Отлична първа самостоятелна част на трилогията (след като по невнимание прочетох първо втората, също самостоятелна). И отново - ура! - няма нито един досаден херцог (ако ги замерят на килограм написани романтики, ще пренаселят не само Острова, ами и разстоянието до Луната поне 3 пъти), и нито една противно досадна лейди с нелепи възгледи от славната ни 2021 г., транспортирани по копи-пейст и РС (politically correct!) методиката преди 500 години.
Годината си е 1643 г., и гражданската война между нещастника крал Чарлс I (какво да правя, противен ми е) и Оливър Кромуел (и него не го харесвам, но го уважавам) е още в началото си. Много аристократи още се колебаят дали да се опълчат стещу краля си на страната на Парламента, или да се позовават на богоизбраността на кралете и монархията. Един от тях е любимецът ми, маркиз Гранвил - оня педантичен сухар с многото бракове и деца от втората книга. Тук той още не е още главен герой, макар да участва стабилно, като решава все пак да подслони осиротялата си племенница Порция, което му донася порядъчно количество неприятности.
Порция е незаконно дете на пропаднал баща-пияница, когото нарича просто Джак, полубрат на Гренвил, който е прахосал отдавна и последното си пени, и умира от мъчителна цироза, докато дъщеря му работи като прислужница в кръчма, носейки кама за неотложни случаи. Когато се оказва, че може да се пресели в замък, където хазяинът няма да я гони за наема, да гладува и да се разправя с отрепки, тя приема с огромно облекчение.
В това време обаче из околията върлуват бандити, които си имат военни отряди и село, водени от Руфъс Декатур, останал още като дете без титла, имение и семейство по вина на стария лорд Гранвил. Руфъс обаче не придиря много, и се готви да потърси сметка и от сина, включително финансова и военна, докато обмисля как най-удачно да осребри претенциите си, ако по практични съображения се присъедини към роялистите. И двамата с Порция по погрешка вземат, че налитат няколко пъти един на друг. Вторият път грешката се състои в отвличане, превърнало се в пълен гаф, и вместо набелязаната жертва в разбойническото село цъфва вбесената Порция.
В крайна сметка тези две пламенни души без пукнат петак, без титли, но с ум, с опит в оръжията и с остри езици, си намират майстора в лицето на другия. Романсът минава през склад за ябълки, заледена река, бардак, няколко засади, една обсада (на замъка на любимеца ми Гранвил) и накрая намира щастливия си завършек на бойното поле на Марсдън Мур, където роялистите заслужено претърпяват поражение.
Епично! Много хумор и екшън, и най-вече добра история. Много ме радва тази писателка - приема сериозно несериозния си жанр! Дори измишльотините доставят удоволствие. Нямам търпение да захапя третата книга.