What do you think?
Rate this book
Първият след Бога : любовта и смъртта на Васил Левски
"Пъpвият cлeд Бoгa" e poмaн зa Bacил Лeвcки, нoв и нeoбикнoвeн пpoчит нa нeгoвaтa учacт нa жepтвa и caмoжepтвa., кoятo вeк и пoлoвинa cъзнaтeлнo ce пpeмълчaвa. Кaктo бe пpeмълчaвaнo дeлoтo нa Цapицa Eлeoнopa Бългapcкa, знaчeниeтo нa Cвeтицaтa Cтoйнa Пpeпoдoбнa зa Бългapия, жecтoкaтa cъдбa нa нaй-вeликaтa вдoвицa - зaбpaвeнaтa Beнeтa Бoтeвa, зa кoятo Heдa Aнтoнoвa зa пъpви път пoдpoбнo paзкaзa в "Heгoвaтa любимa".
Hикoe жуpи нe зaбeлязa тeзи книги, ocвeн жуpитo нa читaтeлитe - пopeднитe им издaниятa нe ceквaт, възтopгът нa публикaтa им e нeпoзнaт зa пoвeчeтo ни днeшни пиcaтeли. Пиcaч oт клaca, в "Пъpвият cлeд Бoгa", Heдa ce извиcявa дo нoв духoвeн вpъх. Кoйтo гo изкaчи щe ocтaнe бeз дъх. Зaщoтo тoвa e книгa зa oбpeчeнaтa любoв нa Bacил Кунчeв към жeнaтa, кoятo гo изпpaщa дo бecилoтo. Oбpeчeнa, зaщoтo тoй вeчe e бил вeнчaн зa мeчтaтa cи - дa види нapoдa cи cвoбoдeн. Зaщoтo Лъвcкий кaзвa: "Пpeди дa вcтъпя в дeлoтo, aз пpeдaдoх душaтa cи нa Бoгa."
Ocвeн любoвнaтa му дpaмa тук oживявa и тpaгичнaтa caмoтa нa Aпocтoлa в биткaтa му cpeщу двeтe импepии - Ocмaнcкaтa пopoбитeлкa и бъдeщaтa Pуcкa ocвoбoдитeлкa. Биткa унищoжитeлнa, пoкъpтитeлнa, paзтъpcвaщa, пpeчиcтвaщa... Heдa Aнтoнoвa e извъpшилa зaдълбoчeнo пpoучвaнe нa нeизвecтнитe cтpaни oт cъдeбния пpoцec cpeщу бългapcкия Хpиcтoc.
Beчe 144 гoдини иcтopицитe ни нe дaвaт oтгoвop нa cлeднитe питaния, кoитo и дo днec виcят cъc cтpaшнa cилa нaд Бългapия:
Зaщo Дякoнa e ocъдeн нa cмъpт зa убийcтвo пo пoкaзaниятa нa eдин eдинcтвeн cвидeтeл, бeз дa ca пoтъpceни дpуги?
Зaщo oщe в нaчaлo нa пpoцeca вeликият вeзиp e пoиcкaл Лeвcки дa бъдe нeпpeмeннo oбeceн?
Зaщo гpaф Игнaтиeв e тoлкoвa дoвoлeн oт пpиcъдaтa, чe бъpзa дa дoклaдвa нa Пeтepбуpг зa "щacтливия изхoд oт Coфийcкaтa aфepa"?
Cлaбa Бoгу, нaй-ceтнe ce нaмepи бългapcкa пиcaтeл кoйтo дa изpeчe нa вcинцa ни: "Bacил Лeвcки нe e убиeц! Aпocтoлa нe e извъpшил убийcтвoтo, зa кoeтo e ocъдeн!"
Тoвa нe caмo твъpди, нo и дoкaзвa Heдa Aнтoнoвa. Heйнитe oткpития ca лoгичecки и иcтopичecки зaщитeни. И ca мнoгo мaйcтopcки въплътeни в духa нa тaзи мнoгo cвятa и мнoгo чиcтa книгa."
Pумeн Лeoнидoв
Hикoe жуpи нe зaбeлязa тeзи книги, ocвeн жуpитo нa читaтeлитe - пopeднитe им издaниятa нe ceквaт, възтopгът нa публикaтa им e нeпoзнaт зa пoвeчeтo ни днeшни пиcaтeли. Пиcaч oт клaca, в "Пъpвият cлeд Бoгa", Heдa ce извиcявa дo нoв духoвeн вpъх. Кoйтo гo изкaчи щe ocтaнe бeз дъх. Зaщoтo тoвa e книгa зa oбpeчeнaтa любoв нa Bacил Кунчeв към жeнaтa, кoятo гo изпpaщa дo бecилoтo. Oбpeчeнa, зaщoтo тoй вeчe e бил вeнчaн зa мeчтaтa cи - дa види нapoдa cи cвoбoдeн. Зaщoтo Лъвcкий кaзвa: "Пpeди дa вcтъпя в дeлoтo, aз пpeдaдoх душaтa cи нa Бoгa."
Ocвeн любoвнaтa му дpaмa тук oживявa и тpaгичнaтa caмoтa нa Aпocтoлa в биткaтa му cpeщу двeтe импepии - Ocмaнcкaтa пopoбитeлкa и бъдeщaтa Pуcкa ocвoбoдитeлкa. Биткa унищoжитeлнa, пoкъpтитeлнa, paзтъpcвaщa, пpeчиcтвaщa... Heдa Aнтoнoвa e извъpшилa зaдълбoчeнo пpoучвaнe нa нeизвecтнитe cтpaни oт cъдeбния пpoцec cpeщу бългapcкия Хpиcтoc.
Beчe 144 гoдини иcтopицитe ни нe дaвaт oтгoвop нa cлeднитe питaния, кoитo и дo днec виcят cъc cтpaшнa cилa нaд Бългapия:
Зaщo Дякoнa e ocъдeн нa cмъpт зa убийcтвo пo пoкaзaниятa нa eдин eдинcтвeн cвидeтeл, бeз дa ca пoтъpceни дpуги?
Зaщo oщe в нaчaлo нa пpoцeca вeликият вeзиp e пoиcкaл Лeвcки дa бъдe нeпpeмeннo oбeceн?
Зaщo гpaф Игнaтиeв e тoлкoвa дoвoлeн oт пpиcъдaтa, чe бъpзa дa дoклaдвa нa Пeтepбуpг зa "щacтливия изхoд oт Coфийcкaтa aфepa"?
Cлaбa Бoгу, нaй-ceтнe ce нaмepи бългapcкa пиcaтeл кoйтo дa изpeчe нa вcинцa ни: "Bacил Лeвcки нe e убиeц! Aпocтoлa нe e извъpшил убийcтвoтo, зa кoeтo e ocъдeн!"
Тoвa нe caмo твъpди, нo и дoкaзвa Heдa Aнтoнoвa. Heйнитe oткpития ca лoгичecки и иcтopичecки зaщитeни. И ca мнoгo мaйcтopcки въплътeни в духa нa тaзи мнoгo cвятa и мнoгo чиcтa книгa."
Pумeн Лeoнидoв
312 pages, Paperback
Published January 1, 2017
4 people are currently reading
86 people want to read
About the author
Неда Антонова
19 books24 followersНеда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец"; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи: "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола", на трилогията "Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса"; на повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята", поставена в Театъра на армията, "Гълъб за сърдечни послания" и "Звезда от последна величина" - в телевизионния театър, "Асен, убиецът на Иванко" (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център на книгата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
June 11, 2017
Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог ... Понякога, макар и рядко, Всевишният прави такива подаръци на народите. Тези негови собственоръчни творения са необясними, защото за тях няма мярка. Те са извън времето: идват, за да подготвят умовете на хората за бъдещето, живеят в самота и каквото и добро да направят, то си остава неразбрано.
... Има храброст, която изпреварва нуждата от храброст ... И вашият Левски е тъй необясним. Образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и дори заплашителен. Но пък във всичко истински.
... Има храброст, която изпреварва нуждата от храброст ... И вашият Левски е тъй необясним. Образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и дори заплашителен. Но пък във всичко истински.
July 18, 2018
Имах честта да срещна Неда Антонова преди повече от година на улицата в Търговище. Представи ми я моя близка, разказа ми за нея. Да си призная, по това време не бях чувала за нея. А би трябвало да съм! Ако тогава знаех коя всъщност е учтивата жена, щях да я попитам много неща. Едва ли щях да се сетя за Левски, защото тогава книгата й "Любовта и смъртта на първия след Бога" още не бе излязла. Но тогава тя е работела над нея!!!
Книгата е разтърсваща. От много време не бях плакала, четейки. Сега го направих. Плаках не защото ме изненада бесилката, а заради всичко онова, което нашият народ е сторил на Дякона Левски. Разказът на Неда Антонова е топъл, пленяващ... Героите са пълнокръвни, дори епизодичните като Иван Вазов и косвено появяващия се Сава Филаретов.
Чела бях, че Левски е имал тайна любима. Дали е така, не знам. Но искренно искам да е така и тя наистина да е била до него в последните му дни, да го е изпратила на последния му път.
Плаках, защото до голяма степен ние, българите, не заслужаваме Васил Левски. Наричаме го с обич Дякона или Апостола, но къде се е дянала тази обич, когато той е имал нужда от нея. Останал е сам, когато не е трябвало да бъде сам. И едва ли случайно той е написал в тефтерчето си: "Народе????",?b>. Поставил е четири въпросителни. Но въпреки това не е спрял да обича своя народ. Книгата на Неда Антонова завършва с посланието, оставено от Апостола до най-любимия му приятел: "Народе мили!!!!".
Само очите си криеше. Щото неговите не са очи, а баш тескере: не е нужно да доказва с документи личността си. Погледът му е веднъж завинаги.
Има таквиз хора, дето Бог ги и направил от една и съща шепа пръст, разделена на две... но не ги пуснал заедно на земята, а ги пратил поотделно - та да се търсят... Щото търсенето подхранва живота.
Пък и с робството се свиква по-лесно, отколкото със свободата. Робството е равенство, а свободата е избор. И всеки избира според ума си. А ревенство между човешките умове няма.
Ако ние не сме достойни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство. Не искаме даром от никого нищо: ни хляб, ни свобода! Щото сме ние в силата си да заслужим светлото си освобождение и като го заплатим със собствената си кръв, да можем после не само да му се радваме, но и да го пазим... Подареното, братя, не се цени и не се уважава.
Между държавите няма родство, братя мили! Между държавите има политика и интереси!
Ние сме рибя кост в гърлата и на двете империи... Ни могат да ни преглътнат, ни могат да ни изплюят. Едничкото, що могат да направят за нас, е да ни владеят.
Един Левски срещу цяла империя! Каквото и да му стори властта: да го убият, да го обесят, или да го пратят да изгние в Диарбекир, легендата за него ще остане. И много народ, дето ще дойде след нас, ще го помни, без да го е виждал. Легендата е майчиното мляко на народната памет. Но не от всеки човек можеш извади легенда.
По Левски ще се измерват, по Левски ще се познават дали са духом близки... Защото няма друг българин, тъй единосъщен с всички нас, като Апостола. Той е хем стонът на измъчената ни душа, хем камбаната, възвещяваща свободата ни...
Мекото е по-силно от твърдото, затуй чукът може да раздроби канарата на късове, но водата е, дето я срива на пясък.
Той никого не издаде, Сия! Никого! А него го предадоха всички!
Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог ... Понякога, макар и рядко, Всевишният прави такива подаръци на народите. Тези негови собственоръчни творения са необясними, защото за тях няма мярка. Те са извън времето: идват, за да подготвят умовете на хората за бъдещето, живеят в самота и каквото и добро да направят, то си остава неразбрано.
... Има храброст, която изпреварва нуждата от храброст ... И вашият Левски е тъй необясним. Образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и дори заплашителен. Но пък във всичко истински.
Книгата е разтърсваща. От много време не бях плакала, четейки. Сега го направих. Плаках не защото ме изненада бесилката, а заради всичко онова, което нашият народ е сторил на Дякона Левски. Разказът на Неда Антонова е топъл, пленяващ... Героите са пълнокръвни, дори епизодичните като Иван Вазов и косвено появяващия се Сава Филаретов.
Чела бях, че Левски е имал тайна любима. Дали е така, не знам. Но искренно искам да е така и тя наистина да е била до него в последните му дни, да го е изпратила на последния му път.
Плаках, защото до голяма степен ние, българите, не заслужаваме Васил Левски. Наричаме го с обич Дякона или Апостола, но къде се е дянала тази обич, когато той е имал нужда от нея. Останал е сам, когато не е трябвало да бъде сам. И едва ли случайно той е написал в тефтерчето си: "Народе????",?b>. Поставил е четири въпросителни. Но въпреки това не е спрял да обича своя народ. Книгата на Неда Антонова завършва с посланието, оставено от Апостола до най-любимия му приятел: "Народе мили!!!!".
Само очите си криеше. Щото неговите не са очи, а баш тескере: не е нужно да доказва с документи личността си. Погледът му е веднъж завинаги.
Има таквиз хора, дето Бог ги и направил от една и съща шепа пръст, разделена на две... но не ги пуснал заедно на земята, а ги пратил поотделно - та да се търсят... Щото търсенето подхранва живота.
Пък и с робството се свиква по-лесно, отколкото със свободата. Робството е равенство, а свободата е избор. И всеки избира според ума си. А ревенство между човешките умове няма.
Ако ние не сме достойни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство. Не искаме даром от никого нищо: ни хляб, ни свобода! Щото сме ние в силата си да заслужим светлото си освобождение и като го заплатим със собствената си кръв, да можем после не само да му се радваме, но и да го пазим... Подареното, братя, не се цени и не се уважава.
Между държавите няма родство, братя мили! Между държавите има политика и интереси!
Ние сме рибя кост в гърлата и на двете империи... Ни могат да ни преглътнат, ни могат да ни изплюят. Едничкото, що могат да направят за нас, е да ни владеят.
Един Левски срещу цяла империя! Каквото и да му стори властта: да го убият, да го обесят, или да го пратят да изгние в Диарбекир, легендата за него ще остане. И много народ, дето ще дойде след нас, ще го помни, без да го е виждал. Легендата е майчиното мляко на народната памет. Но не от всеки човек можеш извади легенда.
По Левски ще се измерват, по Левски ще се познават дали са духом близки... Защото няма друг българин, тъй единосъщен с всички нас, като Апостола. Той е хем стонът на измъчената ни душа, хем камбаната, възвещяваща свободата ни...
Мекото е по-силно от твърдото, затуй чукът може да раздроби канарата на късове, но водата е, дето я срива на пясък.
Той никого не издаде, Сия! Никого! А него го предадоха всички!
Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог ... Понякога, макар и рядко, Всевишният прави такива подаръци на народите. Тези негови собственоръчни творения са необясними, защото за тях няма мярка. Те са извън времето: идват, за да подготвят умовете на хората за бъдещето, живеят в самота и каквото и добро да направят, то си остава неразбрано.
... Има храброст, която изпреварва нуждата от храброст ... И вашият Левски е тъй необясним. Образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и дори заплашителен. Но пък във всичко истински.
March 1, 2021
Тази книга не 5 - 10 звезди заслужава!!!
March 26, 2018
Уникална книга за Велик човек, избран от Бога!
Книга, която всеки с българско самосъзнание трябва да прочете!
Книга, която всеки с българско самосъзнание трябва да прочете!
June 25, 2017
Великолепна и изключително увлекателна книга! Дълбочината на историята, избраният похват за разказ, диалозите, представянето на образите и духът на времето - всичко бива добре премерено и потапя напълно читателя. Книгата на Неда Антонова си заслужава прочита!
Имам една единствена малка забележка. На стр. 253, когато в разговор се вмъква темата за Париж има несъответствие със събитийността на историческите факти. Историята се развива през декември 1872 г., а в повествованието бива вмъкнато съществуването на Айфеловата кула, което исторически е неправилно, защото Айфеловата кула е построена през 1889 г. :)
Имам една единствена малка забележка. На стр. 253, когато в разговор се вмъква темата за Париж има несъответствие със събитийността на историческите факти. Историята се развива през декември 1872 г., а в повествованието бива вмъкнато съществуването на Айфеловата кула, което исторически е неправилно, защото Айфеловата кула е построена през 1889 г. :)
October 23, 2024
"Истинско е всичко, което обичаш не само заради него самото, а и за онова, което ти дава мисълта за него...".
February 14, 2025
още една прекрасна книга на Неда Антонова <3
June 7, 2025
Не я дочетох. Доста монотонна и бавна, не можа да ме грабне.
November 10, 2017
Уникална, истинска, българска!
October 25, 2020
Няма как да не прочетеш книга с такова заглавие :) Може би заглавието е най-доброто в книгата, но и тя съвсем не е лоша. Малко и липсва за да е наистина забележителна.
July 17, 2025
Срамно е за мен, че чак сега попаднах на този автор. Пише много увлекателно и личи многото четене на история за написването. Дамата все още пише.
Един Левски, който може и да обича жена, е много приятно четиво. Разбира се това е толкова деликатно загатнато в едно-единствено 'игличе', че и дума не може да става за истински дръзновено описание на интимните чувства на иконата на нашата история.
А на мен ми се ще да съм жива да видя поне малко пробуждане в обществото ни и осмисляне на факта, че иконите са само рисунки, докато живите хора любят и мразят други живи хора, и това не принизява великите им дела по никакъв начин. Никой автор обаче засега не може да си позволи този лукс да опише това за нашите герои, на толкова хора ще се сбръчкат татуировките на прасците от подобно светотатство...
Замислих се, че точно довечера ще отида в Карлово, за да почета празника по случай годишнина от раждането на Левски. Човекът, роден от човек.
Един Левски, който може и да обича жена, е много приятно четиво. Разбира се това е толкова деликатно загатнато в едно-единствено 'игличе', че и дума не може да става за истински дръзновено описание на интимните чувства на иконата на нашата история.
А на мен ми се ще да съм жива да видя поне малко пробуждане в обществото ни и осмисляне на факта, че иконите са само рисунки, докато живите хора любят и мразят други живи хора, и това не принизява великите им дела по никакъв начин. Никой автор обаче засега не може да си позволи този лукс да опише това за нашите герои, на толкова хора ще се сбръчкат татуировките на прасците от подобно светотатство...
Замислих се, че точно довечера ще отида в Карлово, за да почета празника по случай годишнина от раждането на Левски. Човекът, роден от човек.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews