"Тя се усмихна през сълзи. Анастас Боянов, чиито способности я изпълваха с възхищение, Анастас Боянов, чиято сложност понякога не проумяваше, Анастас Боянов, чиято любов бе за известно време най-важното нещо в живота й, та същият Анастас Боянов си отиваше завинаги с епитафията: "Арабия човек беше. Голяма терца..."
Анастас се подготвя за дипломирането си като юрист. Две ярки събития в живота му - студентско пътуване до Париж и женитбата му с прекрасната Анна, го тласкат да разследва смъртта на български писател, намерил поприще във Франция, но завършил живота си в Белене. Това се оказва най-голямата грешка в живота на бъдещия юрист. Смъртта достига и него, а за да разбере защо, му е нужна неговата Анна...
Смисълът на свободата е в самата нея. И в истината като такава. А как ще ги употребим, зависи от нас. Има ли нещо по-важно от свободата и истината? Може би само любовта. Но колкото и да е силна, тя е нищо без истина и сбовода.
4.25 Започнах да чета тази книга без абсолютно никакви очаквания и с много бегла представа за сюжета. Смятам, че това определено послужи в моя полза, защото е много повече от история, това е цялостно преживяване. Пленителния изказ ме впримчи още от първите страници и в един определен момент, когато се чудех дали да не спра да чета, той беше причината да продължа. Сюжетът сам по себе си беше интересен и успя да ме потопи в едно минало, което е колкото близко, толкова и напълно непознато за мен. Но не той е най-важният. Книгата е многопластова, наситена с препратки, символика и метафори и остави в мен усещането, че колкото и да чета винаги остава един скрит и по-дълбок смисъл, до който не съм успяла да достигна напълно. Малки и наглед незначителни детайли сами по себе си носят смисъл, като например етимологията на името на главния герой, което пряко кореспондира със съдбата му. Цялостно останах изключително впечатлена и това определено е книга, към която бих се връщала отново и отново!
Много предвидим сюжет, а фантастичните елементи бяха като лепнати отгоре с тиксо - ни в клин, ни в ръкав. Описанията, обаче, на живота в Белене по това време и на политическата обстановка, бяха много въздействащи.
Златина Бахова: “Огледало за сънища”, Монт 2017 Това е най-силната ни художествена книга за Белене, въпреки заблуждаващото заглавие и още по-кичозната корица! Няколко преплетени съдби, започващи или завършващи в концлагера. Ужасът се подсилва изключително от силни поетични описания на неземно красивата природа там и адът, кокато всъщност тя представлява: “Не знам имаш ли представа какъв е Дунавът край Белене, какво се вижда от брега. Това е място с дива красота, от която те заболява сърцето. Самият бряг е покрит с мек златист пясък, обрасъл на места с трева и хръсталаци...Преплетените корони на дърветата като гигантски пипала са се спуснали чак до реката. По-нататък покритите със зеленина клони са надвиснали над самата вода......тук от цялата страна са идвали моми и невести да белят платно.” “Наблюдавах зашеметяваща му красота и се опитвах да отгатна размерите на Ада, скрит под нея.” “...красотата щеше да ме събори по-силно от всичко друго - знаех, че точно в момента не бих могъл да я понеса.” “ Въобще имах честта да бъда затворен на едно от най-поетичните места в страната. Само че поезията му далеч не правеше живота ми по-лек.” Въпреки възторга след прочитането не мога да не призная, че няколко пъти почти се отказвах шокирана от абсурдността на тази книга. Все още твърдя, че това е най-ярката ни книга за Белене, но тя в същото време е и някаква причудлива смес от вампирски романи, еротика, любовен триъгълник хорор, фентъзи, трилър, с която читателят трябва да свикне “Здрач” се преплитат с “18 цвята сиво” по такъв нелеп начин, че ми идваше на места не само да спра да чета, но и да захвърля книгата. Как може да се пише така обстоятелствено за “чукане” , “шафрантии” и прочее когато романът е на съвсем друга сериозна тема?! Как могат всякакви, признато добре написани полови актове с човеци и вампири да намерят място в една книга редом с най-ужасяващите сцени на мъчения на политзатворници на Белене. Ами можело! Получил се е шедьовър, и горе-споменатите контрасти даже засилват основната тема. На гърба на жалката, евтина корица до точно толкова странната по стил снимка на тази иначе изключително талантлива авторка, научаваме, че книгата е един от финалистите на “Ръкопис”. Абсолютно заслужено! Неясно остава за мен как може да не се говори и пише повече за тази книга. И затварям кръга: напълно възможно е цялата вина да е в корицата. Тази книга и тази авторка заслужават толкова повече! Прочетете я, сами ще се убедите!