КОМУНИКАЦИЯ НА ГРАЖДАНСКИ ДВИЖЕНИЯ. Възникване, мобилизация, протест

by Илия Вълков

СЪДЪРЖАНИЕ
I. Общество на организации, движения и институции
1.1. Общности и организации – характеристика и класификация
1.2. Институции
1.2.1. Формални и неформални ограничения
1.2.2. Институции и организации – прилики и разлики
1.3. Формални и неформални организации
1.4. Неправителствени организации
1.5. Граждански движения
1.5.1. Граждански движения – характеристики
1.5.2. Граждански движения и други колективни действия
1.5.3. Граждански движения и партии
1.5.4. Граждански движения и организации
1.5.5. Видове граждански движения
1.5.6. Субкултури - от общности към граждански движения
1.5.7. Субкултури в България
1.6. Граждански движения в България
1.6.1. Екологични движения
1.6.2. Националистически движения
1.6.3. Интернет движения
1.6.4. Социални потребности – източник на мобилизации
1.6.5. Потребителски движения
1.6.6. Политически движения
1.6.7. Професионални движения
1.6.8. Джендър и културни движения – за нов начин на живот
1.6.9. Номадство в българските движения - търсена идентичност
II. Теории за гражданските движения – ефекти за социални трансформации
2.1. Рамкиране на концепции за възникване на движенията
2.1.1. Бедност и лишаване от граждански права – социални фактори за появата на движение
2.1.2. Културните символи – източник на гражданска мобилизация
2.1.3. Концепция за мобилизация чрез ресурси
2.1.4. Социално напрежение - източник на мобилизационна енергия
2.1.5. Политико-икономическата теория за формиране на граждански движения
2.2. Движенията отвътре
2.2.1. Врагове и симпатизиращи в гражданските движения
2.2.2. Мотивация за участие в гражданските движения
2.2.3. Хоризонтализъм - за ново общество
2.2.4. Етапи в развитието на гражданските движения
2.2.5. Лидерство в гражданските движения
2.3 Протест – организация, комуникация, действие
2.3.1. Архитектура на протеста
2.3.2. Стратегия и тактика на протеста
2.4. Фокусиране в гражданските движения
2.4.1. Движенията като потребност
2.4.2. Проблеми пред гражданските движения в България
2.4.3. Социална чувствителност и организирано действие
2.4.4. Ние и Те
2.4.5. Социалните мрежи – платформа за колективни теми
III. Комуникация и промяна - медийни пулсации
3.1 Комуникационната среда – асиметрии и трансгранични влияния
3.2. Граждански движения и медии
3.2.1. Глобален активизъм за глобална мрежа
3.2.2. Алтернативна или активистка медия
3.3. Изграждане на публичен дневен ред
3.3.1. Кой определя дневния ред на медиите?
3.3.2. Медии и политика - зависимости
3.3.3. Публичен дневен ред - активистки прочит
3.3.4. Медиите като властови агенти
3.3.5. Критически интерпретации за медиите
3.3.6. Концепция за рамкирането
3.3.7. Рамкиране на колективно действие
3.3.8. Прилагане на рамкирането
3.3.9. Съревнование и противопоставяне на социални очаквания
3.4. Проблеми в перспектива
3.5. Общественото мнение – реформиране на модели
3.5.1. Новите медии и басейните на Карл Дойч
3.5.2. Посредници при формирането на обществено мнение
3.5.3. Проблемни сюжетни линии
IV. Конфликти. Комуникация при криза – каскадни ефекти
4.1. Риск и комуникация при криза – социална драматургия
4.1.1. Рискът – знак за възможна промяна
4.1.2. Комуникация при криза
4.1.3. Типология нa кризите.
4.2. Конфликтни отношения в триангулацията – движения, организации, медии
4.2.1. Междугрупови конфликти - дефиниция
4.2.2. Източници на междугрупови конфликти
4.2.3. Конфликтът - източник на групова идентичност
4.2.4. Етнизация на конфликта
4.2.5. Стереотипизация и враждебни вярвания за Другия
4.2.6. Атрибути на груповата идентичност
4.2.7. Акценти на социална интеграция
4.2.8. Лидерство и последователи в междугруповия конфликт
4.3. Комуникация на граждански движения: каскадни ефекти при криза
4.3.1 Граждански движения и процеси на социално напрежение
4.3.2 Каскадни ефекти
4.3.3 Идентификация на социални резонатори
4.3.4 Комуникация в конфликтни зони
4.3.5 Навигация на каскадни ефекти
4.3.6 Евристика на дедуктивното мислене
4.3.7 Навигация на кризи - работа с движения

314 pages

Published January 1, 2014