What do you think?
Rate this book
Човек сред хората
Сборник с разкази
Текстовете на Нинко Кирилов са разказите на поколението, написани така, че нарушаването на правилата винаги е уместно.
Въобще, Нинко е един от най-добрите разказвачи на български език.
(Васил Георгиев)
В новия си сборник Кирилов е обсебен от детайла воайор спрямо героите си. "Човек сред хората" е разходка из широкия спектър на човешкото изследване върху личните граници.
(Мария Куманова)
Текстовете на Нинко Кирилов са разказите на поколението, написани така, че нарушаването на правилата винаги е уместно.
Въобще, Нинко е един от най-добрите разказвачи на български език.
(Васил Георгиев)
В новия си сборник Кирилов е обсебен от детайла воайор спрямо героите си. "Човек сред хората" е разходка из широкия спектър на човешкото изследване върху личните граници.
(Мария Куманова)
Paperback
First published January 1, 2017
28 people want to read
About the author
Нинко Кирилов
12 books35 followersНинко Кирилов е автор на книги с поезия, проза и драматургия. Публикуван е във вестници, списания, онлайн издания, поетични и прозаични сборници, алманаси и антологии. Носител е на награди за поезия и кратка проза. Негови текстове са превеждани на английски, немски, италиански, испански, полски, гръцки, сръбски и черногорски.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
October 20, 2023
Цялото чакане си струваше. „Човек сред хората” е като оазис сред пустиня.
Няма как да бъда безпристрастна, когато става дума да Нинко Кирилов, защото обожавам начина му на писане, мислене, изразяване. Имах огромни очаквания за тази книга,защото тя бе дълго писана, мислена, редактирана и т.н. Но Нинко е професионалист и е изпипал всичко в нея до най-малката подробност. Ако сте чели „Двойници и животни” , то да знаете, че тази му книга няма нищо общо с нея. Тази книга е за любов, тази редове са любов. Буквите в нея правят любов...
Силни, разтърсващи, на моменти невъзможни, разказите в този сборник няма как да ви оставят безучастни. Те ни правят съучаствици в човешките светоусещания, в детайлите на човешките взаимоотношения, на възприятията, на границите ни и тяхното преминаване. И тук отново ще открием, че те следват своята смислова линия, за да бъдат истински сборник, а не просто събрани произведения. И сякаш първият разказ неминуимо води до последния.
Аз си признавам, че след някои от разказите оставях книгата, защото не можех да продължа. Защото трябваше да преработя усещанията от тях. Защото не исках да спирам да ги чувствам, да ги преживявам.
А за езикът на Нинко...Ами не знам какво да кажа. Той винаги е знаел как да борави с думичките, но в тази книга е надминал себе си. Да откриеш точната дума и тя да въздейства по точния начин – това е истинското майсторство и Нинко го е овладял почти до съвършенство.
И за да не излезе, че пиша само суперлативи за него, ще го изкритикувам за сроковете, в които ни среща с творчеството си. Те са изключително дълги и незадоволителни. Пък и аз чакам роман, а не вярвам и да съм само аз.
Няма как да бъда безпристрастна, когато става дума да Нинко Кирилов, защото обожавам начина му на писане, мислене, изразяване. Имах огромни очаквания за тази книга,защото тя бе дълго писана, мислена, редактирана и т.н. Но Нинко е професионалист и е изпипал всичко в нея до най-малката подробност. Ако сте чели „Двойници и животни” , то да знаете, че тази му книга няма нищо общо с нея. Тази книга е за любов, тази редове са любов. Буквите в нея правят любов...
Силни, разтърсващи, на моменти невъзможни, разказите в този сборник няма как да ви оставят безучастни. Те ни правят съучаствици в човешките светоусещания, в детайлите на човешките взаимоотношения, на възприятията, на границите ни и тяхното преминаване. И тук отново ще открием, че те следват своята смислова линия, за да бъдат истински сборник, а не просто събрани произведения. И сякаш първият разказ неминуимо води до последния.
Аз си признавам, че след някои от разказите оставях книгата, защото не можех да продължа. Защото трябваше да преработя усещанията от тях. Защото не исках да спирам да ги чувствам, да ги преживявам.
А за езикът на Нинко...Ами не знам какво да кажа. Той винаги е знаел как да борави с думичките, но в тази книга е надминал себе си. Да откриеш точната дума и тя да въздейства по точния начин – това е истинското майсторство и Нинко го е овладял почти до съвършенство.
И за да не излезе, че пиша само суперлативи за него, ще го изкритикувам за сроковете, в които ни среща с творчеството си. Те са изключително дълги и незадоволителни. Пък и аз чакам роман, а не вярвам и да съм само аз.
February 24, 2019
Фрагменти от реалността
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Винаги се опиянявам от детайлите, които ме затрупват в кратките разкази. Текстът става плътен и те обвива като в пашкул, думите се събират като добре подредена войска и нахлуват в личното ти пространство с тактическия похват на авторовия замисъл. И Нинко Кирилов не бяга от това най-хубаво богатство на литературата. „Човек сред хората“ („Black Flamingo“, 2017) действа едва ли не терапевтично за ума и съзнателната способност да прехвърляме кадри от живота с умерената скорост на личното си доволство. Героите са скицирани като реална алтернатива на художествените образи – поне така се „прожектираха“ в главата ми. Човек няма представа доколко те са измислени или дали съвпадат напълно с образите, които срещаме. В началото не разбирах желанията и идеалите им, сякаш съм чужд на тяхното измерение; все нещо дестабилизираше възприятията и скриваше идеите. Но явно това е тайната на Нинко – да се срещнем с алтернативните си проекции и да усетим истинския пулс на времето. И тогава нещо избуява, разстила се бавно, навързва всичко в една филмова последователност. Не знам дали това е търсен замисъл или „просто океанът се е развълнувал“.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Винаги се опиянявам от детайлите, които ме затрупват в кратките разкази. Текстът става плътен и те обвива като в пашкул, думите се събират като добре подредена войска и нахлуват в личното ти пространство с тактическия похват на авторовия замисъл. И Нинко Кирилов не бяга от това най-хубаво богатство на литературата. „Човек сред хората“ („Black Flamingo“, 2017) действа едва ли не терапевтично за ума и съзнателната способност да прехвърляме кадри от живота с умерената скорост на личното си доволство. Героите са скицирани като реална алтернатива на художествените образи – поне така се „прожектираха“ в главата ми. Човек няма представа доколко те са измислени или дали съвпадат напълно с образите, които срещаме. В началото не разбирах желанията и идеалите им, сякаш съм чужд на тяхното измерение; все нещо дестабилизираше възприятията и скриваше идеите. Но явно това е тайната на Нинко – да се срещнем с алтернативните си проекции и да усетим истинския пулс на времето. И тогава нещо избуява, разстила се бавно, навързва всичко в една филмова последователност. Не знам дали това е търсен замисъл или „просто океанът се е развълнувал“.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
June 10, 2017
"Внимание към детайла"
December 3, 2020
Лични фаворити сред разказите:
- Винаги сега
- За ползите от безсънието при децата
- Там има чудовища
- Стъклото
- Кръв
- Телефонът на абоната е изключен или е извън обвхат
- Госпожата със златния косъм
- Обичаш ли водка?
- Продължавам да режа праскови
- Само лед
- Жажда
- Любов
- Винаги сега
- За ползите от безсънието при децата
- Там има чудовища
- Стъклото
- Кръв
- Телефонът на абоната е изключен или е извън обвхат
- Госпожата със златния косъм
- Обичаш ли водка?
- Продължавам да режа праскови
- Само лед
- Жажда
- Любов
Displaying 1 - 4 of 4 reviews