What do you think?
Rate this book
Розариум
След жестока катастрофа младо момиче изпада в будна кома. Родителите ѝ са изправени пред дилемата на какво да се уповават – на Бог или на медицината? Освен за живота на дъщеря си, те трябва да се борят и за запазване на собствената си същност.
Един мъж е поставен на кръстопът – трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?
Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов – така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum - философската база на алхимията.
Един мъж е поставен на кръстопът – трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?
Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов – така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum - философската база на алхимията.
320 pages, Paperback
Published May 1, 2017
5 people are currently reading
136 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
February 16, 2024
След дебютните разкази на Георги Томов, дойде ред и на неговия първи роман - "Розариум".
Грамотно написан, добре изградени история и развръзка, с една идея малко по-нереалистични и плоски герои. Това и част от религиозните залитания в текста ми дойдоха в повече и намалих оценката си. И на мен, както и на много други читатели, ми е писнало от образите на ДС гнидите, които и до днес управляват България. Няма нужда да ги величаят и писателите ни, един Христо Калчев стига...
Но определено си струва да прочете - историята на Розариума вълнува умовете на хората от векове и доказва, че не сме се променили твърде много като вид през тези последни години, в които властва безумния нов ритъм на живот.
Клишето"богатите също плачат" е вярно, но за съжаление доста експлоатирано и е малко трудно да му предадеш нов нюанс. Томов е опитал, а читателите сами ще преценят доколко успешно се е справил!
Грамотно написан, добре изградени история и развръзка, с една идея малко по-нереалистични и плоски герои. Това и част от религиозните залитания в текста ми дойдоха в повече и намалих оценката си. И на мен, както и на много други читатели, ми е писнало от образите на ДС гнидите, които и до днес управляват България. Няма нужда да ги величаят и писателите ни, един Христо Калчев стига...
Но определено си струва да прочете - историята на Розариума вълнува умовете на хората от векове и доказва, че не сме се променили твърде много като вид през тези последни години, в които властва безумния нов ритъм на живот.
Клишето"богатите също плачат" е вярно, но за съжаление доста експлоатирано и е малко трудно да му предадеш нов нюанс. Томов е опитал, а читателите сами ще преценят доколко успешно се е справил!
February 18, 2019
За мен " Розариум" се оказа не просто поредната хубава книга, на която съм попаднала, а творба, която знам, че ще продължи да ме човърка отвътре и след затварянето на последната страница . Това е една житейска история за трансформацията, пречупена през призмата на философията и мистиката.
Това, което първоначално ме привлече беше името. Наби ми се на очи и без да знам какво да очаквам си казах, че тази книга е за мен. И не сгреших.
Впечатлена съм от увлекателния начин, по който Георги Томов пише, от неговия стил, от дълбочината на мислите, които е вплел в
" Розариум". Авторът прави много интересни препратки, точно на място, включително и към роман, който съм си набелязала да прочета- Виктор Франкъл " Човекът в търсене на смисъл".
Тази книга за мен беше истинска душевна наслада, която се палеше допълнително от философско-алхимичните препратки към The Rosarium Philosophorum.
" Розариум" е една прекрасно реализирана идея, която остава да работи в теб и да се развива. И определено е една от книгите, които ще отварям и в бъдеще.
Това, което първоначално ме привлече беше името. Наби ми се на очи и без да знам какво да очаквам си казах, че тази книга е за мен. И не сгреших.
Впечатлена съм от увлекателния начин, по който Георги Томов пише, от неговия стил, от дълбочината на мислите, които е вплел в
" Розариум". Авторът прави много интересни препратки, точно на място, включително и към роман, който съм си набелязала да прочета- Виктор Франкъл " Човекът в търсене на смисъл".
Тази книга за мен беше истинска душевна наслада, която се палеше допълнително от философско-алхимичните препратки към The Rosarium Philosophorum.
" Розариум" е една прекрасно реализирана идея, която остава да работи в теб и да се развива. И определено е една от книгите, които ще отварям и в бъдеще.
October 14, 2017
„Розариум“ е роман, с който би могъл да се гордее всеки уважаващ се писател, независимо от националността му. Въпреки типично българското в сюжета, книгата е наднационална и общочовешка. Това е видимо и в структурата, и в психологическия вътък, и в образите. Това е роман едновременно за човечеството и човека. За Адам и свободния избор, за порастването и метаморфозата на един мъж. The Rosarium Рhilosophorum е философската база на алхимията, а основната идея на алхимичните процеси е именно трансформацията.
Томов е успял да надскочи без дидактичност въпроса за доброто и злото в библейския им смисъл. Етическите категории са първите, които търпят метаморфоза. Заменят ги идеите за справедливост и възмездие, при това точно в този нюанс, без чернобялата категоричност на престъплението и наказанието.
Непрекъснатото поставяне на ценности, постъпки, думи и хора върху везните на невидимия наблюдател е също толкова алхимично действие и точната мяра е по силите само на всеки отделен читател.
Томов е успял да отвори идеите и образите в книгата точно толкова, че всеки да може да влезе в тях и да ги оформи по свой размер. Без рецепти, без подарени решения, без оценки – голо метафизично и алхимично наблюдение на процеси, които всъщност виждаме всеки ден, но не в тази есенциалност.
Не знам дали е премерено (Томов е известен с това, че не оставя нищо на случайността), но дори да е случайно, има нещо много ефектно в галерията от образи. Видимо главните герои в книгата са поравно жени и мъже. Дори божествените начала са уравновесени – аналогът на библейския гневен бог Стария и аналогът на змията, даваща избора – Кристина - са в сюжетно равновесие. Анимата и Анимусът, единството на човешкото начало в мъжко и женско проявление, раняването на женското начало още в сюжетната завръзка – всичко това е така фино вплетено в интригуваща фабула, че дори осмислянето на тези архетипни аналогии звучи някак изкуствено, сякаш са изтръгнати от естествената си среда. Едновременно с това Томов е открил нова страна на разказваческите си умения – пресътворил е философските и психологически студии в обикновен разговорен наратив. Направил ги е не просто леки за възприемане, но и е вплел корените им в ежедневните ни понятия. Така видимата философска тъкан на романа не натежава, дори напротив.
Наистина е майсторство да се съчетае болезненото и прозаично ежедневие с езотерични и метафизични понятия, без да се стигне до декларативност и изкуственост. Томов е успял. В тази книга той не е първооткривател, не е и собственик. Той вече е създател на реалността. Пресътворяването й – писателско или алхимическо – е форма на създаване, заигравка с божественото. Точно този път – от стихията на неопитността през овладяването на хаоса до създаването на осмислен ред – минават едновременно и героят Бранимир в романа „Розариум“, и писателят Георги Томов в книгите си досега.
Запазена марка за истинските писатели, които излизат извън личното си време и пространство.
Томов е успял да надскочи без дидактичност въпроса за доброто и злото в библейския им смисъл. Етическите категории са първите, които търпят метаморфоза. Заменят ги идеите за справедливост и възмездие, при това точно в този нюанс, без чернобялата категоричност на престъплението и наказанието.
Непрекъснатото поставяне на ценности, постъпки, думи и хора върху везните на невидимия наблюдател е също толкова алхимично действие и точната мяра е по силите само на всеки отделен читател.
Томов е успял да отвори идеите и образите в книгата точно толкова, че всеки да може да влезе в тях и да ги оформи по свой размер. Без рецепти, без подарени решения, без оценки – голо метафизично и алхимично наблюдение на процеси, които всъщност виждаме всеки ден, но не в тази есенциалност.
Не знам дали е премерено (Томов е известен с това, че не оставя нищо на случайността), но дори да е случайно, има нещо много ефектно в галерията от образи. Видимо главните герои в книгата са поравно жени и мъже. Дори божествените начала са уравновесени – аналогът на библейския гневен бог Стария и аналогът на змията, даваща избора – Кристина - са в сюжетно равновесие. Анимата и Анимусът, единството на човешкото начало в мъжко и женско проявление, раняването на женското начало още в сюжетната завръзка – всичко това е така фино вплетено в интригуваща фабула, че дори осмислянето на тези архетипни аналогии звучи някак изкуствено, сякаш са изтръгнати от естествената си среда. Едновременно с това Томов е открил нова страна на разказваческите си умения – пресътворил е философските и психологически студии в обикновен разговорен наратив. Направил ги е не просто леки за възприемане, но и е вплел корените им в ежедневните ни понятия. Така видимата философска тъкан на романа не натежава, дори напротив.
Наистина е майсторство да се съчетае болезненото и прозаично ежедневие с езотерични и метафизични понятия, без да се стигне до декларативност и изкуственост. Томов е успял. В тази книга той не е първооткривател, не е и собственик. Той вече е създател на реалността. Пресътворяването й – писателско или алхимическо – е форма на създаване, заигравка с божественото. Точно този път – от стихията на неопитността през овладяването на хаоса до създаването на осмислен ред – минават едновременно и героят Бранимир в романа „Розариум“, и писателят Георги Томов в книгите си досега.
Запазена марка за истинските писатели, които излизат извън личното си време и пространство.
June 1, 2017
Не мога да отрека - Г. Томов най-сетне е написал литературно издържан роман.
Явно редакторката си е свръшила работата, голяма част от недостатъците в "Докато дишам" тук ги няма. Но от друга страна, изчистването на всички подобни проблеми е показала творческото безсилие на г-н Томов. Вижда се, очеизвадно, че той няма нито оригинални идеи, нито някакви сериозни умения, които да привлекат читателя. Дори наивините разкази в първата му книга бяха доста по интересни.
Да, във вашата фамилия има литературен гений, но това не е г-н Томов.
За сюжета: Една от големите лъжи, които разправяли мъжете е: "С Георги Илиев бяхме особено близки". Цялата книга е една хвалба - аз познавам силните на деня и знам как стават нещата. Нямаше нито един герой, който да не е от лъв нагоре, няколкото обикновени хорица са споменати ей така в миманса, без да са доразвити историите им.
От друга страна - при първи сблъсък със селския бабаит нещата отиват в канала...
Всъщност плоските образи са най-малкия проблем. Не са проблем и крадените откъде ли не случки и изрази, които съставляват 1/3 от книгата (добре поне, че автора не се опитва да ги представя като свои). Най-сериозният проблем в тази книга е липсата на каквото и да е развитие на героите. Хайде, чак на катарзиси не сме се надявали, но поне някой от героите да претърпи някакво развитие. А такова няма при все тежките драми, които ги съпътстват.
Единственото, което реално се случва е, че главния герой разбира където точно не му е мястото. Какво ще прави занапред, дали ще е по-различно от това, което е правил досега, след като не е претърпял вътрешно развитие и прочие си е оставено на въображението на читателя.
За фактологичните грешки няма да споменавам. Като се започне от "гладната" 93-та и се стигне до това, че мешерето не съди българи...
Признавам - включването на Розариума и тълкуванията му ми бяха много интересни, само заради тях си струва да се прочете книгата.
Явно редакторката си е свръшила работата, голяма част от недостатъците в "Докато дишам" тук ги няма. Но от друга страна, изчистването на всички подобни проблеми е показала творческото безсилие на г-н Томов. Вижда се, очеизвадно, че той няма нито оригинални идеи, нито някакви сериозни умения, които да привлекат читателя. Дори наивините разкази в първата му книга бяха доста по интересни.
Да, във вашата фамилия има литературен гений, но това не е г-н Томов.
За сюжета: Една от големите лъжи, които разправяли мъжете е: "С Георги Илиев бяхме особено близки". Цялата книга е една хвалба - аз познавам силните на деня и знам как стават нещата. Нямаше нито един герой, който да не е от лъв нагоре, няколкото обикновени хорица са споменати ей така в миманса, без да са доразвити историите им.
От друга страна - при първи сблъсък със селския бабаит нещата отиват в канала...
Всъщност плоските образи са най-малкия проблем. Не са проблем и крадените откъде ли не случки и изрази, които съставляват 1/3 от книгата (добре поне, че автора не се опитва да ги представя като свои). Най-сериозният проблем в тази книга е липсата на каквото и да е развитие на героите. Хайде, чак на катарзиси не сме се надявали, но поне някой от героите да претърпи някакво развитие. А такова няма при все тежките драми, които ги съпътстват.
Единственото, което реално се случва е, че главния герой разбира където точно не му е мястото. Какво ще прави занапред, дали ще е по-различно от това, което е правил досега, след като не е претърпял вътрешно развитие и прочие си е оставено на въображението на читателя.
За фактологичните грешки няма да споменавам. Като се започне от "гладната" 93-та и се стигне до това, че мешерето не съди българи...
Признавам - включването на Розариума и тълкуванията му ми бяха много интересни, само заради тях си струва да се прочете книгата.
May 22, 2018
Много ми хареса. Неочаквано за мен. Умна книга, и определено няколко класи над повечето книги от български автори, които изчетох през последните години.
May 28, 2017
Усещането е за много повече от роман.
Фабулата просто те хваща и те вкарва в действието – и вече не си просто читател, а един от героите. Дори не осъзнаваш кога и как си направил избор. Просто в един миг се улавяш как си от вътрешната страна на сюжета, гледаш с широко отворени очи и чувстваш - и вече всичко минава през слънчевия ти сплит. И още нещо - не ми се беше случвало да изпитам нужда да си подчертавам докато чета роман. Както казах, „Розариум“ е нещо много повече – неусетно и ненатрапчиво съчетава неща, които си знаел, но не си им намирал мястото, с неща, които не си знаел, но си имал нужда да научиш. И картинката с��ава все по-ясна.
May 30, 2017
Not my cup of tea, sorry.
May 31, 2017
Розариум" е книга, която се запомня. Изключително интересна и многопластова, контрастна, с ярко изградени персонажи, донякъде философска, книга която се чете на един дъх и подтиква към размисъл. Още с първите редове читателят се потапя в света на семейство Боневи и заживява с техните тегоби. Съдбата им е белязана от драматично събитие – дъщеря им след катастрофа изпада в будна кома. Това коренно променя техния живот, както и този на близките им приятели като постепенно изкарва наяве неподозирани у тях чувства, мисли и решения. Породените въпроси, на които те трябва да си отговорят, са относно границите на личната свобода, всеки ли има право да е морален съдник и стожер, както и има ли право всеки лично да въздава правосъдие. Създават се вътрешни конфликти, а за изясняване на генезиса им авторът ни насочва чрез повествованието към личната история на персонажите. Томов е прекрасен разказвач. Той изгражда живи, плътни индивидуалности, чиято съдба мимоходом се преплита с умело поднесената история за годините преди и след демокрацията, и прохождането на капитала. Задълбочеността на повествованието се дължи на тази всеобхватност на разказа, който не се простира само до личните съдби. Според мен това е роман с философски поглед от страна на автора към близката ни история, нашето време, нас самите, любовта, важните решения, които се взимат, смисъла на нашето съществуване. Интересен е и подходът при изграждане на конструкцията на повествованието – всяка една глава започва с коментираните от Юнг гравюри от алхимическия трактат "The Rosarium Philosophorum" и негов цитат, контекстно свързани с преживяванията на героите. Като цяло книгата не е посветена единствено на идеята за любовта. За мен тя е дълбоко философско търсене на автора за съзряването по пътя в търсене на смисъл. Книгата може да се чете и като криминален роман със завъртяна фабула – от тези с неочакван край.
June 1, 2017
"Розариум" е романът, който чаках с нетърпение да излезе. Познавам автора, с когото сме приятели отдавна и съм чела всичко, което е написал, още от времето, когато беше просто Жоро - забавен и сладкодумен, с невероятно чувство за хумор, отличен разказвач, който със завидно майстрорство написа оригинални случки и истории, издадени по-късно в първия му сборник с разкази "Не беше тук и си отиде". Ако тогава някой е решил, че е случайно, че той не е писател, че творчеството му е едноактно, за мен беше ясно, че това е само началото, че най-хубавото предстои!
Аз няма да правя литературен анализ на новия роман на Георги Томов, нито ще преразказвам сюжета, това сториха други преди мен, а ще кажа, че този роман е различен. "Розариум" не е обикновена книга, която четеш, преди да заспиш, нито е подходяща за лятната ваканция на море. Ако очаквате вълнуваща любовна история с много драматизъм и емоции, история, с която ще се развличате, събития, за които веднага ще забравите, ако си мислите, че можете да я четете между другото, по-добре не я четете, не е вашата книга! Тази книга възбуни духовете и ще продължава, тя е нещо, което не се чете всеки ден, нито се пише всеки ден. Тази книга е оригинална съвкупност от флософски и психологически разсъждения в търсене смисъла на живота, ролята на съдбата в него, проклятието на възмездието и цената на саможертвата, значението и силата на любовта. Древните гравюри от "The Rosarium Pfilosopforum" и цитатите от Юнг, насочват и подготвят читателя за събитията и преживяванията на героите. Този необичаен похват, умело използван от автора, я прави високо интелектуален труд, който ще бъде разбран и оценен от малцина, но е истинско удоволствие за другите.
"Розариум" е шедьовър, шлифован диамант между всички книги, написани от Георги Томов. "По-добрата", както той сам я определи.
Аз няма да правя литературен анализ на новия роман на Георги Томов, нито ще преразказвам сюжета, това сториха други преди мен, а ще кажа, че този роман е различен. "Розариум" не е обикновена книга, която четеш, преди да заспиш, нито е подходяща за лятната ваканция на море. Ако очаквате вълнуваща любовна история с много драматизъм и емоции, история, с която ще се развличате, събития, за които веднага ще забравите, ако си мислите, че можете да я четете между другото, по-добре не я четете, не е вашата книга! Тази книга възбуни духовете и ще продължава, тя е нещо, което не се чете всеки ден, нито се пише всеки ден. Тази книга е оригинална съвкупност от флософски и психологически разсъждения в търсене смисъла на живота, ролята на съдбата в него, проклятието на възмездието и цената на саможертвата, значението и силата на любовта. Древните гравюри от "The Rosarium Pfilosopforum" и цитатите от Юнг, насочват и подготвят читателя за събитията и преживяванията на героите. Този необичаен похват, умело използван от автора, я прави високо интелектуален труд, който ще бъде разбран и оценен от малцина, но е истинско удоволствие за другите.
"Розариум" е шедьовър, шлифован диамант между всички книги, написани от Георги Томов. "По-добрата", както той сам я определи.
Read
December 2, 2019Вече бях чувал откъслечни щрихи за романа и ми се струваше като нещо, през което ще ми е сравнително интересно да премина. Макар и не лошото начало, много скоро след това установих, че случаят няма да е такъв. Донякъде ми допадна, че са включени философски и религиозни съждения, било то намясто, или не съвсем. Когато обаче започнаха документални справки за историята на ВИС 2, почти биографични разкази мотамо за генерали от прехода и местни бандюги - наистина не разбирам какво в творчески аспект, или какво в аспект на историята може да донесе подобна справка. Просто в роман очаквам историята на героите, а не на Прехода, камо ли на ВИС 2. И ако се придържахме към това, щях да я прочета (в случая изслушам) и да Ви дам по-цялостна картинка, защото е напълно възможно и да не съм прав. Така в случая ще Ви посъветвам да прочетете ревютата на останалите читатели тук, защото на първата голяма глътка - не е моята бира.
May 31, 2017
Чете се с лекота, независимо от драматизма на написаното. Не знам каква е била идеята, но за мен е многосюжетен роман, със смяна на разказвача, на места е като крими, темата за любовта минава през цялата книга, а накрая завършва с философия. Много ми хареса и като замисъл и като начин на писане. Съвременна динамична книга с много емоции и изненади.
August 26, 2024
Романът има доста потенциал, но според мен не е случил на редактор. Сюжетът и диалозите ми се сториха доста хаотични и на моменти объркващи. Героите не ми станаха симпатични, въпреки личната си трагедия.
Това, което най- много ми хареса в книгата е основната идея на романа, а именно - Розариумът и психологическите теми, зачекнати в романа.
Това, което най- много ми хареса в книгата е основната идея на романа, а именно - Розариумът и психологическите теми, зачекнати в романа.
dnf
March 3, 2020След като изслушах половината, не мога повече. Нито героите, нито случващото им се ме докосват по някакъв начин. Мисля, че и четящият има пръст в това, не ми допадна изобщо как чете.
June 28, 2018
Книгата е увлекателна и бързо те въвлича в историята. Чете се изключително бързо. Хареса ми как философията е внедрена в историята и те кара да се замислиш. За мен обаче, книгата остана някак незавършена, прочетох финала няколко пъти и не съм сигурна, че съм разбрала правилно окончателното решение на героя. Като цяло най-вероятно е планувана за продължение, защото историята не завършва, а не съм сигурна и че главният персонаж приключи със своята метаморфоза. Останаха доста неразказани истории в нея и метаморфози, които могат да се случат. Книгата заслужава внимание и всеки може да намери нещо за себе си в нея. Решения, които е отлагал или се е колебал, път по който да поеме... Не бях чела досега автора, но ми хареса замисъла на книгата, нейното тематично разделение на глави спрямо алхимичния трактат за Rosarium philosophorum. Препоръчвам я!
November 14, 2017
Точната книга, в точния момент - за мен.
Страхотен разказвач е Георги Томов.
Човек, който с такава проницателност вниква в различните мъжки и женски мисли, душевни терзания и борба за надмощие.
Дълг, отговорност, любов, признателност...колко лесно човек подминава тези уж простички думи, а толкова важни и значими в нашето забързано ежедневие.
Една съвсем реалистична картина на българската действителност. Човешки съдби, поставени на вечния кръстопът за мъст, прошка, или бягство.
Страхотен разказвач е Георги Томов.
Човек, който с такава проницателност вниква в различните мъжки и женски мисли, душевни терзания и борба за надмощие.
Дълг, отговорност, любов, признателност...колко лесно човек подминава тези уж простички думи, а толкова важни и значими в нашето забързано ежедневие.
Една съвсем реалистична картина на българската действителност. Човешки съдби, поставени на вечния кръстопът за мъст, прошка, или бягство.
July 10, 2019
Взех си тази книга заради хубавите коментари и поради факта, че е на български автор. Може би тръгнах с високи очаквания, може би не е бил подходящият момент за мен, но не бих казала, че за мен беше уау. Героите ми бяха плоски, сюжетът предвидим. Как пък всички герои богати, карат джипове, но четат Юнг и се интересуват от Маслоу пирамидата и Розариума...толкова нагласено, че чак нагарча. Малко ми напомни за Теодора ��имова и Майките, където класната им като с вълшебна пръчка поправя всичко и всички бедни студенти вече управляват холдинзи. И пак ДС, и пак ТВУ, добре, че нямаше някой, преживял Белене. Освен това имах чувството, че откъсите с психологическите напътствия са малко съшити с бели конци и сякаш книгата е писана от 2ма човека - единият разказва историята, другият тълкува Юнг и Розариума и накрая са се събрали в една книга. И честно казано, тези философски пасажи на момента бяха отегчителни, когато чакаш да видиш какво ще е развитието на историята. А такова не че има. И даже понякога четях по диагонал. Признавам, някой ден мога да се върна да я препрочета тази книга.
И друго щях да забравя -имената на героите, все едно читателите са тъпи и трябва да им се каже - той се казва Бранимир защото брани мира, тя е Ивета от плачещата върба Ива, Рая, защото представлява рая, Стоил, защото е като стожер, Кристина -от Христос, Стария е нали от Дядо Господ, не знам дали пропускам някого.
А накрая тази среща с отец Михаил ми беше вече като фантастика, кара и открива отеца...не знам, ако историята не беше така наивна, не с толкова термини, можеше да е моята история. Давам 3 звезди само защото е на български автор.
И друго щях да забравя -имената на героите, все едно читателите са тъпи и трябва да им се каже - той се казва Бранимир защото брани мира, тя е Ивета от плачещата върба Ива, Рая, защото представлява рая, Стоил, защото е като стожер, Кристина -от Христос, Стария е нали от Дядо Господ, не знам дали пропускам някого.
А накрая тази среща с отец Михаил ми беше вече като фантастика, кара и открива отеца...не знам, ако историята не беше така наивна, не с толкова термини, можеше да е моята история. Давам 3 звезди само защото е на български автор.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 20, 2019
Книга, която те завладява и те провокира да мислиш. Какво бих направил аз в тази ситуация? Читателят се докосва до най-интимните и съкровени мисли и преживявания на героите. Не исках да надничам толкова дълбоко в личния им свят, но в същото време не можех да спра. Невероятен Герги Томов!
June 24, 2017
Кой съм аз и защо съм тук? Не спираме да търсим отговор на тези въпроси, мда... Препоръчвам!
August 28, 2022
Розариум -Георги Томов
"Наречена още в древността "царицата на цветята", розата е представлявала идеята за кръга, вечния цикъл на живот, раждането и прераждането. Римляните хвърляли розови листа пред своите военачалници и легиони след поредния военен триумф, а цезарите били окичвани с венци от рози. В Средновековието розата олицетворява света Дева Мария, небесната сила и изцелението, което милостивата Божия майка давала на всеки вярващ. В католицизма червената роза напомня за пролятата Христова кръв. В алхимията розата е символ на мъдростта и знанията, мистичността и просветлението-последното стъпало на духовното израстване, а Розариумът-на възраждането на духовното след смъртта на тленното, на Рая и на свещения брак."
"Наречена още в древността "царицата на цветята", розата е представлявала идеята за кръга, вечния цикъл на живот, раждането и прераждането. Римляните хвърляли розови листа пред своите военачалници и легиони след поредния военен триумф, а цезарите били окичвани с венци от рози. В Средновековието розата олицетворява света Дева Мария, небесната сила и изцелението, което милостивата Божия майка давала на всеки вярващ. В католицизма червената роза напомня за пролятата Христова кръв. В алхимията розата е символ на мъдростта и знанията, мистичността и просветлението-последното стъпало на духовното израстване, а Розариумът-на възраждането на духовното след смъртта на тленното, на Рая и на свещения брак."
October 4, 2017
Бях чела "Не беше тук и си отиде" и "Докато дишам" без да подозирам, че познавам автора. Чак при "Розариум" разбрах, че става дума за мой преподавател, когото всички много харесвахме. Г-н Томов пише страхотно. Купих си и "Всичките дни", останали са ми няколко разказа и не искам да я дочитам. За "Розариум" - поразена съм от изграждането на героите! Плътни, пълноценни, разнолики, много истински човешки отношения. Впечатли ме образът на Стария (Айнщаин използва "Стария" като синоним на Бог) - нищо общо с плоските представи за "лошите".
August 4, 2017
Очакванията ми към този роман бяха прекалено високи и вероятно затова останаха неоправдани. Очевидно в момента Юнг е на мода в българската проза, но литературата покрай неговите теории нещо ми убягва в тази творба. Търсенето на смисъла не е увенчано с успех в моята интерпретация. А образите ми оставят привкус на мутро-барок. Определено не е моята чаша чай, или пък не е лъжица за моята уста (на "тромавия" български език, който не е особено на почит тук)...
October 7, 2017
Read this book! I personally did it twice - just how it was recommended to me - thank you, my dear! I have nоt read Bulgarian books for years. The story is too close to reality, unfortunately. Thanks for this wonderful place, though I still find it too difficult to managed...
July 26, 2017
Не е моята бира. Уж анотацията ме грабна, но май беше само тя... Мъчих се, мъчих се и накрая - нищо. Разочарована :(
August 9, 2017
Хареса ми много, но не съм сигурна дали разбрах правилно края... Михаил ми е фаворит от мъжките образи, дори си мисля, че го познавам :)
Displaying 1 - 24 of 24 reviews