Книгата събира истинските истории на близо 50 български творци, отдали житейския си път на киното и театъра.
Сред тях са Анастасия Савинова, Антон Тонев - Тони, Атанас Бояджиев, Божидара Цекова, Валентин Ганев, Вели Чаушев, Виолета Славова, Гергана Кофаржиева, Гинка Станчева, Димитър Стефанов, Емилия Ангелова, Емилия Радева, Емилия Цанкова, Жоржета Чакърова, Иван Налбантов, Ицхак Финци, Кирил Кавадарков, Корнелия Петкова, Красимира Казанджиева, Любомир Бъчваров, Мария Славчева, Мария Стефанова, Меглена Караламбова, Надя Топалова, Никола Петков, Никола Пашов, Стефан Германов, Стефан Илиев, Христо Домусчиев и др.
Театърът съществува благодарение на своите основи, а ние днес трябва да полагаме особени грижи за тези, които са ги градили преди нас. "Артисти със сребро в косите" са живата история на театралното изкуство, а в тази книга ще ги видим и в ролята на майстори разказвачи. Доайените на българския театър свалят маските и разкриват откровено свои несподеляни досега лични и творчески истории и това оставя безспорен отпечатък върху съвремието ни.
Various is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
"Артисти със сребро в косите", Пощенска кутия за приказки, София 2017
Задължителна за любители на българския театър от едно време, от 70те до промените през 90те и малко след това. 👍
Аз очаквах непознати истории от творческия и нормален живот на звездите, но тази книга се оказа много различна и затова може би още по-интересна и ценна. В нея големите имена на сцената са на заден план, а истинските герои в повечето случаи са творците зад и пред сцената: артисти с поддържащи роли, режисьори, сценографи, дори гримьори. "По-обикновени хора", които по обикновен начин разказват за голямата си любов към театъра.
Многото подробности и обстоятелственността на повествованието, които определено ме дразнеха в началото, и бяха причина няколко пъти почти съвсем да се откажа от книгата, от един момент момент нататък започнаха да ме завладяват. Изведнъж светнаха прожекторите и замириса на театрален прах!
Този интересен любвеобилен поглед от необичаен ъгъл разкрива един друг свят, не по малко интересен и вълнуващ от този на звездите.
Книгата е и достоверен адекватен документ на времето, което описва. По много ненатрапчив начин, без драма, но много присъстващо е описанието на съществуващите ограничения: цензура, попечителство и т.н. Изумява колко умело навигират хората на театъра при тези условия в името на своята любов към театъра.