Празни идеи на един празен човек

by Jerome K. Jerome, Джером К. Джером

„Празни идеи на един празен човек” е заключителната част от импровизираната трилогия с „празни мисли” на великия английски хуморист Джером К. Джером. И тук, както и в предишните две книги, той е все така забавен и духовит, смехът му – все така топъл и сърдечен, а темите му – все така актуални и непреходни.

„Континенталните правителства са обучили гражданите си до съвършенство. Подчинението е първият закон на Европа... Ако пътуваш на континента във втора класа с билет за първа класа, подлежиш на съд и затвор. Какво е наказанието, ако пътуваш в първа класа с билет за втора класа, не знам – вероятно смърт.” – Джером К. Джером

„Изключително много се възхищавам от Джером К. Джером и Марк Твен, които притежават един специфичен глас, едновременно хуманистичен и съчувствен към хората, но и винаги готов да изтъкне техните малки слабости. Мисля да сваля картите си и да призная, че точно това се опитвам да правя и аз.” – Тери Пратчет

192 pages, Paperback

Published January 1, 2017

About the author

Jerome Klapka Jerome was an English writer and humorist, best known for the comic travelogue Three Men in a Boat (1889). Other works include the essay collections Idle Thoughts of an Idle Fellow (1886) and Second Thoughts of an Idle Fellow; Three Men on the Bummel, a sequel to Three Men in a Boat; and several other novels. Jerome was born in Walsall, England, and, although he was able to attend grammar school, his family suffered from poverty at times, as did he as a young man trying to earn a living in various occupations. In his twenties, he was able to publish some work, and success followed. He married in 1888, and the honeymoon was spent on a boat on the River Thames; he published Three Men in a Boat soon afterwards. He continued to write fiction, non-fiction and plays over the next few decades, though never with the same level of success.

Reviews

[PostMortem · Rating 3 out of 5]

Окей, признавам, че вероятно последователното четене на трите книжки на Джеръм ми дойде малко в повече, понеже в есенцията си са еднакви и съвсем не е наложително да се четат една след друга.

Напротив, вероятно разделени във времето биха били по-лесно смилаеми, тъй като така идват малко като прекалено сладка торта, която почва да нагарча и ти пресъхва устата от нея. Обобщението ми е, че идеите и мислите не са лоши, но не са и нещо невероятно.