Само след няколко часа Играта щеше да започне. Подготовката за нея бе отдавна привършена и Лабиринта очакваше участниците. Екипите на холовизията го бяха обсадили от всички страни. Някои от членовете им — шумни, възбудени и припрени — можеха да се видят дори в близост с Ивицата. Само абсолютната забрана и страхът от неведомото възпираше желанието на по-буйните да прекрачат и нейната граница. Този огромен интерес не бе само професионален. От изхода на Играта зависеше съдбата на всички. Треската, обхванала улиците на Града, нямаше нищо общо с плебейското любопитство на тълпата, предшествуващо всяко грандиозно зрелище. Този път бе по-различно. Хората трудно можеха да си представят подробностите на това, което ги очакваше. А едва ли и знаеха какво точно щяха да спечелят или изгубят самите те от тази Игра, но все пак изострените им сетива улавяха нещо, носещо се във въздуха. А в него нямаше нищо успокояващо…