Проклятието на Белиал

by Димитър Цолов, Кети Илиева (Editor), Емилия Богданова (Illustrator)

Месец и половина след описаните събития в „Клиника в средата на нощта“ д-р Арчибалд Кимерия очаква решението на Етичната комисия относно бъдещето си като хирург в Клиниката за митологични създания в Полис Кръстовище. Миналото, кърваво и оживяло, продължава да тъче нишките на съдбата му и той ще трябва да предприеме пътуване до Полис Паралел, където се намира основното седалище на могъщата организация на Кукерите, за да получи отговор на някои въпроси. Дирята от трупове ще нараства лавинообразно след него, а вампири, върколаци и хора ще образуват и развалят съюзи, защото в Многополисната Общност такава е реалността и животът не струва пукната пара…

200 pages

Published June 1, 2017

About the author

Димитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Ето така се пише - бързо, чисто, стегнато, завладяващо, с много екшън, с достоверни емоции, без излишни простотии и финтифлюшки. Както е написано, така се и чете, такива и усещания провокира. Отново немалко медицински термини и интересна информация в областта на човешката анатомия, и не само - книга, която не просто ще ви достави кеф, ами и ще научите нещо от нея. Продължението ми хареса повече от "Клиниката", евала Димитре, продължавай все така! Ще се радвам да ни срещнеш отново с Арчибалд.

[Сибин Майналовски · Rating 5 out of 5]

И... поредната книжка на Сторъкия Шива... ъ-ъ-ъ... тъй де - врачанския „медикус“ Димитър Цолов (Ил Дотторе) е вече факт! Продължението на Клиника в средата на нощта е вече факт - пак с... хм... странна корица, но определено заслужаваща вниманието ви. Митко отдавна е доказал, че може да пише за всичко - в библиографията му има книжки с детски стихчета за бегемами, хумористична поезия в стил „Митко Динев“ за идиоти като мен, етнофентъзита, хоръри... няма да се учудя, ако някой ден издаде и любовен роман - ей така, между другото, докато обикаля България с групата си „Докторс Гого Бенд“, обръща внимание на семейството си, бичи 99-часови дежурства в болницата и чете повече от някои други самозвани „експерти“ с корени от Северозапада и интелект от Папуа-Нова Гвинея. С други думи - налазвайте! Поръчка - от автора или, естествено, от GAIANA Book&Art Studio. В книжарниците - нъцки. Там трябва да има свободно място за простотиите на Георги Господинов и прочие хрантутници на „издателството-татко“. Истинската литература е при Явор Цанев. Точка.

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Чета доста родни автори, а сред тях специално място заема Димитър Цолов. И не само поради факта, че ми е адаш, просто го усещам близък - обикновено пише това, което ми се чете в конкретния момент, все едно ми е надниквал в мислите. Кратките му прозаични опити (разгръщал съм вече три такива - двулицевият сборник Пет приключения на Витек Диман / Космическото пиле и романите Клиника в средата на нощта и Приключенията на Найден Намерения, гравитиращи около фентъзито и хоръра, не блестят с някаква особена оригиналност, но пък са забавни по своему и идеални за убиване на 3-4 часа през жарък летен следобед. След което, разбира се, за 3-4 дни се забравят, защото (вече казахме) не претендират да са "нещо изключително" и у-а. Днес пристигна последната му книга "Проклятието на Белиал", влязла под № 21 в любимата ми Колекция Дракус и явяваща се продължение на "Клиниката". Глътнах я за норматив - споменатото по-горе важи с всичка сила и за нея. Неангажиращо, ала динамично четиво, при написването на което авторът видно се е забавлявал. Даде отговор на много от въпросите, останали отворени в предната. Доволен съм!

[Явор Цанев · Rating 5 out of 5]

Ако сте чели "Клиника в средата на нощта" (№1 от Колекция Дракус) ще е напълно достатъчно да подскажа, че това е продължението. Ако сте пропуснали "Клиника в средата на нощта" – сега е моментът да я прочетете заедно с "Проклятието на Белиал". Проверете и "Приключенията на Найден - Намерения", от същата колекция и от същия автор.
И после да не забравите да почерпите за препоръката. ;-)

[Miroslav Petrov · Rating 5 out of 5]

Много отдавна не ми се беше случвало да хвана книга, и въпреки умората от тежък ден да не я оставя, докато не стигна до последната й страница. Е, тази нощ го направих с „Проклятието на Белиал” – лотгичното и така чакано от мен продължение на „Клиника в средата на нощта”.
В този маълк роман, Димитър Цолов ни пренася отново в Многополисната общност, разгръщайки пред нас тъмната страна на едно много приятно ърбан фентъзи, което макар и да не претендира да е нещо супер, мега уникално /каквито суперлативи напоследък слушам и чета за много други книги/ в същото време грабва и увлича, кара те да очакваш със затаен дъх следващото приключения на върналия се отново към престъпния живот бивш главен хирург,д-р Арчибалд Кимерия. Тук образът му е разгърнат по-плътно, като „лошото момче” взема превес. Мотивите, които грижат героя макар и прикрити под булото на една своеобразна „бандитска чест” всъщност са най-първични – а именно отмъщение и да оцелее. Той следва неписания закон на улицата, където за да живееш трябва да удариш пръв, и където ако трябва да се изразя по-този начин „по-голямото и лошо куче” побеждава. Ачи от Паралел убива, осакатява, измъчва, носи страх и ужас сред враговете. Опитва се да бъде себе си докъдето може и в същото време не загубва съвсем човешкото. Понякога има „необходимо зло” и той се явява такова, което да уравни везните в света където човешкия живот е на крачка от куршума. Организацията на Кукерите и някои от нейните привички, включително имената на героите са направени така, че да съответстват на „тъмна балканска групировка” от така наречените години на прехода у нас.
С типичната за професията си прецизност /та нали самият той е доктор, като героя от книгата/ Димитър Цолов описва всички онези последици и поражения, които могат да се получат, когато човек бъде пребит или пострадал по определен начин. Тези медицински и анатомични подробности са предадени детайлно, и макар че има страници, в които се струпват много от тях една след друга, не натежават прекалено много.
Като цяло книжката остави много приятно впечатление у мен. Единственото, което ми се стори като че ли претупано по-бързата процедура, беше краят. Изпитах усещането, че на автора му е писнало да се занимава вече с тази творба, и просто е гледал по-възможно най-бързия начин да приключи всичко. Да оставя се някаква вратичка за евентуално продължение, но лично аз признавам си очаквах да има малко повече думи за споменати тук –там събития и личности. Но може би аз съм твърде любопитен като читател? 
Като цяло много добра книжка, която заслужава отделеното време и заслужава да е в колекцията на всеки фен на фентъзито. Задължително трябва да се чете след „Клиника в средата на нощта”.
Очаквам с интерес следващия проект моя брат по перо Димитър Цолов. И от все сърце желая много читатели и почитатели на жанра, да се докоснат до света на Многополисната Общност и до Ачи от Паралел. „Лошото момче” ще завладее сърцето ви, както стори това с мен.
Още веднъж адмирации за Димитър Цолов за интересната и увлекателна книжка.

[Александър Цонков · Rating 5 out of 5]

Интересен факт е, че продължението на „Клиниката“ е писано две години по-късно и разказва за събитията в книгата месец и половина след края на предишната. Та не бих искал да се впускам в излишни подробности из сюжета, за да не спойлна без да искам разни неща. Трудно е да преценя коя от двете книги ми хареса повече и няма да го направя защото просто и двете са страхотни, и двете притежават този остросюжетен чар, от който струи желанието на автора да напише нещо, което чувства присърце без да има претенции за някакъв мега елитарен шедьовър, а просто воден от любовта към писането.

Както е описано в книгата, може да се чете и самостоятелно, въпреки че е продължение на „Клиниката“, но аз, разБИРА се, бих препоръчал да се четат една след друга. Ся като ще правим нещо, да го правим като хората, нали?

Действието този път ни пренася в Полис Паралел, където Ачи се завръща като пълноправен член в общността на кукерите, за да отда��е последна почит на свой стар другар и ментор. Там се оказва забъркан в серия от интриги и предателства и само бързият му ум и рефлекси го спасяват от грозна смърт. Нещата се оказват, че не са точно тъй както са изглеждали в началото, но дотук с калпавия ми преразказ по сюжета.

Приятна изненада е, че книжката има и вътрешни цветни илюстрации, които много готино допринасят за въображението на читателите. Поздравления за художничката Емилия Богданова. „Белиал“ е отново в „Колекция Дракус“ този път под №21 и отново заявявам, че това е едно прекрасно четиво за всеки любител на такъв тип литература.

Още мои ревюта, че и разкази дори можете да откриете тук.

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Доктора удря отново и отново надминава себе си. Белиал е достойно продължение на Клиниката, в което отпадат всички задръжки, и на героя, и на автора. Бърз, задъхан и мръсен роман, издържан в най-добрите традиции на ноара с елементи на отмъщение.
Д-р Кимерия е загърбил цивилизования си живот и се впуска в кървава разплата по улиците на полис Паралел, разчиствайки стари и нови сметки и изтривайки всеки спомен от мирния си живот в Кръстовище.
Излята от чист екшън, заредена с няколко килотона насилие и искрица надежда за взривател, книгата е четяща се за една нощ литературна бомба.
Док, трилогията е класическа форма, не я пренабрегвай.

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

Обожавам стегнатия и динамичен стил. Харесвам ноар ърбън фентъзетата. Продължението на "Клиника в средата на нощта" ги предоставя и двете. Единствената, което не ми достигна, бе, че героите и историята ми бяха една идея по-мутренско реалистични отколкото фентъзи ориентираните персонажи от първата част. Липсваше ми докторът... лекарските му умения можеше да влязат някъде в употреба, раздвоението м/у спасяващия животи и отнемащия ги, само биха обогатили повествованието. Стилът във втората книга прави 2 огромни крачки напред, историята - една назад! За това 4,5/от 5. Бих се радвал на още истории за Арчибалд.

[Невена Pascaleva · Rating 5 out of 5]

Още по-страхотна от първата! Само ми се щеше докторът да не е толкова зъл, малко да му трепва нещо, да не ги трепе толкова безмилостно всички. Малко по-пълнокръвен щеше да е образът му и щеше да се върже по-добре с финала. Но това си е мое мнение...може и да е просто лигаво женско мрънкане...:) Иначе страшно ме израдва! Ще ми се и трета част да има :)

[Милен Димитров · Rating 5 out of 5]

Връщането ми в ретро-футуристичния свят на Многополисната Общност беше повече от приятно. Книгата е смесица между ноар, фентъзи, фантастика и осемдесетарски екшън. И има от тези неща по много. Стилът не е разтеглив, главите са кратки, изпълени с действие. Д-р Арчибалд Кимерия е истински badass, съчетание между Хъмфри Богарт и Брус Уилис. Много харесах това, че повечето герои не са черни и бели, а сиви, следвайки свой собствен морален кодекс, който не е задължително да съвпада с този на читателя. Един доста субективен минус за мен е това, че различните фракции и съществата, населяващи този свят са изобразени много добре, но не и самия свят. Имах нужда от малко повече worldbuilding. ДА знам кое къде се намира и какъв цвят е. :D Но самото естество на книгата е такова, че това не я ощетява ни най-малко. Фактът, че я прочетох на два пъти, говори достатъчно.
Знам, че авторът казва, че историята вече е завършена, и че едва ли ще се върне отново към нея, но още някоя книга или разказ, чието действие се развива в същия свят няма да ми дойде зле. Наистина. Този свят би могъл да побере много и да даде още повече.

[Донко Найденов · Rating 5 out of 5]

Светът на ужаса:

Поредната книга от колекция Дракус, номер 21, на издателство Гаяна, която представям с удоволствие. Книгата е "Проклятието на Белиал", авторът й е Димитър Цолов и е продължение на "Клиника в средата на нощта" от същия автор.

Доктор Арчибалд Кимерия е поканен от приятеля си Григо да присъства на погребението му в Полис Паралел. По време на погребението, той научава научава неща, които не му харесват. Решен на всичко, за да получи отговори на някои въпроси, той предприема опасна мисия в Полис Паралел. Какво ще се случи по-нататък и кое е проклятието на Белиал - ще разберете, след като прочетете книгата.

Книгата "Проклятието на Белиал" на Димитър Цолов се чете леко и приятно, има увлекателен стил, мистерията започва от първите страници, а героите постепенно ще станат любими на читателите. Препоръчвам я на всички, фенове на мистерията, хоръра и фентъзито.

[Делиян Маринов · Rating 5 out of 5]

Димитър Цолов - Доктора е автор, чието майсторство си личи не само в употребата на езика, но и в развиването на сюжетните линии. "Проклятието на Белиал" е от онези книги, които като ги хванете - ще ги оставите чак накрая. Изключителна динамика, сцена след сцена, но най-вече плътност.
Без излишни описания, авторът успява да ни въведе в действието, а без излишни обяснения, читателят влиза в света и бива впримчен в неговата чудатост, макар и брутална на моменти.
Макар да навлизаме в един пост-апокалиптичен свят, където върлуват бандити, жестоки амбиции, кръвожадност и въобще екзистенциална враждебност, не страдаме от липса на човещина. Тя е обвързана с чувството на дълг, на обич, на идеали, които могат да съпътстват дори онзи, който минава през трупове за да намери някаква (каквато и да е правда).
Димитър Цолов смайва с дълбочинност на главните си персонажи. Техните емоции, философия и нагласи са привличащи. Тяхното поведение призовава подражание. Тяхната доброта вдъхновява.
Още по-вдъхновително е, че те не са всемогъщи. Те грешат. Те се поддават. Те попадат в лапите на врага и страдат, но въпреки това успяват да се освободят, дали на базата съзнание, или прости умения..
В "Проклятието на Белиал" има всичко, което един стойностен читател би пожелал - неочаквани обрати, развитие на действащите лица, умисъл, мащабност (предадена не през тонове страници, а през фрагменти ретроспекция), плам. Казвам плам, защото тази книга привлича. Веднъж хванете ли я, буквално няма да я пуснете, докато не я прочетете. Сякаш някой е почукал на вратата ви и сетне ви е повлякъл в серия от приключения.
Горещо препоръчвам на всички любители на експерименталната литература. Защото тук имаме sci-fi, фолклор, философия, че и дори и приятни щипки хорър, предоставени чрез умело изтъкаване на атмосферата в книгата.
За разлика от 'Клиниката..." и "Приключенията на Найден Намерения' (които са известните творби на автора), тук има сравнително по-малко хумор, и повече дълбочина. Тук имаме насока към влеченията на различните индивиди и маниите им, катализиращи серия от събития, които променят други едни индивиди и ги учат на различни уроци.
Много може да бъде казано за тази малка книжка, но още по-важно е читателите сами да я усетят. И сами да я изпитат.
Давам пет звезди без абсолютно никаква забележка. Редки са неделите в историята на човечеството, които да са толкова осмислени!

П.С : Моля те, доразвий в следващите творби Шептящите. Тия татуирани по биологично му индивиди са доста оригинална фракция и заслужават (даже!) отделна творба!

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

С чисто сърце мога да кажа, че тази книга не само е много добра, ами и си е заслужила петте звезди просто отвсякъде. Даже е за седем звезди, ама Гудрийдс не ще да прибави допълнителните.
Чаках "Проклятието" с огромно нетърпение и съм очарована, че е по-добро от първата книга. Мисля си, не - сигурна съм - че Док има още с какво да ни изненада.

[Zornitsa Rasim · Rating 5 out of 5]

Е не можах да не я почна веднага след първа,не можах и да я оставя докато не свърши,жалко че са толкова малки и бързо свършиха,но за сметка на това пък има много действия,хубави диалози и добра история.

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

Великолепно продължение на "Клиниката в средата на нощта". Авторът успя да изясни напълно отворените епизоди от първата книга. Много харесах как е представен главния герой - не е поредния безсмъртен боец, дръзнал да се опълчи срещу лошите. Тук Док показва слабостта на човека, но и невероятната сила на духа. А финала е повече от разкошен- има чувство в него, най-вече поука и романтичен завършек. На почитателите на ърбан фентъзито и истории в стил "Подземен свят" - не пропускайте книгата за Ачи от Паралел.

[Павел Матеев · Rating 5 out of 5]

Отново брилянтен! Очаквам още продължения!

[Fen4etoYNWA · Rating 5 out of 5]

Митко Цолов освен, че е мой приятел - бързо успя да влезе в моя Топ 5 на любими автори. Не влезе полека, книга по книга, а с гръм и трясък се нанесе и установи спокойно там още след първите няколко прочетени страници. От тогава минаха няколко години, но аз се превърнах в човек със зависимост - постоянно чакам следващата му книга...
И този път отново бях поразен! Проклятието на Белиал си заслужаваше чакането и прочитането на един дъх! Сега започвам мъчителното чакане на следващата доза наркотик...

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Така нужното и очаквано продължение на дивата вакханалия с вампири, кукери и върколаци с главен участник един много прецакан от живота лекар в междувидова клиника, придоби своят ударен апогей в Проклятието на Белиал. Ако ви е харесал задъхания екшън, неочакваните обрати и непредвидимите, но някак ставащи бързо симпатични герои – продължението на кървавата ърбън епика ще ви допадне още повече. Ще се завърнем в миналото и ще погледнем в редиците на мистичните кукери, прилични по-скоро на изключително добре организирана престъпна организация с Кръстника и всичко останало. Ще потънем още едно ниво навътре в подземния свят на вампири и върколаци, чиито мотиви за оцеляване в условията на буквално загиващ свят стават все по-разбираеми и някак приемливи до онази степен, която направи лошите момчета от един български сериал – е, единственият що-годе прилично гледаем без позиви за повръщане, да станат ако не любимци, то поне напълно оправдани в действията си, колкото и да бяха ултрасно крайни в помислите и разбиранията си за живота.

Ще разберем и за съществуването на една тайна организация с гарантиран неутралитет, балансьор, макар и финансово зависим, впечатляваща дори просто с факта, че е намерила начин да я има насред безкрайните войни между твърде добре мотивирани същества с твърде много причини да искат нечия смърт, най-вече на главните ни герои. Древни същества ще излязат от сенките, за да помогнат или попречат, но все пак доведат нещата до финал, от който няма как да не сме доволни, с онзи особен тип усмивка на изключително зарадвания от събитията читател, който от няколко часа не може да отлепи поглед от страниците на книгата пред себе си, шептейки до болка познатата мантра- Обърни се, избягай, не му/ѝ вярвай…, дето ги крещим понякога на телевизора, но по-често на книгите, когато нещата очевидно тръгват на лошо.

Та, ако екшънът, но изключително добре описания такъв, майсторски подхванатият сюжет с криминални и ърбън елементи, но без пряка връзка с основната ни действително тук и днес, както и готините герои, несвенящи се да ликвидират завинаги проблемите си с хладно оръжие или юмруци, в опит да запазят някой и друг невинен живот, са вашето нещо – ведната тръгвайте да преравяте нета как да се сдобиете с книжките на Димитър Цолов – Доктора, всяка една от тях е точната, идеална доза от книжното лекарство против скука и униние. Повече лекари трябва да пишат, според мен, това с дозирането някак винаги го разбират идеално 🙂

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

Такаааа... Белиал вече е прочетен, при това доста бързо (поне по моите стандарти).
Принципно, далеч не помня сюжетите на всички книги, които съм прочел. Не бях сигурен, че помня достатъчно добре случилото се в Клиника-та, но както се оказа, всичко си помня :). Ако читател не е чел първата част - не е болка за умиране, но определено е по-добре да я прочете. В този ред на мисли - хубаво е, че има резюме на първата книга в началото, но според мен е доста непълно - описано е само началото, т.е. за някой, който не я е чел, е все едно го няма (не изяснява какво се е случило), а за челите я - не е нужно.
Арчибалд Кимерия определно се развива като герой - по-мрачен, не се трогва да нарушава Хуманната клетва, ако се наложи. Разбираемо е след случилото му се в първия роман. Осезаемо и добре използвано е знанието на доктор Кимерия за човешката физиология, приложено на няколко пъти (сигурен съм, че авторът не е правил много проучване, щото, нали... и той е в тая сфера... някак), някак си правейки го по-реален. Другите герои са интересни и последователни в действията и държанието си (специален поздрав за куриера - пънко нема да умре!).
За десетина-петнайсет страници повече като обем от Клиниката, имам чувството, че в Белиал се случват доста повече неща. Има леко прескачане от настояще в близко минало, което принципно не ми харесва като похват, но тук е добре написано - не накъсва сюжета, което често се случва при използването му. Първоначално Пан ми дойде малкo Deus Ex Machina, но в последтвие авторът ме разубеди (няма да кажа от какво - без спойлери). По-скоро бих заложил, че носи част от по-нататъшната промяна у Ачи, загатната в края, и че ще го срещнем в следващата книга (нали ще има, а?) - пряко или косвено.
Светът на Многополисната Общност се доизгражда, и то по един убедителен начин. Най-вероятно има още кътчета в него, за които не сме разбрали все още.
Корицата и илюстраациите са страхотни (само името на автора в розово не ми допадна - не си отива с останалите използвани цветове, по-добре да беше в цвета на ръката).
Редакцията и корекцията както винаги при Гаяна са на висота, което не може да се каже за други, хм, по-големи и богати издателства у наше село.
Опитах се да съм възможно най-най-критичен, и за толкова ми стигнаха силите. 5 (пет) звезди минимум за Белиал!

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

"Проклятието на Белиал" от д-р Димитър Цолов - поредният ас във вече дебелото тесте карти на колекция "Дракус" - цялото ревю прочетете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BF%D1%80%D0...

[Kristina · Rating 4 out of 5]

Много добро продължение на "Клиника в средата на нощта". В тази част има повече ретроспекции, което забързва действията. Краят ми се стори малко изфорсиран, но ми допадна. Мога да определя книгата като бързо и увлекателно четиво. Надявам се да има продължение с нови герои. :)

[Jivko Djamiarov · Rating 5 out of 5]

"Проклятието на Белиал" е перфектният завършек на историята за д-р Арчибалд Кимерия от полис Кръстовище или също така известен като кукера Ачи от полис Паралел.

В тази втора част на фокус е именно неговото кърваво кукерско алтер его, а атмосферата е доволно мрачна и нашарена с кървави краски. Повествованието на Док е стегнато и удрящо като отката на револвер. В него няма излишни приказки и разточителни описания, като това определено много ми хареса, макар и да ми се искаше да разбера малко повече за шантавия и интересен свят, в който се развива действието.

Т��ва обаче е бял кахър, който по никакъв начин не може да отнеме от факта, че книгата е повече от чудесна и че много ми се иска да има трета част.

[Roberta · Rating 5 out of 5]

Да започна от края: краят на този втори том за Ангел Китанов/Ачи от Паралел е по-готин и по-приключен от този на първата книга. Ачи е готин, оправен, прави каквото трябва и не се плаши лесно. Светът е интересно изграден, достатъчно описан да си го представя, без дълги научни описания. Тания е много яка и умее да се грижи за себе си, а Малвина, която е активно пазена от Ачи през половината книга също е борбена и безстрашна.
Но Пан определено ми е любимия герой. Е сега, ако можеше една книга за него и събратята му, или поне един бърз разказ...

[Ivo Atanasov · Rating 5 out of 5]

Страхотна! Ставам на крака и ръкопляскам!

[Виктория Топалова · Rating 5 out of 5]

Благодарско за страхотното преживяване!
Написана в чудничък стил, със свежи и неочаквани сравнения, с оригинални и симпатични персонажи, док (и двамата:) ме изненадваше всеки път щом си помислех, че ей сега вече познах к'во стана:)!
Мисля си, че Док заслужава още много и все по-грандиозни приключения, а "Кървавите песни" естесвено ще се чете, както и всичко на вече любимата ми българска фентъзи, хорър и пр. група български писатели! Дерзайте!!

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 5 out of 5]

Айде сега да не чакаме Дракус №41 за трето романче за най-якия кукер, а?

Проклятието на Белиал е бандитски трилър с оригинален фентъзи мотив - има си вампирите, върколаците и други митологични създания, но включва и кукери - бандитска организация от хора, облечени в кожени елеци, рогати маски и по едно звънче за всеки, на когото са помогнали да се пресели по-бързо и болезнено в отвъдното.

Арчибалд "Ачи" Кимерия, е талисманче на тази организация, заради което му позволяват да я напусне и да остане жив. Следвайки съдбата си, Ачи изучава медицина и започва работа в болница, но веднъж влязъл в престъпна организация, не можеш истински да излезеш от нея. Събитията в "Клиника в средата на нощта" въвличат д-р Кимерия обратно в престъпния свят. Както там, така и тук, в продължението, той се изправя срещу лукави ръководители на престъпни организации и не чак дотам лукави и умни изпълнители, за да ги поизпоти малко.

В "Проклятието на Белиал" докторът преживява не само бандитски екшън, той очаква да загуби правата да упражнява лекарската си професия. Люшкането между звяр-убиец и спасител на животи продължава с пълна пара от първата книга.

Остават въпроси, на които да се отговаря в трета книжка за приключенията на доктора-кукер: Ще успее ли да се измъкне наистина от престъпния свят? Ще стане ли лечител без разрешително или ще му се наложи да ръководи престъпната организация, за да се отърве от силни врагове? На какво ще го научи сатирът? И т.н. - все въпроси, които могат да човъркат публиката достатъчно, че да е доволна на трети роман за Кимерия.

[Blacky Spasov · Rating 5 out of 5]

Имах шанса да прочета книгата заедно с предшестващата я "Клиника в средата на нощта" 😎. Затова и няма да мога да ги разделя в оценката си, тъй като за мен са едно цяло и не усещам няколкото години разлика между тях. А и те са толкова хомогенно свързани, че си вървят като един роман от две части. Изключително съм щастлив, че покрай щекотливата поезия на Барда, реших да се запозная и с прозата му. Изживяването е страхотно и лекият му стил на писане те пренася много лесно и бързо в света на фантазията му. Браво, Докторе, с нетърпение ще очаквам вече всяка нова книга!
Един въпрос: имаш ли тирбушон джудже с кирка вкъщи? 😁