Джон Кори Уейли - "Крайно нелогично поведение"
Няколко пъти започвам да пиша и се отказвам.
Ако това ревю беше писано на ръка, щеше да е пълно със задраскани думи, "етажирани" изречения /изписани един върху друг варианти на това, което искам да кажа/, и вероятно няколко мастилени петна. Слава на технологиите, няма да го видите в такъв вид.
Но, да.
"Крайно нелогично поведение" е книга, за която ми е много трудно да пиша. Защото, макар да се води тийнейджърска и нейният главен герой да е 16-годишен младеж, тя засяга много сериозна тема.
Представете си, че сте принудени да прекарвате целия си живот само в дома си. Не защото не можете да ходите. Не защото сте затворници. А защото това е единственото място, където се чувствате сигурни. Външният свят е враждебно място, което ви плаши.
Това е животът на Соломън Рийд.
И това, което голяма част от хората приемат като "крайно нелогично поведение", или дори "глезотия" от негова страна, всъщност е сериозно заболяване, наречено с термина "агорафобия". Иначе казано - страх от открити пространства. Страх от външния свят.
Представихте ли си го?
Добре. Да продължим нататък.
Когато живееш в такъв свят, около теб има твърде малко хора. И всеки, който иска да влезе в света ти, трябва да докаже, че може да бъде наречен твой приятел.
Лиса Прейтър решава да опита.
Лиса е от онези момичета, които бихте искали за приятел - мила, свястна, открита. Но... и върло амбициозна и решена на всичко, за да се измъкне завинаги от родното си градче. И открива своя "шанс за измъкване" именно в лицето на Соломън. Как - ще разберете, ако прочетете книгата.
Не ми се случва често да изпитам такова рязко и внезапно отвращение като това, което предизвика в мен планът на Лиса. Имах лошо предчувствие и дори мислех да спра. Не спрях. Продължих и стигнах до края - и се радвам, че го направих, защото нещата в крайна сметка си дойдоха на мястото.
Хареса ми начинът, по който бяха представени трите основни персонажа в историята - Соломън, Лиса и Кларк. Можех да си ги представя, докато четях, не смятам, че имаше нещо изкуствено или неправдоподобно в тях.
Книгата ме накара да се замисля за някои неща. Независимо дали го признаваме, или не, всеки от нас има някакъв собствен свят, в който се чувства защитен и сигурен. Свят само за него и неколцина "избраници". Приемаме като свое право да имаме такъв свят и сме готови да се борим срещу всеки, който опита да нахлуе неканен в него. Защо тогава понякога сме склонни да отказваме това право на онези, "различните"? Защо понякога изпитваме нуждата да се изживяваме като спасители и непременно, ама на всяка цена, "да измъкнем някого от черупката му"? Да, знам, ще кажете, че агорафобията е истинско заболяване, а на болните трябва да се помага. Но това едва ли става с нахлуване в съкровения свят, в личното пространство, с обяснения, че "там навън" няма нищо страшно.
"Крайно нелогично поведение" ми въздейства наистина силно. Затова и ми е трудно да подредя мислите си и навярно това, което пиша, звучи разхвърляно. Е, аз ви предупредих.
Умишлено не се спирам подробно на несъстоялата се връзка между Соломън и Кларк. Не ми е важна, за мен истински интересните образи бяха Лиса и Соломън. И си мислех, че вероятно биха били хубава двойка.
Тази книга ми беше препоръчана с думите, че донякъде е подобна на "Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената" на Бенджамин Алире Саенц. Прилики действително има, това също допринесе да я харесам. Соломън наистина ми напомняше за Ари, но по-уязвим от него.
"Крайно нелогично поведение" е книга, която трябва да се чете с отворен ум и отворено сърце. Препоръчвам я на хората, които харесват нестандартните истории и са готови да приемат различните - не само на думи, а наистина. На тези, които "се престрашат" - приятно четене!