Романът „Вълнения“ е последната част от трилогията на Анри Троая за вълнуващата история на една френска фамилия. Жан-Марк прекратява връзката си със своята мащеха Карол, но това не е достатъчно, за да се възстанови мирът в семейство Ейглетиер. Дълбоко наранен от предателството на сина си, Филип Ейглетиер вече не иска да го вижда. Нещо повече, Филип е готов да падне на колене, само и само да си върне невярната съпруга. Тя, от своя страна, му връща жестоко за всичките му изневери. И потънал в своята егоистична битка, Филип забравя дори собствените си деца. Той не се интересува, че Даниел, който се жени на 19 години и става баща, живее при семейството на жена си; нехае за абсурдната ситуация, в която се оказва дъщеря му Франсоаз, разкъсвана между любовта си към циничния си съпруг Александър Козлов и към неговия незаконен син – чаровния Никола; нито че Жан-Марк планира да се омъжи за снобката Валери, от страх че не може да се справи сам с живота си.
Умората, която идва неизбежно с годините, „вълчият“ апетит на младостта, обсесията от смъртта, предизвикателствата на съвременния живот, предсмъртните стонове на една остаряла социална система, пълна със „загнили места“ – такива теми се обсъждат в този горчив роман, с който Троая приключва сагата за семейство Ейглетиер.
Troyat was a French author, biographer, historian and novelist.
Troyat was born Levon Aslan Torossian in Moscow to parents of Armenian descent. His family fled Russia in anticipation of the revolution. After a long exodus taking them to the Caucasus on to Crimea and later by sea to Constantinople and then Venice, the family finally settled in Paris in 1920, where young Troyat was schooled and later earned a law degree. The stirring and tragic events of this flight across half of Europe are vividly recounted by Troyat in 'Tant que la terre durera'.
Troyat received his first literary award, Le prix du roman populaire, at the age of twenty-four, and by twenty-seven, he was awarded the Prix Goncourt.
Troyat published more than 100 books, novels and biographies, among them those of Anton Chekhov, Catherine the Great, Rasputin, Ivan the Terrible and Leo Tolstoy.
Troyat's best-known work is La neige en deuil, which was adapted as an English-language film in 1956 under the title The Mountain.
He was elected as a member of the Académie française in 1959. At the time of his death, Troyat was the longest serving member of the Academy.
Тъжен край на разпада на една фамилия. Един човек жертва всичко, заради жена, която не го обича, в резултат на което разбива живота си и живота на децата си. Трилогията е писана преди голямата революция от 1968 и показва как старите нрави пречат на развитието на новите възможности. Как бавно, но решително се променя живота на големите фамилии и настъпването на независимостта на младите. И затова, че някои не са за семейство. И че всички грешки се плащат, колкото по-късно, толкова по-скъпо.
Един огромен, 3-томов товар , ми падна от раменете. Това определено беше мазохистично изживяване. Явно любопитството ми надделя и успях да стигна до края на тази много противоречива и тъжна история.
"Най-висшето милосърдие на бога е, че пречи на хората да бъдат щастливи на земята."
Много странна поредица. Хем като я оставиш за малко си мислиш ,че те чакат толкова по-интересни книги ,хем като почнеш да четеш не можеш да я оставиш.Хареса ми тази семейна драма и то не само ,защото прилича на "Богат, беден" ,но и защото по свой начин е специална. Сега какво не ми допадна в последната книга? Първо отсъствието на Мадлен в послендата книга от поредицата . Трябваше да има малко повече подробности за нейния живот. И другото ,което не ми хареса беше заглавието.Това не е краят на семейството . Филип получи това ,което заслужаваше. Единственото ужасно събитие беше смъртта на Жан-Марк.
Трилогията "Ейглетиерови" определено е една от най -впечатляващите семейни трагедии, които съм чела.Непомторимият френски стил не ме разочарова и този път.