инструкциите, методите и конкретните планове за действие, връзката с БКП и нейната роля в репресиите" остават някъде дълбоко заровени в един куп числа, които можеха да бъдат прегледно изнесени в едни таблички, а текстът да бъде обобщение и коментар върху тях. Книгата има някаква структура, всяка глава със своето заглавие, но съдържанието понякога не отразява заглавието, защото е все същото изброяване на числа. Така някои глави са неразличими помежду си, независимо от заглавието, което носят. След това идва безкрайното цитиране. Имах чувството, че цитатите са повече от авторовия текст, част от тях представени в курсив, а друга само в кавички вътре в текста. Имаше и изречения, които не бяха означени като цитат, но преповтаряха текст от документи.
Интересна тема, но слаба реализация. Авторите са се загубили някъде из огромния брой документи, които са проучили.
Интересна тема, но слаба реализация. Авторите са се загубили някъде из огромния брой документи, които са проучили.
February 10, 2026
Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност - Вили Лилков, Христо Христов
“Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание.”
„Всички са равни, но някои са по-равни“
Започвам с тези два цитата от два различни жанра на изкуството, но те описват най-точно тежката тема с която се занимава този монументален труд. Страх и омраза като основа на едно общество в което привидно е заличено „класовото“ различие при хората, но реално е заменена от кастова система, също толкова безиходна и предавана по наследство, колкото и индийската.
Бивши хора е термин изкован в чугунените пещи на СССР под ударите на чекистите, които заличават хората давайки им това определение. Които правят същото, което правят националсоциалистие с тяхната псевдонаучна теория за господстващата раса. Само дето тук няма морфологични белези които да поставят конкретен човек по-високо от другите, тук това е заменено със силата на идеологията. Владеещ ли Учението – то ти си повече от останалите! Две думи, които са в основата на обезличаването на едно общество и превръщането му в стадо.
Няма презумпция за невинен. Виновни са до доказване на вината. Виновни са дори и да няма доказателства. Виновни са дори това да не е формулирано в закона, защото има по-висш закон. Ако няма доказателства то не е защото такива липсват, а защото не е търсени достатъчно добре. Ако нямат антидържави прояви, не е защото такава липсват, а защото са добре скрити. Ако не са намерени врагове на народа, то не е защото няма, за защото не е работено достатъчно добре за тяхното разкриване. Трябва да бъдат мразени. Омразата и страха са единствената ценност и единственото оръжие. Не могат да бъдат превъзпитани, а трябва да бъдат мразени, смазани и ако трябва убити.
Единствените невинни са членовете на партията, защото партийният билет е като кетап за светец. Дори и да са „виновни“, партийците са невинни!
Ако икономиката е в крах, то не е защото няма читави работници, а управляващите са повече от некадърни, а защото има диверсия. За всеки провал е виновен или класовия враг или врагът от вън, който се „пука от яд“ от успехите на социалистическото общество. Партията не може да греши въоръжена със суперсилата на учението на Ленин и Маркс, и с безценните съвети на Сталин и тукашният му аватар. Ако нещо не върви е виновно ДС, защото не следва заветите на партията. От своя страна ДС не е виновно за провалите, виновна е некачествената агентура, която не е разкрила заговорите на враговете на народа. Виновен е врагът, защото винаги трябва да има враг. Това е система, която може да функционира само и единствено при наличието на враг. Ако няма – открий го, ако наистина няма – създай го!
Страхът е най-висшето чувство, то е двигател и инхибитор. Страх у обикновените хора от репресиите на вездесъщото ДС и страх на самото ДС от хората. От това че някой не мисли в бетонния канал на комунизма, че може има свободна воля; че може да иска да напусне „Рая на всички времена“. Хората са ужасени от ДС, а партията и ДС се страхуват от хората, от контрареволюцията. Властта дошла с терор и смърт на власт се страхува най-много от реципрочни мерки, защото не може да си представи друг начин нито на вземане на властта нито на управление.
Посредствеността, простащината, неграмотността и споделената мизерия са превърнати във висша ценност. Партийният билет и клиентелизма са единствените начини за издигане в това общество, в което няма значение колко си умен и кадърен, а само колко си предан.
Това е една много грозна книга, грозна заради темата с която се занимава и едновременно с това е монументален труд и трябва да се прочете задължително от всеки, които иска да разбере защо сме на това дередже.
Книгата е пълна с факти, много факти. С цитати, изброяване, цифри и зад всичко това стоят десетки хиляди човешки съдби. Убити, съсипани животи и семейства, заличено минало и дело и то само защото така е казал някой доносник, или защото някой е имал смелостта да не харесва БКП и СССР. Най-голямото провинение е да критикуваш СССР и вездесъщата българо-съветска дружба. Няма как да си „патриот“, ако не обичаш СССР. Някак авторите успяха да ме накарат да усетя хората зад числата. Чел съм достатъчно документални книги, за да разбера в пълната сила максимата, че когато натрупаш много числа, те обезличават жертвите до статистика, но това тук някак не се случи. Някак успяха зад безкрайното изброяване на репресирани и убити, на вербувани агенти и ялочни квартири, на заграбени средства и одържавени производства, да ме накарат да усещам, че стоят истински съдби. В случая числата не обезличиха злото, а го направиха още по-грозно и зловещо. Получи се така поради умелия баланс на разказващите между статистика, редувана с истински истории. Това през цялото време ми създаде усещането, че чета не за минали и архивни събития, а за жива рана, която не иска и не бива да заздравее, докато не получи своето възмездие. Но не разплата по комунистически с насилие, а разплатата на историята, на незабравата и преклонението пред жертвата на всички тези хора убити и с разсипани животи поради прищявката на неграмотни терористи. Разплата чрез говорене, осмисляне и отдаване на почит, и в никакъв случай с небрежната фраза „това са минали неща и нека не ги ровим“.
“Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание.”
„Всички са равни, но някои са по-равни“
Започвам с тези два цитата от два различни жанра на изкуството, но те описват най-точно тежката тема с която се занимава този монументален труд. Страх и омраза като основа на едно общество в което привидно е заличено „класовото“ различие при хората, но реално е заменена от кастова система, също толкова безиходна и предавана по наследство, колкото и индийската.
Бивши хора е термин изкован в чугунените пещи на СССР под ударите на чекистите, които заличават хората давайки им това определение. Които правят същото, което правят националсоциалистие с тяхната псевдонаучна теория за господстващата раса. Само дето тук няма морфологични белези които да поставят конкретен човек по-високо от другите, тук това е заменено със силата на идеологията. Владеещ ли Учението – то ти си повече от останалите! Две думи, които са в основата на обезличаването на едно общество и превръщането му в стадо.
Няма презумпция за невинен. Виновни са до доказване на вината. Виновни са дори и да няма доказателства. Виновни са дори това да не е формулирано в закона, защото има по-висш закон. Ако няма доказателства то не е защото такива липсват, а защото не е търсени достатъчно добре. Ако нямат антидържави прояви, не е защото такава липсват, а защото са добре скрити. Ако не са намерени врагове на народа, то не е защото няма, за защото не е работено достатъчно добре за тяхното разкриване. Трябва да бъдат мразени. Омразата и страха са единствената ценност и единственото оръжие. Не могат да бъдат превъзпитани, а трябва да бъдат мразени, смазани и ако трябва убити.
Единствените невинни са членовете на партията, защото партийният билет е като кетап за светец. Дори и да са „виновни“, партийците са невинни!
Ако икономиката е в крах, то не е защото няма читави работници, а управляващите са повече от некадърни, а защото има диверсия. За всеки провал е виновен или класовия враг или врагът от вън, който се „пука от яд“ от успехите на социалистическото общество. Партията не може да греши въоръжена със суперсилата на учението на Ленин и Маркс, и с безценните съвети на Сталин и тукашният му аватар. Ако нещо не върви е виновно ДС, защото не следва заветите на партията. От своя страна ДС не е виновно за провалите, виновна е некачествената агентура, която не е разкрила заговорите на враговете на народа. Виновен е врагът, защото винаги трябва да има враг. Това е система, която може да функционира само и единствено при наличието на враг. Ако няма – открий го, ако наистина няма – създай го!
Страхът е най-висшето чувство, то е двигател и инхибитор. Страх у обикновените хора от репресиите на вездесъщото ДС и страх на самото ДС от хората. От това че някой не мисли в бетонния канал на комунизма, че може има свободна воля; че може да иска да напусне „Рая на всички времена“. Хората са ужасени от ДС, а партията и ДС се страхуват от хората, от контрареволюцията. Властта дошла с терор и смърт на власт се страхува най-много от реципрочни мерки, защото не може да си представи друг начин нито на вземане на властта нито на управление.
Посредствеността, простащината, неграмотността и споделената мизерия са превърнати във висша ценност. Партийният билет и клиентелизма са единствените начини за издигане в това общество, в което няма значение колко си умен и кадърен, а само колко си предан.
Това е една много грозна книга, грозна заради темата с която се занимава и едновременно с това е монументален труд и трябва да се прочете задължително от всеки, които иска да разбере защо сме на това дередже.
Книгата е пълна с факти, много факти. С цитати, изброяване, цифри и зад всичко това стоят десетки хиляди човешки съдби. Убити, съсипани животи и семейства, заличено минало и дело и то само защото така е казал някой доносник, или защото някой е имал смелостта да не харесва БКП и СССР. Най-голямото провинение е да критикуваш СССР и вездесъщата българо-съветска дружба. Няма как да си „патриот“, ако не обичаш СССР. Някак авторите успяха да ме накарат да усетя хората зад числата. Чел съм достатъчно документални книги, за да разбера в пълната сила максимата, че когато натрупаш много числа, те обезличават жертвите до статистика, но това тук някак не се случи. Някак успяха зад безкрайното изброяване на репресирани и убити, на вербувани агенти и ялочни квартири, на заграбени средства и одържавени производства, да ме накарат да усещам, че стоят истински съдби. В случая числата не обезличиха злото, а го направиха още по-грозно и зловещо. Получи се така поради умелия баланс на разказващите между статистика, редувана с истински истории. Това през цялото време ми създаде усещането, че чета не за минали и архивни събития, а за жива рана, която не иска и не бива да заздравее, докато не получи своето възмездие. Но не разплата по комунистически с насилие, а разплатата на историята, на незабравата и преклонението пред жертвата на всички тези хора убити и с разсипани животи поради прищявката на неграмотни терористи. Разплата чрез говорене, осмисляне и отдаване на почит, и в никакъв случай с небрежната фраза „това са минали неща и нека не ги ровим“.
May 25, 2017
Доста разводнено, за съжаление.
February 27, 2024
Повечето оплаквания от книгата е заради многото фактология, но ако превъзмогнете това към края има фундаментални истории.
April 11, 2024
Обемът на информацията в книгата е толкова голям, че човек може да се изгуби между редовете. Несравнимо голямото количество документи затрудняват изключително много прочита на този иначе толкова мащабен труд. Определено, въпреки на моменти затормозяващата фактология, книгата е един от най-стойностните трудове за периода 1944-1989г. Безпристрастно написана, на базата не на лично мнение и догадки, а на документи и факти, “Бивши хора” може да промени мирогледа и възприятията на редица соцносталгици. Може би, най-интересната част от книгата са разказите за отделните, видни български граждани от Царство България и последвалата им съдба в НРБ. Трудът на Вили Лилков и Христо Христов заслужава уважение, но определено не бих го препоръчал на всеки. По скоро, за да прочетеш тази книга, трябва да си сериозно заинтересован от комунистическия период на България.
February 22, 2024
Страхотен труд, но грозни врътки в СОС.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews