В свят, където магията е неволно творение на боговете, се случва Немислимото. Магьосниците изчезват безследно, а изкуството им потъва в забрава. Две хиляди години по-късно се появява Индор с най-съкровената си мечта - да бъде магьосник. Той и неговото Братство на Почти Пълната Луна (безнадеждни, добродушни чревоугодници със свободно време за губене) изпълняват тайнствен ритуал, с който връщат магията обратно в света. Героите се впускат в редица вълнуващи приключения и ще се сблъскат с: агресивна мечка алкохолик, забуления в мистерия Орден на Кетъринга, коварния „Удушвач на артерии“, ужаса на „Огледалния Кошмар“, пълчища кръвожадни Драгхи и... Той. Древно зло, дебнещо в сенките на Пустотата...
Единствената надежда лежи в Мемоарите на Върховния магьосник Артурус Евърбрайт, скрити нейде от очите на предприемчиви индивиди със съмнителни намерения. Ще ги открие ли Индор преди Той да се завърне?
Книгата е подходяща за малки и големи, начинаещи и заклети фенове на жанра фентъзи.
Комичното фентъзи „Индор и Братството на Почти Пълната Луна” (изд. „Акцент 96”) е дебютен роман на Б. Н. Добрев и какво да ви кажа... Дай Боже всекиму такъв дебют! Романът демонстрира едновременно богато въображение, приятно чувство за хумор, добър стил и не на последно място – усещане за това как трябва да се реализира една книга на пазара. Защото „Индор...” е освен всичко друго и страхотно илюстрирана книга, както си личи още от грабващата корица, дело на Добромир Томов. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Много ми се искаше да харесам книгата, тъй като рядко попадам на български автори, творящи в този жанр. За жалост обаче дори 3те звезди, които ѝ давам са малко завишени. Страхотната корица и илюстрации определено са сред предимствата ѝ, но през цялото време докато четях бях с усещането, че авторът твърде много иска да прилича на Тери Пратчет. За разлика от Пратчет, обаче, героите са някак плоски и доста често мотивацията зад действията им е абсурдна. Любовната история е като съшита с бели конци и сякаш е там само, за да се каже , че има любовна история. Половината герои с нищо не допринасят за развитието на действието (включително и двамата влюбени). Диалозите, които съставляват около 75% от обема на текста, могат да се намалят наполовина и книгата би била доста по-приятна за четене. Все пак книгата успя да ме накара да се усмихна на няколко пъти, така че реших да ѝ присъдя 3 звезди. Предполагам, че може би е по-подходяша за по-тинейджърска публика.
Много се чудих колко звезди да ѝ дам - някъде около 2.5, но понеже авторът е българин, отпускам душата и давам 3. Обаче не бях впечатлена - за човек, който се справя много добре с описанията, което стана ясно чак в края на книгата, защото преди това беше само диалози, които, честно казано, ме изнервиха - с нищо не допринасят нито за повествованието, нито за характерите на героите. Напълно безсмислени и ненужно дълги на моменти, повтарят едно и също... Историята също не нещо, което не сме чели/виждали, динамиката на главите беше различна - в някои действието се развиваше много бързо, в други много мудно. НО голямо браво за художника - 5* от мен. Всъщност корицата ме накара да си купя книгата.
Реална оценка 3 - 3,5. Давам 4 за поущрение на българските автори и за красивите илюстрации ( които лично на мен ми се видяха малко )
Не знам дали съм пренаситена с фентъзи или просто не съм чела подходящото, за да схвана препратките. Липсваше ми интригата и може би сюжетът не беше добре развит. Доста ми заприлича на книга на Рик Риърдън - приключения в приключението, но нещо ми липсваше. Според мен Кейт и Джак не се вписаха в историята.
Все пак един не лош опит. Надявам се всичко да потръгне в следващата книга. Хуморът беше добър.
Адмирации за илюстратора Добромир Томов. Надявам се за следващите книги да се развихри още повече.
Ако трябва да съм честен звездите са 3,5. Книгата не е лоша, просто не е мойта. Започна много интересно, но по едно време ме загуби и все пак реших да я прочета цялата. Поздравления за автора, защото имаше няколко много добри момента(цялата глава зазапознанството на Джак и Кейт много ми хареса). Чесно казано очаквах малко повече от злодея... но подкрепям желанието и усилята на българските автори(в този случай супер много се кефя и на Добромир Томов, защото корицата, портретите и другите картинки в книгата са много яки) и бих дал шанс на двората книга когато му дойде времето.
Истината е, че книгата е приятно, леко четиво. Много забавни моменти, интересна история и цветущи герои. За "закоравели" фенове на фентъзито може да бъде с недостатъчно развита история, но ако четете за първи път (особено българско фентъзи) - дайте шанс на тази книга. Тя е с чудесни илюстрации, както може да видите по корицата.
Приятна и увлекателна книга, лесна за четене. Има доста добър стил, пълен със забавни шеги. Редовно се засмивах на глас. Напомня малко на Пратчет по начинът, по който авторът умело си служи с езика. Сетингът е добре развит и доста интересен, макар и не особено оригинален. От сюжета има какво да се желае, особено в заключителната си част - като цяло не блести от оригиналност и финалът се развива доста припряно. Героите са супер забавни и привлекателни, удоволствие е да четеш за техните преживявания. Въпреки малките си недостатъци (по-скоро бих ги нарекъл възможности за подобрение) , книгата си беше едно доста приятно и забавно четиво. Комплименти за автора - радвам се, че има българи, които се опитват да творят в този жанр.
Тук НЯМА да има спойлери, затова всеки който не е чел книгата може да чете. Не че нещо ама книгата беше много слаба. Не говоря за някой определен момент а за цялата. Просто ми беше толкова скучна че бях на път да спра да я чета. Единственото интересно в нея беше любовния елемент, но той не стигаше. Корицата беше една от причините да си я купя. Другата беше хайпът около нея. Просто всички се бяха зарибили по поредицата( прочетох книгата щом излезе втората.) и реших да я видя. Така тя ме разочарова и за това ù дадох 2 звезди.
Бях привлечена от прекрасния дизайн на корицата и илюстрациите вътре в книгата, но качеството на писане се оказа доста по-ниско от очакваното. Докато историята е интересна и пълна с хумор, книгата има нужда от цялостна редакция на стила, орязване на клишираните разговори, и на места малко по-сериозен тон.
Оценката ми е 4.5 звезди - изненадан съм приятно от книгата и от това, че вече има и българи, които пишат в този жанр. Още корицата на "Индор", моментално ме грабна и реших да я прочета (тъй като съм запален фен на хумора и фантазията). Радвам се, че български автор е написал и издал книга в жанра фентъзи, където монопола държат изцяло англоезичните писатели. С удоволствие ще прочета и останалите части. Книгата ме впечатли най-вече с героите си - имаше някои страхотно забавни образи, а илюстрациите отвътре са уникални - определено много допринасят да се потопиш в атмосферата. Можеш да проследиш и цялото приключение на картата, което е наистина много хитра закачка с Толкин и Средната земя. Като цяло авторът явно се е постарал да последва примера на утвърдени майстори в жанра, най-вече Тери Пратчет, за да изгради детайлите, и предполагам, че всеки фен на Света на Диска би оценил това. Проследяването на няколко сюжетни лини�� е друг фактор, на който много държа, а в "Индор" това беше направено по особено забавен начин. Получило се е умело вплитане на хумор, сериозност, приключение и естествено... любовния момент, без който вероятно никой сюжет не би бил завършен. За да бъда напълно обективен, нека спомена и от какво взимам половин звезда - от време на време може би диалозите бяха твърде дълги и без достатъчно описание на обстановката, а лично аз особено много държа на нея. Също така, не съм сигурен дали това е минус или плюс, но храната е основен, леко натрапващ се, лайтмотив в историята. В книги като "Хобит" обикновено героите гладуват през цялото време, докато тук ме изненада точно обратното - няколко глави ме накараха да огладнея. Е, явно е въпрос на вкус!
Книгата определено си заслужава да се прочете, би била интересна и на ученици и на по-пораснали, както и на опитни фенове на жанра комично фентъзи. Изцяло подкрепям българските автори в този жанр - нека се види, че не само англичаните ги бива! От сега чакам с нетърпение да видя корицата на следващата част! Художникът наистина е дал всичко от себе си.
Изключително забавно българско фентъзи в стил Тери Пратчет, с невероятни илюстрации, някак чаровно повлияни от тези на Кидби. Групичката новоизлюпени магьосници на корицата са главните герои, на които им се случват какви ли не шантавии, веднъж щом пробудят магическите си сили. Само да споменем намесата на богове, зли магове, изчезнали градове и гробници, пълни със зловещи капани за неподготвените, една много кисела мечка със страст към уискито и няколко хомицидни дървета - повече от ясно е, че лошо им се пише на амбициозната групичка в бели роби, които хич, ама хич не са като прекроени роклички от оня култ. Четивно, весело, усмихнато и чаровно - Индор е чисто и леко забавление, от което просто не можете да се лишите в тези времена.
Книгата я имам още от както излезе, но без основателна причина все я отлагах, до миналия месец, когато вече реших че и е дошло наистина времето да я прочета. Няма да лъжа и ще си призная че имах големи очаквания... бях чувала много хубави неща за Индор, българско фентъзи, много хумор и т.н и т.н. За мое съжаление, тези мои очаквания, (за които главно аз съм си виновна) не мога да кажа че се оправдаха на 100%. По-скоро съм 50/50 имаше неща които ми харесаха, моменти които ми бяха интересни и отделни моменти в които ми беше, малко безинтересно.
Още от самото начало, големият ми проблем бе със самия Индор, определено не ми хареса държанието му и постъпките които правеше. До една определена случка, към средата на книгата, когато научаваме истината за Индор и това което му се е случило в миналото, което го е наранило и малко го е накарало да се самозабрави. И всъщност след тази случка, Индор изживява голяма промяна и вече започна да се държи много по-нормално и съвестно към всичко и всеки.
Ставаме свидетели на това как Индор иска да стане един от най-великите магьосници, но преди две хиляди години се е случило нещо много голямо, което е причинило изчезването на целия магьоснически свят... И ето тук се появява Индор, заедно със Братството на Почти Пълната Луна, ( или по-скоро, в по-голяма част от книгата без него) изпълняват таен ритуал с който отключват нещо голямо, нещо много страшно и опасно за цялата планета. След всичко това Индор решава да замине от Морнингууд и да търси Мемоарите на Върховния магьосник Артурус Евърбрайт, освен че те ще му помогнат в битката срещу напиращото зло, то Индор и ще научи много неща за магията. Наистина изпълнена с много хумор и приключение, то ако искате да се посмеете от сърце и освен това да се порадвате на книга от български автор, то тази е точно за вас.
Паралелно с историята на Индор, макар и по на рядко, проследяваме и историята на Джак и Кейт. В началото когато прочетох първата глава посветена на тях, ми беше малко странно и не ми се връзваха почти никъде, но отново към края на книгата, когато е самото развитие и Джак и Кейт се срещат с Индор, всичко ми се подреди и имаше смисъл. След голямата промяна у Индор и когато вече не ме дразнеше толкова много, определено успях да се насладя много повече на самата книга и приключението което изживяваше главния герой. А най-голяма любимка ми стана Кейт, много борбена и здраво мислеща, приятна персона.
На второ място се нареждат Галдор Зачервения - който само му дайте да пие и ще бъде най-щастлив на света. И пълната му противоположност, въздържащия се от алкохол - Ото Столнър. Голям майтап беше с тия двамата и техните малки припирни.
Както казах очакванията, които сама си сложих не се оправдаха, но не останах и разочарована. Самата история е увлекателна, имаме магия, приключения, смях, богове и т.н.... но не мога да скрия тези неща които споменах по-горе и че точно те отнеха от пълното удоволствие докато четях. Имаше части от книга в които не се случваше почти нищо и лично на мен ми беше малко безинтересно, след това пък се случваше така че изведнъж нещо се случваше и беше много интересно, последните 120 страници, най-много ми харесаха. И все пак няма да скрия че ми беше достатъчно интересно за да продължа и със втората книга и да проследя какво ще се случи с Индор, Кейт и Братството на Почти Пълната Луна, също така и хуморът, който съпътства всеки един участник в тази книга.
И на края няколко думи и за самото издание - корицата мисля че всеки ще се съгласи че е една от най-красивите и готини корици, които имаме на българският пазар и освен това е и на наш си автор. Колкото до съдържанието вътре, още в самото начало има карта, ( мисля че вече достатъчно съм ви надула главите с това колко многоооо... обожавам да има карти в книги) която лично на мен ми бе много полезна. И случайно или не имам и в голям формат. ( от лимитиран BOPS) Следващото нещо което също ми беше много полезно, илюстрациите на героите.
"-Името е Джак Тауърз, милейди. - представи й се той и й направи реверанс. - Идвам от далечните земи на Добрите Обноски, където никога не е късно за чаша горещ чай. Инструктиран съм от Нейно Величество Етикецията да бродя надлъж и нашир и да впечатлявам красивите жени с Безупречните си Маниери!"
"-Изборът. Човек винаги има избор. До самия край. Житейският ни път не е права линия, предварително начертана, за да я следваме сляпо. Разклонения, неочаквани завои и обрати изпъстрят пътешествието ни през чудото на живота. Благодарение на теб най-накрая се събудих от кошмара. Бавно и сигурно се саморазрушавах отвътре, неспособен да се опълча срещу най-големите си страхове - да остана сам, да си отида от света без да съм познал истинска любов и приятелство. Показаното ми в тази зала ме накара да проумея, че жаждата за мъст и скърбенето по отминали събития са безсмислени. А що се отнася до теб... у теб клокочат горчива омраза и ненавист. Съжалявам те, ала уви, не мога да ти помогна."
"Любовта е най-чистото, най-силното чувство, познато на човека, не я подценявай. Тя е истинската магия, именно тя стои в основата на съществуването ни. Създадени сме, за да обичаме, пламенно и безрезервно, не за да водим безсмислени войни и да се ненавиждаме помежду си."
Много обичам комичното фентъзи! Пратчет, Брукс, Асприн, Адамс - класика! Бележка - вероятно съм един от малкото, които познават Тери Брукс от историите му за Омагьосаното Кралство, а не от много по-популярната "Шанара". "Индор..." най-вече прилича на Пратчет, което не е никак лошо. Светът, в който се развива приключението е добре изграден, и съм убеден, че първият роман от серията ни запознава само с малка част от него. Индор и Кейт, от главните герои са добре изградени и търпят развитие с напредването на сюжета... За съжаление, Джак, Войд и Галдор са доста плоски и праволинейни... Сюжетът е окей, няма втрещяващи обрати, но това е съвсем нормално за този жанр. Не ми хареса линията за Джак и Кейт. Доста е разпокъсана - първата среща е в началото на романа, като следващата среща с тях е около 120 страници по-късно. Стилът е добър, с няколко забележки... Има прекалено много дълги диалози, биха могли да се посъкратят. Като цяло, остава едно впечатление, че е гонен определен, прекалено голям обем. Има някои правописни грешки (не много, но са там). В някои случаи мотивацията на дадени герои е неубедителна. Все неща, к��ито РЕДАКТОР би оправил. Всъщност, това е големият минус на романа - не видях посочен редактор, а и ако е имало такъв - не си личи. Авторът и издателството знаят, но ако наистина е нямало редактор (или е имало некадърен такъв) - много голяма грешка, която трябва обезателно да поправят за следващата част. Най-големи поздрави за Пеуниг - Бога на особено грубото насилие! Като перничанин, се почувствах трогнат! Самото оформление на книгата е прекрасно - от корицата до вътрешните илюстрации и карта - комплименти за Добромир Томов! Цели три приложения в края на книгата - страхотни. Единствено лошо впечатление прави това, че всяка глава е на нова страница. При много на брой (50) и кратки глави, това излишно раздува обема на книжното тяло (може би нарочно търсено?). В заключение може да се каже, че това е едно обещаващо начало и добър дебют, което при по-добра (или изобщо някаква) редакция, можеше да удари петте звезди. 3,5 от мен, като ще закръгля нагоре, защото с удоволствие ще си купя следващата книга от поредицата, в която ще се надявам и авторът, и издателството ще надградят!
Има много малко лоши неща, които мога да кажа за "Индор и Братството на Почти Пълната Луна". Феновете на Тери Пратчет биха се зарадвали, книгата е пълна с хумор и малки (някой път не чак толкова малки) бележки под линия, типични за Пратчет. Лично не съм най-големият фен на този стил на писане (въпреки че притежавам към 10 книги на Пратчет). Но въпреки това романът на Б.Н. Добрев ми хареса, въпреки че за мен лично историята се изтърква след 350 страници (и ми липсваше емоционалният момент, заради който "Въоръжени мъже" е любимият ми Пратчетов роман).
Единствените забележки, които имам се отнасят към изданието и правописа (издребнявам, да) в моето копие имаше 9 страници, които просто бяха обърнати наобратно и до края на книгата (с малки изключения тук-там) присъстваше постоянната грешка на поставяне на точка в края на пряка реч, която просто ми изваждаше очите. Невероятно много признание заслужава писателя обаче за оформлението на книгата, като се започне с корицата, която просто е прекрасна, портретите на героите, които също са прекрасни, карта на света, три различни проложения и като цяло това изграждане на един богат и забавен свят. Б.Н. Добрев не си играе с фентъзи жанра, той умее да го използва така, както трябва да се използва.
Да перефразирам -"Голям хайп, малък рейтинг". :) Доста слаб опит за хумористично фентъзи. Опаковката(корицата) и илюстрациите са много добра, но тук свършват достойнствата. Самата идея въобще не е лоша, но изпълнението е пълен виц. "Братството" от гръмкото заглавие почти няма роля в сюжета. Като цяло героите са страшно хаотично представени. Опитите за свеж хумор се получават на няколко места, а в любовната история няма никаква химия. Главния лош е балък победен в половин глава, а главния добър се мотае из картата като муха без глава. Сравненията с Пратчет са меко казано смехотворни. "Индор" е на светлинни години и от най-добрия разказвач на хумористично фентъзи у нас - Калоян Захариев и неговата "Ех, магесническа му работа". Взел съм и втората част (пак основно по корица), и силно се надявам автора да е вдигнал нивото. Корица и илюстрации 2,5 звезди, текст 0,5 звезди.
"Индор и Братството на Почти Пълната Луна" бе една щура книга, изпълнена с много приключения, хумористични моменти, магия, странни, но толкова забавни персонажи и изумителни илюстрации! Определено ѝ се насладих, действието не спираше, имах много въпроси, на някои от които получих отговор, на други - може би в следващата книга, но тази със сигурност бе различна от останалите, които съм чела. Хареса ми, ще дам шанс и на следващата.
Да, тази книга определено заслужава внимание. Хареса ми, смъквам звезди заради ужасно дразнещата любовна история, която въобще не ми се връзваше със сюжета и четох по диагонал 😐
Останах приятно изненадана от тази книжка. Признавам, че нямах никакви очаквания и исках да си я взема основно заради готиния арт на корицата и илюстрациите вътре. Но пък като започнах да я чета, доста ме грабна. Историята върви леко. Разказана е приятно с един хумор, който на моменти напомня на моят любим Пратчет, а в други моменти напомня на "Пътеводителя на Галактическия Стопаджия". Давам малко по-ниска оценка защото си личи, че автора все още е начинаещ. Отделни части от историята не са свързани съвсем плавно и логически една след друга. Връзката между някои от по-главните герои също се случва малко "на магия". Друго нещо, което ме накара да смъкна малко оценката е липсата на женски персонажи. В историята има една героиня, която има малко по-активна роля и признавам тя ми допадна, въпреки че в началото беше представена просто като любимата на единия герой. По-нататък научаваме повече за нейния характер, навици и хобита и това я направи малко по-пълнокръвна. В края тя изиграва и по-важна роля и това определено я издигна в очите ми. Останалите женски персонажи обаче само са споменати и дори си нямат имена. В общия случай те олицетворяват образа на сприхавата съпруга, която е готова да те погне с чехъла или изкусната прилъстителка, която е готова да се отдаде на всеки мъж. Разочаровах се, че автора е попаднал в капана на тези стереотипични клишета. Надявам в следващите книги това да се промени. Въпреки тези недостатъци, книгата доста ми хареса, позабавлявах се и определно мисля да пробвам и следващата част.
Книгата ме привлече с корицата и краткото описание на задната корица. Харесвам фентъзи и с удоволствие си я взех без да имам някакви големи очаквания. За жалост сюжетът, макар и да има добра идея в началото, не е развит. Главният герой преминава през някакви безсмислени ситуации и изпитания, които по никакъв начин не задържат интереса, а чета по диагонал. Най-слабата част от книгата бяха последните 100 страници, където стана пълна каша, а финалът беше просто недомислен. Нито злодеят беше достатъчно изграден като характер, нито Индор - главният герой. От друга страна така нареченото Братство нямаше почти никакви реални действия, с които да покаже, че съществуването им въобще има смисъл за главния герой и самия сюжет. Авторът има въображение, но това не достатъчно, за да се получи добра книга.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Не бих казала, че ми хареса, но пък бих прочела и следващата, защото идеята е добра. Има прекалено много диалози, които не допринасят за развитието на историята. Играта на думи е във всяка страница, което е по-скоро досадно, отколкото интересно. Любовната история, която се появи от нищото е скандално плоска и не особено свързана с основната линия. Илюстрациите обаче са много добри, реално корицата ме накара да я купя.
Книгата напълно оправда очакванията ми. Толкова леко и приятно написана, а в същото време изпълнена с много сарказъм и ексцентрични персонажи. Б.Н. Добрев е успял да създаде и развие един невероятен свят, а илюстрациите на Добромир Томов прекрасно допълват атмосферата. С нетърпение очаквам втората книга!
Доста ми допадна книгата, но нещо не ми достигна, за да и дам пълни четири звезди. Все пак смятам да продължа поредицата, понеже определено ме заинтригува. Леко и приятно е за четене, хумористичният елемент преобладава, не за сметка на сюжета обаче. Интересно ми е да видя как ще се развият нещата по-нататък.
Чудесна, развлекателна книга, която ме накара да се смея с глас. С удоволствие ще си купя и останалите две. Приятно изненадана съм; повсеместно българската художествена литература се занимава с теми, от които лъха депресия и мизерия; историята за Индор беше за мен глътка свеж въздух.
Ако обичате фентъзи и обичате да се смеете то това е вашето четиво. Приключенията на героите ще ви накарат да четете с лекота а смехът от началото до края е неизбежен.