What do you think?
Rate this book
Вълшебни приказки от средновековна София
Приказките, събрани тук, имат произхода си в моето семейство. Далече, далече назад моите предци са софийски златари - по-късно само са били прогонени от града в Чеканчево. И след Освобождението са се върнали на касабата. Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и омилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука.
Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините. И понеже останах единствен, който обича това наследство и го тачи, предлагам на младите, които нямат далечни спомени, тия невинни разкази, да обикнат града на градовете Средец, вторият Багдад.
Владимир Свинтила
Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините. И понеже останах единствен, който обича това наследство и го тачи, предлагам на младите, които нямат далечни спомени, тия невинни разкази, да обикнат града на градовете Средец, вторият Багдад.
Владимир Свинтила
110 pages, Paperback
Published January 1, 2017
25 people want to read
About the author
Владимир Свинтила
30 books8 followersПсевдоним на Владимир Георгиев Николов, писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.
През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974-1977 г.).
Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания — „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.
Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.
През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974-1977 г.).
Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания — „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.
Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
November 24, 2020
"Вълшебни приказки от средновековна София (чаршията на златарите)" Владимир Свинтила е интересна разходка в миналото, когато настоящата столица е била само една касаба под името Средец, с типичните средновековни белези на част от османската империя - чаршиите, с дюкяните на занаятчиите, джамиите, църквите, пъстротата на хората: гърци, турци, арменци, арапи. Интересни са местата, които се споменават, Буюк джамия (днес археологически музей), за която прочетох, че е най-старата запазена сграда в София, историята на сградата е много интересна, Баня Башъ джамия, най-известната джамия в центъра, за която се смята, че е построена от Синан, църквата св София, ранно-християнска църква от средата на V., Солния пазар Старите храмове винаги са ме очаровали с архитектурата си, атмосферата, историята, която носят в себе си. Беше ми изключително приятно да се разхождам из тази стара София, толкова различна и все пак запазила някои дребни детайли от миналото.
Но всъщност акцентът в тези приказки е вълшебното, което пресича подредения делник на майсторите златари, разказите се водят от първо лице, някак безименно, започват по един и същи с представяне на "майсторчето златарче" от касабата Средец и всеки път следва вълшебна история, в която има вълшебни предмети, вълшебници, понякога и дяволът. И като във всяка приказка, героят е находчив и с помощта на вълшебните предмети, успява да измами обстоятелствата (понякога в човешки, понякога в мистичен облик).
Текстът не се чете лесно, има доста турски и архаични изрази и вероятно няма да допадне на доста хора, но за мен беше много обогатяващ.
Но всъщност акцентът в тези приказки е вълшебното, което пресича подредения делник на майсторите златари, разказите се водят от първо лице, някак безименно, започват по един и същи с представяне на "майсторчето златарче" от касабата Средец и всеки път следва вълшебна история, в която има вълшебни предмети, вълшебници, понякога и дяволът. И като във всяка приказка, героят е находчив и с помощта на вълшебните предмети, успява да измами обстоятелствата (понякога в човешки, понякога в мистичен облик).
Текстът не се чете лесно, има доста турски и архаични изрази и вероятно няма да допадне на доста хора, но за мен беше много обогатяващ.
February 24, 2025
Книгата си е една приказка сама по себе си!
Чудесно е, че е запазен българския език, език - с всичките турцизми и гърцизми... единствено думата 'контракт' ми беше адски не на място
Обаче това златарите и златарската чаршия, лелеее!
Ето едно Главно.Условие за наличие на вълшебство. Чак почвам да си мисля какво ли е наистина да се изучи този 'златарски' занаят, а?
С две думи - прочетете книгата! Има мъдрост скрита много! И магия!
А ние имаме такава нужда от нея в живота ни в 'днешното' време...
Владимир Свинтила е отдал своя дан на съсловието, от което произхожда и не само му прави чест, ами те кара и да се замислиш ти (ние, всички в това число) отдаваме ли дан на нашия собствен (родов) корен?
Написването на книга не e "единствено и задължително" условие за това, така че нямаме извинение!
Нека подхраним нашия си корен и вдъхнем Живот на отминалото и остарялото. С други думи да го обновим и Нe-забравим!
Чудесно е, че е запазен българския език, език - с всичките турцизми и гърцизми... единствено думата 'контракт' ми беше адски не на място
Обаче това златарите и златарската чаршия, лелеее!
Ето едно Главно.Условие за наличие на вълшебство. Чак почвам да си мисля какво ли е наистина да се изучи този 'златарски' занаят, а?
С две думи - прочетете книгата! Има мъдрост скрита много! И магия!
А ние имаме такава нужда от нея в живота ни в 'днешното' време...
Владимир Свинтила е отдал своя дан на съсловието, от което произхожда и не само му прави чест, ами те кара и да се замислиш ти (ние, всички в това число) отдаваме ли дан на нашия собствен (родов) корен?
Написването на книга не e "единствено и задължително" условие за това, така че нямаме извинение!
Нека подхраним нашия си корен и вдъхнем Живот на отминалото и остарялото. С други думи да го обновим и Нe-забравим!
September 6, 2018
Свинтила не е само преводач на Шекспир и Бърнс, с което най-вероятно общата ви култура го свързва на прима виста, той е и доста опитен разказвач на стари български легенди от времената под османско… хм, момент да се сетя за най-актуалния и анти-дискриминационен термин към момента – май ще да е присъствие, които да съперничат на всеки епос от малко по-свободните и напредничави земи на запад. Настоящото малко сборниче съдържа няколко вероятно достоверни, а не чиста авторска фикция, легенди от златарските ателиета в стара София, намирали се предполагам на окупираните от чуждоземни бегълци или пришълци, или отново търся правилния социално-удобен термин за хилядите разноцветни мъже, които правят центъра на града ми непристъпен за мен след здрач; местенца, криещи една особена градска магия, достъпна само за онези, които знаят къде да гледат с очите на любопитен турист, а не на отегчен от живота жител.
Ето и малко повече за сюжета, в чиято историческа адекватност не съм сигурна, че вярвам напълно – имало едно време средновековно, когато дори под угрозата на османските власти е явно могло да се живее добре, с малки изключения на произвола на местните паши, заменени понастоящем с разни мутри, депутати и прочие гмеж с пари и протекции; но за златарите, като всички хора на занаятите с изкуство в тях, не е било достатъчно да изкарваш пари и да си храниш и пазиш семейството, а да си майстор, по-добър от всички, създаващ красота, за която и ръката да си отрежеш, и очите да си избодеш, пак ще е малка цена. А такива жадни за съвършенство хора винаги привличат Дявола и слугите му, или някой и друг амбициозен инвеститор, търсещ висока възвращаемост, или поне нечия безсмъртна душа, според зависи докъде се простира вярата ви. И историите за свръхестественото не пропускат да се родят на тази така благодатна почва.
Слуги на лукавия, зомбита, плътници, зли или добри магьосници, велики книги със заклинания, омагьосани предмети със сила неземна – всичко уж се случва на чаршията на златарите, и дали ще повярвате на брътвежите на промитите от активна религия и освежени от много малко светски и езотерични знания мозъци на предците ни, или ще си намерите своите доста по-рационални обяснения за реалността, прикрита от хитроумна легенда, родена на няколко чаши огнена вода от градските зевзеци – си е ваше решение. Историйките са забавни, магични и предполагам особено за софиянци носят едно по-особено очарование, когато можеш да навържеш остатъците от истинската история с приказката, и дори и копитото на дявола да не е газило нашите локви, пак се създава един ореол на тайнственост и мистерия около местата, които не удостояваме и с поглед, когато се наложи бързичко да преминем покрай тях. Едно от онези интелектуални гилти плежъри за малкото останали исторически нърдове.
Ето и малко повече за сюжета, в чиято историческа адекватност не съм сигурна, че вярвам напълно – имало едно време средновековно, когато дори под угрозата на османските власти е явно могло да се живее добре, с малки изключения на произвола на местните паши, заменени понастоящем с разни мутри, депутати и прочие гмеж с пари и протекции; но за златарите, като всички хора на занаятите с изкуство в тях, не е било достатъчно да изкарваш пари и да си храниш и пазиш семейството, а да си майстор, по-добър от всички, създаващ красота, за която и ръката да си отрежеш, и очите да си избодеш, пак ще е малка цена. А такива жадни за съвършенство хора винаги привличат Дявола и слугите му, или някой и друг амбициозен инвеститор, търсещ висока възвращаемост, или поне нечия безсмъртна душа, според зависи докъде се простира вярата ви. И историите за свръхестественото не пропускат да се родят на тази така благодатна почва.
Слуги на лукавия, зомбита, плътници, зли или добри магьосници, велики книги със заклинания, омагьосани предмети със сила неземна – всичко уж се случва на чаршията на златарите, и дали ще повярвате на брътвежите на промитите от активна религия и освежени от много малко светски и езотерични знания мозъци на предците ни, или ще си намерите своите доста по-рационални обяснения за реалността, прикрита от хитроумна легенда, родена на няколко чаши огнена вода от градските зевзеци – си е ваше решение. Историйките са забавни, магични и предполагам особено за софиянци носят едно по-особено очарование, когато можеш да навържеш остатъците от истинската история с приказката, и дори и копитото на дявола да не е газило нашите локви, пак се създава един ореол на тайнственост и мистерия около местата, които не удостояваме и с поглед, когато се наложи бързичко да преминем покрай тях. Едно от онези интелектуални гилти плежъри за малкото останали исторически нърдове.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews