Възпитаните трупове пращат писма

by Валентин Пламенов, Весела Люцканова (editor)

София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога.

„Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.”

Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. Както и добрите писатели. Ако Реймънд Чандлър живееше в София, а не в Лос Анжелис, неговият герой Филип Марлоу със сигурност щеше да се казва Младен Демирев.

Две ченгета от една порода – вечно с пясък в зъбите от нокдауните и пълни идиоти в любовта. Но понякога добрите момичета харесват точно идиотите. Нали, Демирев?

/Деян Енев/

197 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Елегантна и оплетена криминална история от моята родна София.

Валентин Пламенов е просто отличен, така точно е пресъздал хората и задушаващата атмосфера на загнилия до полуда соц, шапо маестро!

Каламбурите и сравненията му са превъзходни, чисто удоволствие си е да го четеш!

Ще издиря и останалите му книги.

Цитати:

"Няма човек, който да не протестира срещу съдбата си, освен гениите и лудите. Те пък протестират срещу други неща."

"Кошмарите избледняват постепенно, за да ги замени панорамата на комплекс Люлин призори. Вали. Дъждът е омръзнал на самия себе си, стича се по грозните блокове, които замислено го понасят.

Паркингът вече е опустял, а един пуст паркинг в Люлин е по-зловещ от пустинята Гоби, с тая разлика, че в Гоби поне може да ти се привиди нещо вълнуващо, докато в Люлин това е изключено. При условие че не се вълнуваш от вида на камионите за смет, естествено."

[Daria Staneva · Rating 5 out of 5]

Моята история с тази книга е, че всъщност я намерих съвсем случайно. В една от тези къщички за размяна на книги, в селото ми, близо до града, в който живея. Хареса ми корицата, а още повече - заглавието, та реших да ѝ дам шанс през 2021. Страшно добра, много интересна, прекрасно написана. Старият стил на изразяване винаги ще има място в сърцето ми, защото през него си личи интелектът на писателя, добре се вниква в историята, заради подходящите думи.

[Genchev · Rating 4 out of 5]

Много приятен, изненада ме готино!

[Любопитка · Rating 4 out of 5]

Книгата се чете бързо и лесно, разследването увлича. На всяка страница автора прави много живописни и въздействащи сравнения. По едно време мислех да си ги извадя като колекция понеже има много добри попадения и абсолютни бисери сред тях като например “подскача Илиев като нестинар, влязъл с връзки в жаравата.”. Действието е ситуирано в непознато за мен време и ми беше много любопитен използваният жаргон, мисленето на хората, порядките и какво се е считало за ценно и важно тогава.

Основният ми интерес бе към времето, но в крайна сметка и самото криминално разследване имаше своите силни моменти и неочаквани обрати. Действието върви бързо и стегнато, събитията се навръзват, но края е доста неочакван, което приятно ме изненада. Ако искате да разберете защо възпитаните трупове пращат писма и да дадете шанс на нещо родно, то това е вашата книга.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Stanislav Kaschiyski · Rating 3 out of 5]

Приятна лека родна кримка с мъничко ирония и хумор покрай една до досада заплетена история.