Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим...
На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка „Дни за обичане”, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум.
Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си.
Симеон Аспарухов е роден на 31.05.1977 г. в София. Като ученик е бил репортер в студентското радио "Га-га", към БНР "Христо Ботев". Продължително време се занимава с психодрама, впоследствие изучава психология във Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“. През 2009 г. се квалифицира като данъчен и митнически посредник в „Търговско-промишлена палата“.
Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане”(2017). В следващата година в поетичен проект с поета Емилиан Примов издават обща книга-диалог, озаглавена „Говорим за Нея“. Приходите от целия тираж са преведени по дарителска сметка за благотворителната кауза „Дари надежда на Сияна“. Участва неколкократно като разказвач в радио-романи, излъчени на честотите на БНР "Христо Ботев". Съавтор е в музикално-поетичните спектакли „Отражения“, представен от танцова формация "Софистик-Живо" в НДК, "Светлина в душата", представен от струнен квартет "Класик Арт" от Софийска филхармония на камерна сцена в зала "България" и "НАСАМ(Е)", представен от "Клас 5х5" в клуб "Ялта".
Заедно със Станислава Пирчева-Ава, през 2019 г. води рубриката „Разхвърлян Ум“ в предаването „Нощен хоризонт“ в БНР, програма „Хоризонт“. По същото време поддържа и документалната поредица „Това е България“ в месечното двуезично списание „Fly Guide“.
Негови стихотворения и разкази са публикувани във в. „Словото днес“, в рубрика „Измерение Х“ на в. “България днес“, „Литературен вестник“ и редица онлайн издания и платформи. Занимава се с любителска фотография, изобразително изкуство, графичен дизайн, поддържа музикален блог, пише поезия, разкази, импресии и миниатюри. Редактор е на книги от съвременни автори, пише ревюта и представя артисти от различните изкуства в страницата на „Библиотека България“ и в платформата „Тетрадката.ком“. Кореспондент на „Културни новини“. Член на Съюза на българските писатели.
През януари 2021 г. излиза втората му самостоятелна книга с поезия „Приказка само за теб“. Неин редактор е поетесата Маргарита Петкова. Книгата отново е обвързана с благотворителна кампания. От всяка закупена „Приказка само за теб“ авторът превежда 2,00 лв. по сметката на новооткрития Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания в с. Опицвет, общ. Костинброд, Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“.
Стиховете на Симеон Аспарухов са докосващи и лични, но това, което за мен бе изключително приятно бе, че задаваха въпроси и даваха отговори. Видях доста остро поставени социални теми и лееща се поезия, извираща от сърцето на автора. С нетърпение очаквам следващата стихосбирка!
Книгата, която държите в ръцете си, е една вселена. Родена от хаоса на един Разхвърлян ум, този на Симеон Аспарухов. Избухване на супернова, събрала в себе си всичко, което придава значение и цвят на живота. Симбиоза от различни видове изкуства, калейдоскоп, създаден от многообразен и истински творец, проправящ пътища към душите на хората. Тук няма само поезия, има и музика, и картини, и уловени мигове. Думите са само част от пъзела на живота, който всъщност е идеално подреден именно в своята разхвърляност и разказан чрез слово. В „Дни за обичане” има светове от смисъл, истини, пречупени през призмата на очите на душата. Авторът задава въпроси, чиито отговори всички ние търсим - Кои са дните за обичане? Кой е правилният път? Къде е вярата? Жива ли е надеждата? Как се обича? И пишейки себе си, дава своя отговор: А щом те открия ще знам, че живея в дни от онези, които наричаме дни за обичане...
Отговор, съдържащ се в намирането на другия, в смисъла на глагола „обичам”, в случването на обичането, в действието. Защото отговорът на всеки въпрос е любов. Всъщност това е книга, която ни учи как да обичаме и как да живеем. Симеон Аспарухов ни казва, че „живея” е синоним на „обичам”. Да, и тази истина, и всичко важно на този свят вече е казано чрез силата на изкуството, по един или друг начин. Но тази книга доказва и друго – важно е как ще го кажеш, така че да те чуят, как ще покажеш пътя към истината на другите. Симеон е намерил своя начин и ще бъде чут: и да шепнем ще ни чуят ако казваме истината Шепотът на Симеон е част от неговото изкуство да докосва душите. С искреност и саморазказване с думи, звучащи с мелодията на живота и идващи направо от сърцето му, побиращо света. Шепот, който да чуем като вик за събуждане и да отворим очите си за истината, че всичките ни оставащи дни трябва да превърнем в дни за обичане.