Книгата представя богомилството като жива култура, която се е развила на Балканския полуостров дълго преди окончателното му усвояване от българите, но пренесена точно от тях в мащаби, надхвърлящи Европа.
Веселина Вачкова отново „разчупва” канони и утвърдени академични, а и не академични, схващания за явления и събития от българската история.