Висока облачност

by Оля Стоянова

В тези истории група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите. „Висока облачност” събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от „Женския пазар“ в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват.

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories, Contemporary

168 pages, Paperback

First published May 24, 2017

About the author

Оля Стоянова е родена на 17.09.1977 г. в София, завършва Журналистика, а след това и Културология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на четири книги - три стихосбирки "Фотографии" (200 г.) и "Проза" (2002 г.) и "Пътна карта" (2003 г.), както и на един роман - "Лични географии" (2005 г.). Печелила е куп награди за поезия, проза и журналистика. Текстовете ѝ са превеждани на английски, руски, италиански, чешки, словашки и полски.

Reviews

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

Това е най-хубавата книга, която съм чела тази година. Ще се опитам да напиша по-подробно защо, но засега само искам да кажа, че е човешка, смислена и нежна. От онзи книги, които нямат нужда от претенции и сложни думички, за да бъдат литература. При това не само висока, а хубава.

[И~N · Rating 3 out of 5]

Приятни разкази, някои от които пипват доста дълбоко. Други минават и заминават, без да остава нищо от тях.
Допаднаха ми някои композиционни елементи, както и смисловите и наративни ядки, около които историите се зараждаха. В това мисля, че си проличава таланта на Оля Стоянова.
Със сигурност ще следя творчеството ѝ.

[Temz · Rating 5 out of 5]

Наглед простичките истории се преръщат в малки съкровища. В провизиите, скрити в багажа и предназначени за подкрепа по време на дългия път. С тях самоубийственото катерене по човешките чукари в този сборник понякога завършва и с щастлив полет.
http://knijno.blogspot.bg/2017/10/blo...

[Невена Дишлиева-Кръстева · Rating 5 out of 5]

Разкази, в които героите са във/мечтаят за високото, често са на път (още по-често към високото), повечето от тях нямат имена - просто тя и той. Наранени души, без желание да участват активно в живота, лишени от кресливост, отвикнали да споделят на всеослушание травмите си. Мълчаливци, саможиви, странници, раними, разглобени, загубили хармонията. Внимателни наблюдатели отстрани. Важните неща Оля разказва през уж второстепенните, сякаш измества фокуса, при това особено елегантно, с финес на фразата. Подчертавах и преписвах с наслада. И си припомних планината, разказана толкова дъхаво, живо - от човек, който не може без нея.

[Kaloyana · Rating 3 out of 5]

Колебая се между 2 и 3 звездички, но давам 3, защото съм виждала много повече звездички на кошмарни български произведения от настоящето. А Оля Стоянова пише добре. Приличен стил има, но раказите с нищо не ме обогтаиха, не ме трогнаха, не предизивкаха емоция, не ме удивха, не си казах поне вднъж "егати". Усеща се лека претенция, но е поносимо. Щях да кажа пак, че аз просто не обичам разкази, но после се сещам за разкази от последните години, които истински обичам. Тези на Питър Мейлак примерно или Само живот на Мънро - удивителни! Тази не са такива. Някои са толко кратки, че направо са излишни и нищожни. Ами не знам, можеше и да мина без тази книга. Всъщност, всеки може.

[Daniel Dimitrov · Rating 4 out of 5]

Кратки и измамно семпли разкази със заминаващи, пътуващи, пристигащи, срещащи се, разделящи се и откриващи се хора. Напомниха ми донякъде и на моите пътувания.

Тънката нишка свързваща всички разкази се оказва човечността и желанието на героите да бъдат чути и разбрани въпреки културните и езиковите противоречия.

Имаще няколко разказа обаче, при които ми се искаше редактосраката тесла да е играла по-здраво - да доизчисти диалозите или да напасне по-добре пространството към действито.

[Pavlina Radoslavova · Rating 5 out of 5]

Най-хубавите разкази, които съм чела тази година.

[Диляна Георгиева · Rating 5 out of 5]

Удоволствието да четеш "Висока облачност" в планината се измерва по високата вертикала. Обичам стила на Оля - като късчета хартия, без начало и без край, които не ти казват всичко, но ти казват достатъчно. И като всяка красива снимка и нейните откраднати от нечии животи кадри носят и малко тъга... ей така, за да ги усетиш истински и близки.

[Антония Апостолова · Rating 5 out of 5]

Страшно се радвам, че макар и късно, попаднах на прекрасния сборник с разкази “Висока облачност” на Оля Стоянова. Фината драма в тези 21 текста е с ниски и приглушени тонове, но тъканта й е като на високите облаци - поради голямата им височина тяхното движение е бавно и незабележимо, но ако се вижда с просто око, предвещава влошаване на времето. Тази лека и уж проходима материя крие камерни човешки бури.

Оля Стоянова е майстор в създаването на наситена атмосфера и особено настроение с минимални средства, с минимум, но точни описания и краски, в междуредията на действията и диалозите. Езикът на авторката е толкова премерен, че сякаш е отсипан с капкомер на точни дози. Нищо в него не дразни храносмилането, нищо не натежава, нищо не е в повече или пък напротив - недостатъчно. Впрочем това са може би българските разкази, които най-много се доближават до световните образци в любимия ми жанр на “разказите, в които нищо не се случва”. Уж, разбира се.

Оля Стоянова е майстор и на онова, което бих нарекла отворена поанта. Тя идва обикновено в самия край на разказа и едновременно дава яснота и оставя многоточие. Смисълът, който героите търсят, са като двойката красиви, приказни коне, които мъжете в “Двойка” напразно издирват и които само определени хора в определен момент, с определена нагласа и душевност успяват да съзрат в далечната мъгла...
Прочетете цялото ревю за сборника тук: https://bit.ly/2lHSxub

[Georgi Dimitrov · Rating 2 out of 5]

Някои от първите разкази ми се сториха окей и дори ми харесаха, но с всяка следваща страница повечето разговори между хора изобщо не граничеха с реалността и всичко ставаше по-зле.

Искаше ми се да я харесам, заради прекрасната корица, но не беше моята книга.

[Gabriela Sahatchieva · Rating 4 out of 5]

"Значи ето къде отивали всички ненужни неща. Имало място, където светът изсипва всички излишни вещи. Всичко, от което вече не се нуждаем, и всичко, което искаме да забравим."

[Vladimir · Rating 3 out of 5]

любопитни разкази, различни като поглед и усещане към заобикалящия ни свят