What do you think?
Rate this book
Болестта на пеперудата: моята анорексия
"Болестта на пеперудата" е историята на едно семейство, живо парче от сърцето на една майка. Една майка, решила да сподели преживяното. Людмила се връща в миналото, задава си въпроси, разчопля отношенията с близки и роднини, търси причините, разголва себе си, без да се пести. Историята ѝ разтърсва, удря шамар, кара ни да се осъзнаем, сплотява ни със собствените ни близки и ни прави по-обичащи се хора.
Людмила е майка, преминала през всичките ужасни кръгове на анорексията – „затягащи се обръчи, които се израждат в безкрайна спирала, упорита като змия удушвач“. Анорексията е коварна бездна, скоростна фуния, която те повлича заедно с целия ти свят и те запраща в нищото, сам и уязвим. След няколко години мълчание, страх, сълзи, неразбиране и самообвинения, майката избира да говори.
Защото има кой да я чуе.
„Това, което знам със сигурност, е, че в тази история всички бяха истински Смели! Никой от участниците не затвори очи, не отхвърли реалността, не спря да се бори и да търси изход. Всеки от тях със своето темпо и по своя начин премина през нея. Четейки книгата, ще усетите страха, болката, гнева, надеждата, радостта и всички истински чувства, които се движеха и ни заливаха ту като буйна река, ту като спокоен океан, чието дъно никой не знаеше къде е. Самата аз на моменти, докато четях, спирах да дишам. Спирах да дишам и докато участвах… Понякога можех само да се моля и да вярвам! Вярвах в пламъчето живот, което усещах у Яна, в истинската любов на майка ѝ, в онова по-голямото от всички нас, което беше решило те заедно да минат през чистилището на анорексията.“
--Д-p Aĸcиния Цвeтaнoвa, cпeциaлиcт пcиxoтepaпeвт и пcиxoлoг
„Анорексия, анорексия! Заминавайте при психиатър, не сте за нормална болница! Дъщеря ви е лъжкиня, тя гладува, а ние от месеци се опитваме да я лекуваме! Заминавайте си и Господ да ви е на помощ! И да знаете, че в България лечение за тази болест няма!“
--Д-р Х
„Мисля си за предишното дебело „аз“ и се страхувам от него. Затова мразя и храната. Лошо е да се мразиш за това, че мразиш. Искам да съм нормална! Стига ми! Стига! Искам да не ме боли нищо, да забравя и да живея! Отпадналост, страх, болки, несигурност, омраза, студ, мрак, отчаяние, тъга, Ана… Вървете си!
…
Тази храна ме уби, отрови ме, изяде ме, стъпка ме и ме изплю. А трябва да живея с нея… Трябва да бъде част от живота ми… Как очакват да ми мине лесно, как трябва да се преборя? И с тази дума „дебел“, която съм чувала 1 000 000 пъти. Мразя тази дума, повръща ми се от нея. Ти не си човек, ти си дебел.
…
Всички ядяха ли, ядяха. Сякаш бяха поставени, за да ми натякват факта, че ядат. Дъвчеха, мляскаха, кривяха лицата си в грозни физиономии. Храната ме потиска, кара ме да се чувствам уязвима, разваля баланса ми.“
--Яна, 14 г.
„Има хиляди такива деца. И възрастни. Стига да пожелаете да се огледате, ще ги видите. Едните постоянно се тъпчат и едва закопчават дрехите си, а другите все са яли и учтиво отказват предложения им бонбон. Повечето от тях не се осъзнават като болни, а близките им усърдно крият истинското им състояние. Не искат да говорят за това, защото ще разберем, че наглед перфектният им живот е фалшив, ще се докоснем до тъмните кътчета на съзнанието им. Всички те имат хубави семейства и добро социално положение, децата са отличници. Колко по-нещастни трябва да станем, за да си позволим да споделим проблемите си и да се осмелим да научим нещо за себе си? Защо са ни тези шестици и дипломи, когато умираме от страх и не можем дори да се наядем? Днес разчитаме на специалисти, които да съставят хранителния ни режим. За нас остава само да го следваме. Какво се случи с естествените ни потребности от храна и нейния свободен избор. Кой e учил нашите предци как да се хранят и как да се обичат? Защо днес възприемаме храната като враг? Защо усложняваме насъщните си потребности? Искам да говоря за това, защото проблемът не е само в собственото ми семейство – познавам и други такива момичета и момчета, жени и мъже. Нещастни и тъжни, те страдат от различи хранителни разстройства. А аз ги виждам, те сякаш нарочно се набиват в очите ми, без да знаят как да поискат помощ.“
--Людмила Людмилова
Людмила е майка, преминала през всичките ужасни кръгове на анорексията – „затягащи се обръчи, които се израждат в безкрайна спирала, упорита като змия удушвач“. Анорексията е коварна бездна, скоростна фуния, която те повлича заедно с целия ти свят и те запраща в нищото, сам и уязвим. След няколко години мълчание, страх, сълзи, неразбиране и самообвинения, майката избира да говори.
Защото има кой да я чуе.
„Това, което знам със сигурност, е, че в тази история всички бяха истински Смели! Никой от участниците не затвори очи, не отхвърли реалността, не спря да се бори и да търси изход. Всеки от тях със своето темпо и по своя начин премина през нея. Четейки книгата, ще усетите страха, болката, гнева, надеждата, радостта и всички истински чувства, които се движеха и ни заливаха ту като буйна река, ту като спокоен океан, чието дъно никой не знаеше къде е. Самата аз на моменти, докато четях, спирах да дишам. Спирах да дишам и докато участвах… Понякога можех само да се моля и да вярвам! Вярвах в пламъчето живот, което усещах у Яна, в истинската любов на майка ѝ, в онова по-голямото от всички нас, което беше решило те заедно да минат през чистилището на анорексията.“
--Д-p Aĸcиния Цвeтaнoвa, cпeциaлиcт пcиxoтepaпeвт и пcиxoлoг
„Анорексия, анорексия! Заминавайте при психиатър, не сте за нормална болница! Дъщеря ви е лъжкиня, тя гладува, а ние от месеци се опитваме да я лекуваме! Заминавайте си и Господ да ви е на помощ! И да знаете, че в България лечение за тази болест няма!“
--Д-р Х
„Мисля си за предишното дебело „аз“ и се страхувам от него. Затова мразя и храната. Лошо е да се мразиш за това, че мразиш. Искам да съм нормална! Стига ми! Стига! Искам да не ме боли нищо, да забравя и да живея! Отпадналост, страх, болки, несигурност, омраза, студ, мрак, отчаяние, тъга, Ана… Вървете си!
…
Тази храна ме уби, отрови ме, изяде ме, стъпка ме и ме изплю. А трябва да живея с нея… Трябва да бъде част от живота ми… Как очакват да ми мине лесно, как трябва да се преборя? И с тази дума „дебел“, която съм чувала 1 000 000 пъти. Мразя тази дума, повръща ми се от нея. Ти не си човек, ти си дебел.
…
Всички ядяха ли, ядяха. Сякаш бяха поставени, за да ми натякват факта, че ядат. Дъвчеха, мляскаха, кривяха лицата си в грозни физиономии. Храната ме потиска, кара ме да се чувствам уязвима, разваля баланса ми.“
--Яна, 14 г.
„Има хиляди такива деца. И възрастни. Стига да пожелаете да се огледате, ще ги видите. Едните постоянно се тъпчат и едва закопчават дрехите си, а другите все са яли и учтиво отказват предложения им бонбон. Повечето от тях не се осъзнават като болни, а близките им усърдно крият истинското им състояние. Не искат да говорят за това, защото ще разберем, че наглед перфектният им живот е фалшив, ще се докоснем до тъмните кътчета на съзнанието им. Всички те имат хубави семейства и добро социално положение, децата са отличници. Колко по-нещастни трябва да станем, за да си позволим да споделим проблемите си и да се осмелим да научим нещо за себе си? Защо са ни тези шестици и дипломи, когато умираме от страх и не можем дори да се наядем? Днес разчитаме на специалисти, които да съставят хранителния ни режим. За нас остава само да го следваме. Какво се случи с естествените ни потребности от храна и нейния свободен избор. Кой e учил нашите предци как да се хранят и как да се обичат? Защо днес възприемаме храната като враг? Защо усложняваме насъщните си потребности? Искам да говоря за това, защото проблемът не е само в собственото ми семейство – познавам и други такива момичета и момчета, жени и мъже. Нещастни и тъжни, те страдат от различи хранителни разстройства. А аз ги виждам, те сякаш нарочно се набиват в очите ми, без да знаят как да поискат помощ.“
--Людмила Людмилова
160 pages, Paperback
First published January 1, 2017
1 person is currently reading
37 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
August 15, 2019
Истинска история, разказана от майката. Проблемът с анорексията е силно подценен в България... Както и проблемите с почти всички психически разстройства. Даже моето усещане е, че голяма част от общопрактикуващите лекари не ги разпознават, не им обръщат внимание или силно ги подценяват/ което си изберете/. Така че да знаеш колкото е възможно повече, не е излишно. Никой от нас не е застрахован!
Read
July 17, 2017Ние сме крехки като пеперудени крила. Животът ни се променя от една дума, от един полъх на вятъра. Един дъжд в лош ден може да направи кладенеца, на чието дъно, седим безумно дълбок. Една дума може да ни извади от него.
Колко може да продължава болката, преди крилете ни да изтънеят напълно, а ние да изчезнем?
Людмила Людмилова е майка на две прекрасни деца – семейство, което, като всяко друго, се бори със своите проблеми и трудности. Всяко семейство може да бъде на тяхното място, всяко семейство може да разкаже за своята битка. И затова е невероятно важно да бъдем смели и да говорим – само така можем да се спасим един друг – както светът е оцелял до днес – чрез разказването на истории. http://podmosta.bg/bolestta-na-peperu...
Колко може да продължава болката, преди крилете ни да изтънеят напълно, а ние да изчезнем?
Людмила Людмилова е майка на две прекрасни деца – семейство, което, като всяко друго, се бори със своите проблеми и трудности. Всяко семейство може да бъде на тяхното място, всяко семейство може да разкаже за своята битка. И затова е невероятно важно да бъдем смели и да говорим – само така можем да се спасим един друг – както светът е оцелял до днес – чрез разказването на истории. http://podmosta.bg/bolestta-na-peperu...
August 1, 2017
Прочетена на един дъх... живеем във време, в което сме едни истински консуматори, крайно зависими от общественото мнение, и тази книга е един студен душ... кара те да преосмислиш мирогледа си.
April 4, 2025
Силна изповед на една майка за пътя на навлизане, потъване и излизане на детето й от и в една коварна болест, за която всички сме чували, но знаем твърде малко подробности. На моменти историята ти спира дъха, затихваш, дълбока въздишка и после пак продължаваш, защото искаш с нетърпение да узнаеш какво следва.
Информативна е както за родители и възпитатели, така и за психолози. Как детството и семейните отношения влияят на здравото развитие, как децата усещат дори и премълчаното, как болестта влияе на семейната динамика, релапсите след известно стабилизиране, липсата на информираност у близките как да се държат ... и още много други полезни теми, които присъстват в тази книга.
Информативна е както за родители и възпитатели, така и за психолози. Как детството и семейните отношения влияят на здравото развитие, как децата усещат дори и премълчаното, как болестта влияе на семейната динамика, релапсите след известно стабилизиране, липсата на информираност у близките как да се държат ... и още много други полезни теми, които присъстват в тази книга.
September 24, 2020
Дъщеря.
Майка.
Семейство.
Анорексия.
Ужас.
Търсене.
Майка.
Семейство.
Анорексия.
Ужас.
Търсене.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews