What do you think?
Rate this book
Нощно острие
Колекция Дракус # 20
И отново бях сам, отново бях свободен, а моят свят разтвори мрачната си прегръдка и пак ме прие в лоното си, приветствайки радостно моето завръщане: заграчиха гарвани, прилепи запляскаха с ципестите си крила, шумолене на вятър в клоните на дърветата, смразяващ костите кикот в сумрака, мирис на кедрова гора и блато насред нея, огнени очи в гъстите храсталаци, скърцане на дъски в запустяла къща, дрънчене на вериги в полуразрушен замък, вой на вълци в зимна нощ и огромна луна, огряваща замръзнало езеро…
И отново бях сам, отново бях свободен, а моят свят разтвори мрачната си прегръдка и пак ме прие в лоното си, приветствайки радостно моето завръщане: заграчиха гарвани, прилепи запляскаха с ципестите си крила, шумолене на вятър в клоните на дърветата, смразяващ костите кикот в сумрака, мирис на кедрова гора и блато насред нея, огнени очи в гъстите храсталаци, скърцане на дъски в запустяла къща, дрънчене на вериги в полуразрушен замък, вой на вълци в зимна нощ и огромна луна, огряваща замръзнало езеро…
- GenresBulgarian Literature
188 pages
Published May 1, 2017
1 person is currently reading
33 people want to read
About the author
Бранимир Събев
35 books205 followersБранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси” в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика” в Софийския университет.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика – „Хоро от Гарвани” (2008), „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2012), „Пустинния Скорпион” (2013), „Априлска жътва” (2015), „Нощно Острие” (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман – военната екшън-фантастика „Сърца от стомана“ (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „Св. Климент Охридски” за разказите „Арлекин” (2007) и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър – Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език – „The Golden Age Of Balkan Horror”, който е подкрепен от световна хорър-икона – британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика – „Хоро от Гарвани” (2008), „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2012), „Пустинния Скорпион” (2013), „Априлска жътва” (2015), „Нощно Острие” (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман – военната екшън-фантастика „Сърца от стомана“ (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „Св. Климент Охридски” за разказите „Арлекин” (2007) и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър – Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език – „The Golden Age Of Balkan Horror”, който е подкрепен от световна хорър-икона – британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
May 17, 2017
Пети пореден сборник на Бранко, пети пореден пирон в ковчега на онези, които си мислят, че новата българска литература не става за четене! :) Е, тя че не става, не става, но това важи само за онези парцали, които се издават от придворното "издателство" с препоръката на Главния Неграмотник на Републиката, не и за бижутата, които се сипят едно след друго в "Колекция "Дракус". Сборникът на Бранимир не прави изключение от правилото, че единствените стойностни неща в момента се издават от Явор Цанев и неговото неуморно GAIANA Book&Art Studio. Някои неща в книжката вече сме ги чели (например: "Машината" - част от превърналия се вече в култов сборник Писъци, "Мило дете", което звуча в инициативата "Истории от някога", както и "Поглед напред" - финалист в конкурса "Моят свят 2015" г на сп. ВВС Знание), другите обаче са чисто нови и парят-парят! :)
Какво може да очаквате от сборника (освен гореспоменатите разбивачи)?
1. Две много приятни импресии - "Лицето" и "Дъжд". Учуден съм, че Бранко може да пише толкова кратко (в крайна сметка "Пустинния Скорпион" си беше половин роман, каквото и да си говорим...), обаче не оставяйте скромният обем да ви заблуди - все пак Илф и Петров са казали, че краткостта е сестра на таланта, не забравяйте.
2. Откриващ разказ-чук: "Лакомство или пакост" (за тези, които като мен мразят смотания и тромав БГ-превод, това си е trick or treat, ритуалчето за Халоуийн, ама карай да върви, нали ще ни обвинят в чуждопоклонничество...). Жалко, че краят настъпва толкова рано. Това има потенциал да се превърне в първи разказ от страхотен цикъл - mash-up на де що има хорър-икони в жанра :)
3. "Обитателят на пясъците" - нещо, от всеки ред на което лъха як Баркър :) И като стана дума за обем, тук краткост няма. Има 30-ина страници красота.
4. "(Не)сбъднати мечти" - разказ, в края на който ще се замислите "Ех, що не беше истина...". БГ-сетингът не дразни, защото е на място, а не изсмукан от пръста, само и само да накараме някой пишман-величие да напише два положителни реда в дръгливия си блог.
5. "Лабиринт" - пак нещо като импресия, в което учудени ще откриете светлата страна на даркмастър Събев... Респект за разказа, респект и за заключителните думи!
6. "Каменна градина" - повествование с лек готически привкус, който ще ви накара да се сетите за Weeping Angels от Doctor Who... или може би само аз направих паралела?
7. "Нощно острие" - има защо това съкровище да е дало име на сборника. Много, много жалко, че Бранко се отказа да направи роман по това. Щеше да е убиец (и в прекия, и в преносния смисъл!) :)
8. "Изтребление" - много симпатична космическа оперка, която пак звучи като част от нещо по-голямо. Но и така заклетият фен на Азимов и Шекли в мен пусна една издайническа сълза :)
9. "Най-великият зоопарк на света" - уникален разказ, който завършва сборника по перфектен начин. Както в началото имаме бая събрани на едно място хорър-герои, тук пък имаме накуп толкова животиняци, че и Дж. К. Роулинг би се засрамила. Култ!
И 10. - за мен един от най-свежите разкази в книгата - "Гост от звездите". Може би ще си направите паралел с "Цвят от космоса" на Лъкрафт. Е, да, ама не - тук гостенинът е добър :) Не яде всичко, което му попадне пред очите, напротив - удря едно рамо на... Жеко Живкин?! Оф, честно, ако не беше името, досега да съм обявил историята за уникална. Само за едно по-оплескано име се сещам и това е Христоско Хаджиконстантинов...
(*завира се в ъгъла да плаче*)
(*издухва си носа в носна кърпа с лика на НВ, извезан със сърмени конци върху нея*)
Така де, няма значение - и тук българският сетинг е перфектно на място, за да докаже, че една българска история не трябва да вони на чесън и умирисани цървули (според новите културтрегерни селянчета), за да е хубава.
Ами... това е. Книгата не е обявена за гениална от онези, които си мислят, че диктуват модата в БГ-книгоиздаването (а всъщност не могат да издиктуват и собственото си име в сайт за гей-запознанства, дори и от това да зависи животът им). Поради тази причина НЯМА да я намерите в книжарниците. Пишете на автора във Фейсбук или на Явор Цанев. Или я потърсете на някой от Панаирите на книгата в НДК. Повярвайте ми - няма да сбъркате, ако си подарите това удоволствие. И без това останаха твърде малко.
Какво може да очаквате от сборника (освен гореспоменатите разбивачи)?
1. Две много приятни импресии - "Лицето" и "Дъжд". Учуден съм, че Бранко може да пише толкова кратко (в крайна сметка "Пустинния Скорпион" си беше половин роман, каквото и да си говорим...), обаче не оставяйте скромният обем да ви заблуди - все пак Илф и Петров са казали, че краткостта е сестра на таланта, не забравяйте.
2. Откриващ разказ-чук: "Лакомство или пакост" (за тези, които като мен мразят смотания и тромав БГ-превод, това си е trick or treat, ритуалчето за Халоуийн, ама карай да върви, нали ще ни обвинят в чуждопоклонничество...). Жалко, че краят настъпва толкова рано. Това има потенциал да се превърне в първи разказ от страхотен цикъл - mash-up на де що има хорър-икони в жанра :)
3. "Обитателят на пясъците" - нещо, от всеки ред на което лъха як Баркър :) И като стана дума за обем, тук краткост няма. Има 30-ина страници красота.
4. "(Не)сбъднати мечти" - разказ, в края на който ще се замислите "Ех, що не беше истина...". БГ-сетингът не дразни, защото е на място, а не изсмукан от пръста, само и само да накараме някой пишман-величие да напише два положителни реда в дръгливия си блог.
5. "Лабиринт" - пак нещо като импресия, в което учудени ще откриете светлата страна на даркмастър Събев... Респект за разказа, респект и за заключителните думи!
6. "Каменна градина" - повествование с лек готически привкус, който ще ви накара да се сетите за Weeping Angels от Doctor Who... или може би само аз направих паралела?
7. "Нощно острие" - има защо това съкровище да е дало име на сборника. Много, много жалко, че Бранко се отказа да направи роман по това. Щеше да е убиец (и в прекия, и в преносния смисъл!) :)
8. "Изтребление" - много симпатична космическа оперка, която пак звучи като част от нещо по-голямо. Но и така заклетият фен на Азимов и Шекли в мен пусна една издайническа сълза :)
9. "Най-великият зоопарк на света" - уникален разказ, който завършва сборника по перфектен начин. Както в началото имаме бая събрани на едно място хорър-герои, тук пък имаме накуп толкова животиняци, че и Дж. К. Роулинг би се засрамила. Култ!
И 10. - за мен един от най-свежите разкази в книгата - "Гост от звездите". Може би ще си направите паралел с "Цвят от космоса" на Лъкрафт. Е, да, ама не - тук гостенинът е добър :) Не яде всичко, което му попадне пред очите, напротив - удря едно рамо на... Жеко Живкин?! Оф, честно, ако не беше името, досега да съм обявил историята за уникална. Само за едно по-оплескано име се сещам и това е Христоско Хаджиконстантинов...
(*завира се в ъгъла да плаче*)
(*издухва си носа в носна кърпа с лика на НВ, извезан със сърмени конци върху нея*)
Така де, няма значение - и тук българският сетинг е перфектно на място, за да докаже, че една българска история не трябва да вони на чесън и умирисани цървули (според новите културтрегерни селянчета), за да е хубава.
Ами... това е. Книгата не е обявена за гениална от онези, които си мислят, че диктуват модата в БГ-книгоиздаването (а всъщност не могат да издиктуват и собственото си име в сайт за гей-запознанства, дори и от това да зависи животът им). Поради тази причина НЯМА да я намерите в книжарниците. Пишете на автора във Фейсбук или на Явор Цанев. Или я потърсете на някой от Панаирите на книгата в НДК. Повярвайте ми - няма да сбъркате, ако си подарите това удоволствие. И без това останаха твърде малко.
May 13, 2017
Съдържание на сборника:
1. Лакомство или пакост?
2. Обитателят на пясъците
3. (Не)сбъднати мечти
4. Риболов
5. Поглед напред
6. Кафе с късметче
7. Лабиринт
8. Машината
9. Каменна градина
10. Лицето
11. Дъжд
12. Нощно острие
13. Изтребление
14. Мило дете
15. Гост от звездите
16. Най-великият зоопарк в света
1. Лакомство или пакост?
2. Обитателят на пясъците
3. (Не)сбъднати мечти
4. Риболов
5. Поглед напред
6. Кафе с късметче
7. Лабиринт
8. Машината
9. Каменна градина
10. Лицето
11. Дъжд
12. Нощно острие
13. Изтребление
14. Мило дете
15. Гост от звездите
16. Най-великият зоопарк в света
June 26, 2017
Горд притежател съм на първото копие от "Нощно острие", което се докосна до ръце на (по)читател.
Никога няма да забравя как Бранко разкъса с остриетата на плодовитите си пръсти найлона, пристягащ пакета с опрелите едно о друго гръбчета на девствените черни книжки, как измъкна една и я нарече на мен.
След сто години това първо копие, подписано с любов от автора, ще струва много пари. Колко много? Зависи колко още ще катери небосклона Събев.
Завиждате ли? Аз на себе си - много.
Обещах му да ревюирам сборника с не повече от 1 звезда. Не мога да си го позволя обаче.
Какво тогава мога да направя? Мога да сложа 4 звезди. Ей така, за разнообразието. За да се зачудите защо съм сложил тъкмо 4 и да прочетете моето ревю.
Преди години, когато още не познавах упоритостта и трудолюбието на Бранимир, аз харесах човека Събев. Събев, който се шегува дебелашки, който не познава толеранс, не признава неправдата. Допадна ми този човек. С годините открих и писателя Бранимир. Онзи, който умее да пише, докато лигльовците чакат вдъхновение. Онзи, който знае какво иска и не спира да търси все по-ярка гледна точка към литературното му пресъздаване.
Смятам "Априлска жътва" - сборника, не едноименния разказ, който изобщо не харесвам, за най-стойностната родна жанрова подборка на новия век. Смятам, че Бранимир е толкова добър в писането, колкото му позволява времето, което му отделя. Не смея да мисля какво би се случило с писателя Събев, ако живееше някъде, където трудът на артистите се оценяваше и където той би могъл да пише на пълен работен ден.
Като създател на литературния клуб "Лазарус", Бранимир доказа, че иска да остави някаква следа, да проправи път на младите, които тепърва се сблъскват с културната стена на родното невежество. Този човек пък уважавам и този човек съм готов да подкрепя в каквото и да било начинание.
Ако още четете, знаете, че не си говоря просто така.
И понеже думата ми е за "Нощно острие", няколко думи за нея.
Сборникът е силен, монохромен без особена вариативност в емоциите и внушенията, изключая няколко любопитни импресии. В последния си сборник Бранко очевидно не търси изненадата, не търси провокацията, а ясно и преднамерено заявява пътя на бъдещите си търсения. За всички е ясно, че хорърът е неговият стил и тук всички забежки в странични жанрове са сведени до минимум. Наситената минорно-кърваво-ноктюрна вълна е смущавана единствено от любимите ми разкази в подборката, които някак изпъкват именно заради различността си.
"Риболов" и "Гост от звездите" са личните ми фаворити заради вплетените вътре гротескови и пародийни елементи, но най-вече, защото докато ги четях, сякаш усещах написването им на един дъх. Такива чисти и плътни разкази обожавам.
"Лабиринт" пък е вероятно най-острият камък в сборника и също най-личният разказ на Бранко. Не съм сигурен, че мястото му е в "Нощно острие" - не заради друго, а защото едва ли ще намери публиката си в тълпите озверели почитатели на ужаса, жадуващи за гор, черва и торчър порно. Онези, обаче, които ще си отдъхнат с "Лабиринт", ще зърнат проблясване на онова Бранково лице, което може би - вярвам силно - тепърва предстои да виждаме.
Майната им на оценките. Четете и се кефете. "Нощно острие" не ви обещава нищо повече, но и нищо по-малко!
Никога няма да забравя как Бранко разкъса с остриетата на плодовитите си пръсти найлона, пристягащ пакета с опрелите едно о друго гръбчета на девствените черни книжки, как измъкна една и я нарече на мен.
След сто години това първо копие, подписано с любов от автора, ще струва много пари. Колко много? Зависи колко още ще катери небосклона Събев.
Завиждате ли? Аз на себе си - много.
Обещах му да ревюирам сборника с не повече от 1 звезда. Не мога да си го позволя обаче.
Какво тогава мога да направя? Мога да сложа 4 звезди. Ей така, за разнообразието. За да се зачудите защо съм сложил тъкмо 4 и да прочетете моето ревю.
Преди години, когато още не познавах упоритостта и трудолюбието на Бранимир, аз харесах човека Събев. Събев, който се шегува дебелашки, който не познава толеранс, не признава неправдата. Допадна ми този човек. С годините открих и писателя Бранимир. Онзи, който умее да пише, докато лигльовците чакат вдъхновение. Онзи, който знае какво иска и не спира да търси все по-ярка гледна точка към литературното му пресъздаване.
Смятам "Априлска жътва" - сборника, не едноименния разказ, който изобщо не харесвам, за най-стойностната родна жанрова подборка на новия век. Смятам, че Бранимир е толкова добър в писането, колкото му позволява времето, което му отделя. Не смея да мисля какво би се случило с писателя Събев, ако живееше някъде, където трудът на артистите се оценяваше и където той би могъл да пише на пълен работен ден.
Като създател на литературния клуб "Лазарус", Бранимир доказа, че иска да остави някаква следа, да проправи път на младите, които тепърва се сблъскват с културната стена на родното невежество. Този човек пък уважавам и този човек съм готов да подкрепя в каквото и да било начинание.
Ако още четете, знаете, че не си говоря просто така.
И понеже думата ми е за "Нощно острие", няколко думи за нея.
Сборникът е силен, монохромен без особена вариативност в емоциите и внушенията, изключая няколко любопитни импресии. В последния си сборник Бранко очевидно не търси изненадата, не търси провокацията, а ясно и преднамерено заявява пътя на бъдещите си търсения. За всички е ясно, че хорърът е неговият стил и тук всички забежки в странични жанрове са сведени до минимум. Наситената минорно-кърваво-ноктюрна вълна е смущавана единствено от любимите ми разкази в подборката, които някак изпъкват именно заради различността си.
"Риболов" и "Гост от звездите" са личните ми фаворити заради вплетените вътре гротескови и пародийни елементи, но най-вече, защото докато ги четях, сякаш усещах написването им на един дъх. Такива чисти и плътни разкази обожавам.
"Лабиринт" пък е вероятно най-острият камък в сборника и също най-личният разказ на Бранко. Не съм сигурен, че мястото му е в "Нощно острие" - не заради друго, а защото едва ли ще намери публиката си в тълпите озверели почитатели на ужаса, жадуващи за гор, черва и торчър порно. Онези, обаче, които ще си отдъхнат с "Лабиринт", ще зърнат проблясване на онова Бранково лице, което може би - вярвам силно - тепърва предстои да виждаме.
Майната им на оценките. Четете и се кефете. "Нощно острие" не ви обещава нищо повече, но и нищо по-малко!
June 16, 2017
Текстовете на Бранимир винаги са четивни и гладки (представям си как авторът полира острието на масивен нож, защото това го успокоява) и се плъзват в съзнанието без съпротива, като често носят със себе си доста мрак, но не само. Сборникът определено показва различните му лица, а това за мен е голям плюс.
Сигурен съм, че Бранимир спазва стриктно съвета на Кинг да не опитваш да се харесваш на всички. И точно затова вече отдавна има своя собствена публика. А тя – новия му сборник “Нощно острие”.
Не пропускайте!
Сигурен съм, че Бранимир спазва стриктно съвета на Кинг да не опитваш да се харесваш на всички. И точно затова вече отдавна има своя собствена публика. А тя – новия му сборник “Нощно острие”.
Не пропускайте!
June 22, 2017
Добрите традиции на световния хорър са застъпени в този сборник от разкази и ужасяващи миниатюри, които Бранимир не просто е написал, а е изсякъл с добро наточено острие върху сърцето на читателя.
Отгръщайки книгата започва злокобното приключение из дълбините на извратените стремежи на човешката душа. Срещат се закачливо-омайни хорърии, фантастично-мистични истории, реални зловещини, които всички знаем, че дебнат някъде там. Ужасът е зад всеки ъгъл в реалния живот, но красивият хорър, написан майсторски и пресъздаден с цялата дълбочина, болка и всеобхватност, е разположен в книга 20 от "Колекция Дракус".
Отгръщайки книгата започва злокобното приключение из дълбините на извратените стремежи на човешката душа. Срещат се закачливо-омайни хорърии, фантастично-мистични истории, реални зловещини, които всички знаем, че дебнат някъде там. Ужасът е зад всеки ъгъл в реалния живот, но красивият хорър, написан майсторски и пресъздаден с цялата дълбочина, болка и всеобхватност, е разположен в книга 20 от "Колекция Дракус".
May 18, 2017
Къде ако не на нощно дежурство е най-подходящо да се чете сборник със заглавие "Нощно острие", мм? Така и сторих предната вечер, отмятайки стотина и кусур страници до към 00:30, а тази сутрин - привърших. От 16-те разказа вече бях чел три - "Машината" в Писъци, "Каменна градина" в ПО крилете на гарвана и "Най-великият зоопарк в света" в бр. 4/2016 на списание "Дракус". Разбрах и един любопитен факт -разказът "Кафе с късметче", почти идентичен по сюжет и едноименен с този на Иво Казар от антологията До Ада и назад, първоначално е замислен в съавторство, а впоследствие са се обособили две отделни (и все пак сходни като внушение) истории - яко! Качеството на творбите в сборника, предполагам, няма смисъл да го коментирам - председателят на хорър клуб Lazarus знае как да борави с думите, да шокира с натуралистични описания в стил Клайв Баркър (в ревютата на Сибин и Елена видях, че правят такива паралели - и съм напълно съгласен), но това съвсем не значи, че я няма оная негова оригиналност и индивидуалност (кръстил съм я шеговито "Бранковщина"), заради която лакомо си набавям и изчитам всеки негов нов сборник. В заключение (и понеже знам, че ще се зарадват на пожеланието ми) ще кажа: Господин Събев, време ти е за хорър роман!!! Маани ги тия пусикетщини, дето ми ги раздувате с господин Зам. председателя, че краткостта е сестра на таланта, това е така, разБира се, ама и не е така, пак разБира се (за справка Стивън Краля) искам хорър роман, бе!!!
June 19, 2018
Разказите на Бранимир са бързо и гладко написани, безкомпромисни, завладяващи с лекотата си. Докато четях някои от тях, недостигнали пълния си потенциал, очаквах по-плътна емоция, повече дълбочина и по-завладяващи герои. За сметка на това други създават такъв концентриран и бушуващ кеф, че е трудно да повярваш колко талантлив български автор имаме в жанровата литература: "Риболов", "Нощно острие", "Мило дете", "Гост от звездите" и "Най-великият зоопарк в света" хвърлят ръкавица към презаситения с мейнстрийм литература читател и го тласкат от емоция в емоция с пиперлив и умело поднесен хумор, гротеска или пък обрати, които водят до напрегнати усмивки, като не се свенят да нарушат всяко табу...
Обичам да чета Бранимир, когато говори от името на героите си и вижда света с техните очи. Много е открит, злободневен и близък до сърцето ми. После налитаме на поредната чудатост, която е подготвила съдбата, за да създаде нова жертва или антигерой, но твърде рядко супергерой. Светът има нужда и от тези сиви, цинични задници, нагазили в тинята, лишени от идеализъм и забъркващи се в зловещи приключения, които показват среден пръст на отритналото ги общество...
Скоро няма да спра да те чета, братко! :)
Обичам да чета Бранимир, когато говори от името на героите си и вижда света с техните очи. Много е открит, злободневен и близък до сърцето ми. После налитаме на поредната чудатост, която е подготвила съдбата, за да създаде нова жертва или антигерой, но твърде рядко супергерой. Светът има нужда и от тези сиви, цинични задници, нагазили в тинята, лишени от идеализъм и забъркващи се в зловещи приключения, които показват среден пръст на отритналото ги общество...
Скоро няма да спра да те чета, братко! :)
May 17, 2017
Много приятен сборник. Влиза гладко като: а) изстудена до замъгляване мастичица, която се точи-точи; б) добре наточено, кхъм, острие в добре лубрикиран, кхъм, отвор - не непременно катерича хралупка; в) други асоциации от сорта. Има от всичко по много, в щедро и дашно изобилие.
Лично на мен най-голямо впечатление ми направиха:
- Риболов: много як разказ; специално го четох три пъти за два дни, за да хвана всичките тънки подмятания и улики вътре.
- Мило дете: това е РАЗКАЗЪТ на сборника (лично за мен). Невероятно "бранковски" и силен като чук.
- Обитателят на пясъците: баркърия до шия.
- Машината: любим, култов разказ от сборника "Писъци".
Но и останалата част от подборката е много приятна. И сочна. Крехка.
Като обезкостен бут от Homo sapiens. Тъкмо за скарата.
Лично на мен най-голямо впечатление ми направиха:
- Риболов: много як разказ; специално го четох три пъти за два дни, за да хвана всичките тънки подмятания и улики вътре.
- Мило дете: това е РАЗКАЗЪТ на сборника (лично за мен). Невероятно "бранковски" и силен като чук.
- Обитателят на пясъците: баркърия до шия.
- Машината: любим, култов разказ от сборника "Писъци".
Но и останалата част от подборката е много приятна. И сочна. Крехка.
Като обезкостен бут от Homo sapiens. Тъкмо за скарата.
June 11, 2017
Когато Бранко пише и боговете мълчат, а има едни мрачни субекти от тях, които дори се вдъхновяват от написаното и го прилагат в техните времеви спирали и обитавани реалии.
"Нощно острие" е може би най-подходящото заглавие за този кървав и брутален сборник, изпълнен със страшни, мъжки истории.
Бранимир пише със страст, граничеща с мания, а въображението му може да стресне и най-закоравелия психопат, който си мисли, че одирайки жертвата си е открил топлата вода. Топлата вода в хоръра обаче отдавна е открита и тече в много направления. А при Бранко тази вода направо ври. А когато парите достигнат обонянието и лишат мозъка от нужния кислород, започват халюцинациите и брожденията в грубите възможни светове на човешката лудост. Ако имате смело сърце, авантюристичен дух и сте любопитни какво крият сенките отвъд розовите стени на макета, в който живеете - това е книгата, която трябва да си вземете и да прочетете.
Разказите прорязват съзнанието като наточена студена стомана, която е напоена с отровна субстанция. Ето защо са и заразителни. Карат те дълго да мислиш над тях, да живееш в тях. Да желаеш да се върнеш и да изследваш. Крайностите на ужаса.
А иначе "Лакомство или пакост" е закачлив разказ. Усмихва те. Но злокобно. И те подготвя за това, което те чака в книгата - "сега е време за забавления..."
"Обитателят на пясъците" ни отвежда сред пясъците на пустинята и тайните, които са забулени в нея. Жестока история, която ни кара да се замислим колко слаби и тленни сме, особено, когато става въпрос за древни сили. Сили гладни и жадни, не само за плът и кръв, но и за могъщество.
(Не)сбъднати мечти е кратка интерлюдия към едно възможно бъдеще. Донякъде плашещо, но и донякъде (по)желано. Във всеки един човек има картини, показващи идеалистичната посока, в която животът може да поеме. Тук, авторът ни запознава със своите собствени. Малък подарък, който те кара да се запиташ - "Защо пък не?"
"Риболов." Бранко е от онези автори, чиито разкази успяват така да наострят либидото, не просто пробуждайки желания, но и провокирайки. Онези непознати кътчета в мозъка, в които се крият влечения за които не подозираме. Такива са и героите, сексуално обременени и освободени от всякакви предразсъдъци.
"Поглед напред" - Друг утопичен калейдоскоп към бъдещето, в който виждаме до къде може да стигне човечеството и каква цена да плати за това.
Прави впечатление, че разказите са балансирано подредени в сборника. Зрелищата и бруталиите, отстъпват път на по-дълбочинните и замислящи произведения, каквото е "Кафе с късметче", който ни показва, че не ние отиваме към адското селение след смъртта си, а то самото идва за нас. Но не внезапно, а плавно, изцеждайки ни посредством страха.
"Лабиринт". Малкото бижу в сборника, пробуждащо емоциите ни. Перфектната смазка за душата след дълъг ден напоен с тегоби. В него жертвите не са от плът и кръв. В тази историята жертвите са очакванията, мечтанията и стремежите. История напомняща ни как ден след ден блуждаем в лабиринти от очаквания, опитвайки се да намерим крайната удовлетворяваща дестинация. Лутаме се лутаме се, а нак��ая изпиваме поредната доза алкохол и си лягаме, залъгвайки се, че утре ще успеем...
Някои от вас може и да са чели "Машината" в сборникът "Писъци". Макар да бях лаком да прочета останалите нови разкази на Бранимир, все пак реших отново да навляза в технологичния ужас за да си напомня фактът, че макар и да сме живи - не сме съвсем всесилни.
"Каменната градина". История за смъртта и преходът към отвъдното, но за разлика от "Кафе с късметче" тук имаме повече меланхолия. Толкова много тъга присъща само на тези, които вече се лутат след смъртта в търсене. Какво търсят ли? А какво ще търсим самите ние?
'Лицето" и "Дъжд" са две кратки хорър миниатюри, които ще прочетете за няколко минути, но ще ви преследват с дни.
Титулният разказ "Нощно острие" е може би един от най-бруталните хоръри, който ще прочетете и в същото време е толкова идеалистичен и философски напоен, че ще погледнете над серийните убийци под друг ъгъл.
"Изтребление" е свежата глътка фантастика в сборника, показваща ни, че колкото и величие да добие дадена цивилизация, дребните копнежи винаги ще върлуват сред големците ѝ и винаги ще дават наклона и посоката. Какво ли значи затриването на цял един народ в името на дребен каприз? И има ли значение колко силен, отдаден и велик си, когато си просто инструмент на нечия прищевка? Смазващо реалистична история, нищо, че се развива далеч в бъдещето..
'Мило дете" е друга история за кошмарите на собствените ни деяния, които ни преследват. Нима някой си мисли, че може да избяга от себе си и страховете си?
"Гост от звездите" е личният ми фаворит в сборника. Прекомерно добре написана история, описваща битът на съвсем обикновен и простоват провинциалист, чиито живот бива разтърсен из основи. Любителите на некосмическите фантастични творби, които mindfuck-ват и предлагат интересни концепции за извънземните същества и влиянието им върху хората, с които имат неприкосновен сблъсък ще умрат от кеф след прочитането на тази творба и ще повторят. Дори потретят. А като се замисля дори - почетвъртят. Като мен.
Последната разходка в сборника се случва в "Най-великият зоопарк на света". Защо е велик? И защо в същото време повече няма да бъде? Една заключваща творба, която ни връща в детството и броженията ни към митичното и приказното. Е, доста от нас, продължават да обикалят в тези светове, ето защо и четем такива книги. Ето защо и след прочита на "Най-великият зоопарк на света" любителите на остросюжетната литература ще изпитат най-вече топлина.
За финал - съветвам всеки читател да погледне в огледалото и да потърси белег върху носът си. Този белег не е задължително да е физически. Той може да е и просто усещане.
Усещането на завръщане. Завръщане към странното, фантастичното, въображаемото.
Винаги съм си мислел, че това, в което сме натикани да живеем, наречено реалност всъщност е истинската халюцинация. А единственият ни изход е измежду страниците на остросюжетните творби. Те са прозореца към истинския (не)сбъднат свят. И ако след тази книга изпитвате желание за още пътешествия, потърсете и другите книги от Колекция Дракус, които не само ще ви удовлетворят като любители на ужаса и фантастичното. Те ще пробудят много повече неща и ще ви отворят към света и странното в него.
Защото то е навсякъде около нас. И очаква да бъде изследвано!
"Нощно острие" е може би най-подходящото заглавие за този кървав и брутален сборник, изпълнен със страшни, мъжки истории.
Бранимир пише със страст, граничеща с мания, а въображението му може да стресне и най-закоравелия психопат, който си мисли, че одирайки жертвата си е открил топлата вода. Топлата вода в хоръра обаче отдавна е открита и тече в много направления. А при Бранко тази вода направо ври. А когато парите достигнат обонянието и лишат мозъка от нужния кислород, започват халюцинациите и брожденията в грубите възможни светове на човешката лудост. Ако имате смело сърце, авантюристичен дух и сте любопитни какво крият сенките отвъд розовите стени на макета, в който живеете - това е книгата, която трябва да си вземете и да прочетете.
Разказите прорязват съзнанието като наточена студена стомана, която е напоена с отровна субстанция. Ето защо са и заразителни. Карат те дълго да мислиш над тях, да живееш в тях. Да желаеш да се върнеш и да изследваш. Крайностите на ужаса.
А иначе "Лакомство или пакост" е закачлив разказ. Усмихва те. Но злокобно. И те подготвя за това, което те чака в книгата - "сега е време за забавления..."
"Обитателят на пясъците" ни отвежда сред пясъците на пустинята и тайните, които са забулени в нея. Жестока история, която ни кара да се замислим колко слаби и тленни сме, особено, когато става въпрос за древни сили. Сили гладни и жадни, не само за плът и кръв, но и за могъщество.
(Не)сбъднати мечти е кратка интерлюдия към едно възможно бъдеще. Донякъде плашещо, но и донякъде (по)желано. Във всеки един човек има картини, показващи идеалистичната посока, в която животът може да поеме. Тук, авторът ни запознава със своите собствени. Малък подарък, който те кара да се запиташ - "Защо пък не?"
"Риболов." Бранко е от онези автори, чиито разкази успяват така да наострят либидото, не просто пробуждайки желания, но и провокирайки. Онези непознати кътчета в мозъка, в които се крият влечения за които не подозираме. Такива са и героите, сексуално обременени и освободени от всякакви предразсъдъци.
"Поглед напред" - Друг утопичен калейдоскоп към бъдещето, в който виждаме до къде може да стигне човечеството и каква цена да плати за това.
Прави впечатление, че разказите са балансирано подредени в сборника. Зрелищата и бруталиите, отстъпват път на по-дълбочинните и замислящи произведения, каквото е "Кафе с късметче", който ни показва, че не ние отиваме към адското селение след смъртта си, а то самото идва за нас. Но не внезапно, а плавно, изцеждайки ни посредством страха.
"Лабиринт". Малкото бижу в сборника, пробуждащо емоциите ни. Перфектната смазка за душата след дълъг ден напоен с тегоби. В него жертвите не са от плът и кръв. В тази историята жертвите са очакванията, мечтанията и стремежите. История напомняща ни как ден след ден блуждаем в лабиринти от очаквания, опитвайки се да намерим крайната удовлетворяваща дестинация. Лутаме се лутаме се, а нак��ая изпиваме поредната доза алкохол и си лягаме, залъгвайки се, че утре ще успеем...
Някои от вас може и да са чели "Машината" в сборникът "Писъци". Макар да бях лаком да прочета останалите нови разкази на Бранимир, все пак реших отново да навляза в технологичния ужас за да си напомня фактът, че макар и да сме живи - не сме съвсем всесилни.
"Каменната градина". История за смъртта и преходът към отвъдното, но за разлика от "Кафе с късметче" тук имаме повече меланхолия. Толкова много тъга присъща само на тези, които вече се лутат след смъртта в търсене. Какво търсят ли? А какво ще търсим самите ние?
'Лицето" и "Дъжд" са две кратки хорър миниатюри, които ще прочетете за няколко минути, но ще ви преследват с дни.
Титулният разказ "Нощно острие" е може би един от най-бруталните хоръри, който ще прочетете и в същото време е толкова идеалистичен и философски напоен, че ще погледнете над серийните убийци под друг ъгъл.
"Изтребление" е свежата глътка фантастика в сборника, показваща ни, че колкото и величие да добие дадена цивилизация, дребните копнежи винаги ще върлуват сред големците ѝ и винаги ще дават наклона и посоката. Какво ли значи затриването на цял един народ в името на дребен каприз? И има ли значение колко силен, отдаден и велик си, когато си просто инструмент на нечия прищевка? Смазващо реалистична история, нищо, че се развива далеч в бъдещето..
'Мило дете" е друга история за кошмарите на собствените ни деяния, които ни преследват. Нима някой си мисли, че може да избяга от себе си и страховете си?
"Гост от звездите" е личният ми фаворит в сборника. Прекомерно добре написана история, описваща битът на съвсем обикновен и простоват провинциалист, чиито живот бива разтърсен из основи. Любителите на некосмическите фантастични творби, които mindfuck-ват и предлагат интересни концепции за извънземните същества и влиянието им върху хората, с които имат неприкосновен сблъсък ще умрат от кеф след прочитането на тази творба и ще повторят. Дори потретят. А като се замисля дори - почетвъртят. Като мен.
Последната разходка в сборника се случва в "Най-великият зоопарк на света". Защо е велик? И защо в същото време повече няма да бъде? Една заключваща творба, която ни връща в детството и броженията ни към митичното и приказното. Е, доста от нас, продължават да обикалят в тези светове, ето защо и четем такива книги. Ето защо и след прочита на "Най-великият зоопарк на света" любителите на остросюжетната литература ще изпитат най-вече топлина.
За финал - съветвам всеки читател да погледне в огледалото и да потърси белег върху носът си. Този белег не е задължително да е физически. Той може да е и просто усещане.
Усещането на завръщане. Завръщане към странното, фантастичното, въображаемото.
Винаги съм си мислел, че това, в което сме натикани да живеем, наречено реалност всъщност е истинската халюцинация. А единственият ни изход е измежду страниците на остросюжетните творби. Те са прозореца към истинския (не)сбъднат свят. И ако след тази книга изпитвате желание за още пътешествия, потърсете и другите книги от Колекция Дракус, които не само ще ви удовлетворят като любители на ужаса и фантастичното. Те ще пробудят много повече неща и ще ви отворят към света и странното в него.
Защото то е навсякъде около нас. И очаква да бъде изследвано!
July 18, 2017
Бранко за пореден път успя да ме изненада. В „Нощно острие” е съчетал импулсивността и леката наивност бликащи от „Човекът който обичаше Стивън Кинг” и майсторски изпипаната проза на „Пустинния скорпион” и „Априлска жътва”.
Точно такива книги обичам и точно такива книги трябва да се пишат – груби, безкомпромисни и носещи чисто удовлетворение на автора, но подковани с опита и увереността на години писане.
Да кажа по 2-3 думи за всеки от разказите:
- Лакомство или пакост? – Кървава оргия-поклон към осемдесетташките слашър филми, изпълнена с любимите злодеи на няколко поколения киномани.
- Обитателят на пясъците – Брутален хорър за психическо обсебване, издържан в класически стил.
- (Не)сбъднати мечти и Поглед напред – две есета-блянове за близкото бъдеще, в което технологиите наистина са се развили в услуга на цялото човечество, а не на малцината избрани.
- Риболов – Тука вече говорим. Брутална алегория за алчността, подправена с щипка космически ужас.
- Кафе с късметче – Кратка и мрачна история с неочакван край. Плашеща с дъха си на безнадежност.
- Лабиринт – Парче от душата на автора, още топло и кърваво. Дано читателите оценят саможертвата.
- Машината – Изкаран от контекста на „Писъци”, разказът е още по-стряскащ и плашещ.
- Каменна градина – Едно от съкровищата в сборника „ПО крилете на гарвана”. Давеща те меланхолия и безнадежност и огромен поклон към един от най-големите.
- Лицето и Дъжд – Кратки късчета полиран градски кошмар, подобни на кристали прорастли в чист кокаин.
- Нощно острие - Болна и брутална, заслужено наказана психопатщина. Понякога ме изумява какво разбира Бранко под щастлив финал.
- Изтребление – Класическа приключенска фантастика. Леко наивна, малко възпитателна, безкомпромисна и много добре издържана в стила на любимият ми Майк Резник.
- Мило дете – Призрачна история, която те обсебва и преследва в сънищата.
- Гост от звездите – Култов. Най-доброто в сборника. Фантастичен хорър с изненадващ обрат и отново морално послание.
- Най-великият зоопарк в света – не напразно е посветен на Геймън. Бранко е успял да улови детинският възторг от чудесата на англичанина и приказният му изказ и да ги преплете с обширните си познания по класическа и модерна митология в един блестящ разказ-бижу.
Това е книга подарък, от автора за феновете, но и от автора за автора. Личи си, че нещата върте са писани за удоволствие, без да робуват на каквито и да е ограничения и условности. Със всеки разказ се потапяме по-дълбоко и по-дълбоко в света на Бранимир, изваден искрено на показ, кървав и истински.
Точно такива книги обичам и точно такива книги трябва да се пишат – груби, безкомпромисни и носещи чисто удовлетворение на автора, но подковани с опита и увереността на години писане.
Да кажа по 2-3 думи за всеки от разказите:
- Лакомство или пакост? – Кървава оргия-поклон към осемдесетташките слашър филми, изпълнена с любимите злодеи на няколко поколения киномани.
- Обитателят на пясъците – Брутален хорър за психическо обсебване, издържан в класически стил.
- (Не)сбъднати мечти и Поглед напред – две есета-блянове за близкото бъдеще, в което технологиите наистина са се развили в услуга на цялото човечество, а не на малцината избрани.
- Риболов – Тука вече говорим. Брутална алегория за алчността, подправена с щипка космически ужас.
- Кафе с късметче – Кратка и мрачна история с неочакван край. Плашеща с дъха си на безнадежност.
- Лабиринт – Парче от душата на автора, още топло и кърваво. Дано читателите оценят саможертвата.
- Машината – Изкаран от контекста на „Писъци”, разказът е още по-стряскащ и плашещ.
- Каменна градина – Едно от съкровищата в сборника „ПО крилете на гарвана”. Давеща те меланхолия и безнадежност и огромен поклон към един от най-големите.
- Лицето и Дъжд – Кратки късчета полиран градски кошмар, подобни на кристали прорастли в чист кокаин.
- Нощно острие - Болна и брутална, заслужено наказана психопатщина. Понякога ме изумява какво разбира Бранко под щастлив финал.
- Изтребление – Класическа приключенска фантастика. Леко наивна, малко възпитателна, безкомпромисна и много добре издържана в стила на любимият ми Майк Резник.
- Мило дете – Призрачна история, която те обсебва и преследва в сънищата.
- Гост от звездите – Култов. Най-доброто в сборника. Фантастичен хорър с изненадващ обрат и отново морално послание.
- Най-великият зоопарк в света – не напразно е посветен на Геймън. Бранко е успял да улови детинският възторг от чудесата на англичанина и приказният му изказ и да ги преплете с обширните си познания по класическа и модерна митология в един блестящ разказ-бижу.
Това е книга подарък, от автора за феновете, но и от автора за автора. Личи си, че нещата върте са писани за удоволствие, без да робуват на каквито и да е ограничения и условности. Със всеки разказ се потапяме по-дълбоко и по-дълбоко в света на Бранимир, изваден искрено на показ, кървав и истински.
August 2, 2018
Дойде времето за нова порция тъмни приключения от колекция Дракус, този път с небезизвестния Бранимир Събев, и неговата пета досега книга, с подчертано повишаващо се качество не само на изпълнение, но и на подбор на сюжетите, които не само стържат по границите на съзнанието ни и ужаса, ами ни и отнасят в далечни фантастични измерения, където животът е по-суров от всеки страх, до който можем да се докоснем в личната си реалност.
Ужасът ударно присъства с една кошмарна хелоуинска нощ, в която всеки познат сеещ смърт образ добива своя плът, кости и остри предмети за разкъсване на невинни детски тела. Писъците продължават в компанията на древен гигант, заробващ съзнания и консумиращ тленни останки, за да се върне в света ни, когато слънцето ще се скрие уплашено от настървения глад на един тъмен бог. Опитите ви да избегнете злата съдба ще ви отведат в един кей – проход към океанските реалмии, но не смейте да си изпробвате риболовните способности, защото алчната човешка душа трудно може да задържи човешките органи в неделима цялост, винаги се намира някой демон, който да разглоби пъзела от месо и кръв, щом е разгневен справедливо. Но и след последния си дъх няма да ни оставят намира болката и агонията, те продължават и в отвъдното, където има твърде много телесна чувствителност за нетелесни форми.
И в тленността на живите не е кой знае колко по-добре – навсякъде дебнат кръвожадни машини, злокобни минувачи, гарвани от отвъдното, призраци забравили света и себе си, извънземни подаръци, превръщащи ни в перфектните красиви хищници, и зоопаркове на човешката фантазия, която за секунди се превърща в кошмар със щипка детска невинност. Но в бъдещето може би ще ни е по-добре – вярно, мъничко самотно, без реални хора и реални изживявания, но достатъчно добре симулирано днес, за да повярваш във възможното утре без да съжаляваш за твърде материалното вчера. А по-далеч по времевата линия ни чакат трудни решения и анихилация за по-високи цели, понякога звучащи доста човешки дребнави, но хей, победителите не ги съдят, нали.
Колекция от истории за размисъл, за забавление, за треперене под завивката и среднощно търсене на някой гръб, в който да се опреш, просейки защита или просто надявайки се, че чудовищата ще имат с какво да се занимават, докато тичаш като изоглавен навън, само мъничко отлагайки неизбежния край. За почитателите на мрака, хоръра, фантастиката или просто добрите вълнуващи истории – Нощно острие, което между другото е едноименният разказ за една наистина поетична гор справедливост с кървящ туист на финала, е подарък за обичащите страховитите разкази и неочакваните обрати, потънали в недоброволно дадени човешки течности в терминални количества. Ужасът е жив и сеещ смут, та подгответе се поне задочно за някой от милиардите възможни краища, съпроводени с писъци, безсилие и много, много страх, които ни очакват в твърде рехавата ни откъм сигурност реалност. Поне да не се изненадаме, ако и да не можем да избегнем демонските нокти в сърцето си, куката в стомаха или тихия звук на откъсваща се от раменете ни глава – все пак ще ни остане малко време за страхотна последна фраза, нали.
Ужасът ударно присъства с една кошмарна хелоуинска нощ, в която всеки познат сеещ смърт образ добива своя плът, кости и остри предмети за разкъсване на невинни детски тела. Писъците продължават в компанията на древен гигант, заробващ съзнания и консумиращ тленни останки, за да се върне в света ни, когато слънцето ще се скрие уплашено от настървения глад на един тъмен бог. Опитите ви да избегнете злата съдба ще ви отведат в един кей – проход към океанските реалмии, но не смейте да си изпробвате риболовните способности, защото алчната човешка душа трудно може да задържи човешките органи в неделима цялост, винаги се намира някой демон, който да разглоби пъзела от месо и кръв, щом е разгневен справедливо. Но и след последния си дъх няма да ни оставят намира болката и агонията, те продължават и в отвъдното, където има твърде много телесна чувствителност за нетелесни форми.
И в тленността на живите не е кой знае колко по-добре – навсякъде дебнат кръвожадни машини, злокобни минувачи, гарвани от отвъдното, призраци забравили света и себе си, извънземни подаръци, превръщащи ни в перфектните красиви хищници, и зоопаркове на човешката фантазия, която за секунди се превърща в кошмар със щипка детска невинност. Но в бъдещето може би ще ни е по-добре – вярно, мъничко самотно, без реални хора и реални изживявания, но достатъчно добре симулирано днес, за да повярваш във възможното утре без да съжаляваш за твърде материалното вчера. А по-далеч по времевата линия ни чакат трудни решения и анихилация за по-високи цели, понякога звучащи доста човешки дребнави, но хей, победителите не ги съдят, нали.
Колекция от истории за размисъл, за забавление, за треперене под завивката и среднощно търсене на някой гръб, в който да се опреш, просейки защита или просто надявайки се, че чудовищата ще имат с какво да се занимават, докато тичаш като изоглавен навън, само мъничко отлагайки неизбежния край. За почитателите на мрака, хоръра, фантастиката или просто добрите вълнуващи истории – Нощно острие, което между другото е едноименният разказ за една наистина поетична гор справедливост с кървящ туист на финала, е подарък за обичащите страховитите разкази и неочакваните обрати, потънали в недоброволно дадени човешки течности в терминални количества. Ужасът е жив и сеещ смут, та подгответе се поне задочно за някой от милиардите възможни краища, съпроводени с писъци, безсилие и много, много страх, които ни очакват в твърде рехавата ни откъм сигурност реалност. Поне да не се изненадаме, ако и да не можем да избегнем демонските нокти в сърцето си, куката в стомаха или тихия звук на откъсваща се от раменете ни глава – все пак ще ни остане малко време за страхотна последна фраза, нали.
June 15, 2017
Когато взимам в ръце книга от Колекция Дракус знам какво точно да очаквам - безупречния нюх на Явор Цанев в откриването на качествената жанрова проза. Като добавим и факта, че познавам и творчеството на Бранимир Събев, се оказа че тази книга нямаше с какво да ме изненада. Получих точно това което очаквах от "порена книга" на познат автор - задоволяване на читателския глад. Книжката не надминава нито по обем нито по сила на разказите безспорния връх в досегашното творчество на Събев - "Априлска жътва", но показва, че автора може да съчинява безупречно разрязващи на парчета психиката на своите читатели творби, които са в по-краткия за прозата обем.
Докато четях разказите (може би под влиянието на заглавието) в съзнанието ми изникваше различен вид острие. Някои леко и неусетно ми влизаха под кожата, други оставяха брутални последствия след себе си, едни умъртвяваха бързо, безболезнено и безкомпромисно, други - бавно и мъчително... Ето какви остриета открих:
“Лакомство или пакост” - 4/5 Мачете
С тази вдъхновена от класическата кино-хорър попкултура творба, с която авторът се покланя пред героите и историите, без които жанрът едва ли щеше да е толкова популярен, Бранко безмилостно и брутално проправя път на читателя през страниците на сборника, показвайки му какво може да очаква ако влезе по на дълбоко в джунглата на страховитото въображение на автора.
“Обитателят на пясъците” - 3/5 Дърводелски трион
Разказ с много потенциал, който по някакъв зловещ начин ми напомни за любимият ми разказ на Бранко - "Черните кучета". Тук обаче, повествованието ми вървеше тромаво, с някои излишни моменти... Небалансиран. Може би с още малко редакция щеше да стане феноменален.
“(Не)Сбъдната Мечти” - 4/5 касапски нож
твърде "нашенски" и злободневен ми се стори в началото този разказ. Утопия в близко бъдеще, в която няма нужда да мислим как ще си отглеждаме децата - всичко е уредено.
“Риболов” - 5/5 острие на Брадва
Чудесен разказ вдъхновен от Хауърд Лъвкрафт за онзи, рибарския късмет, който те спохожда веднъж в живота. На мен ми дойде една доза по брутален от колкото ми се нрави, но когато темата на разказа е алчността, няма как да е иначе.
“Поглед напред” - 5/5 швейцарско ножче
Научнофантастичен разказ за утопичния поглед на Събев към света през 2025 г.
“Кафе с късметче” - 5/5 катана
Много ми хареса тази мистерия с неочакван обрат.
“Лабиринт” - 3/5 нож за хляб
Обикновен разказ с обикновени герои, в обикновена София, за една обикновена любов. Лутане из лабиринта на една обикновена, средностатистическа съдба.
“Машината” - 5/5 циркуляр
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.
“Каменна градина” - 5/5 нож за обезкостяване
Великолепен разказ вдъхновен от Едгър Алан По.
“Лицето” - 4/5 връх от стрела
Кратък разказ, в който авторът показва, че размерът няма значение.
“Дъжд” - 5/5 връх от стрела на арбалет
И тук не е важен размерът, а вкусът... ;)
“Нощно острие” - 5/5 скалпел
Сбирка на анонимните серийни убийци, на която се забавляват докато разказват за "постиженията" си. Един от тях обаче, не дошъл просто да се забавлява. Първокласен шедьовър, и може би най-любимият ми разказ в сборника.
“Изтребление” - 2/5 шурикен
Много харесах фантастиката "Отмъщение" от "Априлска жътва". Това история във същата вселена. Тук обаче не успях да се потопя в историята, малко ми беше като глава от случайно хванат роман. Нищо не ми каза.
“Мило дете” 5/5 - игла (ама на голяма спринцовка)
Темата за отмъщението претворен през страховитото въображение на Бранимир Събев. Това е един от разказите който бях чел преди. Хареса ми и на повторно четене. Рядко ми се случва финалът на един разказ да ми смрази кръвта.
“Гост от звездите” - 5/5 - Стар хайдушки нож
Метеорит пада в близост до българско село. Деградиралия селяндур Жеко, неволно ще се натрови с чуждоземна субстанция, превръщайки се в гостоприемник. Ето какво ще се получи, ако се смеси брутален хорър с хумор.
“Най-великият зоопарк на света” – 3/5 кама
За финал Бранко е избрал да разкаже една фентъзи история, която е написана по уникален начин, но просто не е моята чаша бира.
Трудно ми е да пиша за книги които са ми харесали. Тази беше такава. Опитах се да подходя по критично, но... Дори и "Нощно острие" да има някои дребни грапавини съм сигурен че ще се хареса на всички фенове на по-острите четива.
Докато четях разказите (може би под влиянието на заглавието) в съзнанието ми изникваше различен вид острие. Някои леко и неусетно ми влизаха под кожата, други оставяха брутални последствия след себе си, едни умъртвяваха бързо, безболезнено и безкомпромисно, други - бавно и мъчително... Ето какви остриета открих:
“Лакомство или пакост” - 4/5 Мачете
С тази вдъхновена от класическата кино-хорър попкултура творба, с която авторът се покланя пред героите и историите, без които жанрът едва ли щеше да е толкова популярен, Бранко безмилостно и брутално проправя път на читателя през страниците на сборника, показвайки му какво може да очаква ако влезе по на дълбоко в джунглата на страховитото въображение на автора.
“Обитателят на пясъците” - 3/5 Дърводелски трион
Разказ с много потенциал, който по някакъв зловещ начин ми напомни за любимият ми разказ на Бранко - "Черните кучета". Тук обаче, повествованието ми вървеше тромаво, с някои излишни моменти... Небалансиран. Може би с още малко редакция щеше да стане феноменален.
“(Не)Сбъдната Мечти” - 4/5 касапски нож
твърде "нашенски" и злободневен ми се стори в началото този разказ. Утопия в близко бъдеще, в която няма нужда да мислим как ще си отглеждаме децата - всичко е уредено.
“Риболов” - 5/5 острие на Брадва
Чудесен разказ вдъхновен от Хауърд Лъвкрафт за онзи, рибарския късмет, който те спохожда веднъж в живота. На мен ми дойде една доза по брутален от колкото ми се нрави, но когато темата на разказа е алчността, няма как да е иначе.
“Поглед напред” - 5/5 швейцарско ножче
Научнофантастичен разказ за утопичния поглед на Събев към света през 2025 г.
“Кафе с късметче” - 5/5 катана
Много ми хареса тази мистерия с неочакван обрат.
“Лабиринт” - 3/5 нож за хляб
Обикновен разказ с обикновени герои, в обикновена София, за една обикновена любов. Лутане из лабиринта на една обикновена, средностатистическа съдба.
“Машината” - 5/5 циркуляр
Ето така съм си представял винаги хорър литературата. Машината е точно това, което с години Стивън Кинг изграждаше в съзнанието ми за конструкция за хорър разказ. Кратък, остър и без една излишна дума. Разказ писан като по учебник за американска фантастика, на който Рей Бредбъри е бил редактор. Ако някой американски хорър автор прочете „Машината“, няма как да не завиди.
“Каменна градина” - 5/5 нож за обезкостяване
Великолепен разказ вдъхновен от Едгър Алан По.
“Лицето” - 4/5 връх от стрела
Кратък разказ, в който авторът показва, че размерът няма значение.
“Дъжд” - 5/5 връх от стрела на арбалет
И тук не е важен размерът, а вкусът... ;)
“Нощно острие” - 5/5 скалпел
Сбирка на анонимните серийни убийци, на която се забавляват докато разказват за "постиженията" си. Един от тях обаче, не дошъл просто да се забавлява. Първокласен шедьовър, и може би най-любимият ми разказ в сборника.
“Изтребление” - 2/5 шурикен
Много харесах фантастиката "Отмъщение" от "Априлска жътва". Това история във същата вселена. Тук обаче не успях да се потопя в историята, малко ми беше като глава от случайно хванат роман. Нищо не ми каза.
“Мило дете” 5/5 - игла (ама на голяма спринцовка)
Темата за отмъщението претворен през страховитото въображение на Бранимир Събев. Това е един от разказите който бях чел преди. Хареса ми и на повторно четене. Рядко ми се случва финалът на един разказ да ми смрази кръвта.
“Гост от звездите” - 5/5 - Стар хайдушки нож
Метеорит пада в близост до българско село. Деградиралия селяндур Жеко, неволно ще се натрови с чуждоземна субстанция, превръщайки се в гостоприемник. Ето какво ще се получи, ако се смеси брутален хорър с хумор.
“Най-великият зоопарк на света” – 3/5 кама
За финал Бранко е избрал да разкаже една фентъзи история, която е написана по уникален начин, но просто не е моята чаша бира.
Трудно ми е да пиша за книги които са ми харесали. Тази беше такава. Опитах се да подходя по критично, но... Дори и "Нощно острие" да има някои дребни грапавини съм сигурен че ще се хареса на всички фенове на по-острите четива.
September 10, 2017
Нова среща със злокобното и фантазията
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
То е ясно, че съм ненаситен, когато стане въпрос за жанрови разкази. Докато реката от илюзии тече, все ще съм на първа линия и ще се надигам на пръсти, само и само да зърна през оградата от въображение поредните магически писания. А това все пак е Бранимир Събев, чиито сборници очаквам с вълнение и респект. „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), „Пустинния скорпион“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Априлска жътва“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) лесно се намърдаха в съзнанието ми, без много усилия. „Нощно острие“ („Гаяна“, 2017) не пада по-долу и ни потапя в светове, възможни за посещаване само чрез разказите и дивото въображение. Тук има основно хорър, но и няколко добре подбрани почти маниашки истории към края на сборника. Разбира се, харесах си фаворити, но като цяло всичко останало си е заслужило мястото под слънцето. Да видим какво имаме…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
То е ясно, че съм ненаситен, когато стане въпрос за жанрови разкази. Докато реката от илюзии тече, все ще съм на първа линия и ще се надигам на пръсти, само и само да зърна през оградата от въображение поредните магически писания. А това все пак е Бранимир Събев, чиито сборници очаквам с вълнение и респект. „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), „Пустинния скорпион“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Априлска жътва“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) лесно се намърдаха в съзнанието ми, без много усилия. „Нощно острие“ („Гаяна“, 2017) не пада по-долу и ни потапя в светове, възможни за посещаване само чрез разказите и дивото въображение. Тук има основно хорър, но и няколко добре подбрани почти маниашки истории към края на сборника. Разбира се, харесах си фаворити, но като цяло всичко останало си е заслужило мястото под слънцето. Да видим какво имаме…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
May 18, 2017
Гранд мастърa на хоръра, "Нощното острие" на България ни поднесе нова порция смразяваща кръвта проза. Не пропускайта за нищо на света тази поредна (5-та) книга на Бранимир Събев. Изключително завладяващи разкази с разкошно представена атмосфера и чудесно изградени герои. Меджу страниците на тази книжка се крият бисери като: Обитателят на пясъците, Машината, Нощно острие и Риболов, също хумористични намеци в разказът (Не)сбъднати мечти.
Ах, колко много желая в момента да не бях чел нито една книга на автора и тепърва да се запознавам с творчеството му.
Ах, колко много желая в момента да не бях чел нито една книга на автора и тепърва да се запознавам с творчеството му.
July 6, 2017
Светът на ужаса:
Ето още една чудесна книга от Колекция "Дракус", която всеки любител на хоръра, трилъра и фентъзито ще хареса. Тя е сборник с разкази, нарича се „Нощно острие” и е на известният български писател Бранимир Събев, който има вече пет издадени книги. Сборникът съдържа 16 кратки и не толкова кратки разказа, събрани в 184 страници. Ще кажа по няколко думи за всеки от тях:
Лакомство или пакост – добър разказ за откриване на сборника. Той е Езерният удушвач и по време на Хелоуин обича да играе с хлапетата една забавна игра – Лакомство или Пакост.
Обитателят на пясъците – много добър разказ. Той отдавна живее в пустинята Мохаве и убива всеки, дръзнал да дойде тук, за да го принесе в жертва на брутално чудовище, обитаващо пясъците.
(Не)сбъднати мечти – интересна утопична история за София в близкото бъдеще.
Риболов – уникално добра хорър-мистерия! Едуард Филипс решава да отиде за риба в малкото градче Ийст Гринуич, където не е ходил от малък. Там, до дървения кей, няма жива душа, но рибата кълве като обезумяла. В един момент Едуард хваща нещо, което изобщо не прилича на риба.
Поглед напред – още един фантастичен разказ за близкото бъдеще.
Кафе с късметче – този добър разказ е написан в две версии – едната е на покойния Иво Казар и го има в „До ада и назад”, а в този сборник е версията на Бранимир Събев. Разказът е отново хорър-мистерия. Антон се събужда в странен хотел,намиращ се в странен град, без да знае как се е озовал. Знае само, че предишната нощ се е напил зверски. Когато излиза от хотела, той влиза в първото кафе. И тогава започва ужаса.
Лабиринт – разказът ми хареса много. Една реалистична история за млад мъж, който хлътва по красива певица в нощен бар.
Машината – този брутален разказ го има в Писъци. Страшно, страшно добър, направо реже!
Каменна градина – любимият ми разказ в сборника. Мрачна история за онова, което се случва с човешката душа след смъртта. Силна, емоционална история. Поздравления.
Лицето – странен разказ.
Дъжд – още по-странен разказ.
Нощно острие – тук отново се изкефих изключително много. Професионално написан, стегнат хорър, с много бруталии и гнусни моменти. Група серийни убийци си устройват зловещо пиршество на усамотено място в гората. Само че един от тях е решил да отмъщава…
Изтребление – разказ, който е нещо кат продължение на разказа „Отмъщение” от сборника „Априлска жътва” - лейтенант Ронсан Валг е изпратен на планетата Манку да открадне Кристала на Скръбта, който е жизненоважен за местните жители.
Мило дете – още един любим разказ, в който емоцията и ужаса вървят ръка за ръка. Главният герой е убил семейството си заради изневяра. Но малкият му син започва да му се явява като привидение и да го тормози в сънищата му.
Гост от звездите – отново чудесен разказ. Метеорит пада в язовира на село Ластари. Неугледният стар ерген Жеко Живкин пръв отива на мястото и събира изхвърлената риба. След това той започва да изпитва неописуем глад, а тялото му постепенно се подмладява. Но дали това е всичко?
Най-великият зоопарк на света – история, оставена за финал. Дайър Хаг се намира на тайнствено място и е най-великият зоопарк на света, където живеят абсолютно всички животни, обитавали нашата планета.
За мен е удоволствие да ревюирам книгите на Бранимир Събев. Винаги има какво да кажа за всеки негов разказ, а идеите му са оригинални и разнообразни.
Ето още една чудесна книга от Колекция "Дракус", която всеки любител на хоръра, трилъра и фентъзито ще хареса. Тя е сборник с разкази, нарича се „Нощно острие” и е на известният български писател Бранимир Събев, който има вече пет издадени книги. Сборникът съдържа 16 кратки и не толкова кратки разказа, събрани в 184 страници. Ще кажа по няколко думи за всеки от тях:
Лакомство или пакост – добър разказ за откриване на сборника. Той е Езерният удушвач и по време на Хелоуин обича да играе с хлапетата една забавна игра – Лакомство или Пакост.
Обитателят на пясъците – много добър разказ. Той отдавна живее в пустинята Мохаве и убива всеки, дръзнал да дойде тук, за да го принесе в жертва на брутално чудовище, обитаващо пясъците.
(Не)сбъднати мечти – интересна утопична история за София в близкото бъдеще.
Риболов – уникално добра хорър-мистерия! Едуард Филипс решава да отиде за риба в малкото градче Ийст Гринуич, където не е ходил от малък. Там, до дървения кей, няма жива душа, но рибата кълве като обезумяла. В един момент Едуард хваща нещо, което изобщо не прилича на риба.
Поглед напред – още един фантастичен разказ за близкото бъдеще.
Кафе с късметче – този добър разказ е написан в две версии – едната е на покойния Иво Казар и го има в „До ада и назад”, а в този сборник е версията на Бранимир Събев. Разказът е отново хорър-мистерия. Антон се събужда в странен хотел,намиращ се в странен град, без да знае как се е озовал. Знае само, че предишната нощ се е напил зверски. Когато излиза от хотела, той влиза в първото кафе. И тогава започва ужаса.
Лабиринт – разказът ми хареса много. Една реалистична история за млад мъж, който хлътва по красива певица в нощен бар.
Машината – този брутален разказ го има в Писъци. Страшно, страшно добър, направо реже!
Каменна градина – любимият ми разказ в сборника. Мрачна история за онова, което се случва с човешката душа след смъртта. Силна, емоционална история. Поздравления.
Лицето – странен разказ.
Дъжд – още по-странен разказ.
Нощно острие – тук отново се изкефих изключително много. Професионално написан, стегнат хорър, с много бруталии и гнусни моменти. Група серийни убийци си устройват зловещо пиршество на усамотено място в гората. Само че един от тях е решил да отмъщава…
Изтребление – разказ, който е нещо кат продължение на разказа „Отмъщение” от сборника „Априлска жътва” - лейтенант Ронсан Валг е изпратен на планетата Манку да открадне Кристала на Скръбта, който е жизненоважен за местните жители.
Мило дете – още един любим разказ, в който емоцията и ужаса вървят ръка за ръка. Главният герой е убил семейството си заради изневяра. Но малкият му син започва да му се явява като привидение и да го тормози в сънищата му.
Гост от звездите – отново чудесен разказ. Метеорит пада в язовира на село Ластари. Неугледният стар ерген Жеко Живкин пръв отива на мястото и събира изхвърлената риба. След това той започва да изпитва неописуем глад, а тялото му постепенно се подмладява. Но дали това е всичко?
Най-великият зоопарк на света – история, оставена за финал. Дайър Хаг се намира на тайнствено място и е най-великият зоопарк на света, където живеят абсолютно всички животни, обитавали нашата планета.
За мен е удоволствие да ревюирам книгите на Бранимир Събев. Винаги има какво да кажа за всеки негов разказ, а идеите му са оригинални и разнообразни.
June 9, 2017
Уникални разкази! Определено ще си ги препрочитам...особено някои /"Обитателят на пясъците", "Поглед напред" "Риболов"....а относно "Не/Сбъднати мечти" - ами, мога да напиша и един женски трактат по темата, г-н Бранков :) /
May 22, 2017
НОЩНО ОСТРИЕ” е книга, която ще достави удоволствие на всеки почитател на фантастиката, фентъзито и ужаса, който не страда от излишни предрасъдъци и е готов да се потопи в свят, който е доста мрачен, доста кървав, но и също толкова очарователен...
Цялото ревю четете тук!
http://citadelata.com/%D0%BD%D0%BE%D1...
Цялото ревю четете тук!
http://citadelata.com/%D0%BD%D0%BE%D1...
July 31, 2017
Между кориците на „Нощно острие“ срещнах едни от най-добрите творби на Бранимир Събев, а както знаят запознатите с творчеството му, те не са никак малко.
И макар на вид малка книжка, тя е пълна с най-разнообразни разкази:
Има чист и брутален хорър: „Лакомство или пакост“ (пълен с черен-хумор и с почит към празника Хелоуин и култовите хорър-герои), „Обитателят на пясъците“, „Риболов“ (с много яко намигване към Лъвкрафт), „Кафе с късметче“, „Машината“ (безмилостна творба, която може да прочетете и в сборника „Писъци“ от хорър-клуб LAZARUS, книжка номер 13 от придобиващата култов статус колекция „Дракус“), титулният „Нощно острие“ и „Мило дете“ направо ме отвяха – единият те изумява със смелостта на автора в това докъде може да стигне въображението му при измислянето на наистина брутални сцени, като в същото време се кефиш на цялостната идея, а другият те грабва от началото си и е цяло пиршество за четене и преживяване.
Фантастичните творби също са на ниво – „(Не)сбъднати мечти“, „Поглед напред“ (показващ едно съвсем близко и опасно реално бъдеще), „Изтребление“ (част от вселената на разказа му „Отмъщение“, който ми е един от фаворите от сборника „Априлска жътва“) и „Гост от звездите“, който е стабилно разгърнат сюжетно и определено не очакваш подобен финал.
Срещаме и няколко други елегантни творби – единствената, в която няма грам хорър или фантастичен елемент – „Лабиринт“, която много ми хареса, отново безупречно написана - и двете миниатюри: „Лицето“ и „Дъжд“, които показват, че Бранимир Събев владее и тази трудна форма, особено „Лицето“ е доста силна. „Каменна градина“ е може би най-меланхоличната творба (тя може да бъде прочетена и в сборника „ПО крилете на гарвана“)
Завършващата фентъзи творба „Най-великият зоопарк на света“ може да ви върне вярата в магията и фантастичните неща, да ви презареди в това отношение и да ви накара да си помечтаете. При мен поне беше така.
В заключение – ако сте зажадняли за още качествена жанрова литература, вземете си непременно „Нощно острие“ – със сигурност е ценно попълнение за всяка библиотека.
И макар на вид малка книжка, тя е пълна с най-разнообразни разкази:
Има чист и брутален хорър: „Лакомство или пакост“ (пълен с черен-хумор и с почит към празника Хелоуин и култовите хорър-герои), „Обитателят на пясъците“, „Риболов“ (с много яко намигване към Лъвкрафт), „Кафе с късметче“, „Машината“ (безмилостна творба, която може да прочетете и в сборника „Писъци“ от хорър-клуб LAZARUS, книжка номер 13 от придобиващата култов статус колекция „Дракус“), титулният „Нощно острие“ и „Мило дете“ направо ме отвяха – единият те изумява със смелостта на автора в това докъде може да стигне въображението му при измислянето на наистина брутални сцени, като в същото време се кефиш на цялостната идея, а другият те грабва от началото си и е цяло пиршество за четене и преживяване.
Фантастичните творби също са на ниво – „(Не)сбъднати мечти“, „Поглед напред“ (показващ едно съвсем близко и опасно реално бъдеще), „Изтребление“ (част от вселената на разказа му „Отмъщение“, който ми е един от фаворите от сборника „Априлска жътва“) и „Гост от звездите“, който е стабилно разгърнат сюжетно и определено не очакваш подобен финал.
Срещаме и няколко други елегантни творби – единствената, в която няма грам хорър или фантастичен елемент – „Лабиринт“, която много ми хареса, отново безупречно написана - и двете миниатюри: „Лицето“ и „Дъжд“, които показват, че Бранимир Събев владее и тази трудна форма, особено „Лицето“ е доста силна. „Каменна градина“ е може би най-меланхоличната творба (тя може да бъде прочетена и в сборника „ПО крилете на гарвана“)
Завършващата фентъзи творба „Най-великият зоопарк на света“ може да ви върне вярата в магията и фантастичните неща, да ви презареди в това отношение и да ви накара да си помечтаете. При мен поне беше така.
В заключение – ако сте зажадняли за още качествена жанрова литература, вземете си непременно „Нощно острие“ – със сигурност е ценно попълнение за всяка библиотека.
March 9, 2018
Пореден много добър сборник от Бранимир Събев. Подборката на разкази е на ниво и има за всеки по нещо. Заглавният "Нощно острие" го оценявам най-високо, може би заради намигванията към Декстър Морган (любим персонаж). Гост от звездите, Мило дете, Най-великият зоопарк, Обитателят на пясъците, Риболов са останалите, които много ми харесаха. Стилът на Бранимир е страшно добър и четивен, а леките препратки в почти всеки разказ към любими автори и персонажи доставят голямо удоволствие.
October 8, 2021
"Нощно острие" изтръгна сърцето ми сред пръски от кръв и меланхолична тъга.
Разказите в сборника са пример за силна литература, защото умеят да докосват емоционално и да те карат да потънеш в тях и да ги съпреживяваш, носейки едно усещане за магия, къде приказна, къде ужасна.
Разказите в сборника са пример за силна литература, защото умеят да докосват емоционално и да те карат да потънеш в тях и да ги съпреживяваш, носейки едно усещане за магия, къде приказна, къде ужасна.
December 29, 2019
Брилянтен!
Нямам какво повече да кажа.
Задължително четиво за любителите на жанра.
Всяка буквичка, излезнала изпод перото на автора,
си заслужава четенето. Удоволствието е пълно.
Благодаря ти, Бран :) !
Нямам какво повече да кажа.
Задължително четиво за любителите на жанра.
Всяка буквичка, излезнала изпод перото на автора,
си заслужава четенето. Удоволствието е пълно.
Благодаря ти, Бран :) !
October 3, 2018
Прочетох томчето на Бранимир според клишето, на един дъх...добре де, на два, че то човек има и други належащи нужди, освен да поглъща жадно писаното слово. И мога да кажа, че Бранко става все по-добър майстор на краткият разказ, че и на не толкова краткият. Масторски извайва образи и картини, които хващат читателя за гушата и не го пускат, докато не свърши увлекателната история. А на някои от тях се размекнах, че даже поснах салза..но да не се отклонявам. Още в стъпителният разказ от сборника, подобно на преждекоментиралите колеги, започнах да съжалявам, че това не е началото на цял цикъл, тази разнородна шарена компания симпатяги може да вилнее не само на Халоуин, но и на Петък 13-ти, че защо не и на 1-ви май...Впрочем, не е късно, Бранко да преосмисли потенциалът. Същото се отнася и за великолепният разказ, дал името на сборника, направо си плаче за поредица от случаи на раздаващото кървава справедливост Нощно острие.
А на онова лапе от последната история, аз маменцето му...само да ми падне..таман бях открил старата карта към зоопаркът в архивите на дядо. И не, не е вярно, че допускат само деца, та как инак Бранко е видял и така правдиво описал тази менажерия?? Ще кажете, няма белег...има той, има, само, че не е на носа, те големите ги боцкат на друго място..но да не се отклонявам.
В заключение ще кажа, че (пак клише, ма какво да се прави) с нетърпение ще чакам следващите житейски истории, създадени от този чудесен мастор на перото. Знам, че има нахвърляни нови идеи, така че да действа и да не се помайва.
За да не се налага да го оковавам в мазето.
А на онова лапе от последната история, аз маменцето му...само да ми падне..таман бях открил старата карта към зоопаркът в архивите на дядо. И не, не е вярно, че допускат само деца, та как инак Бранко е видял и така правдиво описал тази менажерия?? Ще кажете, няма белег...има той, има, само, че не е на носа, те големите ги боцкат на друго място..но да не се отклонявам.
В заключение ще кажа, че (пак клише, ма какво да се прави) с нетърпение ще чакам следващите житейски истории, създадени от този чудесен мастор на перото. Знам, че има нахвърляни нови идеи, така че да действа и да не се помайва.
За да не се налага да го оковавам в мазето.
December 5, 2017
Брутално добри разкази!
July 7, 2021
Много странен майндфък беше тоя "Дъжд"... Благодаря, и аз не пуша. 🤫
July 27, 2020
Разказите ми харесаха с изключение на може би 2, които ми се сториха недовършени или просто не ми допаднаха като история. Имаше тук-там дребни неща, които ме подразниха, но като цяло стилът е добър, чете се гладко, личи влиянието на майсторите в жанра. Най-много харесах "Гост от звездите" и "Нощно острие".
May 29, 2017
Когато ти е трудно да кажеш какво включваш в думата "отличен", а пък тя звучи толкова... недостатъчно...
Съществува един прост факт - книгата е твърде малка.
Но не се чете за една вечер само поради тази проста причина. Хич даже и няма начин да е така.
Съществува един прост факт - книгата е твърде малка.
Но не се чете за една вечер само поради тази проста причина. Хич даже и няма начин да е така.
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
October 25, 2017
Ш-ш-ш-шт! - Прошепва мъжът от мрака на корицата. Той би могъл да бъде и самият автор на сборника Нощно острие - Бранимир Събев. - Замълчи и погледни какво ще ти покажа!
И разтваря коженото си елече, което отвътре е опасано с илици, по които са окачени шестнайсет хладни оръжия - от ръждиви сатъри, през извити куки и шила за лед, до заслепяващи с отражението на лунните лъчи нощни остриета.
Шестнайсет разказа, гравитиращи около жанровете фентъзи и хорър.
Някои от тях са по-меланхолични, описващи какво се случва след смъртта.
Някои от тях са кървави, пронизващи точно в мига на унищожение на живота.
Някои - перверзно предизвикателни, описващи ниските страсти на убийци,... или пълната липса на такива.
А последният разказ, със своята последна страница и последни изречения, направо разсмива.
След изпиването на всичките шестнайсет чаши с отрова, остава странен послевкус:
Лимоново-кисел, предизвикващ обилно слюноотделяне и желание да обърнеш още няколко чашки от същото;
Отрезвяващо-горчив, отвращаващ те, задето съчувстваш на някой от извергите, родени в съзнанието на Събев;
Наркотично-сладък, каращ те да очакваш следващото му творение.
Аве, Събев; Аве, Бран!
И разтваря коженото си елече, което отвътре е опасано с илици, по които са окачени шестнайсет хладни оръжия - от ръждиви сатъри, през извити куки и шила за лед, до заслепяващи с отражението на лунните лъчи нощни остриета.
Шестнайсет разказа, гравитиращи около жанровете фентъзи и хорър.
Някои от тях са по-меланхолични, описващи какво се случва след смъртта.
Някои от тях са кървави, пронизващи точно в мига на унищожение на живота.
Някои - перверзно предизвикателни, описващи ниските страсти на убийци,... или пълната липса на такива.
А последният разказ, със своята последна страница и последни изречения, направо разсмива.
След изпиването на всичките шестнайсет чаши с отрова, остава странен послевкус:
Лимоново-кисел, предизвикващ обилно слюноотделяне и желание да обърнеш още няколко чашки от същото;
Отрезвяващо-горчив, отвращаващ те, задето съчувстваш на някой от извергите, родени в съзнанието на Събев;
Наркотично-сладък, каращ те да очакваш следващото му творение.
Аве, Събев; Аве, Бран!
December 3, 2019
"Нощно острие" е първата книга на Бранимир Събев, която чета и ме остави изключително приятно изненадан.
Веднага се усеща таланта за създаване на смразяваща, мистична, дори носталгична атмосфера. И всичко това само с няколко думи в едно изречение.
Повечето от разказите включват герои с англоезични имена. Това ги прави неразличими от истории на Стивън Кинг. Не се шегувам. Дайте някой от разказите на приятел, който е фен на Кинг и го питайте кой е авторът. Предполагам, че е ефектът е търсен и целенасочен. Получило се е.
Най-добрият разказ за мен е "Нощно острие", както е и името на книгата. Напомни ми доброто старо време, когато за първи път прочетох "Десет малки негърчета". Аналогията е далечна, но подозирам, че също не е случайна. Или може би греша?
Веднага се усеща таланта за създаване на смразяваща, мистична, дори носталгична атмосфера. И всичко това само с няколко думи в едно изречение.
Повечето от разказите включват герои с англоезични имена. Това ги прави неразличими от истории на Стивън Кинг. Не се шегувам. Дайте някой от разказите на приятел, който е фен на Кинг и го питайте кой е авторът. Предполагам, че е ефектът е търсен и целенасочен. Получило се е.
Най-добрият разказ за мен е "Нощно острие", както е и името на книгата. Напомни ми доброто старо време, когато за първи път прочетох "Десет малки негърчета". Аналогията е далечна, но подозирам, че също не е случайна. Или може би греша?
December 29, 2017
Този път ревюто ще е кратко, щото сред празничните трапези мързелът е повсеместен.
Лицето Събев за пореден път е на висота. Поне 75% от разказите са абсолютен чук!!! Отново е избил рибата (в 2 разказа - и буквално)!
Пофално, а следващият сборник - кога??? Защо не и цял роман? 😊
Лицето Събев за пореден път е на висота. Поне 75% от разказите са абсолютен чук!!! Отново е избил рибата (в 2 разказа - и буквално)!
Пофално, а следващият сборник - кога??? Защо не и цял роман? 😊
September 21, 2017
Поредна доза удоволствие.
Впечатления:
"Риболов" - Трудничко ще ми е да погледна на русалка по същия начин... :X Нов поглед към познатото ни: "В друг град / държава / континент/ планета не се брои." Авторът типично по мъжки добавя: "Изневяра е с други хора, това не е точно човек..." :D
Фаворити са ми "Мило дете" и "Гост от звездите". Бижута!! Ще ми топлят душичката с дни! "Лабиринт" също щеше да е сред тях, ако не беше ОНОВА последното изречение, което ми развали кефа от атмосферата на разказа. Тази псувня е абсолютно и нелогично поставена, според мен. Мислено си представих как я скривам с дебел слой коректорна лента, сякаш никога не е съществувала и не съм я виждала. Де да не бях... :(
Впечатления:
"Риболов" - Трудничко ще ми е да погледна на русалка по същия начин... :X Нов поглед към познатото ни: "В друг град / държава / континент/ планета не се брои." Авторът типично по мъжки добавя: "Изневяра е с други хора, това не е точно човек..." :D
Фаворити са ми "Мило дете" и "Гост от звездите". Бижута!! Ще ми топлят душичката с дни! "Лабиринт" също щеше да е сред тях, ако не беше ОНОВА последното изречение, което ми развали кефа от атмосферата на разказа. Тази псувня е абсолютно и нелогично поставена, според мен. Мислено си представих как я скривам с дебел слой коректорна лента, сякаш никога не е съществувала и не съм я виждала. Де да не бях... :(
Displaying 1 - 30 of 30 reviews