What do you think?
Rate this book
Юлски разкази
Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето.
"Юлски разкази" е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, тези разкази са пътеки, които учат сърцето да се бори, а ума - да побеждава.
"Юлски разкази" е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, тези разкази са пътеки, които учат сърцето да се бори, а ума - да побеждава.
296 pages, Paperback
First published May 22, 2017
25 people are currently reading
203 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
January 12, 2021
3.5
Гласът на Здравка Евтимова се отличава. Историите ѝ са крайно тукашни по дух и същевременно изобщо необвързани с някакви конкретики от реалността, заради които да не могат да надскочат времето и простраството на създаването си. Мисля, че имаме разказвач, който може да изведе и всъщност извежда българската проза доста напред, без да влиза в модни литературни тендинции и слава Богу, че излиза от сянка.
Целият отзив - тук .
Гласът на Здравка Евтимова се отличава. Историите ѝ са крайно тукашни по дух и същевременно изобщо необвързани с някакви конкретики от реалността, заради които да не могат да надскочат времето и простраството на създаването си. Мисля, че имаме разказвач, който може да изведе и всъщност извежда българската проза доста напред, без да влиза в модни литературни тендинции и слава Богу, че излиза от сянка.
Целият отзив - тук .
October 31, 2017
Късите къси разкази не са ми любимите, особено когато са много в един сборник. Не съм човек, който може нарочно да чете бавно, затова оценките ми за тези сборници обикновено са по-ниски, но в сборника на Здравка Евтимова няма нещо, което значително да намали общото ми впечатление. Но все пак, може би ако не бях прочел този сборник на един дъх оценката ми щеше да е различна.
Здравка Евтимова пише за любовта. Разказите ѝ са предимно на романтична основа и показват любовта в битови условия чрез три главни фигури: любов като смяна на състояния (като това в разказа "Глад", но повече за него по-късно), любов като разстояние и пътуване както и любовта като прехода на сезоните (първият разказ "Юли не идва" включва и двете). В това няма нищо лошо, но ако тези фигури се повтаряха, а те се повтарят, то щяха да се изтъркат след 10 разказа, камо ли 35. Към края на сборника се вкарват нови фигури, но те просто заместват старите, примерно от глад любовта става студ в едноименния разказ. Еднотипността на този сборник е главната ми критика, но дори тя бива разтресена от време на време с разкази, които се откъсват от романтичната тематика.
Най-голямо впечатление ми направи разказът "Глад". Фактът, че беше в началото помогна, но историята също ми хареса и ми се искаше да беше по-дълга, но това не можеше да се случи в такъв сборник. Представянето на любовта като глад, който се поражда и не може да се утоли беше добра, особено в битовата обстановка между богат мъж и бедна жена, а прозата, която Здравка Евтимова поддържа на ниво през целия сборник, само подпомага ефекта. Следващият разказ "Чавдар" отново повдига тази обща тематика, което ми показа как тези фигури се повтарят, но го смесва с фигурата, в която любовта е разстояние и пътуване, затова му простих. "Човекът е парчета стъкло" също щеше да е един от добрите разкази от тази свързана с храната тематика, но посланието му ми се стори прекалено очевидно и несръчно изразено, особено спрямо тънкия език използван в предшествалите разкази, но въпреки това посланието си оставаше мъдро по свой собствен начин, нещо, което се вижда във всички разкази, в които Марица участва като герой.
Други разкази, които ми харесаха, бяха "Песен за стъпките следобед", разказ, в който се показва как чрез пътуване се заражда любовта и разказ, в който за първи път се показва цветовата тематика, която изпълва доста от разказите в книгата, както и "Шоколад" заедно с "Всички пътища водят към Ъгъла на храбростта", разкази, в които се показва не романтичната, а семейната любов.
Като цяло Здравка Евтимова очевидно може да пише. Все пак мисля, че тези разкази биха се харесали повече на жени и на хора, които не биха прочели целия сборник на един дъх. Графичното оформление не е за подминаване, хартията е качествена, оранжевото в корицата ми хареса и доста добре описваше тематиката на сборника, бивайки топъл, но в същия момент блед цвят (тук сигурно просто съчинявам причини, с които да защитя позицията на оранжевото като любим мой цвят). Оставям ви с цитат от разказа "Чавдар", който ми се заби в главата:
"(…) любовта не ти пълни стомаха, а хвърля язва в кръвта ти. Любовта не помага на хлебарницата, докарва ѝ фалит, любовта, освен да те разболее, за нищо друго не става."
Здравка Евтимова пише за любовта. Разказите ѝ са предимно на романтична основа и показват любовта в битови условия чрез три главни фигури: любов като смяна на състояния (като това в разказа "Глад", но повече за него по-късно), любов като разстояние и пътуване както и любовта като прехода на сезоните (първият разказ "Юли не идва" включва и двете). В това няма нищо лошо, но ако тези фигури се повтаряха, а те се повтарят, то щяха да се изтъркат след 10 разказа, камо ли 35. Към края на сборника се вкарват нови фигури, но те просто заместват старите, примерно от глад любовта става студ в едноименния разказ. Еднотипността на този сборник е главната ми критика, но дори тя бива разтресена от време на време с разкази, които се откъсват от романтичната тематика.
Най-голямо впечатление ми направи разказът "Глад". Фактът, че беше в началото помогна, но историята също ми хареса и ми се искаше да беше по-дълга, но това не можеше да се случи в такъв сборник. Представянето на любовта като глад, който се поражда и не може да се утоли беше добра, особено в битовата обстановка между богат мъж и бедна жена, а прозата, която Здравка Евтимова поддържа на ниво през целия сборник, само подпомага ефекта. Следващият разказ "Чавдар" отново повдига тази обща тематика, което ми показа как тези фигури се повтарят, но го смесва с фигурата, в която любовта е разстояние и пътуване, затова му простих. "Човекът е парчета стъкло" също щеше да е един от добрите разкази от тази свързана с храната тематика, но посланието му ми се стори прекалено очевидно и несръчно изразено, особено спрямо тънкия език използван в предшествалите разкази, но въпреки това посланието си оставаше мъдро по свой собствен начин, нещо, което се вижда във всички разкази, в които Марица участва като герой.
Други разкази, които ми харесаха, бяха "Песен за стъпките следобед", разказ, в който се показва как чрез пътуване се заражда любовта и разказ, в който за първи път се показва цветовата тематика, която изпълва доста от разказите в книгата, както и "Шоколад" заедно с "Всички пътища водят към Ъгъла на храбростта", разкази, в които се показва не романтичната, а семейната любов.
Като цяло Здравка Евтимова очевидно може да пише. Все пак мисля, че тези разкази биха се харесали повече на жени и на хора, които не биха прочели целия сборник на един дъх. Графичното оформление не е за подминаване, хартията е качествена, оранжевото в корицата ми хареса и доста добре описваше тематиката на сборника, бивайки топъл, но в същия момент блед цвят (тук сигурно просто съчинявам причини, с които да защитя позицията на оранжевото като любим мой цвят). Оставям ви с цитат от разказа "Чавдар", който ми се заби в главата:
"(…) любовта не ти пълни стомаха, а хвърля язва в кръвта ти. Любовта не помага на хлебарницата, докарва ѝ фалит, любовта, освен да те разболее, за нищо друго не става."
April 4, 2020
Стилът на писане на Здравка определно е уникален и именно заради това ми допада. Има много успешни попадения, които успяват да ме докоснат и да се напаснат с моите честоти и усещания. Някои от разказите обаче не ми харесаха, звучат доста изкуствени и нереални, но като цяло съм доволен от книгата и прочетеното.
August 20, 2023
2 звезди, и то едва-едва.
February 1, 2021
Безпощадни, разголени и тъжни са разказите на Здравка Евтимова. Както и в романите - не винаги напълно разбирам посланието, но ми харесва как пише и затова се връщам към нея.
March 11, 2020
Така прави майсторът - вдига прости съставки от пясъка и сътворява магия. Просто думи, какво толкова. Магия.
Чувала бях за Здравка Евтимова, но ми се прииска да я чета след словото й за годишнината от смъртта на Левски. Колко космополитна жена, помислих, на вид скромна, чепата, но думите, думите. После прочетох биографията й и се оказа, че е обиколила света в творчески резиденции. Сега разбирам защо. Оказа се и че съм чела един от юлските разкази, някъде, кой знае къде, но ми се е запечатал дълбоко - Бон, Берлин, зелена рокля и най-леките обувки на света. Нямам търпение за още.
Чувала бях за Здравка Евтимова, но ми се прииска да я чета след словото й за годишнината от смъртта на Левски. Колко космополитна жена, помислих, на вид скромна, чепата, но думите, думите. После прочетох биографията й и се оказа, че е обиколила света в творчески резиденции. Сега разбирам защо. Оказа се и че съм чела един от юлските разкази, някъде, кой знае къде, но ми се е запечатал дълбоко - Бон, Берлин, зелена рокля и най-леките обувки на света. Нямам търпение за още.
January 31, 2019
Разкази, които те хващат за гърлото. Живи образи, пълни с магия.
December 29, 2019
митични хора - огрубени остри асиметрични чудовищно силни ярки стъписващи. някои от образите протичват през разказите под различно име, но със сходно присъствие, съдби и гласове. чуват се, усещат се не с думите, с духа на думите, с мощта на тези думи.
"една висока, тънка като прът жена, тъмна жена с лице от асфалт.
стоян свиреше като див на кларинета, като откачен дълбаеше тъпана - от глад сигурно, защото, ако човек не работи на гарата през зимата, е гладен чак до петите и бие тъпана дори ако никой хич не иска да го слуша.
аде яде яде, като че ли имаше намерение да изяде нощта заедно с шосето
гласът й, пълен с камъни, го удари по челото
фигурата й беше божествено стройна, лека. изглежда не притежаваше кости, а паяжини.
хранеше се красиво - ръцете й летяха като игла с каквато някоя кротка жена бродира привечер. след пръстите й въздухът се превръщаше в гоблен, пълен с пламъци
хвърчах като дъжд който не знае кога ще спре и къде ще закара влагата на капките си.
тогава видях високата тъмна жена, лицето й като камък по който стъпват сто човека на път за работа
гласът на баба Марица беше кошница червени ябълки, снегът на осемдесет зими не я беше превил, годините й бяха стъпки към някакво светло място
имам още две сестри, кротки като червеи, женени до ушите, с по две деца
дъхът му буксуваше като влак заседнал на стара безлюдна гара
жаркият въздух плискаше огън в очите ми.
небето беше потно и празно.
тате ме води до малката Струма, зад големия железен мост, където пъхтят влаковете, а под моста дебне най-дълбокият вир с водни змии, риби, които ядат малки деца, и китове, нагълтали няколко сандъци с жълтици. мълча, защото ако проговоря, тате ще ме остави и ще ходи да поправя инсталации, по които тече ракия и ток. вървим през едни треви, дълбоки до челото ми, има магарешки тръни и шипки, чува се как Струма преде ризи от водораслите по брега.
беше потънала в роклята си като удавник в блато
пръстите му, глутница кучета без стопани, хукнаха по кожата й
тези дни бе изтъняла още повече, като вълнена връв изгризана от молци, лицето й тънко - два лева, свити на четири
тя пееше, хвърлила търнокопа на земята, забравила очите си някъде. не знаеше песен ли беше, лай ли беше, лава ли беше."
слушам:
Chelsea Wolfe - Flatlands
"една висока, тънка като прът жена, тъмна жена с лице от асфалт.
стоян свиреше като див на кларинета, като откачен дълбаеше тъпана - от глад сигурно, защото, ако човек не работи на гарата през зимата, е гладен чак до петите и бие тъпана дори ако никой хич не иска да го слуша.
аде яде яде, като че ли имаше намерение да изяде нощта заедно с шосето
гласът й, пълен с камъни, го удари по челото
фигурата й беше божествено стройна, лека. изглежда не притежаваше кости, а паяжини.
хранеше се красиво - ръцете й летяха като игла с каквато някоя кротка жена бродира привечер. след пръстите й въздухът се превръщаше в гоблен, пълен с пламъци
хвърчах като дъжд който не знае кога ще спре и къде ще закара влагата на капките си.
тогава видях високата тъмна жена, лицето й като камък по който стъпват сто човека на път за работа
гласът на баба Марица беше кошница червени ябълки, снегът на осемдесет зими не я беше превил, годините й бяха стъпки към някакво светло място
имам още две сестри, кротки като червеи, женени до ушите, с по две деца
дъхът му буксуваше като влак заседнал на стара безлюдна гара
жаркият въздух плискаше огън в очите ми.
небето беше потно и празно.
тате ме води до малката Струма, зад големия железен мост, където пъхтят влаковете, а под моста дебне най-дълбокият вир с водни змии, риби, които ядат малки деца, и китове, нагълтали няколко сандъци с жълтици. мълча, защото ако проговоря, тате ще ме остави и ще ходи да поправя инсталации, по които тече ракия и ток. вървим през едни треви, дълбоки до челото ми, има магарешки тръни и шипки, чува се как Струма преде ризи от водораслите по брега.
беше потънала в роклята си като удавник в блато
пръстите му, глутница кучета без стопани, хукнаха по кожата й
тези дни бе изтъняла още повече, като вълнена връв изгризана от молци, лицето й тънко - два лева, свити на четири
тя пееше, хвърлила търнокопа на земята, забравила очите си някъде. не знаеше песен ли беше, лай ли беше, лава ли беше."
слушам:
Chelsea Wolfe - Flatlands
July 24, 2019
Чудесен сборник с разкази! Всеки един е изключително въздействащ!
January 21, 2025
дясната ми ръка е по-добра от другата. защото ти си ме хванал за нея. ти ме държиш здраво за нея и не ме пускаш. не си си тръгнал, а и не си тръгваш. с дясната ми ръка пътят към гарата трае не 7 минути, а цяла вечност, в която животът ми разцъфтява. палтата на хората са дебели, но за мен пролетта вече е настъпила. не ми е вече студено, а даже забравям какво е зима. улиците на този непознат град ми се струваха толкова обширни, а сградите бяха готови да ме смачкат. ала вече не. двамата крачим по булевард “Seestr.”, а аз се чувствам като дете, пред което светът се разкрива за пръв път. спомням си за малкия Митко, който върви редом баща си към детската през междублоковата градинка в кв. “Лагера”. тогава също не ми беше студено, защото татко ме държеше за дясната ми ръка.
препоръчвам ви “Ноември ще дойде утре”, “Ерозия”, “За думите и Мария”, “Теви”. те ме накараха да си спомня за юли, за майка и баща ми, за детето в мен, за любовта и за това какво значи да забравиш.
препоръчвам ви “Ноември ще дойде утре”, “Ерозия”, “За думите и Мария”, “Теви”. те ме накараха да си спомня за юли, за майка и баща ми, за детето в мен, за любовта и за това какво значи да забравиш.
August 9, 2022
Юлските разкази, абсолютно случайно, ме намериха в последните дни на юли. И въпреки неувереното начало - първият разказ ми се стори прекалено метафоричен и изказът му малко ме спъваше, си давам сметка колко силно са попили историите в съзнанието ми. Дни след прочитането се връщам към тях, премислям ги и ги съпреживявам. Здравка Евтимова има способността да изгражда ярки и живи картини и герои. Осъзнавам, че все още ме държат емоции, свързани с тях, въпреки че веднага започнах друга книга. Даже някои - например, чувството за несправедливост, са особено настойчиви.
Женските образи са силни и детерминирани, макар и понякога странни (за мен), но със сигурност достоверни.
Не знам защото беше последен ли, но финалният разказ е разтърсващ. Помня, че мисълта, която ми мина след прочитането ми, беше - да, така трябва да свърши тази книга.
Ще си дам почивка обаче преди да прочета още нещо нейно - Кръв от къртица или Четвъртък.
Comic relief - изразът “любовта се случи”.
Женските образи са силни и детерминирани, макар и понякога странни (за мен), но със сигурност достоверни.
Не знам защото беше последен ли, но финалният разказ е разтърсващ. Помня, че мисълта, която ми мина след прочитането ми, беше - да, така трябва да свърши тази книга.
Ще си дам почивка обаче преди да прочета още нещо нейно - Кръв от къртица или Четвъртък.
Comic relief - изразът “любовта се случи”.
March 29, 2020
Два-три разказа ми бяха много симпатични и като цяло намерих доста широк спектър от емоции. И при цялото разнообразие от случки, герои и чувства, все пак има един основен мотив - раздяла между хора или невъзможност да са заедно.
Много бърза и близка книга.
Много бърза и близка книга.
September 23, 2019
много вълшебна
September 13, 2023
Какъв стил, каква проза, какви истории! Разказани така поетично и романтично, че дори битовизмите звучат вълнуващо.
Слушах я на аудиокнига и ми се случи да връщам назад определени пасажи многократно, за да се насладя на чудната подредба на думите.
Слушах я на аудиокнига и ми се случи да връщам назад определени пасажи многократно, за да се насладя на чудната подредба на думите.
September 20, 2023
Имам много смесени чувства.
March 11, 2019
Сборникът „Юлски разкази” на Здравка Евтимова щрихова творческия триптих на белетристката в светлосенките на вълнуващ наратив за любов, изпитания и борби.
В плоскостта на сюжетната репрезентативност са изградени трийсет и пет истории за любовта, волята за живот, победата над страха, защитаване на честта, съхраняване на човешкото. Зноят в сърцата на героите от разказите задвижва буталата на повествованието, за да създаде феерия от еклектични образи, които няма да оставят нито един читател безразличен към преломите им – били те падения или възходи. Накрая юлското слънце дарява зарята си на четящия. Оставя емоциите да бликнат от извора на алтруизма и да потекат в меандри от меланхолия и радост, за да достигнат до устието на сърцето, където се вливат в океан от топли чувства. (...)
https://tetradkata.com/2019/03/11/tri...
В плоскостта на сюжетната репрезентативност са изградени трийсет и пет истории за любовта, волята за живот, победата над страха, защитаване на честта, съхраняване на човешкото. Зноят в сърцата на героите от разказите задвижва буталата на повествованието, за да създаде феерия от еклектични образи, които няма да оставят нито един читател безразличен към преломите им – били те падения или възходи. Накрая юлското слънце дарява зарята си на четящия. Оставя емоциите да бликнат от извора на алтруизма и да потекат в меандри от меланхолия и радост, за да достигнат до устието на сърцето, където се вливат в океан от топли чувства. (...)
https://tetradkata.com/2019/03/11/tri...
February 27, 2023
Има много хубави и запомнящи се разкази сред тях, но като цяло сборникът леко ме отегчи с повтарящите се фигури и често необузданата сантименталност.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews