What do you think?
Rate this book
Аз съм вашите обувки
Година след смъртта на Васил Пармаков излизат неговата последна книга и диск с последните записи на „Зона Це“ с негово участие.
Bacил e чoвeк c изключитeлнo чyвcтвo зa фopмa. Eтo, кaзвaм чoвeк, a нe мyзикaнт. T.e. кaквoтo и дa пpaви – дa чeтe, дa пишe, дa кoмпoзиpa, дa cвиpи – тoй имa тaлaнтa дa ce oпивa oт фopмaтa. Taкa и yceщaм нeгoвитe „oтчaяни“ eceтa. Bинaги, винaги cъм ги възпpиeмaл кaтo oпити (ece нa фpeнcки e oпит, нaли) дa cтигнe дo мaкcимyмa нa пecимизмa. Дo въpxoвeтe нa бeзизxoднoтo. Дo мaйcтopcтвoтo нa мpaкa. И тoвa e кoeтo нaй-мнoгo мe e paзcмивaлo. И cъм мy гo пpизнaвaл и пpиживe и cъм нaблюдaвaл кaк гo paдвa тaкoвa paзбиpaнe нa нeгoвoтo лyкaвcтвo“,
Ицкax Финци
Bacил e чoвeк c изключитeлнo чyвcтвo зa фopмa. Eтo, кaзвaм чoвeк, a нe мyзикaнт. T.e. кaквoтo и дa пpaви – дa чeтe, дa пишe, дa кoмпoзиpa, дa cвиpи – тoй имa тaлaнтa дa ce oпивa oт фopмaтa. Taкa и yceщaм нeгoвитe „oтчaяни“ eceтa. Bинaги, винaги cъм ги възпpиeмaл кaтo oпити (ece нa фpeнcки e oпит, нaли) дa cтигнe дo мaкcимyмa нa пecимизмa. Дo въpxoвeтe нa бeзизxoднoтo. Дo мaйcтopcтвoтo нa мpaкa. И тoвa e кoeтo нaй-мнoгo мe e paзcмивaлo. И cъм мy гo пpизнaвaл и пpиживe и cъм нaблюдaвaл кaк гo paдвa тaкoвa paзбиpaнe нa нeгoвoтo лyкaвcтвo“,
Ицкax Финци
160 pages, Paperback
First published June 10, 2017
5 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
November 12, 2019
„Май мреме методично…
Меценати молиме за Момощ!
Мей, мора – Момощ, Момощ…“
Творецът, който гори-прегаря-самоунищожава се.
Свободата да не се имаш за писател и затова да можеш да пишеш всякакви глупости.
Свободата да си Пармака и всичко да е дръзко и голо.
Стечението на обстоятелствата да си от страната на недоволните и неприспособимите.
Дарбата да гребеш от океана на джаза и така съвсем да не си в спокойните води.
Няма нещо, с което да не си прави шега Васко Пармаков. От горчивите, от безцеремонните шеги. Очаквах, че книгата ще клони към фейсбук истории, но разбирам, че Пармака добре си играе и с думите, освен с нотите. Мислех също, че ще ми дойде много плюенето, но това е така чак към последната една трета от книгата, разбираемо... (а плюенето не прощавам и на Буковски). Точно към края разказите повече приличат на лични ФБ споделяния, които са ни донякъде познати.
Не пиперливи, а направо смрадливи са някои от стиховете и разказите в „Аз съм вашите обувки“. Изкрейзване, изкряскване, небивалици, nonsense. С цинизмите си Буковски ряпа да яде. Помислих си още и за Людмил Станев, Реймон Кьоно, Джон Ленън и други, с които съм се смяфкала (дано не се обидят, че ги изреждам заедно). Смяфкам се и с Пармака, но е съвсем прав Ицко Финци, като разказва за писанията на В.П.: „… до максимума на песимизма. До върховете на безизходното. До майсторството на мрака.“
Звучи противоречиво - мрак и голям смях. Най-банално казано: историите са сериозни, но са разказани по лудешки начин. Затова се отдавам на несериозното на фона на тоновете сериозно около нас. В тази книга Пармаков пише на непослушен език и правопис и в случая това не ми пречи. (но можеше коректорът да е малко по-внимателен)
Ценителите на „високата“ поезия и проза да не четат, особено ако не са познавали Пармачето – онзи, който може да си играе и с името си.
В книгата - подписано:
пармачето
Пар Маков
Пармак
парм АКА
парм.
Пар.-Мака.
мармаков
МАРПАКОВ
пармаковски
васкопармаков
Парамахоф
Васо Па
parmak
vasilijazz
пар МАК
.......
„Когато се гласуваше за Бог,
сами си го избрахте, нас не питахте.“
„Слепият човек не вижда страх, не вижда ужас.
И малко го тревожат прах и бръчки…
Той вижда само сумрачни полета.
И ходи със развързани обувки.“
„Истанбул, Истанбул! Кадаифен. Локумен!
Сърцето обвива с шекерен сироп.
Искам в тебе да изпия всичката ракия на света.
Искам да те любя два-три дена,
но не искам в тебе да умра.“
„Аз обаче не виждам нищо непочтено в тази професия, а напротив – за мен е Благословена. Защото да дадеш малко любов на нуждаещия се от нея мъж, е все едно да нахраниш гладно дете.“
„Всъщност вуйчото се бе прибрал преди няколко дена от Западна Америка, където беше командирован от фирмата „Ангелски криле“, за да контролира производството в тамошния клон по студено валцуване на мечти.“
„Но за такива
неща не би трябвало да говоря, защото не е редно! –А
от нас се очаква да говорим само редни
неща, нали така…“
„Мене обаче не ме притеснява това кой се казва Ханс, кой – Мехмед, кой – Иван.“
„Футболната топка ни служи за забавление, но също така за утвърждаване на националната ни гордост над други народи, които не боравят така добре с нея.“
„Но понеже става въпрос за химия , ето какво имам предвид: ние, когато свирим, играем, пишем, рисуваме – общо взето сме някакви ненормалници. Химичните процеси, мътещи се в болните ни глави, са резултат на тежки депресии, алкохолни и наркотични идиотизми, всичко е забулено в дима на хиляди изпушени цигари и вгорчено от спомени за трагични (или спазматично радостни) любовни преживявания.“
„Я виж – кой при Слави, кой – другаде, мълчат си хората!!! А ти, Генади (когато му е ядосана, майка му го нарича с грубото име, а когато ѝ дава пари, обикновено му вика Генчо), се скара с всички и хората те игнорират!!!“
„На края аз тихо край Тунаф полекнах
сус чеша рикия ф рака,
саслушан ф Палканите ротни,
лелея – фсе туй да е фечно така.“
POEZIA MOMENTALICA
Редят се думи, думи… И дум И дум И дум
Писателят реди ги… ре Дире, Дире Ди.
Тъй както тракториста… браз Дибраз, Дибраз, Ди
Метресата го духа… ду Дуду, Дуду Ди.
И като няма край – кварталният ни Рай,
желал бих аз Шаляпин – по мордата да шляпам.
Когато Бог умира – във Хасковско ръми,
ръ Миръ Миръ Миръ – във Хасковско дори.
Вземете си поука – не пийте без мезе,
тoй само това и чака – в съседското мазе
и само Той ще каже – кой свестен е, кой – сноб.
но от устата мощно се носи Стирли боп.
NOVEAUX
...
Ще спирам цигарите! Махам ракията,
Минавам от днес на полезна трева.
И няма да клецаме, ни да ебаме…
От утре сме други, да еба… Дайба!
Спиме ли
Вече наближава 2.30
и трябва да обядвам,
защото после трябва да спя,
понеже трябва да стана в 7.00,
за да мога да вечерям,
та да легна да спя…
Понеже…
Меценати молиме за Момощ!
Мей, мора – Момощ, Момощ…“
Творецът, който гори-прегаря-самоунищожава се.
Свободата да не се имаш за писател и затова да можеш да пишеш всякакви глупости.
Свободата да си Пармака и всичко да е дръзко и голо.
Стечението на обстоятелствата да си от страната на недоволните и неприспособимите.
Дарбата да гребеш от океана на джаза и така съвсем да не си в спокойните води.
Няма нещо, с което да не си прави шега Васко Пармаков. От горчивите, от безцеремонните шеги. Очаквах, че книгата ще клони към фейсбук истории, но разбирам, че Пармака добре си играе и с думите, освен с нотите. Мислех също, че ще ми дойде много плюенето, но това е така чак към последната една трета от книгата, разбираемо... (а плюенето не прощавам и на Буковски). Точно към края разказите повече приличат на лични ФБ споделяния, които са ни донякъде познати.
Не пиперливи, а направо смрадливи са някои от стиховете и разказите в „Аз съм вашите обувки“. Изкрейзване, изкряскване, небивалици, nonsense. С цинизмите си Буковски ряпа да яде. Помислих си още и за Людмил Станев, Реймон Кьоно, Джон Ленън и други, с които съм се смяфкала (дано не се обидят, че ги изреждам заедно). Смяфкам се и с Пармака, но е съвсем прав Ицко Финци, като разказва за писанията на В.П.: „… до максимума на песимизма. До върховете на безизходното. До майсторството на мрака.“
Звучи противоречиво - мрак и голям смях. Най-банално казано: историите са сериозни, но са разказани по лудешки начин. Затова се отдавам на несериозното на фона на тоновете сериозно около нас. В тази книга Пармаков пише на непослушен език и правопис и в случая това не ми пречи. (но можеше коректорът да е малко по-внимателен)
Ценителите на „високата“ поезия и проза да не четат, особено ако не са познавали Пармачето – онзи, който може да си играе и с името си.
В книгата - подписано:
пармачето
Пар Маков
Пармак
парм АКА
парм.
Пар.-Мака.
мармаков
МАРПАКОВ
пармаковски
васкопармаков
Парамахоф
Васо Па
parmak
vasilijazz
пар МАК
.......
„Когато се гласуваше за Бог,
сами си го избрахте, нас не питахте.“
„Слепият човек не вижда страх, не вижда ужас.
И малко го тревожат прах и бръчки…
Той вижда само сумрачни полета.
И ходи със развързани обувки.“
„Истанбул, Истанбул! Кадаифен. Локумен!
Сърцето обвива с шекерен сироп.
Искам в тебе да изпия всичката ракия на света.
Искам да те любя два-три дена,
но не искам в тебе да умра.“
„Аз обаче не виждам нищо непочтено в тази професия, а напротив – за мен е Благословена. Защото да дадеш малко любов на нуждаещия се от нея мъж, е все едно да нахраниш гладно дете.“
„Всъщност вуйчото се бе прибрал преди няколко дена от Западна Америка, където беше командирован от фирмата „Ангелски криле“, за да контролира производството в тамошния клон по студено валцуване на мечти.“
„Но за такива
неща не би трябвало да говоря, защото не е редно! –А
от нас се очаква да говорим само редни
неща, нали така…“
„Мене обаче не ме притеснява това кой се казва Ханс, кой – Мехмед, кой – Иван.“
„Футболната топка ни служи за забавление, но също така за утвърждаване на националната ни гордост над други народи, които не боравят така добре с нея.“
„Но понеже става въпрос за химия , ето какво имам предвид: ние, когато свирим, играем, пишем, рисуваме – общо взето сме някакви ненормалници. Химичните процеси, мътещи се в болните ни глави, са резултат на тежки депресии, алкохолни и наркотични идиотизми, всичко е забулено в дима на хиляди изпушени цигари и вгорчено от спомени за трагични (или спазматично радостни) любовни преживявания.“
„Я виж – кой при Слави, кой – другаде, мълчат си хората!!! А ти, Генади (когато му е ядосана, майка му го нарича с грубото име, а когато ѝ дава пари, обикновено му вика Генчо), се скара с всички и хората те игнорират!!!“
„На края аз тихо край Тунаф полекнах
сус чеша рикия ф рака,
саслушан ф Палканите ротни,
лелея – фсе туй да е фечно така.“
POEZIA MOMENTALICA
Редят се думи, думи… И дум И дум И дум
Писателят реди ги… ре Дире, Дире Ди.
Тъй както тракториста… браз Дибраз, Дибраз, Ди
Метресата го духа… ду Дуду, Дуду Ди.
И като няма край – кварталният ни Рай,
желал бих аз Шаляпин – по мордата да шляпам.
Когато Бог умира – във Хасковско ръми,
ръ Миръ Миръ Миръ – във Хасковско дори.
Вземете си поука – не пийте без мезе,
тoй само това и чака – в съседското мазе
и само Той ще каже – кой свестен е, кой – сноб.
но от устата мощно се носи Стирли боп.
NOVEAUX
...
Ще спирам цигарите! Махам ракията,
Минавам от днес на полезна трева.
И няма да клецаме, ни да ебаме…
От утре сме други, да еба… Дайба!
Спиме ли
Вече наближава 2.30
и трябва да обядвам,
защото после трябва да спя,
понеже трябва да стана в 7.00,
за да мога да вечерям,
та да легна да спя…
Понеже…
Displaying 1 of 1 review