What do you think?
Rate this book
Любов в езерото на прокажените
Седем поеми и една новела за Индия
Петата стихосбирка на Красимир Георгиев „Любов в езерото на прокажените“ е плод на пътуванията на поета из Азия. Всъщност „Любов в езерото на прокажените“ не е просто стихосбирка, по-скоро поетична експлозия, ваяние между лириката и абсурда. Ето как самият Красимир Георгиев определя творческото верую на книгата:
„Близо пет години бягах от поезията. Трудно беше, но не написах нито ред. Ядоха ме кучета и ме кълваха птици, но аз бягах и бягах. Обречен да бъда настигнат.
И ето, откачената муза отново ме яхна и започна да блудства с душата ми. Добре, казах си, ще ти дам да се разбереш! И си поставих няколко непосилни задачи. Първо – съдържанието да властва над формата, образите да громят строфите, думите да разграждат редовете. Второ – темата да е невъзможна, идеята да е немислима, ситуацията да е абсурдна. Реки от мерена реч словославят птичките и пчеличките, слънчевите лъчи и храмовете на любовта – и аз съм писал подобни стихчета, но ако римата и ритъмът се блъскат години наред в главата ти, идва времето, когато трябва или да се измъкнеш от лудницата, за да запазиш главата си, или да влезеш по-дълбоко в тунела на поетичния хаос, да надскочиш мисълта си и да нахраниш чудовището на страстта и цинизма. Трето – да подправиш храната си със смърт, да станеш част от поетичните образи и да изживееш невъзможното. Това е най-трудното…“
Предоставена от издателството за свободно четене онлайн.
Петата стихосбирка на Красимир Георгиев „Любов в езерото на прокажените“ е плод на пътуванията на поета из Азия. Всъщност „Любов в езерото на прокажените“ не е просто стихосбирка, по-скоро поетична експлозия, ваяние между лириката и абсурда. Ето как самият Красимир Георгиев определя творческото верую на книгата:
„Близо пет години бягах от поезията. Трудно беше, но не написах нито ред. Ядоха ме кучета и ме кълваха птици, но аз бягах и бягах. Обречен да бъда настигнат.
И ето, откачената муза отново ме яхна и започна да блудства с душата ми. Добре, казах си, ще ти дам да се разбереш! И си поставих няколко непосилни задачи. Първо – съдържанието да властва над формата, образите да громят строфите, думите да разграждат редовете. Второ – темата да е невъзможна, идеята да е немислима, ситуацията да е абсурдна. Реки от мерена реч словославят птичките и пчеличките, слънчевите лъчи и храмовете на любовта – и аз съм писал подобни стихчета, но ако римата и ритъмът се блъскат години наред в главата ти, идва времето, когато трябва или да се измъкнеш от лудницата, за да запазиш главата си, или да влезеш по-дълбоко в тунела на поетичния хаос, да надскочиш мисълта си и да нахраниш чудовището на страстта и цинизма. Трето – да подправиш храната си със смърт, да станеш част от поетичните образи и да изживееш невъзможното. Това е най-трудното…“
Предоставена от издателството за свободно четене онлайн.
84 pages, Paperback
Published November 15, 2004
3 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
June 4, 2017
Хвърковати бележки:
~ Из „Аз – създателят на Вселената“:
~ „Кървави криле на кръвожадни птици“ си остава един от най-плътните, плашещи и принасящи прозрение текстове, които съм чел. Дали Космосът ще даде да видим и останалата част от романа?
~ А „За долетя един лебед и ми каза“, както вече писах, да говоря не мога... Полетете, поплувайте с него. Почувствайте.
~ Из „Аз – създателят на Вселената“:
Аз съм великата бездна, аз съм бащата на вятъра,
аз съм съкровението, родено преди Вселената,
аз съм зърното на безсмъртието,
но ме кълве птицата на умората
и ме яде рибата на съмнението.
~ „Кървави криле на кръвожадни птици“ си остава един от най-плътните, плашещи и принасящи прозрение текстове, които съм чел. Дали Космосът ще даде да видим и останалата част от романа?
~ А „За долетя един лебед и ми каза“, както вече писах, да говоря не мога... Полетете, поплувайте с него. Почувствайте.
Displaying 1 of 1 review