What do you think?
Rate this book
Чудовища и будители
В епоха на бързи храни и бързи медии, силно преработени и лесно смилаеми сензации, един журналист ни поднася най-питателното блюдо - анализ на фактите. Всяка седмица Светослав Иванов започва предаването си "120 минути" в ефира на bTV с безкомпромисен коментар върху явленията, прекрояващи днешната действителност. Низ от проницателни аргументи и отдавна забравени ценности, реториката му се издига над медийното жужене и ни предизвиква да преосмислим кои са истинските чудовища и будители на нашето време.
Сега авторитетният водещ за първи път събира най-добрите си коментари в книжно тяло. От скандала за милиарди около КТБ и протекционистките мерки на президента на САЩ Доналд Тръмп до опита за самоубийство на жизнерадостно младо момиче или поредния терористичен акт в Европа - колекцията на Светослав Иванов не признава географски и тематични граници, но е обединена от мисията да изведе българина от водовъртежа на фалшивите новини и първичните нрави.
Със своето послание за един по-добър, по-човечен и по-информиран свят коментарите на водещия ще отекват у вас дълго след като сте затворили последната страница.
Сега авторитетният водещ за първи път събира най-добрите си коментари в книжно тяло. От скандала за милиарди около КТБ и протекционистките мерки на президента на САЩ Доналд Тръмп до опита за самоубийство на жизнерадостно младо момиче или поредния терористичен акт в Европа - колекцията на Светослав Иванов не признава географски и тематични граници, но е обединена от мисията да изведе българина от водовъртежа на фалшивите новини и първичните нрави.
Със своето послание за един по-добър, по-човечен и по-информиран свят коментарите на водещия ще отекват у вас дълго след като сте затворили последната страница.
280 pages, Paperback
Published July 1, 2017
3 people are currently reading
66 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
September 15, 2019
Прочетох втората книга на журналиста от bTV Светослав Иванов – „Чудовища и будители“ – след участието му в литературния фестивал „Варна Лит“ 2018. Тя събира уводните думи на водещия на предаването „120 минути“ от 75 епизода, които не просто обобщават ситуацията в държавата ни, международната политическа обстановка и наболели за обществото ни проблеми. Те изразяват позицията на Светослав Иванов и за мен това е най-важното им качество. Дългите по две-три страници текстове звучат искрено и със сигурност не са „политически коректни“. На кого са му притрябвали още премерени слова, удобно намиращи златната среда между разностранни интереси, но на практика неказващи нищо? Моят отговор е – на никого.
Аз поне се вълнувам и се стремя да чувам различни мнения и позиции, стига да са добре аргументирани. Не е необходимо, нито възможно човек да се съгласи с всичко, но както Иво Иванов сподели на въпросната варненска среща под надслов „Разказване и истина“ – добре е да излизаме от ехокамерите, в които по интуитивен начин се напъхваме. Обграждаме се само с единомислещи хора и забравяме поне от време на време да чуваме и чуждата гледна точка. Нездравословно е да си въобразяваме, че до истината се стига само по един път.
Именно на истината и фалшивите новини Светослав Иванов посвещава много от коментарите си. Изборът му е показателен за това колко е важна темата за обществото ни. На някого тези думи може да му се струват изтъркани, дори английският им еквивалент вече сериозно е навлязъл в дискурса на обикновения човек (fake news – фалшиви новини). Всъщност обаче не бива да спираме да говорим за тях, защото проблемът стои на дневен ред. Според автора ще продължава да стои закотвен там, докато обществото не поеме лична отговорност в борбата с алтернативната истина.
Да, въпрос на лична отговорност е да подкрепяме качествената журналистика. Как ли? Като избираме по-осъзнато какво четем, гледаме, през какви канали черпим информация и как я споделяме. Прогрес в тази посока би била следната гледка – в градския транспорт по-малко хора (по възможност нито един) да държат жълт вестник в ръка. По-трудно е да разберем отстрани какво се чете и през екраните на смартфоните, но разлика няма – какъвто и да е медиаторът на информацията, съдържанието трябва да ни интересува.
"Много от вас си мислят, че ни е нужна революция. Но аз си мисля друго – дали първо не ни е нужна еволюция?"
Коментарите на Светослав Иванов изразяват интригуващи и провокативни размисли. Обхващат периода между 2013 г. и 2017 г. и е логично да звучат актуално. На мен обаче ще ми е любопитно да разлистя книгата след пет години и тогава да направя паралел с действителността. Дали ще се чудя какви глупости сме творили в близкото минало, или ще поклащам глава в недоумение как може все още да не сме си научили уроците? Нямам отговор сега, макар оптимизмът, че еволюция, предполагаща първия вариант, да не е крайно оправдан.
И все пак Светослав Иванов е оптимист и това прозира в текстовете му. Почти всички завършват с въпроси, които ни приканват към действие, към промяна, към осмисляне на настоящето. Отговорите всеки ще намери за себе си, но е изключително важно да се задават правилните въпроси. Смея да твърдя, че авторът си е свършил перфектно работата с тази задача. Без да прилага морализаторски тон, той успява да се присъедини към съвременните будители. За мен посланието от книгата му е, че всички ние можем да бъдем такива. Изборът е изцяло наш, отговорността е лична, а последствията се разпростират във време-пространствените измерения на Вселената, ако не и отвъд.
Ревюто е публикувано първо в AzCheta.com: http://azcheta.com/chudovishta-i-budi...
Аз поне се вълнувам и се стремя да чувам различни мнения и позиции, стига да са добре аргументирани. Не е необходимо, нито възможно човек да се съгласи с всичко, но както Иво Иванов сподели на въпросната варненска среща под надслов „Разказване и истина“ – добре е да излизаме от ехокамерите, в които по интуитивен начин се напъхваме. Обграждаме се само с единомислещи хора и забравяме поне от време на време да чуваме и чуждата гледна точка. Нездравословно е да си въобразяваме, че до истината се стига само по един път.
Именно на истината и фалшивите новини Светослав Иванов посвещава много от коментарите си. Изборът му е показателен за това колко е важна темата за обществото ни. На някого тези думи може да му се струват изтъркани, дори английският им еквивалент вече сериозно е навлязъл в дискурса на обикновения човек (fake news – фалшиви новини). Всъщност обаче не бива да спираме да говорим за тях, защото проблемът стои на дневен ред. Според автора ще продължава да стои закотвен там, докато обществото не поеме лична отговорност в борбата с алтернативната истина.
Да, въпрос на лична отговорност е да подкрепяме качествената журналистика. Как ли? Като избираме по-осъзнато какво четем, гледаме, през какви канали черпим информация и как я споделяме. Прогрес в тази посока би била следната гледка – в градския транспорт по-малко хора (по възможност нито един) да държат жълт вестник в ръка. По-трудно е да разберем отстрани какво се чете и през екраните на смартфоните, но разлика няма – какъвто и да е медиаторът на информацията, съдържанието трябва да ни интересува.
"Много от вас си мислят, че ни е нужна революция. Но аз си мисля друго – дали първо не ни е нужна еволюция?"
Коментарите на Светослав Иванов изразяват интригуващи и провокативни размисли. Обхващат периода между 2013 г. и 2017 г. и е логично да звучат актуално. На мен обаче ще ми е любопитно да разлистя книгата след пет години и тогава да направя паралел с действителността. Дали ще се чудя какви глупости сме творили в близкото минало, или ще поклащам глава в недоумение как може все още да не сме си научили уроците? Нямам отговор сега, макар оптимизмът, че еволюция, предполагаща първия вариант, да не е крайно оправдан.
И все пак Светослав Иванов е оптимист и това прозира в текстовете му. Почти всички завършват с въпроси, които ни приканват към действие, към промяна, към осмисляне на настоящето. Отговорите всеки ще намери за себе си, но е изключително важно да се задават правилните въпроси. Смея да твърдя, че авторът си е свършил перфектно работата с тази задача. Без да прилага морализаторски тон, той успява да се присъедини към съвременните будители. За мен посланието от книгата му е, че всички ние можем да бъдем такива. Изборът е изцяло наш, отговорността е лична, а последствията се разпростират във време-пространствените измерения на Вселената, ако не и отвъд.
Ревюто е публикувано първо в AzCheta.com: http://azcheta.com/chudovishta-i-budi...
December 5, 2017
Великолепен език, остър изказ, когато е необходимо, същевременно дипломатично заявени, но ясни и категорични позиции.
Удоволствие беше да чета тези ‘коментари’; понякога само се губех, защото ми липсваше контекста на събитията, за които ставаше дума.
Удоволствие беше да чета тези ‘коментари’; понякога само се губех, защото ми липсваше контекста на събитията, за които ставаше дума.
January 6, 2020
Много харесвам Светослав Иванов, а коментарите в началото на предаването му са ми любими. Намирам ги за особено въздействащи. В книгата възприятията са доста ощетени, предвид че често не можеш да си спомниш ясно какво точно се е било случило във въпросната седмица. Също и поради липсата на неговата интонация и фоновата музика. (макар че, четейки, се стараех да ги "чувам"). Но това са дребни "щети", извън тях остават въпроси, актуални и днес, размисли, за които не ти е нужно да си спомниш кое точно събитие ги е провокирало.
February 10, 2019
Светослав Иванов е един от малкото български журналисти, които уважавам, а предаването "120 минути" винаги ме е интересувало. Затова и ми беше много интересно да прочета събрани накуп коментарите от него.
Светослав Иванов е последователен в изказванията и не се съобразява с властимащите, и успява свободно да изкаже мнението си за случващите се събития на родния политически небосклон.
Светослав Иванов е последователен в изказванията и не се съобразява с властимащите, и успява свободно да изкаже мнението си за случващите се събития на родния политически небосклон.
January 14, 2021
Нужно ли беше да се компилират в книга монолозите на водещия от 2014г. до 2017г.? Отговорът е не, не беше. Форматът и оформлението са потрес - празни страници и голям шрифт, ай стига прахосване на хартия... Жалко, защото първата книга на Светльо ("Там където загинаха дърветата") изключително много ми хареса и очаквах същото ниво и професионализъм. Вместо това получих един разочароващ cash-grab. Ако сте гледали 120 минути и сте си казали: 'уоу тоз монолог мн ми хареса, де да го имаше в някоя книжка да си го чета' - купувайте! Единствения позитив е, че си направих ретроспекция на събитията от последните 7-8 години и...изненанда - нищо не се е променило. Корупцията и несправедливостта описани в тази "книга", които ги имаше по време на управлението на 'едни', ги има и сега. Даже е стряскащо колкото се повтарят нещата... А и Светльо е малко вманиячен в теми като: не съм расист, но циганите... или пък: младите ще си скъсат гъза от работа за да издържат застарялото население. Разбирам, важни теми са, ама да ги повтаряш през 2-3 предавания е малко странно. Повече ми харесваше като обикаляше света, вместо да се занимаваш с родния политически булмач.
2/5.
2/5.
February 14, 2021
"Да, не е нужна скала, за да тръгнеш да потъваш. Понякога е нужно да се опиташ да гледаш в дълбокото."
Учебник по публицистика! Сборник с коментари, в който всяка дума има стойност. Перото е достатъчно остро, за да одраска, да зачовърка, да подсети читателя, че има нещо гнило в системата, в света на морала, в отношенията ни... Но не е толкова остро, че да убива. Защото трябва да сме цели, за да имаме сили да защитаваме нещата, в които вярваме.
Макар да ми беше трудно на моменти да си припомня контекста, в който тези текстове са били още по-силни и биха накарали слушателя да застине пред малкия екран, много от думите продължават да са актуални. Може би защото нищо не се е променило. Да помислим за това.
December 6, 2017
Чудовища и будители на нашето време: http://knigolandia.info/book-review/c...
Думите на Светослав Иванов са нужни. И дори изречени от малкия екран към огромна публика, все пак хартията е тази, която може да ги предаде за по-дълго време на повече хора – и да ги гравира в умовете и сърцата. “Чудовища и будители” е малка книга за големите неща, които си струва да бъдат говорени. Тя е често минорна, защото, проследявайки хронологически текстовете, виждаш една безкрайна въртележка в абсурди, но и обнадеждаваща, защото сред тях греят и смислените хора, каузи и идеи. Но те мрачнеят на фона на останалото, повече чудовища, нежели будители я обитават.
Издателство Вакон
http://knigolandia.info/book-review/c...
Думите на Светослав Иванов са нужни. И дори изречени от малкия екран към огромна публика, все пак хартията е тази, която може да ги предаде за по-дълго време на повече хора – и да ги гравира в умовете и сърцата. “Чудовища и будители” е малка книга за големите неща, които си струва да бъдат говорени. Тя е често минорна, защото, проследявайки хронологически текстовете, виждаш една безкрайна въртележка в абсурди, но и обнадеждаваща, защото сред тях греят и смислените хора, каузи и идеи. Но те мрачнеят на фона на останалото, повече чудовища, нежели будители я обитават.
Издателство Вакон
http://knigolandia.info/book-review/c...
October 4, 2017
Wow! I loved this book! It's so engaging and true to the real situation in Bulgaria and the world right now.
I love the style which is intelligent and represents the journalism really good!
Everyone should read this book!
Еха! От доста време не ми се беше случвало да прочета толкова силна и дръзка книга на български автор! Стилът е рязък и точен в унисон с българската действителност и проблемите на света с атентатите, чуждата намеса в нашия живот чрез фалшивите новини и популизма и заплахите за световния ред. Коментарите на водещия остават в твоето съзнание и те карат да се възмутиш от действителността, в която за съжаление всички живеем днес. Не само в България, но и по света. Но има и искрица надежда за справяне с проблемите.
Книгата се чете леко и бързо благодарение на страхотния и умен стил на Светослав Иванов, който бъка от интелигентност и истинска журналистика, такава каквато трябва да бъде. Елегантният почти джобен формат на книжката ти позволява да я носиш където си поискаш.
За мен тази книга трябва да бъде прочетена от всекиго.
Браво на издателство "Вакон" за избора на книга. Искрено благодаря на Светослав Иванов за хубавия автограф и среща.
I love the style which is intelligent and represents the journalism really good!
Everyone should read this book!
Еха! От доста време не ми се беше случвало да прочета толкова силна и дръзка книга на български автор! Стилът е рязък и точен в унисон с българската действителност и проблемите на света с атентатите, чуждата намеса в нашия живот чрез фалшивите новини и популизма и заплахите за световния ред. Коментарите на водещия остават в твоето съзнание и те карат да се възмутиш от действителността, в която за съжаление всички живеем днес. Не само в България, но и по света. Но има и искрица надежда за справяне с проблемите.
Книгата се чете леко и бързо благодарение на страхотния и умен стил на Светослав Иванов, който бъка от интелигентност и истинска журналистика, такава каквато трябва да бъде. Елегантният почти джобен формат на книжката ти позволява да я носиш където си поискаш.
За мен тази книга трябва да бъде прочетена от всекиго.
Браво на издателство "Вакон" за избора на книга. Искрено благодаря на Светослав Иванов за хубавия автограф и среща.
January 23, 2025
Не съм сигурна как и от къде ми попадна пред полезрението, но определено съм щастлива с четенето й. 75 коментара, усетени като приказка, поради лекия стил и приятния избор на точноте думи, Светослав Иванов ме изненадва за пореден път (първият беше, че е оставен да коментира свободно, безпристрастно и открито много сериозни политически и светски проблеми в национален ефир, нещо което много малко, да не кажа никой, вече не прави). Писани в периода 2015-2017г коментарите, поради често липса на конкретни имена, звучат болезнено актуално и днес, много от проблемите, застъпени в тях остават неразгадани, а повечето персистират и се увеличават в геометрична прогресия. Дела трябват, а не думи, но си оставаме на брашното евтини, а на триците скъпи!
July 30, 2018
Много остър и реалистичен ум!
Вярно е, че книгата не следва сюжет с определена история, а съдържа само коментари от отделните му ежеседмични предавания, но съм много възхитена от метафоричните сравнения, които с лекота прави и колко точна и обективна е преценката му за случващото се на жълтите павета.
Браво, имаме нужда от ВИЖДАЩИ и прозорливи журналисти, като Светослав Иванов...
Вярно е, че книгата не следва сюжет с определена история, а съдържа само коментари от отделните му ежеседмични предавания, но съм много възхитена от метафоричните сравнения, които с лекота прави и колко точна и обективна е преценката му за случващото се на жълтите павета.
Браво, имаме нужда от ВИЖДАЩИ и прозорливи журналисти, като Светослав Иванов...
January 28, 2018
75 коментара за 120 минути. Тъжното е, че с леки промени всеки един от тези коментари би бил болено актуален и днес.
October 10, 2018
Уникално четиво :) чете се на един дъх.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews