Книгата "Градината на земните удоволствия" съдържа десет разказа, чиито герои са наши съвременници. Читателят няма да ги види в новините, но ще ги припознае в съседката отсреща, в приятелите, с които споделя радост и горчилка или в стареца от обезлюденото планинско село. Всяка простичка история си има деликатен метафизичен план, който стига до читателя с вкусовете и ароматите на подправките и цветята и тяхната мистична сила според народните вярвания. Те пък се свързват със скрити цитати и препратки към българския фоклор и към приказките от цял свят, които оживяват и променят водоравния бит на героите и го превръщат в пъстро и озарено от светлината и смисъла битие. Вплитането на кулинарни рецепти в повествованието овкусява сюжета и събужда сетивата. Езикът е плътен, дъхав и богат на вкусове и аромати, които раждат спомени, асоциации и желания у читателя.
Ася Кулева е завършила Българска и Немска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи като преподавател по немски език в МГ „Баба Тонка“, град Русе, както и в Русенския университет. Дълги години тя е и причината за театралните постижения на учениците от Математическата гимназия, насърчавайки ги да обичат и ценят изкуството. Всяка година около патронния празник театралния състав МАГИМ подготвя по една пиеса от българската или световната литература.
„Марципаненият чехъл“ е писан повече от четири години. Авторката дълго търси издател, преминава през трудностите, но не се отказва. Резултатът е налице - края на 2012 ИК Жанет 45 публикува романа.
Градината на човешката душа В дома на Отца ми има много обиталища (Йоан 14:2)
Всичките 10 разказа от сборника „Градината на земните удоволствия“ на Ася Кулева ни срещат с образи, които всеки от нас добре познава: овдовелият старец от съседната къща на обезлюденото село, момичето със загадъчната усмивка в кварталното заведение, тихият младеж, който се прибира по светло, уж съвсем обикновен, а сякаш крие целия свят в себе си. Такива са героите в Градината – истински, нелишени от съвършенство, носещи искрица човещина, водещи ежедневни битки за оцеляване със съдбата.
В разказа „Животът в две половини“ се запознаваме с Милан и Милана – типичното българско семейство, което цял живот е работило усърдно, за да си осигури добър живот. Само че, докато е подреждало приоритетите си, животът някак се е изплъзнал, смисълът е изчезнал, а времето е безвъзвратно изгубено. Късно го осъзнават – едва когато Милан се разболява и няма шанс за спасението му. Краят на разказа ни разтърсва и не можем да останем безпристрастни, задавайки си важния и донякъде вечен въпрос: „Струва ли си всичко това, което правим?“.
В лицето на непознатото дете, което нарича Халед-ама-не-Хосейни, случайно прекрачило прага на дома му, овдовелият и самотен дядо Петър (от разказа „Куркудена чорба за Халед“) вижда смисъла да продължи да живее, помагайки на нуждаещите се. Защото какъв би бил животът, ако не си помагахме?Ако не подавахме ръка и не отваряхме сърце, дарявайки с добрина и любов нуждаещите се?
Неда от „Къща за кукли“ не помни коя е, откъде идва и как е попаднала в непознатия град. Всяка нощ тя преживява кошмари, които се опитват да ѝ напомнят за живота, който е изгубила. На сутринта спомени липсват. Докато един ден открива, че всъщност животът, който живее, е сън или по-скoро спомен и е „време да поеме към следващия си дом, далеч от дома, някъде там на третото небе, наречено още Земята на лятото...“. Защото всъщност ние живеем хиляди животи, само единият от които е тук и сега.
Първият разказ „Градината на земните удоволствия“, дал име на сборника, пряко кореспондира с едноименния триптих на холандския художник Йеронимус Бош. Пи е райтър – човек, който рисува графити, за разлика от тагъра, който само драска тагове и никога не рисува (бел.автор).Пи е човек на изкуството в съвременния свят, който макар да не изглежда магически, е изтъкан от тайни. На пръв поглед странен и неугледен, младежът крие съкровище в себе си – има душа, която усеща дори най-леките вибрации на заобикалящия го свят. Пи е същински съвременен Бош, който вижда света във всичките му нюанси. И макар да има съмнения накъде да поеме, той все пак намира своя път към светлината – към Градината на земните удоволствия –мястото, скрито във всеки от нас.
Всеки разказ докосва душата, оставяйки недоизречени отговори на въпросите: Какво е щастието и крие ли се в определен човек? Какъв е смисълът на живота ни? Каква е нашата мисия? Къде е домът? Място ли е, или пък е човек?
Какво е удоволствието от живота? Да Бъдеш. Да Виждаш, да Усещаш. Да Дишаш, да вкусваш. Да Обичаш. И да си добър със Себе си и с Другите. Универсалното послание на сборника „Градината на земните удоволствия“ е, че всеки е една Вселена. Всеки крие в себе си Райската градина, за която ежедневно трябва да се грижи, защото само така ще изпълни дните си с щастие и смисъл.
Препоръчвам с две ръце! Страхотно написани разкази, които те карат да започнеш да се вглеждаш в хората около теб; която те връща в детството, при ласкавите ръце на баба и дядо. Книга, която те кара да се запиташ "Какво е щастието и има ли пряк път към него?", "Какъв е смисълът на живота", "Какво или кой е дома?". А рецептите в книгата просто те карат да преглъщаш и да си спомняш за уюта на бабината кухня.