What do you think?
Rate this book
На моята майка Сирия
Читателю,
Ако тук търсиш драма и сълзи, няма да ги намериш. Това е една история за важните неща в живота. За моментите, когато губиш пътя пред себе си и не виждаш такъв. Припомня за силата на душата и как звучи пулсът на забравените мечти. Какво си готов да направиш за хората, които обичаш? Понякога сам не подозираш каква сила криеш вътре в себе си… Знаеш ли, пустинята винаги ще милее за своя дъжд така, както чужденецът за родината си. Корените на сърцето все ще се лутат в прегръдките на мислите, за да не забравяме кои сме. Нека тази книга не бъде „Сбогом“ с родината, а едно ново „Здравей“ за душата, която съхранява в себе си цели светове, държави и истории, разказани около един залез и чаша кафе.
Ако тук търсиш драма и сълзи, няма да ги намериш. Това е една история за важните неща в живота. За моментите, когато губиш пътя пред себе си и не виждаш такъв. Припомня за силата на душата и как звучи пулсът на забравените мечти. Какво си готов да направиш за хората, които обичаш? Понякога сам не подозираш каква сила криеш вътре в себе си… Знаеш ли, пустинята винаги ще милее за своя дъжд така, както чужденецът за родината си. Корените на сърцето все ще се лутат в прегръдките на мислите, за да не забравяме кои сме. Нека тази книга не бъде „Сбогом“ с родината, а едно ново „Здравей“ за душата, която съхранява в себе си цели светове, държави и истории, разказани около един залез и чаша кафе.
136 pages, Paperback
First published June 1, 2017
3 people are currently reading
120 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
April 9, 2018
Два дена, две книги от Даян Шаер, много сълзи.
July 2, 2017
Изключителна книга, чете се много леко и гладко. Изключителна е, защото .. това можеше да съм аз.. щастлив съм, че тази книга промени донякъде представите ми и ме накара да съм по-човечен към тази нация. Преекспонирането на факти е огромно покрай тях. А ние хората забравяме за най-важното - да бъдеш сърдечен, да бъдеш човек :)
June 7, 2018
"Трагедията ходи по очите на хората. Влиза вътре в тях и се разхожда. Оставя мокри стъпки."
"Непознати гробари,срещат сълзите ти,а ти така и не запомняш лицата им. Хвърляш пръст за Сбогом. Че какво друго можеш да изпратиш?Лопати безчувствено трупат разстояние между теб и погребания. Всъщност това е пътят от Земята до Небето. Безсилен си."
"Необяснимо страшна е смъртта, без мирис и цвят. Невидима.Идва без покана и предупреждение. Взема най-малкото у теб,но най-скъпото. Вече разбирам,че е голям грях да обичаш някого повече след смъртта му.Никой не се нуждае от нашата любов и грижа,след като лежи в гроба"
"Сцена: разпаднат баща, разхвърляни сълзи,размит спомен.Болка.И страх.Това почувствах.Един телефон седеше пред него.Предвестник на смъртта. Известие за изстинал родител."
"Виждали ли сте някога гробове един до друг, гробове на едро,склад с ковчези или как умира скъп човек- немигащия момент, когато отнемат някого пред очите ти? Не? Е,те са. "
"Непознати гробари,срещат сълзите ти,а ти така и не запомняш лицата им. Хвърляш пръст за Сбогом. Че какво друго можеш да изпратиш?Лопати безчувствено трупат разстояние между теб и погребания. Всъщност това е пътят от Земята до Небето. Безсилен си."
"Необяснимо страшна е смъртта, без мирис и цвят. Невидима.Идва без покана и предупреждение. Взема най-малкото у теб,но най-скъпото. Вече разбирам,че е голям грях да обичаш някого повече след смъртта му.Никой не се нуждае от нашата любов и грижа,след като лежи в гроба"
"Сцена: разпаднат баща, разхвърляни сълзи,размит спомен.Болка.И страх.Това почувствах.Един телефон седеше пред него.Предвестник на смъртта. Известие за изстинал родител."
"Виждали ли сте някога гробове един до друг, гробове на едро,склад с ковчези или как умира скъп човек- немигащия момент, когато отнемат някого пред очите ти? Не? Е,те са. "
August 22, 2022
История за важните неща в живота. За времето когато губиш пътя пред себе си и не знаеш на къде да тръгнеш.
June 24, 2017
Цялото ревю тук > https://nikoljonnotsnow.wordpress.com...
Ако трябва да бъда напълно честна, очаквах повече от тази книга, защото дебютната за авторката „Има ли места в рая?“ беше прелестна. И все пак не мога да отрека, че Даян Шаер умее да плете думите и изреченията така, че да се получават красиви и докосващи истории. А те са такива също, защото са и истински.
Да разкажеш такава история е също много красиво, защото чрез нея хората могат да се пренесат в един друг, но все пак реален свят. Така спираме за малко да мислим за себе си и можем поне мислено да стъпим в обувките на другия и да си представим какво е било. Освен това в книгата са преплетени и много от спомените на авторката за нейното детство и за нещата, които се крият зад „Има ли места в рая?“, което прави всичко още по-автентично и приятно.
И все пак нещо ми липсваше в цялата книга – нещо ме спираше да й се насладя напълно. Първо нещата, които разказват София и дъщеря й са ми много постни. Те на практика почти нищо не казват, за да можем ние да навлезем по-дълбоко в същността на проблемите им и изобщо на „трансформацията“, която са преживели. В голяма степен това читателят може да го почувства по-скоро от обясненията на Самата Даян Шаер, която сглобява изреченията, прави мост между разказите, сближава думите, прави ги по-топли.
Въпреки това беше приятно, истинско четиво. Като книга успява да те отвлече от ежедневието, което е едно от основните функции на книгите изобщо, но същевременно това не е измислен свят – това е реален свят, намиращ се около нас и на същата географска карта, на която сме и ние. Това е разказ, който доближава до нас далечното, прави го по-познато. Бих искала да прочета повече такива разкази, защото смятам, че не само ние, като българи, имаме нуждата от тях, а защото мисля, че светът се нуждае от тях.
Ако трябва да бъда напълно честна, очаквах повече от тази книга, защото дебютната за авторката „Има ли места в рая?“ беше прелестна. И все пак не мога да отрека, че Даян Шаер умее да плете думите и изреченията така, че да се получават красиви и докосващи истории. А те са такива също, защото са и истински.
Да разкажеш такава история е също много красиво, защото чрез нея хората могат да се пренесат в един друг, но все пак реален свят. Така спираме за малко да мислим за себе си и можем поне мислено да стъпим в обувките на другия и да си представим какво е било. Освен това в книгата са преплетени и много от спомените на авторката за нейното детство и за нещата, които се крият зад „Има ли места в рая?“, което прави всичко още по-автентично и приятно.
И все пак нещо ми липсваше в цялата книга – нещо ме спираше да й се насладя напълно. Първо нещата, които разказват София и дъщеря й са ми много постни. Те на практика почти нищо не казват, за да можем ние да навлезем по-дълбоко в същността на проблемите им и изобщо на „трансформацията“, която са преживели. В голяма степен това читателят може да го почувства по-скоро от обясненията на Самата Даян Шаер, която сглобява изреченията, прави мост между разказите, сближава думите, прави ги по-топли.
Въпреки това беше приятно, истинско четиво. Като книга успява да те отвлече от ежедневието, което е едно от основните функции на книгите изобщо, но същевременно това не е измислен свят – това е реален свят, намиращ се около нас и на същата географска карта, на която сме и ние. Това е разказ, който доближава до нас далечното, прави го по-познато. Бих искала да прочета повече такива разкази, защото смятам, че не само ние, като българи, имаме нуждата от тях, а защото мисля, че светът се нуждае от тях.
August 18, 2017
Ще окача тази творба на видно място в сърцето си.
November 2, 2021
Единствените думи, с които мога да опиша творчеството на Даян и тази книга е ЛЮБОВ и КРАСОТА.
December 7, 2020
Свърши... За жалост твърде бързо...
И аз исках още от живота на София и Хаят... И от този на Даян, още приказки от онази Сирия, която е била преди войната.
След тази книга, както и след "Има ли места в Рая" си мисля как спокойния ни и подреден живот може да се обърне само за миг. Как някой някъде си играе на война и мести хората като пластмасови войници - вие живеете, а вие не! И за този някой някъде войната е само политика, или бизнес, или борба за власт, за "него" тя не се измерва в човешки животи, а истинската цена на войната са именно те. За жалост не всички успяват като София и Хаят да намерят нов дом и щастие другаде...
И аз исках още от живота на София и Хаят... И от този на Даян, още приказки от онази Сирия, която е била преди войната.
След тази книга, както и след "Има ли места в Рая" си мисля как спокойния ни и подреден живот може да се обърне само за миг. Как някой някъде си играе на война и мести хората като пластмасови войници - вие живеете, а вие не! И за този някой някъде войната е само политика, или бизнес, или борба за власт, за "него" тя не се измерва в човешки животи, а истинската цена на войната са именно те. За жалост не всички успяват като София и Хаят да намерят нов дом и щастие другаде...
January 2, 2021
Животът поднася обрати, а тази книга олицетворява силния и непоклатим дух на една жена борец, принудително напуснала родната си земя, за да търси мир и да подсигури добър живот на децата си. Деан Шеар, благодаря ти, че разкара тази история на своите читатели.
November 5, 2020
Това е Даян - тя може да бъде откровена, проникновена и истинска, за истинските неща в живота..
April 7, 2022
Една невероятна трогваща история! Обожавам историята от първата до последната страница!
December 18, 2018
Това не е роман, а едно скучно и безинтересно интервю. Съжалявам, че съм толкова директна, но това е което мисля.
January 6, 2024
“Добротата е универсалният, разпознаваем навсякъде език.”
Тази скромна малка книга е всъщност много голяма, важна и истинска. Всяка дума в нея е силна, защото идва от душата и разказва най-съкровените ѝ чувства. И заради това докосва сърцето на читателя сякаш с парещи пръсти.
За хората, които идват и си отиват, за бежанците, етикетите, загубите и силата да продължиш напред. За живота в комфортната зона и промените. И какво е рязко да оставиш всичко, което си познавал до момента и да се превърнеш в чужденец в коренно различна страна? Как децата се превръщат в мъдри възрастни преждевременно? Какво прави едно място дом…
Когато посегнах към “На моята майка Сирия” имах съвсем различни очаквания. “Изгълтах” я наведнъж и не можех да повярвам какво съм прочела. Затова я прочетох втори път, вече с молив и тефтер ръка, бавно, с осмисляне, плачейки отново на места. Това не е просто разказ за едно семейство, избягало от Сирия. Това е откровен и съвсем универсален поглед към живота на хората - този, в който утре всичко може да не е същото.
Тази скромна малка книга е всъщност много голяма, важна и истинска. Всяка дума в нея е силна, защото идва от душата и разказва най-съкровените ѝ чувства. И заради това докосва сърцето на читателя сякаш с парещи пръсти.
За хората, които идват и си отиват, за бежанците, етикетите, загубите и силата да продължиш напред. За живота в комфортната зона и промените. И какво е рязко да оставиш всичко, което си познавал до момента и да се превърнеш в чужденец в коренно различна страна? Как децата се превръщат в мъдри възрастни преждевременно? Какво прави едно място дом…
Когато посегнах към “На моята майка Сирия” имах съвсем различни очаквания. “Изгълтах” я наведнъж и не можех да повярвам какво съм прочела. Затова я прочетох втори път, вече с молив и тефтер ръка, бавно, с осмисляне, плачейки отново на места. Това не е просто разказ за едно семейство, избягало от Сирия. Това е откровен и съвсем универсален поглед към живота на хората - този, в който утре всичко може да не е същото.
November 16, 2022
Един ден, едно интервю, една силна жена и един човешки живот събрани в книга и пресъздадени така, че да те накарат да се замислиш за трудностите, които ти поднася съдбата и за силата, която притежаваш, дори и да не подозираш.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews