В "Зелени мелници" Васил Земляк отново ни среща с героите от "Лебедово ято" - вавилонския философ Фабиян, козела му Фабиян, хитрия и неуморим Явтушок, Малва Кожушна и Лукиян Соколюк, но към тях се прибавят и най-колоритните фигури на село Зелени мелници и неколцина окупатори, които са победени не само с оръжие, но и с морално превъходство и душевна издръжливост на онези, които защитават родната си земя. Земляк умее да извлече поезия дори от най-обикновения жизнен факт и да направ своето повествование обаятелно и внушително.
Чудесна книга от един автор, който заслужава внимание. Сюжета прилича малко на "Параграф 22" на Хелър - започва с весели случки, забавни ежедневни ситуация, много хумор и колортини личности. Постепенно обаче историята се смрачава и затъва в ужасите на войната, насилие, убийства, предателства. Загиват чаровни образи, които са ни радвали в историите на Земляк и в крайна сметка Вавилон вече не е онова красиво място, което ни е карало да се смеем от сърце. Земляк отново ни разказва за нещо, които надали ще видим в романи от този период - свободните отношение между мъжа и жената на село, насилието над местното население от германския окупатор, убийства на деца и евреи, предателствата на местни жители. Вавилон определено ще ми липсва.