What do you think?
Rate this book
История Российского Государства #4.1
Седмица Трёхглазого
«Он вдруг увидел перед собой всю свою длинную-предлинную жизнь как одну краткую седмицу: с трудоначальным понедельником, юновесенним вторником, мужественной середой, сильным четвертком, зрелой пятницей, грозовой субботой и тихим, светлым воскресеньем…»
На нем – вся московская стража, блюдение городского порядка, сыск преступлений. Он расследует злодеяние за злодеянием, а перед глазами читателя между тем проходит не только череда невероятных приключений «старомосковского Шерлока Холмса», но и весь семнадцатый век, с его войнами, лихими разбойниками и знаменитыми бунтами (роман «Седмица Трехглазого»).
В качестве бонуса для любителей истории в том включена пьеса «Убить змееныша», завершающая тему семнадцатого столетия.
На нем – вся московская стража, блюдение городского порядка, сыск преступлений. Он расследует злодеяние за злодеянием, а перед глазами читателя между тем проходит не только череда невероятных приключений «старомосковского Шерлока Холмса», но и весь семнадцатый век, с его войнами, лихими разбойниками и знаменитыми бунтами (роман «Седмица Трехглазого»).
В качестве бонуса для любителей истории в том включена пьеса «Убить змееныша», завершающая тему семнадцатого столетия.
304 pages, Hardcover
First published January 1, 2017
51 people are currently reading
97 people want to read
About the author
Boris Akunin
295 books1,641 followersReal name - Grigory Shalvovich Chkhartishvili (Russian: Борис Акунин; Georgian: გრიგორი შალვას ძე ჩხარტიშვილი; Аlso see Grigory Chkhartishvili, Григорий Чхартишвили), born in Tbilisi, Georgia, in 1956. Since 1958 he lives in Moscow. Writer and translator from Japanese. Author of crime stories set in tsarist Russia. In 1998 he made his debut with novel Azazel (to English readers known as The Winter Queen), where he created Erast Pietrovich Fandorin.
B. Akunin refers to Mikhail Alexandrovich Bakunin and Akuna, home name of Anna Akhmatova, Russian poet.
In September of 2000, Akunin was named Russian Writer of the Year and won the "Antibooker" prize in 2000 for his Erast Fandorin novel Coronation, or the last of the Romanovs.
Akunin also created crime-solving Orthodox nun, sister Pelagia, and literary genres.
His pseudonyms are Анатолий Брусникин and Анна Борисова. In some Dutch editions he is also known as Boris Akoenin.
B. Akunin refers to Mikhail Alexandrovich Bakunin and Akuna, home name of Anna Akhmatova, Russian poet.
In September of 2000, Akunin was named Russian Writer of the Year and won the "Antibooker" prize in 2000 for his Erast Fandorin novel Coronation, or the last of the Romanovs.
Akunin also created crime-solving Orthodox nun, sister Pelagia, and literary genres.
His pseudonyms are Анатолий Брусникин and Анна Борисова. In some Dutch editions he is also known as Boris Akoenin.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
May 3, 2022
Преходността на живота в „Седмицата на Триокия“ от Борис Акунин
Всичко е преходно, а най-много - ние, хората. Преходността обаче сама по себе си е вечна, неизбежна. Всички ще преминем и отърване няма. Единственото, което имаме, е сегашният момент, само с него разполагаме, но и той не е изцяло наш. Наша е само любовта ни, тази, която оставяме след себе си.
В „Седмицата на Триокия“ Борис Акунин ни връща далеч назад във времето на средновековна Русия, там ни среща с Маркел и историята на забележителния му ум. В едни смутни времена на смяна на владетели, война и глад една човешка история, един човешки път ни дава отправна точна за самите нас.
Романът започва с изграждането на образа на главния герой, останал сирак – с неравен старт в неравен свят:
„Всъщност Гервасий лъжеше за майка му и баща му, че уж били умрели по време на голямата епидемия. Преди десет години Господ бе пратил на руските хора тежко наказание за греховете им. Три години подред наесен земята раждаше мъртво зърно, зимите бяха страшно мразовити, а през лятото водите пресъхваха. Онези, които не измръзваха от зимния студ и не си отиваха от глад, пукваха от тиф. И през тези години хората роптаеха, тръшкаха се неразумно, че ужким имало велико наказание, но и то се оказало малко. Истинският гняв Божи бил пратен на цялата Рус, когато никой не се покаял – нито цар Борис, нито цялата държава. И тогава Господ опълчил срещу непокаяните си чада хиляди бесове: и Литва, и ляхите, и казаците, и всякакви метежници, и татарите, и мнимите царе с наследниците им.“
След тежки загуби, останал сам на този свят, Маркел среща любовта на Аглая Борисовна, любов, която не му е писано да преживее. Срещу случването ѝ се изправят вкупом пошлостта, властта и парите:
„- Не тъжи – Маркел здраво я хвана за лактите. Виеше му се свят от близостта на Аглая, от аромата на косите ѝ. – Не ще я има тази сватба. Няма да го допусна.
- Какво можеш ти, Маркелушка? – изхлипа тя. – Как няма да я допуснеш? За княз Василий твоят съдия е никой, а ти си прост ярига... Защо си ярига, а?
Въпросът бе зададен с толкова горчива обида и Маркел се почувства виновен. Наистина, защо е безроден сирак, бедно нищожество, а не царски столник, не е болярски син, не е княз? Преди това си беше живял на белия свят – мислеше си, нищо, все някак ще се живее и като прост човек. А ето защо били те – родовитостта и богатството. За да не даде Аглая Борисовна никому другиму.“
Именно това е преломният момент на осъзнаването на Маркел, моментът, в който назрява решението да бъде повече, щом това, което е, не стига да спаси любовта му, той тряба да докаже, че е повече, да бъде някого.
Тук започва стремглавият му път нагоре. Благодарение на брилянтния си ум и безупречен усет към детайла, успява да разгадае и най-заплетените загадки в средновековния царски двор, което му носи така търсените ужавение, признание и престиж:
„Маркел вече не се страхуваше. Обикаляше из спалнята на царевича, съпроводен от много погледи, горд от самия себе си. Мислеше си: може и да загубя главата си, но сега съм най-важният човек в цялата православна държава. Самият цар прави каквото кажа. Повелих – и болярките тичат, влачат царкините пред мен. За такова нещо и за главата не ми е жал.“
Но идва момент в живота на човек, когато се пита за какво му е всичко това, когато е изгубил всичко останало по пътя нагоре, дори себе си:
„Светът е пълен с чудеса, само трябва да можеш да ги видиш, и не бива да преставаш радостно да им се учудваш.
Но все пак може би е добре, че тази проста наука се постига чак в края на живота. Първо съзрява тялото и в началото живееш с него. След това онзи, на когото му дозрява умът, живее с ума си. А душата зрее бавно, говори тихо, и гласът ѝ започва да се чува, когато тялото престане да вика и умът започва да съзнава своята болезненост.“
Осъзнаването и приемането на мисълта за преходността идва единствено след смирението. Единствено то ни кара да се усмихваме на собсвената си временност, да обичаме, да сме щастливи, че ни има сега и да си казваме:
„Довечера ще има залез – пак ще го видим заедно. А после – каквото даде Господ.
Нека бъде така. Амин.“
Даниела,
02.05.2022 г., София
Всичко е преходно, а най-много - ние, хората. Преходността обаче сама по себе си е вечна, неизбежна. Всички ще преминем и отърване няма. Единственото, което имаме, е сегашният момент, само с него разполагаме, но и той не е изцяло наш. Наша е само любовта ни, тази, която оставяме след себе си.
В „Седмицата на Триокия“ Борис Акунин ни връща далеч назад във времето на средновековна Русия, там ни среща с Маркел и историята на забележителния му ум. В едни смутни времена на смяна на владетели, война и глад една човешка история, един човешки път ни дава отправна точна за самите нас.
Романът започва с изграждането на образа на главния герой, останал сирак – с неравен старт в неравен свят:
„Всъщност Гервасий лъжеше за майка му и баща му, че уж били умрели по време на голямата епидемия. Преди десет години Господ бе пратил на руските хора тежко наказание за греховете им. Три години подред наесен земята раждаше мъртво зърно, зимите бяха страшно мразовити, а през лятото водите пресъхваха. Онези, които не измръзваха от зимния студ и не си отиваха от глад, пукваха от тиф. И през тези години хората роптаеха, тръшкаха се неразумно, че ужким имало велико наказание, но и то се оказало малко. Истинският гняв Божи бил пратен на цялата Рус, когато никой не се покаял – нито цар Борис, нито цялата държава. И тогава Господ опълчил срещу непокаяните си чада хиляди бесове: и Литва, и ляхите, и казаците, и всякакви метежници, и татарите, и мнимите царе с наследниците им.“
След тежки загуби, останал сам на този свят, Маркел среща любовта на Аглая Борисовна, любов, която не му е писано да преживее. Срещу случването ѝ се изправят вкупом пошлостта, властта и парите:
„- Не тъжи – Маркел здраво я хвана за лактите. Виеше му се свят от близостта на Аглая, от аромата на косите ѝ. – Не ще я има тази сватба. Няма да го допусна.
- Какво можеш ти, Маркелушка? – изхлипа тя. – Как няма да я допуснеш? За княз Василий твоят съдия е никой, а ти си прост ярига... Защо си ярига, а?
Въпросът бе зададен с толкова горчива обида и Маркел се почувства виновен. Наистина, защо е безроден сирак, бедно нищожество, а не царски столник, не е болярски син, не е княз? Преди това си беше живял на белия свят – мислеше си, нищо, все някак ще се живее и като прост човек. А ето защо били те – родовитостта и богатството. За да не даде Аглая Борисовна никому другиму.“
Именно това е преломният момент на осъзнаването на Маркел, моментът, в който назрява решението да бъде повече, щом това, което е, не стига да спаси любовта му, той тряба да докаже, че е повече, да бъде някого.
Тук започва стремглавият му път нагоре. Благодарение на брилянтния си ум и безупречен усет към детайла, успява да разгадае и най-заплетените загадки в средновековния царски двор, което му носи така търсените ужавение, признание и престиж:
„Маркел вече не се страхуваше. Обикаляше из спалнята на царевича, съпроводен от много погледи, горд от самия себе си. Мислеше си: може и да загубя главата си, но сега съм най-важният човек в цялата православна държава. Самият цар прави каквото кажа. Повелих – и болярките тичат, влачат царкините пред мен. За такова нещо и за главата не ми е жал.“
Но идва момент в живота на човек, когато се пита за какво му е всичко това, когато е изгубил всичко останало по пътя нагоре, дори себе си:
„Светът е пълен с чудеса, само трябва да можеш да ги видиш, и не бива да преставаш радостно да им се учудваш.
Но все пак може би е добре, че тази проста наука се постига чак в края на живота. Първо съзрява тялото и в началото живееш с него. След това онзи, на когото му дозрява умът, живее с ума си. А душата зрее бавно, говори тихо, и гласът ѝ започва да се чува, когато тялото престане да вика и умът започва да съзнава своята болезненост.“
Осъзнаването и приемането на мисълта за преходността идва единствено след смирението. Единствено то ни кара да се усмихваме на собсвената си временност, да обичаме, да сме щастливи, че ни има сега и да си казваме:
„Довечера ще има залез – пак ще го видим заедно. А после – каквото даде Господ.
Нека бъде така. Амин.“
Даниела,
02.05.2022 г., София
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 21, 2022
„Седмицата на Триокия“ е историята на един живот, обобщен символично като една седмица – седмица на възходи, падения, мисли, приключения, неизживяна любов, щастие, нещастие, загуба, мъка, тъга. Случаите, над които работи Триокия, са интересни и любопитни, а подходът му в решаването им е интригуващ и особено интелигентен. Маркел е брилянтно изграден многопластов образ, който грабва вниманието на читателя. Другите различни герои, с които ни среща Акунин, също са чудесни, плътни и реалистични.
Акунин несъмнено борави прекрасно с думите. Едновременно с разследванията на Маркелов, авторът ни показва и ежедневието и бита на руснаците, техните привички и обичаи. Ако искате да се върнете назад във времето из Русия през 17 век, да скитате през гори и долини, да се потопите в дворцови интриги, да разследвате убийство на булка или да се криете от брутални душегубци, то грабвайте „Седмицата на Триокия“ и се насладете на невероятния стил на писане на Борис Акунин и невероятната атмосфера, която създава.
Цялото ревю е тук: https://booksguidebg.wordpress.com/20...
Акунин несъмнено борави прекрасно с думите. Едновременно с разследванията на Маркелов, авторът ни показва и ежедневието и бита на руснаците, техните привички и обичаи. Ако искате да се върнете назад във времето из Русия през 17 век, да скитате през гори и долини, да се потопите в дворцови интриги, да разследвате убийство на булка или да се криете от брутални душегубци, то грабвайте „Седмицата на Триокия“ и се насладете на невероятния стил на писане на Борис Акунин и невероятната атмосфера, която създава.
Цялото ревю е тук: https://booksguidebg.wordpress.com/20...
June 19, 2018
Мне очень нравится серия История Государства Российского, где художественные книги дополняют научно-популярные (все-таки и сам Акунин не претендует на научность своих книг). "Седьмица Трехглазого" как раз идет за книгой "Между Европой и Азией. История российского государства. Семнадцатый век." Вот так погрузишься в атмосферу семнадцатого века, а потом блуждаешь вместе с героем по лесам и долам, скрываешься от татей, участвуешь в дворцовых интригах.
И герои мне нравятся. Маркел - колоритный персонаж, как и любой в их роду. По своей удачливости и умению найти приключения - явный "предок" Фандорина (да я знаю, Фандорин не имеет никакого отношения к этой серии). Остальные герои показаны в меньшей степени, но тоже запоминаются: Бабочка (самая необычная бабушка в мире), Вильчик (самый харизматичный враг на свете), Аглая (самая поразительная девушка)..
Бонусная пьеса же не особо понравилась. Ни один образ не показался мне настоящим.
И герои мне нравятся. Маркел - колоритный персонаж, как и любой в их роду. По своей удачливости и умению найти приключения - явный "предок" Фандорина (да я знаю, Фандорин не имеет никакого отношения к этой серии). Остальные герои показаны в меньшей степени, но тоже запоминаются: Бабочка (самая необычная бабушка в мире), Вильчик (самый харизматичный враг на свете), Аглая (самая поразительная девушка)..
Бонусная пьеса же не особо понравилась. Ни один образ не показался мне настоящим.
June 24, 2017
говно
December 13, 2019
Акунин писать, несомненно, умеет. Читается легко и, по большому счету, достаточно интересно. Но вот сюжет подкачал. Как-то всё просто, буднично и совсем не зацепило. Кроме главы о субботе, повествующей о событиях накануне Медного бунта. Тут автор на высоте, вспомнились лучшие его романы о Фандорине.
June 20, 2017
Неплохо. На уровне лучших книг о Фандорине.
August 16, 2017
Сам роман "Седмица Трёхглазого" вполне интересен, некоторыми главами напоминает произведения об Эрасте Фандорине, но лишь напоминает. Читается легко, но восторга не вызывает, даже сам четвёртый "исторический" том о том же времени читается большим запоем. Это именно дополнение к истории, как самостоятельная книга она проигрывает даже прошлым художественным частям цикла, не говоря уж про знаменитый Фандоринский цикл.
Пьеса "Убить змеёныша" показалась ещё более безликой, это больше размышления о России, которая могла бы быть, если бы не Пётр. Хотя ещё большой вопрос, а могла ли быть.
Пьеса "Убить змеёныша" показалась ещё более безликой, это больше размышления о России, которая могла бы быть, если бы не Пётр. Хотя ещё большой вопрос, а могла ли быть.
October 2, 2017
Раскидисто аки древо клюквяно, да замысла ��аловато. Как будто Фандорина всего, все книги, поместили в один 17 век и галопом прогнали по Руси, как польских шляхов. Занимателен контекст - почти 60 лет самых смутных страниц истории России, но сам текст в этот контекст вписывается слабо. Больше похоже на сатиру на современную Рашку с ее антиукраинско-антипольско-антиприбалтийсконенавистничеством.
September 23, 2020
A circle of life
A whole life summarized symbolically as one week: a week of adventures, regrets, and thoughts. Very touching in the end. I did not expect the ending to be such. As usual, love old Russian words and phrases.
A whole life summarized symbolically as one week: a week of adventures, regrets, and thoughts. Very touching in the end. I did not expect the ending to be such. As usual, love old Russian words and phrases.
July 4, 2017
Не ах, хотя начитка Клюквина как всегда великолепна.
July 10, 2017
Как всегда на одном дыхании, но довольно буднично, без эмоций. Пожалуй, самая скучная книга серии.
Про новгородских женок точно было интересней.
Про новгородских женок точно было интересней.
May 4, 2022
Автора ни пренася в 17 век в Русия, където главния герой Маркел Маркелов израства пред очите ни...
Заради бенка на челото, бистрия ум и дълбоката си проницаемост Маркелов получава прякора си Триокия.
Чрез уменията, които претежава и шанса, който получава той се доказва като проницателен инспектор и успява да разгадае и най-заплетените загадки, които среща по време на работата си...
Добър, честен, държащ на думата и на честта си, той си създава име, достойно за уважение дори сред царския двор.
"Седмицата на Триокия" представлява алегория на живота събран в 7 дни, от детството, през юношеството до младостта и старостта...
.
📜Любими цитати:
.
📍Триокия подкупи не вземаше, дори в най-гладните години, когато беше беден. Защото, който плаща, той е и отгоре, а на държавния човек отгоре може да бъде само държавата. Няма нищо над тази чест, тя е по-скъпа от богатството. А ако богатството ти е по-скъпо от честта - тогава недей да служиш.
.
Заради бенка на челото, бистрия ум и дълбоката си проницаемост Маркелов получава прякора си Триокия.
Чрез уменията, които претежава и шанса, който получава той се доказва като проницателен инспектор и успява да разгадае и най-заплетените загадки, които среща по време на работата си...
Добър, честен, държащ на думата и на честта си, той си създава име, достойно за уважение дори сред царския двор.
"Седмицата на Триокия" представлява алегория на живота събран в 7 дни, от детството, през юношеството до младостта и старостта...
.
📜Любими цитати:
.
📍Триокия подкупи не вземаше, дори в най-гладните години, когато беше беден. Защото, който плаща, той е и отгоре, а на държавния човек отгоре може да бъде само държавата. Няма нищо над тази чест, тя е по-скъпа от богатството. А ако богатството ти е по-скъпо от честта - тогава недей да служиш.
.
October 6, 2023
Седмицата на Триокия обхваща цял един живот: https://knigolandia.info/book-review/...
Мисля, че следя отблизо какво излиза у нас, но ей на – изпуснал съм някак излизането на “Седмицата на Триокия” и след “Знакът на Каин” скочих направо на “Ореховият Буда”, виноват. Настоящата се развива непосредствено преди нея и е посветена на смутното и сложно време преди възцаряването на Петър I. Като подзаглавие е определена като “роман-календарий” и в седем последователни епизода, приписани на дните от седмицата, се проследява животът на един неочакван опортюнист, който – с известна заемка от таланта на Фандорин да разкрива престъпления – успява да оцелее достатъчно дълго и успешно в тия объркани времена. А в края за десерт е поместена и пиесата “Да убиеш змийче”, която си играе с идеята какво би станало с Русия, ако бе попречено на Петър да се качи на престола и да започне грандиозните си реформи, по послание определено напомня на кратката и болезнено впечатляваща повест “Адвокат на демона”, която излезе тази година като мрачно и надявам се, несбъдващо се пророчество.
Издателство "Еднорог"
https://knigolandia.info/book-review/...
Мисля, че следя отблизо какво излиза у нас, но ей на – изпуснал съм някак излизането на “Седмицата на Триокия” и след “Знакът на Каин” скочих направо на “Ореховият Буда”, виноват. Настоящата се развива непосредствено преди нея и е посветена на смутното и сложно време преди възцаряването на Петър I. Като подзаглавие е определена като “роман-календарий” и в седем последователни епизода, приписани на дните от седмицата, се проследява животът на един неочакван опортюнист, който – с известна заемка от таланта на Фандорин да разкрива престъпления – успява да оцелее достатъчно дълго и успешно в тия объркани времена. А в края за десерт е поместена и пиесата “Да убиеш змийче”, която си играе с идеята какво би станало с Русия, ако бе попречено на Петър да се качи на престола и да започне грандиозните си реформи, по послание определено напомня на кратката и болезнено впечатляваща повест “Адвокат на демона”, която излезе тази година като мрачно и надявам се, несбъдващо се пророчество.
Издателство "Еднорог"
https://knigolandia.info/book-review/...
Read
June 18, 2025"Он вдруг увидел перед собой всю свою длинную-предлинную жизнь как одну краткую седмицу: с трудоначальным понедельником, юновесенним вторником, мужественной середой, сильным четвертком, зрелой пятницей, грозовой субботой и тихим, светлым воскресеньем…" На нем — вся московская стража, блюдение городского порядка, сыск преступлений. Он расследует злодеяние за злодеянием, а перед глазами читателя между тем проходит не только череда невероятных приключений "старомосковского Шерлока Холмса", но и весь семнадцатый век, с его войнами, лихими разбойниками и знаменитыми бунтами.
June 6, 2023
Потрясающая концентрация всей сути Смутного времени и русского народа в одном художественном произведении. Как обычно, очень легко читается, и захватывает. Перекладывает на доступный язык и манер исторические события и их значимость. Сказочка, да не совсем.
Ну и второе произведение в книге, пьеса о Петре, конечно, отличный трамплин, подводящий к следующей книге в серии. Очень заряжает любопытством.
Ну и второе произведение в книге, пьеса о Петре, конечно, отличный трамплин, подводящий к следующей книге в серии. Очень заряжает любопытством.
August 2, 2024
Одна із книг, що надають художній супровід серії історичних розвідок Б. Акуніна. Події відбуваються у Московщині 17 ст., де через опис життя одного чоловіка і його слідчих досягнень розкривається характер епохи становлення доби Романових. Досить колоритно, багато сухих історичних подій отримують живе втілення через цікаві діалоги та призму "простого народу".
June 3, 2018
Like picking shards of glass out of a wound and building a stained glass window out of them.
June 17, 2018
Хорошая книга, в лучших традициях Акунина. В качестве развлекательного чтива идеально подходит.
April 23, 2021
Почти так же здорово, как цикл о Фандорине.
Главный герой - тот же Фандорин, только в России, при царе Алексее Михайловиче.
Концовка замечательная, хоть и немного мыльная опера.
Главный герой - тот же Фандорин, только в России, при царе Алексее Михайловиче.
Концовка замечательная, хоть и немного мыльная опера.
January 22, 2022
Этот проект Акунина я начала давно, читаю по паре томов в год вместе с художественным приложением. Как фанат истории и поклонник творчества Акунина, ничего плохого сказать не имею.
February 18, 2023
заглатывается, но не остается в памяти. Отличная беллетристика
June 12, 2022
Today I will tell you about a book that definitely surprised me. I have not read anything from the author except "Tales of the Nations". Honestly, I don't know why I ran away from him so much. I had some prejudices about his work, but I can't explain for myself why. Many thanks to the publisher for providing a copy of the book. At first I did not intend to read the book, but they managed to intrigue me. I put it off for a while, but once I caught it I couldn't let it go. The holidays slowed down my reading a bit, but I was able to enjoy the story longer.
Here I want to add that for the first time I come across a book that includes a play, namely "To kill a snake". It was extremely interesting for me to immerse myself in it. In the first part of the book we meet Markel Markelov. His life is presented as an extraordinary week, divided into several chapters. He is marked with a speck on his forehead, which feels like a third eye, that is, helps him see more than others, and bears his nickname - Triokia. Markel is like a detective with a phenomenal memory. The book is part of a famous series by the author, but can also be read separately. I haven't read the previous books and I had absolutely no problem diving into this one.
At first, I was quite skeptical. The first 2-3 pages I read quite distractedly thinking "this will not be". Suddenly, however, the action began to develop quite quickly and interestingly, and without realizing it, I had re-examined the book. I liked the fact that we saw Markel at different times in his life. The cases he resolved were very curious to me, as the one with the murdered sister intrigued me the most. He is a perfectly constructed multi-layered character who manages to excite the reader. I also really like the way the author writes. The words flow seamlessly through the pages and quickly captivate the reader. This book was a real pleasure and an unexpected surprise.
Here I want to add that for the first time I come across a book that includes a play, namely "To kill a snake". It was extremely interesting for me to immerse myself in it. In the first part of the book we meet Markel Markelov. His life is presented as an extraordinary week, divided into several chapters. He is marked with a speck on his forehead, which feels like a third eye, that is, helps him see more than others, and bears his nickname - Triokia. Markel is like a detective with a phenomenal memory. The book is part of a famous series by the author, but can also be read separately. I haven't read the previous books and I had absolutely no problem diving into this one.
At first, I was quite skeptical. The first 2-3 pages I read quite distractedly thinking "this will not be". Suddenly, however, the action began to develop quite quickly and interestingly, and without realizing it, I had re-examined the book. I liked the fact that we saw Markel at different times in his life. The cases he resolved were very curious to me, as the one with the murdered sister intrigued me the most. He is a perfectly constructed multi-layered character who manages to excite the reader. I also really like the way the author writes. The words flow seamlessly through the pages and quickly captivate the reader. This book was a real pleasure and an unexpected surprise.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews