Дончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).
Живее в София и Нови хан.
Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.
Седемте кратки лекции, подготвяни студенти през 1987 година, включват част от основния инструментариум на един градски писател на разкази. Както във всичките му произведения и тук Дончо Цончев е изключително четивен, доста забавен и дълбоко откровен. Чисто техническия материал и цитатите постоянно се преплитат с автобиография и забавни случки. Лекциите обхващат мотивация, боравене с думи, жаргон, история на краткия разказ, кондензирани мнения на ключови фигури в жанра, опит за и отхвърляне на дефиниция за разказ и една свободна тема, която само показва колко малко ни е показал г-н Цончев. Хареса ми много и я намирам умерено полезна, но аз си го харесвам този автор.