What do you think?
Rate this book
Фосикър
Киберпънк, антиутопия, научна фантастика, Сингулярност на Изкуствения интелект, прогностика.
От появата на първите матриканти са изминали години.
Изглежда, светът е избегнал междурасовия сблъсък и сякаш нищо друго не би могло да наруши установения ред.
Революционна група, наричаща себе си „Агора”, е успяла да разбие и извади от строя Световната мрежа.
Понастоящем Мрежата е мъртва и несанкционираният достъп до нейните остатъци е забранен със закон.
Дръзналите да го направят са престъпници и биват преследвани от властите. Вършат това за пари и ги наричат „фосикъри”.
За да бъдеш фосикър обаче, трябва да си готов на всичко ... Но дали това е достатъчно?
От появата на първите матриканти са изминали години.
Изглежда, светът е избегнал междурасовия сблъсък и сякаш нищо друго не би могло да наруши установения ред.
Революционна група, наричаща себе си „Агора”, е успяла да разбие и извади от строя Световната мрежа.
Понастоящем Мрежата е мъртва и несанкционираният достъп до нейните остатъци е забранен със закон.
Дръзналите да го направят са престъпници и биват преследвани от властите. Вършат това за пари и ги наричат „фосикъри”.
За да бъдеш фосикър обаче, трябва да си готов на всичко ... Но дали това е достатъчно?
212 pages, Paperback
First published May 31, 2017
20 people want to read
About the author
Александър Белтов
7 books14 followersБългарски автор, футурист.
Пише множество художествени текстове, в това число романи, есета, разкази и драматургия.
През 2015 г. издава романа „Матрикант" (с основна тема Трансхуманизъм).
През 2017 г. издава романа „Фосикър" (с основна тема Сингулярност на Изкуствения интелект).
През 2019 г. публикува драматургичния текст „Кутията на шута“ - театрална пиеса в пет действия (социална сатира, театър на абсурда).
През 2025 г. публикува пиесата „Махалото на Мински“ (с алтернативно заглавие „Билет за рая").
Есетата „Разумът: Еволюция и значение" и „Нечовешката човечност (ИИ-крацията: Възходът на нова социална структура)", посветени съответно на зараждането и еволюцията на феномена Разум, както и на раждането и значението нова социална структура, каквато е така наречената от автора ИИ-крация (всеобщ контрол над битието, упражняван от страна на развит Изкуствения интелект), са сред значимите му работи.
Произведенията му могат да бъдат отнесени към жанровете научна фантастика, киберпънк, антиутопия и прогностика.
Пише множество художествени текстове, в това число романи, есета, разкази и драматургия.
През 2015 г. издава романа „Матрикант" (с основна тема Трансхуманизъм).
През 2017 г. издава романа „Фосикър" (с основна тема Сингулярност на Изкуствения интелект).
През 2019 г. публикува драматургичния текст „Кутията на шута“ - театрална пиеса в пет действия (социална сатира, театър на абсурда).
През 2025 г. публикува пиесата „Махалото на Мински“ (с алтернативно заглавие „Билет за рая").
Есетата „Разумът: Еволюция и значение" и „Нечовешката човечност (ИИ-крацията: Възходът на нова социална структура)", посветени съответно на зараждането и еволюцията на феномена Разум, както и на раждането и значението нова социална структура, каквато е така наречената от автора ИИ-крация (всеобщ контрол над битието, упражняван от страна на развит Изкуствения интелект), са сред значимите му работи.
Произведенията му могат да бъдат отнесени към жанровете научна фантастика, киберпънк, антиутопия и прогностика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
December 9, 2017
Срещата ми с " Фосикър" беше случайна, но остави прекрасен спомен в мен. Спечелих книгата като подарък от Giveaway. Нямах никакви очаквания, защото никога не се бях докосвала до творчеството на Александър Белтов, а и мненията са пренебрежимо малко, за съжаление. Ей така, в безмълвието, понякога остават скрити истински ценни находки, каквато се оказа " Фосикър". Толкова се запалих по историята, че покрай нея смятам да прочета и предходните две книги- "Матрикант". И така, малко отзад напред, ще запълня пропуските си.
Очарована съм от описателния и богат език на Александър Белтов. Завладяващ изказ, който те всмуква в действието и те оставя в него докрай, провокирайки множество размисли и емоции.
" Фосикър" е киберпънк роман, жанрово близък до научната фантастика и отчасти до антиутопията.
Действието се развива в София, в един съвременен, но доста различен свят; свят, който е едновременно сюреалистичен и толкова вероятен.
Главният герой, Слав, се занимава с незаконна продажба на информация, на база данни, които сглобява от остатъците от Мрежата. Доста опасно начинание, но са му необходими пари, много пари, за да помогне на сестра си.
В книгата е описан сблъсъкът и взаимодействието между човешкия и изкуствения интелект, сътрудничеството между тях; загатва се за кастовото разделение- удобствата на Матрикантите срещу компромисите, с които трябва да живеят обикновените хора.
Една от основните разлики между хората и изкуствения интелект, са емоциите, а между човеците и матрикантите, е тленността. Изкуственият интелект няма емоции, рационален е и е...безскрупулен. И може ли да мисли самостоятелно или неговата мисловна дейност е плод на предварително програмиране? И не на последно място- може ли да се приема за достоверна информацията от ИИ? Възникват множество въпроси, а "Фосикър" дава различна перспектива и показва разнообразни аспекти за ИИ.
Беше ми много интересно да проследя развитието на Куче и неговото преобразяване накрая. Интересен и неочакван финал.
"Фосикър" заслужава да заеме видно място в книжарниците, защото е една от най- добрите книги от съвременни български автори. Стойностните неща трябва да бъдат на показ, за да могат до тях да се докоснат колкото се може повече хора.
" Фосикър" има не само творческа стойност, но и дълбок смисъл и послание.
Благодаря на Александър Белтов, че чрез "Фосикър", ме допусна до уникалния свят, който е сътворил. Истинският творец оставя частица от себе си у останалите. Точно това се случи и с мен- историите на Александър навлязоха в мен и продължиха да се надграждат през моята перспектива.
========
" Реалността не е даденост и не е константно състояние."
" Хората не са добри по рождение, админ. Когато се родят, в мозъка, формиращ съзнанието им, е чисто — табула раса. Добротата е вторичен продукт, така да се каже. Разбери това и ще прозреш. Най-често добротата у хората е продукт на гузна съвест. Някои от тях бъркат добротата с щедрост и се опитват да я заменят с това, но не е същото."
" Човекът е толкова приспособим, че умее да изменя начина си на мислене спрямо средата, в която се намира."
" И ако потребностите на човек могат да се делят на физически и духовни, дали онези, които имат духовни нужди, живеят, а другите, които задоволяват само физическите, съществуват единствено като материя?"
" Познанието се въплъщава в човека, той го носи в себе си, използва го, обогатява се и в крайна сметка го разпространява."
Очарована съм от описателния и богат език на Александър Белтов. Завладяващ изказ, който те всмуква в действието и те оставя в него докрай, провокирайки множество размисли и емоции.
" Фосикър" е киберпънк роман, жанрово близък до научната фантастика и отчасти до антиутопията.
Действието се развива в София, в един съвременен, но доста различен свят; свят, който е едновременно сюреалистичен и толкова вероятен.
Главният герой, Слав, се занимава с незаконна продажба на информация, на база данни, които сглобява от остатъците от Мрежата. Доста опасно начинание, но са му необходими пари, много пари, за да помогне на сестра си.
В книгата е описан сблъсъкът и взаимодействието между човешкия и изкуствения интелект, сътрудничеството между тях; загатва се за кастовото разделение- удобствата на Матрикантите срещу компромисите, с които трябва да живеят обикновените хора.
Една от основните разлики между хората и изкуствения интелект, са емоциите, а между човеците и матрикантите, е тленността. Изкуственият интелект няма емоции, рационален е и е...безскрупулен. И може ли да мисли самостоятелно или неговата мисловна дейност е плод на предварително програмиране? И не на последно място- може ли да се приема за достоверна информацията от ИИ? Възникват множество въпроси, а "Фосикър" дава различна перспектива и показва разнообразни аспекти за ИИ.
Беше ми много интересно да проследя развитието на Куче и неговото преобразяване накрая. Интересен и неочакван финал.
"Фосикър" заслужава да заеме видно място в книжарниците, защото е една от най- добрите книги от съвременни български автори. Стойностните неща трябва да бъдат на показ, за да могат до тях да се докоснат колкото се може повече хора.
" Фосикър" има не само творческа стойност, но и дълбок смисъл и послание.
Благодаря на Александър Белтов, че чрез "Фосикър", ме допусна до уникалния свят, който е сътворил. Истинският творец оставя частица от себе си у останалите. Точно това се случи и с мен- историите на Александър навлязоха в мен и продължиха да се надграждат през моята перспектива.
========
" Реалността не е даденост и не е константно състояние."
" Хората не са добри по рождение, админ. Когато се родят, в мозъка, формиращ съзнанието им, е чисто — табула раса. Добротата е вторичен продукт, така да се каже. Разбери това и ще прозреш. Най-често добротата у хората е продукт на гузна съвест. Някои от тях бъркат добротата с щедрост и се опитват да я заменят с това, но не е същото."
" Човекът е толкова приспособим, че умее да изменя начина си на мислене спрямо средата, в която се намира."
" И ако потребностите на човек могат да се делят на физически и духовни, дали онези, които имат духовни нужди, живеят, а другите, които задоволяват само физическите, съществуват единствено като материя?"
" Познанието се въплъщава в човека, той го носи в себе си, използва го, обогатява се и в крайна сметка го разпространява."
November 29, 2021
Не знам защо отлагах прочитането на книгата толкова време, още повече че имам хартиена бройка на рафта с родни произведения.
Фосикър ми хареса дори повече от Матрикант. Тук социалната част на фантастиката отстъпва на прогностична, а това води до доста по-киберпънк звучене. ю
Мрежата се разпадна в края на предишната книга, а това води до едно доста иновативно авторово решение (в скоби :) много от приятелите ми фантасти прогнозират това разпадане на световната компютърна мрежа, доволен съм да видя, че някой е систематизирал това възможно, даже близко бъдеще). Професията Фосикър е много добро попадение, хакер, който събира късчета информация от разединеният, разпаднал се на корпоративни микромрежи интернет. Та нашето момче е точно такъв, но в търсенията си пода на една гадост - искуствен интелект, който бързо надхвърля сингулярността. А това е друг щекотлив въпрос, макар и по-експлоатиран в литературата.
Този път София като поле на действие ми хареса повече, някак го нямаше онова омръзнало до втръсване мрънкане и сочене с пръст, с което всички съвремени мечтатели измиват собственото си безхаберие.
Малко ми остана неясно защо Агората, които толкова се бореха за разпадането на Мрежата, веднага след като постигнаха целта си са се юрнали да я изграждат на ново. Ама така са бунтарите без идеология, само действат на въпреки и нищо не съграждат.
С кеф бих продължил да купувам нещата на Белтов, ако има какво още да ни разкаже в тези отдавна непопулярни жанрове. Сякаш дори в спекулативната литература нещата започнаха леко да изпошляват и има нужда от мислещи хора да натискат.
Фосикър ми хареса дори повече от Матрикант. Тук социалната част на фантастиката отстъпва на прогностична, а това води до доста по-киберпънк звучене. ю
Мрежата се разпадна в края на предишната книга, а това води до едно доста иновативно авторово решение (в скоби :) много от приятелите ми фантасти прогнозират това разпадане на световната компютърна мрежа, доволен съм да видя, че някой е систематизирал това възможно, даже близко бъдеще). Професията Фосикър е много добро попадение, хакер, който събира късчета информация от разединеният, разпаднал се на корпоративни микромрежи интернет. Та нашето момче е точно такъв, но в търсенията си пода на една гадост - искуствен интелект, който бързо надхвърля сингулярността. А това е друг щекотлив въпрос, макар и по-експлоатиран в литературата.
Този път София като поле на действие ми хареса повече, някак го нямаше онова омръзнало до втръсване мрънкане и сочене с пръст, с което всички съвремени мечтатели измиват собственото си безхаберие.
Малко ми остана неясно защо Агората, които толкова се бореха за разпадането на Мрежата, веднага след като постигнаха целта си са се юрнали да я изграждат на ново. Ама така са бунтарите без идеология, само действат на въпреки и нищо не съграждат.
С кеф бих продължил да купувам нещата на Белтов, ако има какво още да ни разкаже в тези отдавна непопулярни жанрове. Сякаш дори в спекулативната литература нещата започнаха леко да изпошляват и има нужда от мислещи хора да натискат.
July 27, 2017
Моят отзив за фантастичния киберпънк роман на Александър “Фосикър”, една покана за осмисляне на един възможен бъдещ свят. Това е дългоочакваното продължение на “Матрикант”, награждайки и добавяйки нови теми за размисъл.
Преди да започна този кратък отзив искам да предупредя всички потенциални читатели на този роман да отворят съзнанието си. Както “Матрикант”, така и “Фосикър” съдържат теми, които не всички биха възприели с одобрение. Посягаме към литературата, за да добием представа за световете, които творците ни представят, но не винаги сме напълно подготвени, за да разберем, усвоим и осмислим съдържанието. Пригответе се, потенциални читатели, да се впуснете в един бъдещ свят, който не само е обрисуван по майсторски начин, но и напълно прогнозен. Една от ключовите характеристики, които бих дал на “Фосикър” е именно тази — на откровението на един възможен, за съжаление, не съвсем идеален свят.
Но нека започна с основния сюжет, който грабва вниманието още с първите страници. Представя ни се бъдеща София и главното действащо лице Слав, който печели пари от една твърде незаконна дейност — кражба на данни от разрушената Мрежа, такава каквато ползваме ние всеки ден. Светът се е променил към авторитарно и дистопично управление.
Ще можете да преживеете класови разделения — мръсотията на определени квартали на София, както и свързаните социални групи. Слав, на практика, е само един възможен сценарий, един пример за живот в такава среда. Той е мотивиран от една единствена цел, която да направлява живота му — състрадателната сила за спасение на друг човешки живот. Чрез впускането в забранените територии той доказва, че наистина най-силната мотивация за човека е страха — в този конкретен случай загубата на нещо много ценно за него (нарочно няма да издавам).
Преплетено с всичко останало се срещаме и с едно от главните дейтващи “лица” — един потаен и мощен изкуствен интелект. Оставям на читателите сами да преживеят за себе си емоцията, която носи срещата с онова, което има човешки черти, но не е съвсем като нас. А дали е нещо повече — вие сами ще решите. Четенето на “Фосикър” разкрива един грандиозен по своя мащаб конфликт, който има няколко гледни точки. Всеки читател ще намери своя собствена опорна точка, но за мен най-вълнуващите преживявания са породени от няколко размишления:
* До каква степен може човечеството да се самообрича към пагубните състояния? Липсата на воля за положителна промяна и деградацията на управлението води до едно почти безсмислено съществуване. Човек трябва да търси смисъл във всичко, което прави, за да може да оцелее във водовъртежа на прокълнатия околен свят.
* Показаното отражение на едно възможно бъдеще е породено от факти и предсказания, които се надявам да бъдат поправени.
* Възможно е оправдаем някои човешки постъпки, ако те са в името на една по-висша цел. “Фосикър” поставя множество етични въпроси, които изпитват читателите непрекъснато.
* Една от най-важните дилеми е вярата в Изкуствения интелект в неговия съвършен вид — този, който е възприел човешките черти и може самостоятелно да планира и осъществява своите действия. Огромно вълнение е всяка среща с него, а резултата от това взаимодействие (както е описано от автора) е наистина непредсказуемо.
Романът със сигурност би се харесал, най-вече, на онези читатели, които искат да надградят себе си — книгата обогатява с идеи и, не на последно място, вдъхновение и кураж. Ще разберете какво имам предвид, когато следващия път кажа “Борете се за бъдещето си!”.
Преди да започна този кратък отзив искам да предупредя всички потенциални читатели на този роман да отворят съзнанието си. Както “Матрикант”, така и “Фосикър” съдържат теми, които не всички биха възприели с одобрение. Посягаме към литературата, за да добием представа за световете, които творците ни представят, но не винаги сме напълно подготвени, за да разберем, усвоим и осмислим съдържанието. Пригответе се, потенциални читатели, да се впуснете в един бъдещ свят, който не само е обрисуван по майсторски начин, но и напълно прогнозен. Една от ключовите характеристики, които бих дал на “Фосикър” е именно тази — на откровението на един възможен, за съжаление, не съвсем идеален свят.
Но нека започна с основния сюжет, който грабва вниманието още с първите страници. Представя ни се бъдеща София и главното действащо лице Слав, който печели пари от една твърде незаконна дейност — кражба на данни от разрушената Мрежа, такава каквато ползваме ние всеки ден. Светът се е променил към авторитарно и дистопично управление.
Ще можете да преживеете класови разделения — мръсотията на определени квартали на София, както и свързаните социални групи. Слав, на практика, е само един възможен сценарий, един пример за живот в такава среда. Той е мотивиран от една единствена цел, която да направлява живота му — състрадателната сила за спасение на друг човешки живот. Чрез впускането в забранените територии той доказва, че наистина най-силната мотивация за човека е страха — в този конкретен случай загубата на нещо много ценно за него (нарочно няма да издавам).
Преплетено с всичко останало се срещаме и с едно от главните дейтващи “лица” — един потаен и мощен изкуствен интелект. Оставям на читателите сами да преживеят за себе си емоцията, която носи срещата с онова, което има човешки черти, но не е съвсем като нас. А дали е нещо повече — вие сами ще решите. Четенето на “Фосикър” разкрива един грандиозен по своя мащаб конфликт, който има няколко гледни точки. Всеки читател ще намери своя собствена опорна точка, но за мен най-вълнуващите преживявания са породени от няколко размишления:
* До каква степен може човечеството да се самообрича към пагубните състояния? Липсата на воля за положителна промяна и деградацията на управлението води до едно почти безсмислено съществуване. Човек трябва да търси смисъл във всичко, което прави, за да може да оцелее във водовъртежа на прокълнатия околен свят.
* Показаното отражение на едно възможно бъдеще е породено от факти и предсказания, които се надявам да бъдат поправени.
* Възможно е оправдаем някои човешки постъпки, ако те са в името на една по-висша цел. “Фосикър” поставя множество етични въпроси, които изпитват читателите непрекъснато.
* Една от най-важните дилеми е вярата в Изкуствения интелект в неговия съвършен вид — този, който е възприел човешките черти и може самостоятелно да планира и осъществява своите действия. Огромно вълнение е всяка среща с него, а резултата от това взаимодействие (както е описано от автора) е наистина непредсказуемо.
Романът със сигурност би се харесал, най-вече, на онези читатели, които искат да надградят себе си — книгата обогатява с идеи и, не на последно място, вдъхновение и кураж. Ще разберете какво имам предвид, когато следващия път кажа “Борете се за бъдещето си!”.
August 3, 2017
Като отпочнеш книгата, веднага си личи, че Сашо Белтов от известно време насам работи в Турция :) Халил, Юсуф, Мусайбе... опс, последното го няма, споко :) Майтапът настрана — книгата е силна. Класически киберпънк (сещате се — „Матрицата“, Филип К. Дик, ала-бала…). Малко ме подразни нечленуването на името „Куче“ („Реши да използва Куче, както досега“ вместо много по-четивното „Реши да използва Кучето, както досега“), ама това да му е кусурът :) Поредното „евала“ за роден български автор, който не се е оставил дебелоочието и цинизмът на така наречените „издатели“ (разбирай, най-вече групичката около „издателството-татко“) да стане причина да спре да пише. Так держать!!! :)
November 5, 2019
Книгата започна много добре, увлекателно, пленяващо. После към средата ми се разми малко. А краят дойде някак прибързано, като на кратък разказ, а не на роман.
Имаше няколко момента с неточности или логически несвързаности, препрочитах цели глави, за да ги разбера... безуспешно. Но, като цяло, останах с добро впечатление.
Оценката ми е 4, но винаги давам 1 допълнителна звезда на българските автори, заради смелостта им да пишат и издават, затова поставям обща оценка от 5*.
Имаше няколко момента с неточности или логически несвързаности, препрочитах цели глави, за да ги разбера... безуспешно. Но, като цяло, останах с добро впечатление.
Оценката ми е 4, но винаги давам 1 допълнителна звезда на българските автори, заради смелостта им да пишат и издават, затова поставям обща оценка от 5*.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews