„Пред нас е земята, но не вечният и единствен дом на човечеството, а само отправната точка на едно безкрайно приключение.“
Не мога да намеря точните думи, за да споделя впечатленията си от " Краят на вечността" на Айзък Азимов. Това е не просто златна научно-фантастична класика, това е проявление на гениален ум, широко-скроено съзнание и голямо сърце. Тази книга не те хваща за гърлото, тя направо те обръща с главата надолу. Има изключително иновативни идеи, навързани по много увлекателен начин.
" Краят на вечността" рисува интересни физически закономерности и определя специално място за силата любовта, която може да счупи всички принципи във Вселената, да премине всички времеви ограничения и дистанции.
Харлан има привилегията да се движи по времевите линии и да прави корекции на Реалностите, но също така носи и отговорностите за това. Той има възможност да редактира грешките на другите, променяйки тяхното минало, и точно това в един момент започва да го изкушава много. Изправен е пред дилема дали да наруши принципите, да пристъпи своята професионална етика, да излезе извън рамките на пространствено--хронологическата конструкция и да стане създател на своя собствена версия на реалността или да остави събитията да следват своя естествен ход. Сблъскваме се с различен поглед и интерпретация върху понятията за добро и зло.
Историята се движи между настояще, бъдеще и минало, показвайки ни различни картини и перспективи.
Харлан се отличава със страхотни качества и безпристрастност. Трябва да е обективен и да взема решения, лишени от емоции. И той определено е много добър в това, което прави. Докато не се появява човек, който да провокира неговите емоции до такава степен, че да започне да мисли повече със сърцето, отколкото с разума си.
"Краят на вечността" е страхотна книга, в която няма граници за фантазията на Азимов
Идеите му далеч надхвърлят дори представите на съвремието.
Авторът се фокусира върху копнежа на човечеството да контролира реалността и съответно последствията, до които може да доведе всяка една намеса. Цялата книга те кара едновременно да ликуваш, да мислиш, да си представяш, да анализираш, да си задаваш отново и отново въпросът " ами ако..."
Историята провокира много емоции в мен, разтърси ме, разчувства ме, разплака ме( да, странно, но факт, който не ми се случва често). Не мога да определя защо точно, но въздействието ѝ върху мен беше ясно осезаемо...може би защото идеите в нея се напаснаха толкова синхронично с моите собствени, може би защото открих нещо близко до мен, или може би, защото просто не исках цялото това преживяване да свършва... Толкова много ми хареса, че се сдобих и с новото, и старото издание, и направих прочит и от едното, и от другото. И двата превода са много добри, а по- долу ще споделя любим откъс и от двете издания.
Краят на вечността всъщност отваря вратата към началото на безкрайността.
Тази книга се нарежда сред моите най- любими книги и определено е сред тези, които имам намерение да прочета отново. Случайно попаднах на нея и неочаквано за мен се оказа едно от най- добрите ми попадения за тази година, да не кажа и най- доброто. С тази книга Азимов заема специално място в сърцето ми и може би ще се окаже началото на една голяма читателска любов. <3
„Не можеш да задържиш мига дори във Вечността.“
Цялата книга е своеобразен полет на въображението до неподозирани висоти, но финалът просто е покъртително- феноменален. И това е едно от нещата, които ще запазя на специално място в съзнанието си:
"— Като спестява на човечеството нещастията на Реалността — продължи Нойс, — Вечността ги лишава и от сладостта на победите. Човечеството може успешно да се издигне до забележителни върхове само ако се преборва с големите изпитания по пътя си. Точно от опасността и тревожната несигурност се ражда силата, която тласка хората към нови и нови, все по-високи завоевания. Можеш ли ти да разбереш това? Можеш ли да осъзнаеш, че като отстранява провалите и нещастията, които обкръжават хората, Вечността не им дава възможност да намерят свои изстрадани и именно затова по-добри решения; истински решения, които се вземат при покоряване на трудностите, а не при заобикалянето им."
( из издание на книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981; превод Невена Златарева-Чичкова)
"Премахвайки катастрофите и нещастията от Реалността - продължи Нойс, - Вечността зачерква и триумфите. Именно когато се подлага на големи изпитания, човечеството достига до огромни висоти.
От опасностите и тревожната несигурност идва силата, която го движи към нови, по-благородни завоевания. Можеш ли ти да разбереш
това? Можеш ли да проумееш, че предотвратявайки клопките и страданията, които спъват човека, Вечността не му позволява да извърви своя собствен горчив път към по-добрите решения, към истинските решения, които се раждат при преодоляване на трудностите, а не чрез избягването им. "
( из издание на Пергамент Прес от 2016г, превод Станимир Йотов и Елена Кодинова)