Книгата, която държите в ръцете си, е уникална. Първото издание е в далечната 1883 г., отпечатано в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Заедно с това тя е първата българска биография на Апостола, първо докосване до истинския профил на големия български революционер и демократ Васил Левски. През очите на един жив участник в националноосвободителните борби, какъвто е Захарий Стоянов, е описан автентичният образ на Апостола, с неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество. Като романтичен герой той обикаля и буди съотечествениците си от робския унес, за да увисне безсмъртен на бесилото. Такъв е Васил Левски (Дяконът) на Захарий Стоянов. Такъв си остава в учебниците и в народната памет.
Zahari Stoyanov From Wikipedia, the free encyclopedia
Born 1850 Medven, near Sliven, Bulgaria Died 2 September 1889(1889-09-02) Paris, France
Zahari Stoyanov (Bulgarian: Захари Стоянов; archaic: Захарий Стоянов) (1850 – 2 September 1889), born Dzhendo Stoyanov Dzhedev (Bulgarian: Джендо Стоянов Джедев), was a Bulgarian revolutionary, writer, and historian. A participant in the April Uprising of 1876, he became its first historiographer with his book Memoirs of the Bulgarian Uprisings. Stoyanov directed the Unification of Bulgaria and Eastern Rumelia in 1885, and was one of the leaders of the People's Liberal Party until the end of his life.
Може би първи опит за биография на Васил Левски, излязъл десетина години след обесването му из под перото на друг гений български - Захарий Стоянов.
Интересно четиво, естествено с допуснати в него грешки и неточности, въпреки близостта с времето и участвалите в събитията герои.
Но авторът много талантливо изгражда образа на този ни мъченик и герой, малките подробности спомагат да се запълни голямата картина, рисувана в училище и го превръща от икона, в човек като нас. Все пак и той като Захария с години е надскочил епохата си и за това загубата му е още по-страшна и непоправима!!!
Една от неточностите е легендата за залавянето на Дякона при предателството в Къкринското ханче - че се опитал да прескочи плет, но увиснал надолу с главата на закачилия се на един кол от него цървул. Предателството обаче е грозен факт, както и че предателите са просперирали и след сформирането на новата българска държава... За едни бесилка, за други - депутатски места. :(
Интересна за мен бе и информацията изнесена в книгата, че Левски се е самоубил в килията, след като сам си е удрял главата в стените и и е бил обесен вече мъртъв. Не знам до колко това е така, ще се разровя из нета.
Ето извадка от протокола от разпитите на Апостола на свободата ни в София:
"А членовете на Комисията са били добре запознати с ареста. Чист формален акт е включването на въпрос от рода на „Как ви заловиха?” при разпитите. Затова и, без да му се отдава кой знае какво значение, чисто за протокола, разпитващите го задават чак на 9 януари по време на последния разпит:
Въпрос: Как ви заловиха? Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски ( около 4-5 нашенски, б. а.), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, той е начело, той е този, към когото се обръща Левски, б. а.). После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме...""
Тази малка книжка си струва да се прочете, направи за мен личността на Левски още по-мила и човечна!
P.S. Спечелил съм моето копие през 1984 година, от победа във викторина свързана с книгите. Ми добър съм!!! Но я прочетох чак сега, трябвало е да узрея. :)
И тук, подобно на биографията "Гоце Делчев" от Яворов, имах малко по-големи очаквания за фактология. Но, спор няма, Захарий Стоянов е "пионерът" в родната документалистика и книгите му трябва да се познават.
„Васил Левски (Дяконът) – Захари Стоянов Всяка година по това време чета книга за Левски. Искам да знам всичко. Не само от чисто любопитство и заради гледните точки. А и от искрен патриотизъм и преклонение. За мен Апостола е идеалът– не само за революционера, но и за човека –новатор, премерен, искрен, достоен…. Може би, когато сторих този обет пред себе си, трябваше да започна точно с първоизточника – „Васил Левски” на Захари Стоянов, защото след „Левски” на Язова не мога да оценя подобаващо литературната стойност на биографията на Захари. Патетика не липсва и при двамата, но Язова е толкова задълбочена и съзнателна в разкриването на душата и народопсихологията на роба. Но пък се е придържа към изложеното от Захари. Затова приемам тази биография като а, б –то на всичко писано за Дякона. И началото на съзнателното сакрализиране на образа, което за себе си подкрепям. Това е историческа митология, от която има нужда крехкото ни самочувствие след Освобождението, но и така необходима днес, защото „Най-после –и ние сме народ, Боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна, самоунижающа се тълпа…” Израснала съм с разказите, стиховете и легендите за Васил Иванов Кунчев и до тази година не съм си давала сметка, че за новоосвободилия се българин съвсем не е така. Самият Захари споменава, че за Левски се е писало само по страниците на в-к „Селянин” през 1882г. Необходима е отговорност и съвест, за да се напише нещо достоверно, но и достатъчно силно като текст, от който да „лъха” патриотизъм. И този патриотизъм да мие срама от предателството. По думите на Тони Николов Захари-Стояновата биография е „исторически жест”. Биографията е позната, описанието на Апостола – автентично, предателят категорично посочен и осъден от автора. За мен най-интересният момент е легендата за сребърните пари, които Левски разпръсва в снега след залавянето. Според мълвата първо заптиета се опитват да палят огньове и да топят снега. Захари е спрял дотук…. Радичков (в „Ноев ковчег) по своя критичен маниер е продължил…Той разказва измислена история. Същата тази вечер, когато Апостола е заловен край Къкринското ханче, прииждат селяни. Палят огньове и топят снега. Селяните са българи, същите онези, които тази нощ губят символа на свободата. Палят огньове, за да търсят сребърните пари…, докато снегът затрупва бавно и категорично кървавия отпечатък на „едничкия син на България”. Радичков твърди, че продължението е измислил сам. И още по жестоко изобличителен е с думите си,че дори не е било така, че след заптиета, ханчето е останало празно и пусто и никакъв човек повече не се е появил. „Нищо повече там не се е случило.” „Ето така е било. Пусто и безнадеждно.” …Та… докато бавно и методично снегът, трупащ забрава, засипва всичко героично наоколо ни, докато бляскави научни титли спорят за вярното и невярното покрай Дякона, докато валят упреци към нашите патриотични подбуди, искам да извикам думите на Захари: „О, колко е велик бил Левски.” Левски е вяра. А всяка вяра се подклажда с думи. И ние трябва да продължаваме да ги четем, изричаме, да разказваме , да цитираме. За да запазим кървавия отпечатък, съхранил завинаги делото. Просто защото сме длъжни да поддържаме плам…
Не подозирах за съществуването на подобна книга, признавам си. Първото й издание е от 1883 г., отпечатана е в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Твърде слабо позната на широката публика, това е първата българска биография на Апостола. И първият опит за биография у нас въобще. И то именно от Захарий Стоянов, хрониста на Априлското въстание, съвременника и участника в националноосвободителните борби. Издадена само 10 години след смъртта на Левски, това действително е най-автентичният му образ, достигнал до нас в неподправен вид, със запазен колоритния възрожденски език на автора, неговите непосредствени проучвания, разговорите му със свидетели, близки и познати на Апостола, с очевидци на едно или друго събитие.
Книгата е добра. Описва накратко живота на Левски от раждането му през изграждането на идеята, участието му в легията на Раковски и четата на Хитов, организирането на комитетите в България и накрая подлото предателство на поп Кръстю и залавянето на Дякона. Липсваше ми малко повече фактологията около Левски. Често Захари пише, че не може да намери определени факти за неща от живота му. Има и няколко спорни моменти, като например прекрасните отношения между Каравелов и Левски, за които Захари пише, които всички знаем, че не са били точно така. Също така смъртта на Левски не била на бесилото, а малко преди това. Това е и причината да дам една звезда по-малко. Мисля, че Захари леко доукрасява нещата, но да ... И без украшенията няма как да изтриеш подвизите на този велик национален герой!