What do you think?
Rate this book
Улици и кораби. Gm
184 pages, Hardcover
Published January 1, 2017
38 people want to read
About the author
Иван Станков
21 books30 followersИван Станков е роден на 30.11.1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Българска филология" през 1983 г., а от 1985 г. работи в катедра "Българска литература" към същия университет. Защитава докторска дисертация през 1995 г. Автор е на книгите "Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников" (1993), "Йовковото творчество" (1995), "Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов" (1996), "На пътя на историята - творчеството на Димитър Талев" (2001), "Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм" (2010), както и на многобройни студии, статии, рецензии, публикувани в специализирания печат. Издал е два сборника с разкази: "Спомени за вода. DM" (2014) и "Улици и кораби. GM" (2017). Превел е от румънски език три книги на Мирча Картареску - сборника с разкази "Защо обичаме жените" (2006), сборника с новели "Носталгия" (2007) и романовата трилогия "Ослепително" (2004-2005), както и романа "Червена бабичка съм" от Дан Лунгу.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
November 2, 2017
"Спомни си как стигнаха в Трявна със специалните товарни вагони, как ги настаниха у едни хора на спалнята в чисти чаршафи и на пружина. Домакините сложиха масата, заговориха за Левски и Ангел Кънчев като за нещо много близко и свое, за чети, минали оттук, за резбовани тавани, за къщата на Славейкови на съседната улица. Впечатлили се много. Съществувала, значи, и някаква друга България."
Няма да седя тук и да ви обяснявам как до сега не съм срещал лоша книга, в която е споменат родният ми град, но е факт, че не съм. Сами си вадете изводите.
Колкото се отнася до сборника с разкази на Иван Станков, е, хареса ми, и то много. Прозата е тиха и гладка като река, но същевременно дълбока. Въвлича те в себе си и не те пуска на сушата, а и на теб не ти се иска след няколко момента прекарани в течението да си каквото и да било освен мокър. От всички разкази най ми харесаха "Солун" и "Петър Берон", тези истории за детските времена и влюбвания ми влияят на емоционалните апарати, които обикновено са сковани от студ, а Иван Станков има едни изненади, които наистина дърпат конците на туй пусто сърце. Наименованията на тези разкази също ми харесаха, темата за улиците някак си просто пасва, всички си имаме спомени свързани с детството и с имената на улиците, по които сме прекарали най-блажените си дни. Разказите на Иван Станков пробуждат тези спомени по един уникален начин, не мисля, че мога да кажа нещо повече от това, идеята за връщане на радостните изживявания, които пораждат тъга, сама се продава. Тематиката на музиката, която се появява в разказите, също просто си пасва, четенето на този сборник беше като пътуването по течението на една река с кораб, докато слушаш любимата си музика, идеята, че отиваш някъде си стои в главата, но в края на краищата парадоксално е важен моментът, не дестинацията, а моментите, прекарани с прозата на Иван Станков, си струват.
Няма да седя тук и да ви обяснявам как до сега не съм срещал лоша книга, в която е споменат родният ми град, но е факт, че не съм. Сами си вадете изводите.
Колкото се отнася до сборника с разкази на Иван Станков, е, хареса ми, и то много. Прозата е тиха и гладка като река, но същевременно дълбока. Въвлича те в себе си и не те пуска на сушата, а и на теб не ти се иска след няколко момента прекарани в течението да си каквото и да било освен мокър. От всички разкази най ми харесаха "Солун" и "Петър Берон", тези истории за детските времена и влюбвания ми влияят на емоционалните апарати, които обикновено са сковани от студ, а Иван Станков има едни изненади, които наистина дърпат конците на туй пусто сърце. Наименованията на тези разкази също ми харесаха, темата за улиците някак си просто пасва, всички си имаме спомени свързани с детството и с имената на улиците, по които сме прекарали най-блажените си дни. Разказите на Иван Станков пробуждат тези спомени по един уникален начин, не мисля, че мога да кажа нещо повече от това, идеята за връщане на радостните изживявания, които пораждат тъга, сама се продава. Тематиката на музиката, която се появява в разказите, също просто си пасва, четенето на този сборник беше като пътуването по течението на една река с кораб, докато слушаш любимата си музика, идеята, че отиваш някъде си стои в главата, но в края на краищата парадоксално е важен моментът, не дестинацията, а моментите, прекарани с прозата на Иван Станков, си струват.
February 9, 2021
“И ти уж работиш и живееш на палубата, а като слезеш, разбираш, че пътят ти не е бил по водата, че реалният, живият ти живот минава през отсъствието ти. Минава там, където ти не си.”
Тъжно ми е, че късно откривам Иван Станков като писател, както и че не намирам достатъчно написано за прозата му онлайн, освен един-два анализа и съобщения за това, че първата книга от своеобразната му трилогия - “Спомени за вода. Dm”, е отличена с награда. Лично аз попаднах първо на втората - “Улици и кораби. Gm”, в която съдбата на редица от героите му от безименното крайдунавско село в първата продължава в град Русе - както впрочем на много хора от средата на XX век насам. За онези от вас, които също тепърва чуват за него, Иван Станков е и литературен историк, преводач на съвременна румънска литература и професор по история на българската литература във Великотърновския университет.
С големите си теми, образния език и изящния стил, качеството на неговата проза не отстъпва по нищо на други български автори, за които се говори много повече, понякога незаслужено. Иван Станков разказва човешки истории с особено и сякаш позабравено и старомодно човеколюбие, с неизбежната за него светла меланхолия и една не особено ценена днес бавност, достойна за голяма и небързаща за никъде, но неумолимо течаща река, каквато е централната за книгата метафора в лицето на река Дунав.
Авторът проследява човешкия живот, като започва с разказ, чийто герой е дете, и завършва с разказ, в който старец на прага на смъртта, вмествайки в тази житейска рамка жалоните на всекидневния човешки опит - детските игри и битки, първите трепети и разочарования, приятелствата и съперничеството, не-, но и много по-често осъществената любов, смейството и разводът, ревността и верността, животът и смъртта. Без да се концентрира върху едни главни герои за цялата книга, той все пак избира протагонистите на всеки разказ да са или от едно конкренто семейство, или да са свързани по някакъв начин, дори и далечно, с членовете му. И точно както прави реката, разказвачът прелива в умовете на различните герои, повлечен от вътрешните им монолози като от течение. И въпреки че не става дума за роман в класически смисъл, разказите трябва да се четат последователно като глави.
“Невидимият град с всичките си улици и кораби ги заобикаляше, без да ги забележи”
Всъщност градът - Русе, е прекомерно видим, той е равностоен и всеприсъстващ герой и неговите улици и кораби дават името на отделните разкази или глави. Русе от миналия век оживява пред нас със своите обществени места, паркове, забележителности, фабрики, кина, магазини и красиви стари сгради. Иван Станков чертае една човешка карта посредством градските декори, оживява ги с театъра на индивидуални истории по смисъла на онова, което забелязва един от героите му: “без деца домовете се превръщат в къщи”. Градът се скрива и отново изплува посред мъгла и залези, зловредни изпарения и нощен мрак, и е едновременно и близък и конкретен, и призрачен и абстрактен. В края на последния разказ от наши дни корабът на стария моряк преминава във виденията му като празен, но Ноев ковчег през все по-обезлюдения, променен и обезкървен Русе, оставяйки ни малка надежда за възкресение на живота, текал някога там.
Прочетете продължението/цялото ревю тук: https://bit.ly/3tKJMhw
Тъжно ми е, че късно откривам Иван Станков като писател, както и че не намирам достатъчно написано за прозата му онлайн, освен един-два анализа и съобщения за това, че първата книга от своеобразната му трилогия - “Спомени за вода. Dm”, е отличена с награда. Лично аз попаднах първо на втората - “Улици и кораби. Gm”, в която съдбата на редица от героите му от безименното крайдунавско село в първата продължава в град Русе - както впрочем на много хора от средата на XX век насам. За онези от вас, които също тепърва чуват за него, Иван Станков е и литературен историк, преводач на съвременна румънска литература и професор по история на българската литература във Великотърновския университет.
С големите си теми, образния език и изящния стил, качеството на неговата проза не отстъпва по нищо на други български автори, за които се говори много повече, понякога незаслужено. Иван Станков разказва човешки истории с особено и сякаш позабравено и старомодно човеколюбие, с неизбежната за него светла меланхолия и една не особено ценена днес бавност, достойна за голяма и небързаща за никъде, но неумолимо течаща река, каквато е централната за книгата метафора в лицето на река Дунав.
Авторът проследява човешкия живот, като започва с разказ, чийто герой е дете, и завършва с разказ, в който старец на прага на смъртта, вмествайки в тази житейска рамка жалоните на всекидневния човешки опит - детските игри и битки, първите трепети и разочарования, приятелствата и съперничеството, не-, но и много по-често осъществената любов, смейството и разводът, ревността и верността, животът и смъртта. Без да се концентрира върху едни главни герои за цялата книга, той все пак избира протагонистите на всеки разказ да са или от едно конкренто семейство, или да са свързани по някакъв начин, дори и далечно, с членовете му. И точно както прави реката, разказвачът прелива в умовете на различните герои, повлечен от вътрешните им монолози като от течение. И въпреки че не става дума за роман в класически смисъл, разказите трябва да се четат последователно като глави.
“Невидимият град с всичките си улици и кораби ги заобикаляше, без да ги забележи”
Всъщност градът - Русе, е прекомерно видим, той е равностоен и всеприсъстващ герой и неговите улици и кораби дават името на отделните разкази или глави. Русе от миналия век оживява пред нас със своите обществени места, паркове, забележителности, фабрики, кина, магазини и красиви стари сгради. Иван Станков чертае една човешка карта посредством градските декори, оживява ги с театъра на индивидуални истории по смисъла на онова, което забелязва един от героите му: “без деца домовете се превръщат в къщи”. Градът се скрива и отново изплува посред мъгла и залези, зловредни изпарения и нощен мрак, и е едновременно и близък и конкретен, и призрачен и абстрактен. В края на последния разказ от наши дни корабът на стария моряк преминава във виденията му като празен, но Ноев ковчег през все по-обезлюдения, променен и обезкървен Русе, оставяйки ни малка надежда за възкресение на живота, текал някога там.
Прочетете продължението/цялото ревю тук: https://bit.ly/3tKJMhw
November 20, 2017
Прекрасна книга! Ще се влюбите в Русе, ако все още не сте. Ще плачете, когато умира, ще поискате да спасите града и себе си.
Книгата е добър пример за качествено литературно произведение без диалози. Ето, може и без тях. Хайде, бягайте към книжарницата, за да разберете как се прави!
Книгата е добър пример за качествено литературно произведение без диалози. Ето, може и без тях. Хайде, бягайте към книжарницата, за да разберете как се прави!
February 26, 2020
Имам усещането, че вече никой не пише така - тихо, бавно и съзерцателно. Това със сигурност е една от причините "Улици и кораби. Gm" да ми хареса толкова много, колкото и "Спомени за вода. Dm". Разказите заливат с меланхолия и носталгия, съвсем естествено под зададения минорен акорд в заглавието, но това, което мен ме изненадва е човеколюбието в тях. Плътна и осезаема е любовта на Иван Станков към тези герои, герои без говор, но със сърцевина и съкровен диалог.
Докато четях, постоянно се опитвах да намеря правилната дума, с която да обясня за себе си преживяването, в което ме вкарва тази книга. Не успях, има усещания, които не се назовават с една дума. Но разказът "Метеор 3" сякаш най-добре описва това усещане, затова слагам един малък цитат от него тук:
"И ти уж работиш и живееш на палубата, а като слезеш, разбираш, че пътят ти не е бил по водата, че реалният, живият ти живот минава през отсъствието ти. Минава там, където ти не си."
Докато четях, постоянно се опитвах да намеря правилната дума, с която да обясня за себе си преживяването, в което ме вкарва тази книга. Не успях, има усещания, които не се назовават с една дума. Но разказът "Метеор 3" сякаш най-добре описва това усещане, затова слагам един малък цитат от него тук:
"И ти уж работиш и живееш на палубата, а като слезеш, разбираш, че пътят ти не е бил по водата, че реалният, живият ти живот минава през отсъствието ти. Минава там, където ти не си."
July 19, 2022
съжалявам, но тук я няма искрата...
Displaying 1 - 5 of 5 reviews