Весел, гъделичкащ смях, част 2

by Маргарит Минков, Люба Халева (илюстратор), Севдалин Генов (редактор)

Удоволствие, радост и светлина ни заливат от приказките на Маргарит Минков. Това е съвременна литература, написана на разбираем език, с уважение към детската душевност. Веселите истории са изпълнени с игрословици, шеги и закачки и в тях участват Следобедният сън, котешката сянка Прескочиполянка, Случайният шаран, Кокошката, която снесла шарен бонбон, Облачното човече, Колекционерът на усмивки, куклата Повече Не Мога и шареното цвете Добро Настроение, Лъжеиграчът, Такивамити Работи, Кучето Което Свиреше На Акордеон, китове, котарачета, кенгура, чайки, вятърът и Невидимото човече и Мишката, на която й дошла една мишъл.

Маргарит Минков беше драматург и поет и в приказките му има много поезия. Те са забава и наслада, с дискретно внушен морал– каквито трябва да бъдат истинските приказки. Преди години в анонимния конкурс сред българските писатели за оригинална авторска приказка, Маргарит спечели Андерсенова награда. Представени в „Лека нощ, деца“ на БНТ, приказките станаха популярни сред децата, а екранизациите им в по-ново време бяха излъчени от европейски телевизии.

След като се забавляваме с вълшебните истории на Маргарит Минков, можем спокойно да ги подредим до приказките на Доналд Бисет и Ръдиард Киплинг.

125 pages, Paperback

Published May 1, 2017

About the author

Маргарит Минков е роден в Плевен. От 1970 г. започва да сътрудничи на Детската редакция в Българската национална телевизия. Още първите му приказки за предаването "Лека нощ, деца" са с искрящо чувство за хумор, с блестящ диалог и усет към парадокса и небивалицата. За телевизията Маргарит Минков пише десетки приказки: "Приказки с шапки", "Две ръчички - десет пръста", "Чудеса, чудеса" (наградено от Комитета за култура и Министерството на образованието), "Приказки за разказване", "Звездна притча Рождество", както и пиеси, филмови новели и мюзикъли... Победител е в конкурса за оригинална авторска приказка "Ханс Кристиан Андерсен", организиран от БНТ, по-късно печели конкурс във Варна с пиесата "Големият бал на шахматните фигури" (1979), конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата "Книга на царете" (1980) и др. Конкурсите за драми отварят вратите към сцената и Маргарит Минков енергично навлиза в театъра. Бил е драматург в театрите в Сливен и Враца, както и художествен ръководител и директор на Драматичен театър "Сълза и смях" (София). Автор е на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които: "И отново за Моцарт и Салиери" (1979), "Вавилонската кула" (1982), "Големият род" (1983), "Ето какво се случи" (1984), "Нощно съжителство" (1985), "Жана Д’Арк" (1988), "Камината" (1990), "Въведение в тяхната картина" (1994), "Втора сряда" (1997) и др. През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков "Приказки за разказване", през 1987 г. - "Безкрайна приказка". Част от пиесите му са събрани в сборника "Пиеси. I" (2001). През всичките тези години Маргарит Минков пише и стихове. Разпилява листовете по различни квартири, раздава ги на приятели... Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. "Мост" (1989-1990), а в книга излизат в стихосбирката "Пръстен в кладенец" (2000; 2007).

Reviews

[Иванка Могилска · Rating 5 out of 5]

Не знам как изобщо е възможно, но втората част на "Весел, гъделичкащ смях" на Маргарит Минков е пълна с още по-хубави приказки от първата. Авторът играе с лекота с думите, с времената, с пространството, с измислиците и реалността. Голям кеф е тази книга за деца и възрастни.

Само няколко цитата от "Безкрайна приказка" ще оставя ей тук и веднага ще ми повярвате.

(...)
Художникът стои в градината си и рисува ябълково дърво, а под него три негърчета. Плачът на змея тресе десетата земя, нарисуваните сини ябълки падат от дървото и сините негърчета ги изхрупкват. Тогава художникът ги рисува отново, но пак падат и негърчетата пак ги изхрупкват. Тогава художникът се разтревожва и гледа тревожно към улицата как хората вървят и викат:
- Как пък се родихме в тази десета земя, ами не се родихме в единадесетата, там нито змей се чува, нито нищо!
Няколко пъти художникът рисува ябълките и те все падат, и негърчетата му казват:
- Молим те, нарисувай, молим те, още едно негърче, защото трите не можем да смогнем! Издуха ни се коремчетата, молим те!
И художникът рисува още едно негърче, обаче боичката му се свършва.
(...)
С това може да започне приказката, но може да започне и с друго. Може да започне с обаждането, което направи художникът на змея по телефона.
(...)
- Ало? – пита художникът. – Защо плачеш?
- Ало – отговаря змеят. – Защото ме набеждават, че съм крал ябълки и никой не ме поздравява по улицата и не ме пита „Как си?” А аз не обичам ябълки, обичам чай със сирене и кашкавал.
- Ало – съчувства му художникът. – Разбира се, че всеки възпитан змей закусва чай със сирене и кашкавал.
- Затова плача – казва змеят и по телефона се чува как сълзите му правят „Цамбук, цамбук” в морето.
- Цамбук, цамбук, тарамбук! – вика тъжно художникът. – Ако спреш да плачеш, ще те нарисувам!
- Така ли? Много се радвам! Веднага спирам! – усмихва се змеят по телефона.
И наистина веднага спира. А художникът взима зелената си боичка и рисува до четирите негърчета един весел зелен змей. След това изпраща картината на змея. Ето с това може да започне приказката – как змеят поставя картината на стената и колко се радва като я гледа.
С това може да започне и да не завърши, защото тя е една безкрайна приказка.

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Малки ли са капките роса,
щом се слънцето във тях оглежда?
Малки ли са малките деца
тъй - защото мънички изглеждат?
Малки ли са песните-игралки,
щом сърцата ни във тях звучат?
А пътеките дали са малки,
ако тръгваме по тях на път?

из "Вкус на щурец"

[Detski Knigi · Rating 5 out of 5]

Появата на “Весел, гъделичкащ смях. Част първа” на Маргарит Минков (изд. “Жанет-45″) бе като слънчев лъч, тръгнал да се весели през девет поляни в десета. Необикновените приказки, така нетипични за родния книжен пазар, бяха посрещнати с безрезервна обич от едни и доза скептицизъм от други. Но е факт: първата книга с приказки на Минков събра овациите на чуждата публика и бе включена в каталога White Ravens 2016 на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен.
Продължението, “Весел, гъделичкащ смях. Част втора”, няма да разочарова любителите на Маргарит Минковите истории – текстовете, събрани от Севдалин Генов, са също толкова смешни, щури, невероятни за възрастните и съвсем реални за децата: http://detskiknigi.com/izpa-stri-svet...

[Lilly · Rating 5 out of 5]

Слънчева, засмяна, прекрасна!