Пригответе се за едно истинско литературно приключение. В този сборник ще прочетете трийсет и един необикновени разказа, всеки от които ще ви изненада или порази. Някъде ще ви се струва, че ей сега ще отгатнете какво ще се случи и ще сгрешите, а другаде финалът ще идва като шок.
Представени са британски, американски, френски, руски и др. писатели – класици, модернисти и Нобелови лауреати. Ще прочетете творби в различни жанрове: класически разкази, хорър, съспенс, фантастика, приключения, престъпления и загадки, но навсякъде накрая ще ви очаква неочакваното и стъписващият обрат.
Мисля, че самият превод на Tales of the Unexpected на Роалд Дал като "разкази с неочакван край" е един вид изхабяване. А в подобна антология това още по-ясно си личи – неочакваният край става дразнещо предсказуем. Като цяло историите тип "виц" рядко са пример за добро писане, а по-скоро напомнят студентски късометражни филми, възторгнати от страхотната си "хрумка". А колкото до "шедьоври" – имаше добри разкази, разбира се, сред тях и отлично познатите. Но към края на книгата историите стават съвсем схематични и вицови. И изобщо – ако не кратко въведение за авторите, можеше да са написани поне годините, колкото читателят да се ориентира кога и в каква среда е писан даден текст. Но съставителите на тази антология – целокупното издателство "Пергамент прес", представете си! – явно не само не са имали за цел да информират и обогатят по интелигентен начин, ами направо са си оставили ръцете в половинчатия си опит за предговор, където след безсмисленото изреждане на имена следва също толкова безсмислено изреждане на имена, редувано с озадачаващи "термини": "(...) Многообразието на жанра е илюстрирано с цялото тематично богатство на поджанровете: класически "мейнстрийм" разкази; хорър и съспенс, адвенчър, крайм(...)"
10 от 5! Много добри, стоях на тръни за финалите на повечето разкази. Някои бяха с очаквани финали, но повечето бяха просто страхотни. Майсторство, стил на писане и прецизност - просто шедьоври! Имаше може би 5-6 разказа, които не ми се понравиха, ноо и те не могат да променят твърдото ми мнение за тази книга. Препоръчвам на всеки. Сега имам нова цел в живота - да я тикам в ръцете на околните и да им казвам "Чети я!" Очаквам втората с нетърпение.
Една елегантна колекция от разкази от Пергамент прес, комбинираща както истории с подчертано свръхестествен елемент, така и чисто човешки драми с тъжен или забавен туист, очакващ ни на финала. Тук има всичко от обичайната хорър палитра на класическите автори на ужаса – и призраци, подтикващи към самоубийство, и черни котки, отмъщаващи за най-гнусното от човешките престъпления; и трупове, водещи последна битка с осквернителите си, и съживените души, идващи по силата на древни заклинания; и посещения от дявола, за да изкуши слабите, и вечни хора, и вечни губещи в средата на бъдещето с технологични емоции; и забързана еволюция, целяща да изведе на преден план новия господстващ вид, и прехвърляне между световете, но не и между позициите живот, както и живият символ на конникът Чума, шестващ из моретата световни. Все идеи, надълго и нашироко разисквани от стотици автори в цялата литературна история, но е толкова енциклопедично задоволително да ги видиш всички на едно място, и да си отбелязваш на ум, как си ги опознал всичките от филми и романи с все големи имена и претенции.
Кратката форма е една от най-трудните за постигане, защото имаш твърде малко време да накараш читателя хем да се влюби в героите ти, хем да оцени завръзката, и най-вече да остане с отворена уста на финала, и да разисква творението ти с който свари. Тук имате всички причини да започнете дълга и напоителна лекция пред приятелите си, държейки като същи скрижали в ръцете си двете томчета на Шедьоврите, и разпространявайки разпалено магията на краткостта и ударния сюжет. Ако хорър тематиката не е вашето нещо, не се притеснявайте – има си и съвсем дълбоко – човешки истории, разчитащи къде на слабостта, къде на глупостта човешка – за една погубена горда красота в плен на еснафщината, за един спасен детски живот в замяна на възрастен такъв, за едно приятелство, паднало в жертва на годините и справедливостта, за едно особено виждане към закона и начините на неговото прилагане, когато престъпниците са повече хора, отколкото маргинали.
Обичате пикантериите? Очакват ви сложно женско другарство изпълнено с повече омраза и завист, отколкото можете да си представите; великолепно намислено и изтънчено жестоко отмъщение на измамен съпруг, една връзка с писма, които могат да очернят и най-светият образ секунди след смъртта. Не е достатъчно, може би? Тогава бъдете сигурни, че има поне една гореща история за пътуване във времето, садистични мъчения и понякога погрешно избрани трупове, която ще ви възмути издъно, както и разни морализаторски дилеми, завършващи с мръсни чаршафи, засрамени любовници, и някой и друг труп в дъното на пейзажа.
А може би вашето прозвище е дълбоката драма? Какво ще кажете за руска виелица, разменяща съдби и осакатяваща животи с почти божествена сила, или играещ си със съдбата дуелист без пари, паднал в жертва на своята любима муза, или за беден клошар, намерил се за малко в рая, и съвсем скоро след това сред огньовете на ада заради едната пуста прилика. Ами за една безумна лотария с библейски привкус и езическо изпълнение, или една война, поставила две половинки от едно цяло в ролите на убиец и жертва , или може би ще е вашето нещо е една отбранителна тактика, обърнала се към своите последователи по най-дяволски объркания начин, който ще ви накара да крещите Не, недей го докосва!!?
Ами време за усмивка кога? По време на малко безвкусна шега с призраци над класическата жертва нервозен интелектуалец, или едно представление на великия венециански карнавал, способно да обърне съдби на 180 градуса, или просто да натрие носа на поредния претендиращ за превъзходство янки в древна Европа, както и една майсторска мошенническа мистификация със щрауси и диаманти. И за любовта ще питате? Учете чужди езици или поне не претендирайте, че ги знаете, свенливостта винаги е до време, и не ровете из чуждите дневници, защото и най-красивата любовна история твърде бързо се изражда в посредственост и загуба. Още съвети? Не подценявайте парите, когато стане дума за любовта, не разчитайте на чувствата, щом намесена е ревността и бурния нрав, и не правете услуги на приятелите си, когато става дума за неясен обект на желание.
И това не са дори половината сюжети, които ще ви грабнат сърцата и ще запълнят мислите ви за седмици наред. Затова напред към книжарниците и красивите книжки, в които да потънете, завити с меки одеалца и отпиващи от гигантски чаши какао, чай или кафе, каквото там ви стопля най-добре, и няма да съжалявате дори за секунда в компанията на По, Зелазни, О’Хенри, Уайлд, Саки, Моъм, Дойл, Мопасан и още много, много, много… Добра компания за добри моменти. Гаранция.
Сега… няма да седна да ви преразказвам сюжетите на разказите, разбира се, сигурен съм, че и някои ще са ви познати от други сборници, аз бях чел поне няколко от събраните. Но не се съмнявайте и за миг в огромното разнообразие, което се крие в тези малко над 30 разказа. Ще ви издам една тайна – най-силните са в края, там е фантастиката, която винаги предполага възможности за страхотни изненади. Препоръчвам този сборник от цялото си сърце, разказите са кратки и много удобни за моменти, в които просто искаш да избягаш някъде за малко. И бял кахър е, че на задната корица името на Геймън е сгрешено, както и дребната грешка в името на книгата в задното каре.
Изключително силна антология - може би най-добрата, на която съм попадала досега. Личи си майсторлъка и вещото перо. Е, и тук разбира се имаше по-слаби разкази сравнение с други, а и два, на които според мен не им беше мястото тук. Не разбрах какво и беше неочакваното и бяха доста под нивото на другите - говоря за "Мис Брил" на Катрин Мансфийлд и "Кавказ" на Иван Бунин. Понеже ще стане прекалено дълго, ако коментирам всичките, ще се опитам да се огранича само до тези, за които съм способна да кажа нещо без да издавам нищо. xD Разказите на О. Хенри - не бях чела нищо негово досега и не знаех какво да очаквам. Влюбих се в разказите - в чувството за ирония на автора, а и в способността му да осмива реалността и да показва абсурда. Всичко това едновременно. "Случаят на моста "Аул Крийк" от Амброуз Биърс - по принцип имам таланта да виждам какво не е наред и пак да не зацепвам, че нещо става. За пореден път това се доказа тук и за кой ли път се чувствах като сгазена от влак. Най-вече защото всичко е било толкова очевидно... поне така ми се струваше, като узнах тайната. :D "Диамантената огърлица" от Мопасан - твърдя, че това е най-жестокия разказ в антологията. Хорърът и кръвта нищо не са пред него! Травмирана съм. "Майра среща семейството му" от Ф. С. Фицджералд - хех, обичам, когато Скот се рови из женското сърце и вади оттам най-гадните качества на жените. xD Този път като да не повярваш момичето беше в правото си! "Всезнайкото" Съмърсет Моъм - не е от любимите ми, но трябваше да уточня нещо както и при Мопасан - Моъм ме изненада приятно. И на него ще простя (за "Луна и грош") и ще му дам още един шанс. "Пробуждане" от Дани Плачта - кратко, точно, ясно и брутално в простотата си. От онзи тип разкази, в които последното изречение е решаващо и преобръща представите ти. Този тип сътресения ги обичам. :) "Играчка за Джулиет" от Робърт Блох - не е случайно, че оставям разказа последен. Това е моят фаворит в антологията. Компилация от ужас, много, много, ама много лудост и един адски готин финал. Е, добре де, странно е толкова да се радвам на разказа и да му се кефя, предвид наклонностите на главната героиня към изобретателни мъчения, но това е. Ако се чудите как да разплетете всички мистериозни изчезвания в световната история, тук е отговорът. :) Още едно ревю от друг книгоядец в блога: http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/05/...
Въпреки сурогатите по витрините на повечето книжарници, литературното богатство и многообразие, достъпно за българския читател в наши дни, е благословия. Най-ценният и оскъден ресурс си остава ВРЕМЕТО, което човек би могъл да отдели в усамотение… или почти, защото компанията на добър автор все пак си е компания, ами тъй де...
Дали поради бързата смяна на герои, сюжети и настроения обичта към кратката форма сякаш се счита за ексцентрична рядкост, поради което издателите трудно се осмеляват да инвестират в сборници. Когато посегнах към „Шедьоври на разказа с неочакван край“, не търсех толкова изненадващи обрати колкото възможност да попътувам – из фантазиите и световете на едни от най-популярните имена в съвременната проза през последните 200 години. Имена, в чието творчество надали иначе бих успял да надзърна.
Всички ли разкази отговориха на очакванията? Не съвсем… Някои изглеждаха като повърхностни кръпки и безсюжетни прояви на моментно вдъхновение. Дали останах доволен? О, да. Сред историите за ревниви съпрузи, морбидни злополуки, ловки хитрини, смущаващи съвпадения и жестоки отмъщения – от прашните тексаски пустини, през балните салони на Париж и зимните гори на Карпатите до летните дъждове на кална Москва, от времето на приказките, които започват с „някога много отдавна“ през суровия реализъм на близкото минало до тревожните щрихи на антиутопично бъдеще - имаше достатъчно страхотни попадения. Истински неочаквано за мен се оказа залитането към свръхестествени, фантастични и дори хорър сюжети към финала на сборника, но щом Ги дьо Мопасан дели същото книжно тяло с Робърт Блох, нямам оправдания за липсата си на далновидност.
В този смисъл неназованите съставители от „Пергамент Прес“ са подходили свободомислено, а цитатите от Стивън Кинг и Нийл Геймън на задната корица са още по-релевантни. Ще завърша с думите на последния: „Разказите са малки прозорци към други светове, други умове и други мечти. Те са пътешествия, които можеш да направиш до другия край на вселената и все пак да се върнеш навреме за вечеря“.
Не всички ми харесаха и малко от тях ме изненадаха, но като цяло четох с интерес и удоволствие. Запозна ме със стила на непознати за мен автори и ми върна позагубеното желание да чета разкази и художествена литература изобщо.
Нищо не може да се сравни с мистерията на краткия разказ- краят е неочакван и понякога шокиращ, и авторът оставя на въображението ти да гадаеш какво се случва след него. Тази антология наистина беше изключително интересно четиво, поради интригуващите си и завладяващи разкази. Но какво друго можеш да очакваш от класиката. Това беше първият ми опит за четене на кратки разкази и наистина не знаех какво да очаквам, но тази книга наистина ме изненада и ме запали по тях. Нямам търпение за втората част! :)
"...жените са създадени не за да бъдат разбирани, а обичани." - Оскар Уайлд, "Свинксът без тайна"
По принцип трудно чета разкази (незнайно защо?), но тази антология е наистина много добра, чудесен подбор на aвтори и разнообразни разкази в различни жанрове - някои не бяха чак толкова неочаквани и шокиращи в края си, но други определено създават онзи "уау" момент. Четенето беше удоволствие. ; ))
Проблемът на антологиите с разкази е, че в подбора им винаги има разкази, които силно изпъкват или пък такива, които са доста по-лоши от другите. Затова винаги с боязън пристъпвам към четенето на сборници. И мога да заявя, че в този НЯМА СЛАБ РАЗКАЗ. Беше истинско удоволствие да прочета всеки един от тях. Адмирации към издателство "Пергамент Прес" за съставителството. Чакам с нетърпение том 2
Може би 5 звезди е малко пресилена оценка, но пък на мен лично (без претенции за литературоведство) ми харесаха почти всички разкази. Това си е постижение напоследък и го оценявам по достойнство. Факт е, че някои разкази са сред най-известните, но това не им отнема от стойността. Сборникът не претендира да е изчерпателен, напротив, едва том I е, но пък всички разкази са без контекст. Това все още не съм решила дали допринася за "неочаквания" елемент, или лишава от усета за епоха, но във всеки случай сборникът много ми хареса :)
Антологията абсолютно оправда очакванията ми. В тази книга няма слаби разкази, макар че някои от там бяха с доста предвидим край. Мога да кажа, че настроението като цяло е мрачно, тъжно и оставя един съспенс в съзнанието ти. Има и един два разказа, които определено бяха смешни. За тези, които ще я прочетат най-много ми допаднаха следните разкази: Мамонът и стрелецът, Ченгето и хоралът, Закованият прозорец, Сфинксът без тайна.
В крайна сметка, на няколко пъти, останах доста впечатлена от написаното. Особено от: “Натрапници” и “Отворената врата” на Мънроу-Саки; “След двайсет години” и “Мебелираната стая” на О. Хенри; “Закованият прозорец”, “Човекът и змията” и “Случаят при моста Аул Крийк” на Биърс; “Диамантената огърлица” на Мопасан; “Облог” - Чехов; “Всезнайкото” от Моъм; “Най-дългото бесене” от Фелсен; “Маймунската лапа” - Джейкъбс; “Съдбата на Милтън Гомрат” от Паншин; “Пробуждане” от Плачта.
Можеха да спестят това, че са с неочакван край, защото явно вече са с очакван неочакван. Има и няколко много добри разказа, но те не подслаждат горчивия вкус, останал от останалите. С такова голямо желание отворих книгата, а я затворих с малко тъжно разочарование.
Повечето разкази наистина имаха неочакван край и ме караха да спра да чета и просто да си кажа "уау". Имаше и разкази,които не разбрах напълно и такива,които поне за мен нямаха много смисъл. Но като цяло не е зле.
"Отворената врата", Хектор Хю Мънроу-Саки "Историята на един час", Кейт Шопен "Облог", Антон Чехов "Майра среща семейството му", Ф. Скот Фитцджералд "N.B.", Джоузеф Хол "Играчка за Джулиет", Робърт Блох "Денят на изпита", Хенри Слесар
31 кратки разказа с неочакван край (повечето наистина ме изненадаха) на някои от най-добрите автори – О. Хенри, Мопасан, Чехов, Моъм, Уайлд, Фицджералд и т.н. Доста добър подбор – четиво, подходящо за моменти, в които не знаеш какво точно ти се чете, тъй като са събрани различни жанрове, сюжети и герои.
Най-отговорно препоръчвам антологията на всеки! И започвам том 2.
Доста добра селекция от разкази. Кратки, стегнати и в едни хубави 50-60% от тях краят наистина е неочакван. Препоръчвам, приятно четиво. А в няколко от наистина добрите разкази там са засегнати теми, които дават доста храна за размисъл.