Четворка купа / Къща насред път

by Ellery Queen, Елъри Куин, Георги Даскалов (Translator)

В дедуктивния си метод Елъри Куин е наследник на Шерлок Холмс, но хуморът, непосредствеността и цветистият му език са изцяло негови. Романите му са построени като криминални загадки — след излагането на всички факти и улики литературният детектив често се обръща лично към своите почитатели с предизвикателството да довършат логическите му построения и сами да изобличат злодея. Увлечен в своеобразното сътрудничество-съперничество с „автора“, читателят неусетно прекрачва условната граница на повествованието и приема ролята на доктор Уотсън — винаги на крачка от успеха и винаги смаян от изненадващата развръзка и от проницателността на именития си „партньор“.

374 pages, Paperback

First published January 1, 1938

About the author

aka Barnaby Ross.
(Pseudonym of Frederic Dannay and Manfred Bennington Lee)
"Ellery Queen" was a pen name created and shared by two cousins, Frederic Dannay (1905-1982) and Manfred B. Lee (1905-1971), as well as the name of their most famous detective. Born in Brooklyn, they spent forty two years writing, editing, and anthologizing under the name, gaining a reputation as the foremost American authors of the Golden Age "fair play" mystery.

Although eventually famous on television and radio, Queen's first appearance came in 1928 when the cousins won a mystery-writing contest with the book that would eventually be published as The Roman Hat Mystery. Their character was an amateur detective who used his spare time to assist his police inspector father in solving baffling crimes. Besides writing the Queen novels, Dannay and Lee cofounded Ellery Queen's Mystery Magazine, one of the most influential crime publications of all time. Although Dannay outlived his cousin by nine years, he retired Queen upon Lee's death.

Several of the later "Ellery Queen" books were written by other authors, including Jack Vance, Avram Davidson, and Theodore Sturgeon.

Reviews

[Knigoqdec · Rating 4 out of 5]

Прекрасно произведение на класическия детективски жанр. С добре отмерени дози хумор, напрежение и предизвикателство пред читателя. Това, че всички герои са в строго стереотипни калъпи "20-те и 30-те години на Америка", дразни чувството за справедливост (от съвременна гледна точка) съвсем леко, но в същото време допринася и за атмосферата. И двата разказа в тази книга са остарели, но са остарели благородно, пренасянето в това минало е напълно успешно.

[Galina · Rating 5 out of 5]

Никога не е късно да се влюбиш... в автор!

Още повече, когато е остроумен дует, криещ се зад едно име.
И още повече, когато от първото изречение на книгата те залива подобен хумор:

"Куин се задави от възторг и потупа Детето Чудо по гърба. После Детето Чудо го потупа по гърба на свой ред. Двамата се строполиха в прегръдките си.
Половин бутилка по-късно Първият секретар ги откри на пода сред купища жълта хартия да обсъждат с пиянска сериозност някакъв филм, в който Елъри Ван Кристи — световноизвестен детектив, убива Жак Бушер — световноизвестен филмов продуцент, и със сатанинска изобретателност уличава в убийството Алън Кларкуел — подлец, по-тайно тровещ живота на творците.
Първият секретар се посъветва с втората секретарка и докато втората секретарка тичаше за сурови яйца и доматен сок, Първият секретар набута спорещите в една зигмундовска баня от времето преди Бучър, прикотка ги да се съблекат, почтително ги натика под душа, пусна студената вода и се оттегли под съпровод от крясъци, за да предупреди треньора в гимнастическия салон на студията.
Час по-късно излязоха от банята с вид на два трупа, изхвърлени на брега. Стомасите им преливаха от доматен сок, а сърцата — от благочестието на новопокръстени въздържатели. Елъри посегна несигурно към най-близкия стол и хвана главата си с ръце, сякаш се страхуваше, че ще я загуби.
— Какво стана? — изстена той.
— Мисля, че падна покривът."

А романът - криминален. :)

[Roberta · Rating 3 out of 5]

I'm still not quite sure why this author won prestigious awards - these two novels are still quite wordy, with constant hints at things that don't really materialise, incomplete and confusing descriptions, and regular interruptions of conversations. The characters are not characterised in any useful way - why is he smiling, why is he frowning, what is she so appalled about... it feels awkward and clunky. The murders were well thought out and interesting even though the reveals are a bit predictable to a reader from the 21st century. Too much of the important actions are unsaid though, in a way that is frustrating. This book was slightly better than The Dutch Shoe Mystery.